Креми (късметче)

Ася, както винаги живият извор на познание и информираност! Благодаря! Добре, че си те имаме! Живата вода може да се прави и без апаратура, това се знае от хората, които оперират с енергията на биополето. Така може да се структурира и храна, но има значение от какви продукти е произведена - ако е от замърсени , е в пъти по-трудно, а с генномодифицирани не съм опитвала (или аз така си мисля, вече не се знае произходът на нищо от нашите пазари). Това обяснява двете риби, с които Исус Христос е нахранил сума народ. Е, той е недостижимо мощен генератор, разбира се. Може вече да се ползват и снимките на структурирана вода на проф. Масару Емото, както и неговите методи с говор, мисъл, музика. Някои мандали също, но човек трябва да е добре информиран какво точно прави. И за да не си играем от една страна да чистим, а от друга да цапаме, Троянският дядо е дал насоки, които са задължителни, защото са гениални и неизбежни: "строга диета. От менюто трябва да се изключат захарта, месото, сиренето, кашкавалът и яйцата, както и газираните напитки. Могат да се приемат плодове и зеленчуци" "Според бившия ветеринар обаче живата вода е безсилна, ако човек не си помага и сам." "Ако искаме да бъдем здрави, денят ни трябва да започва рано сутрин и да свършва рано вечер". Бих добавила още емоционална, мисловна чистота, чистота на намеренията ( нравственост и морал).

"Страхът има смисъл само тогава, когато човек може да вземе мерки, за да избегне известна опасност." Из Свещеният огън, УС, 10 ноември 1935г. Пак там: "...пътя на еднообразието, което носи всички нещастия и мъчнотии след себе си." А колко често се стремим към комфорт, който включва в себе си и еднообразие. И колко ни се втълпява напоследък от медиите, че това е върховното щастие. "Под „огън“ не разбирам обикновения, от който всичко изгаря. Истинският огън подържа растенето и развитието на всички живи същества." Обмяната на веществата се разбира като Божествено явление, т.е. стъпва се върху единството и Божествеността ма всичко във Вселената. Пиша това, защото ми се иска по-младите читатели да не плъзгат повърхностно поглед върху написаното и да го отминат с неразбиране. Стилът е от друго време, но достатъчно интелигентният ще погледне по-съсредоточено - истината се открива лесно, като й отделиш малко внимание. Пак там: " Някой казва, че живее в реалността на нещата, а сам намира разлика във възгледите си на младини и на стари години. Когато бил млад, ценял младостта си; като остарял, не цени старостта си. Който на младини мисли по един начин, а на старини – по друг, не е в реалния живот; който цени младостта, а не цени старостта, не е в реалния живот. Понятията „млад“ и „стар“ съществуват само в човешкия живот, от гледището на обикновения огън. Обаче от гледище на свещения огън млад и стар не съществуват. Има известна разлика между младия и стария, но тя не е съществена. На физическия свят младият е пъргав, енергичен, подвижен, а старият – инертен, неподвижен, бавен. В духовния свят е обратно: старият е подвижен, енергичен, бърз, а младият – неподвижен, бавен. От гледище на бързината младият е на прав път във физическия свят, а на крив път в духовния. Старият се намира точно в обратно положение; на физическия свят е на крив път, а в духовния – на прав. Старият е кандидат за духовния свят."

Замислете се - има ли дете, умряло от глад по собствено желание? Ами малко животинче? Злоядо дете няма. Имам достатъчно опит, за да съм сигурна. Възрастните го нарочват за такова, без да съобразят индивидуалните му нужди. Много често по този начин възрастните несъзнателно избиват свои комплекси и вина за други събития и причиняват само страдание на детето, а след време - и наднормено тегло в резултат от разширен стомах или пък пристастеност към сладкото. Ключът е - спокойствие и вслушване в нуждите на детето, колкото и странни да са ( например - не яде месо или зеленчуци). Пробване на различни варианти - смяна на кухнята, смяна на продуктите, смяна на обстановката ( Колко неща съм прояла на гости някъде, омаяна от различната атмосфера ). И ненасилие.

Натали, добре дошла във форума. Не се разбира, като не иска памперсите в къщи, изпуска ли се или върши работите на гърне?

Благодаря за хубавите думи. Премахнато е.Напълно и окончателно. Лечителите са само проводници на Божията воля. Това е друга тема. Това, че щедростта е заразителна, е част от всеобщия закон за учене чрез подражание. Той е заложен на целия животински свят, с което не принизявам значението му, напротив. Идеята, че чрез своята щедрост ще привлечем към някого късмет, т.е. 1.ще хармонизираме неговите вибрации така, че да откликва адекватно на реалните ситуации ( малко опростено е това определение) и 2. ще променим съществуващата реалност до степен тя да е в синхрон с неговите потребности ... ми се струва, има нужда от обосновка. Аз не мога да си я обясня. Може нещо да ми убягва. Извинявам се за хладния анализ. Днес поетичната ми фея май си е взела отпуск.

