Според мен взаимодействието между хората и между всичко в реалния свят така или иначе променя всичко и всички.
Така че отговорът е - не само можем, а и го правим, къде съзнателно, къде несъзнателно, къде с едни намерения, а друг резултат.
Другият въпрос:"Хубаво ли е да искаме другите около нас да се променят така, както на нас ни се иска?" неизбежно съдържа индивидуален момент. Хубавото за едни не винаги е хубаво за други, а нас явно ще е хубаво. Ако и за другия е хубаво според неговите представи, конфликт няма. От друга страна в живота има редица примери, когато човек прави нещо по настояване на други, а едва след известно израстване разбира, че е било за добро.( Имаше една теза от Учителя, че страданието е нужно за израстването.) Така че на този въпрос не мога да отговоря общо - за всеки отделен случай е различно.
Последният ти въпрос не е просто префасониран, а съвсем нов, защото поставя нов критерий - движение в една посока, която сме приели за обективно положителна - духовно развитие. Далеч не всички хора ( само този форум е изключение, просветителите и учителите по призвание) слагат знак за равенство между собствените си желания и духовното развитие на някого.
Аз бих променила въпроса: Да контролираме ли това, което правим на другите, как и с каква цел? А това значи - Да контролираме ли себе си?
Може би не следвам твоята насока на мисли. Би помогнало, ако внесеш малко яснота по това изречение:
"Същевременно съм свидетел на едно много упорито и настойчиво прокламиране на определени тези и идеи..."
А какво отговаря/т самият/ самите прокламатор/и?
Може би те влагат повече жар от убеденост в идеята, а не за да служат на някакви свои интереси?