Имаше 3 години от случката, след която той е преценил и ми е донесъл малък подарък. Могъл е 3 пъти по 365 да добави още нещо , ако е считал за нужно. Случаят е приключен. Аз съм просто колежка , с която той се вижда всеки ден. Томодаши, чети внимателно - след тази партида той пак може да се доотплати, ако смята за необходимо. Просто исках да съм един от всичките му клиенти. И даже нямаше да се сетя за тази удобна възможност, ако не бях видяла други колежки да поръчват. А неговият жест, че няма да плащам, беше от немай-къде - тогава още усетих, че го поставям в особено положение/ че аз съм в особено положение и не мога да бъда обикновен клиент. И си е така - ако трябва да се изчислява по тарифните ставки на болниците в чужбина, ... знаете колко струват операциите там, отделно времето и болките на следоперативния период. Но никога не съм мислила така за ситуацията. Има неща, които не желая да изразявам в пари. Така е и с ефекта на доминото - аз давам на тебе , ти даваш на друг, той ... Не става въпрос нито за скромност, нито за гордост - просто сделка като в магазина. Това беше най-лесният начин да си набавя продукта, а децата ми много го ползват. Толкова ли е сложно да ми се помогне - 12 лв. са нищо пари, така и така ги похарчих после повече за ашладисани боклуци от пазара. Е, хайде, стига сме го нищили. В крайна сметка не е толкова странна случката. Всеки от нас понякога няма твърда представа за принципите, които го движат в живота.

Здравей, Маги! Харесвам постовете ти, защото дават винаги нещо ново. А и съвпадат с моя начин на мислене и възприемане на света. В конкретната тема разбирам, че посетените лекции са те подтикнали да сбъднеш някакво свое желание, което е в известно противоречие със западните норми. Ако аз бях на твое място, сигорно бих казала просто: Направих това и това , сега съм щастлива. Смятате ли ,че съм права? Тогава някой щеше да ти отговори: "Обичай ближния си, колкото и себе си." В материалния свят нещата са крайни. Ако си взела нещо за себе си и с това си причинила болка на друг, нека тази болка да е приблизително толкова силна, колкото е била твоята преди, когато си чувствала липса. Често наблягаме все на това - да обичаме ближния. Забравяме да обичаме себе си. Смятаме за редно да живеем в жертва за някого. Да, редно е за известно време, а после ще дойде ред на друг да страда заради нас - материята е крайна и не можем да си позволим безкрайни количества от нея. Времето също. Ако имаме една круша и си я разделим, и двете ще сме полугладни, няма как да изфабрикуваме втора ( има, но това е друга тема). Ако имаме една къща, един мъж, ... Тук идва представата за мяра, мярка. Именно нея съвременното общество се опитва да изкриви с реклами и др. средства. Колкото до болката - разбира се, че може и без нея. Може го този, който прави от една круша две. Това е излизането от двуполюсния модел. Точно на това ни учи Учителят. А за смъртта Златния е прав. Има и цяла тема, толкова се изписа там! П.П."...цели на ума, които са наложени от обществото, семейството, околните ни хора - вила на брега на морето, скъп автомобил, много пари - цели, чието постигане води до прогресивна душевна пустота" Впрочем и материалните неща могат да бъдат цели на душата. Във вилата мога да събирам приятелите си ( все някъде трябва да се събираме), с колата мога да возя децата до училище/ учители, които иначе не могат да посещават..., многото пари = благотворителност. Т. е . да не заклеймяваме материалното, без него и целите на душата не могат. Пак опираме до мярата, мярката. Колко ми е достатъчно?

"Пък като изучаваме светлината, ние ще знаем нещо само за човешката мисъл." Източник: "Дигна ръцете си и ги благослови" http://triangle.bg/books/1937-09-26-10.199...8-03-13-10.html Смятам, че тук Учителят насочва към връзката между мисълта и светлината / праната / фините енергии, които могат да бъдат управлявани от нея.

"Туй, което умният човек може да направи за 1 ден, на невежия и глупавия се изискват векове. Туй е по отношение на глупавите хора в света. Ние се сърдим на тях, но един глупав човек може да направи нещо глупаво, не му стига ума. Като направи, тези, глупавите хора големи пакости не правят, но малки и микроскопически добрини правят те. Но умните хора, умният човек защо трябва да живее? Един умен човек, ако направи една голяма пакост, тя е опасна. Затова умните хора трябва да бъдат много добри. Те са, които развалят света." И още един цитат с пожелание за усмихнат ден! "Минавам покрай един мравуняк. Всички мрави се разтичали, всички тичат едновременно, един отива в едно направление, други в друго, носят нещо, борят се, Слънцето ги огряло. Вземам тази лупа, турям този фокус на мравуняка, всички се набраха, тази, ярката точка, която пари, почнаха да я атакуват. Когато дойде лъчът да я ухапе, подскочи. Всички накъдето ходят, казват: Откъде този, че не може да го хапят? Като мърда някъде, току задими техният мравуняк. Те тичат, хапят и най-после аз си оттегля ръката. Те казват: Победихме. Изгонихме го. Аз правя своите научни изследвания и казвам: Не се хапя. На себе си казвам тъй: Не се хапе туй, което носи светлина в себе сиТе всичките нападаха, туряха знамена и казват: Победихме. Аз не съм имал намерение да воювам, правя своите научни изследвания. Някой път и невидимият свят прави опит с нас, ние като мравите тичаме, ходим. И като замине нещастието, казваме: Победихме. Не че има някакво нещастие. Има Един, Който ви обича в света и разчитайте винаги на Него. Една истина, която може да ви кажа: Във всичко може да се съблазнявате, във всичко може да се обезсърчавате, каквото и да е, но има Един, Който ви обича, за Който никога не трябва да имате ни най-малко съмнение. Като дойдете до туй, свещеното място, да знаете, че има една истина, която е неопровержима и за която всички трябва да имаме едно мнение. Тази идея седи, че туй, реалното не се изменя, нито се променя. То никога не забравя хората. В него ние живеем, съществуваме и се движим."

Не ми е в стила да си прося. Ако някой реши да прави подарък, никой не може да му попречи. Нещата са така, както ги описах и сега този човек ме избягва, не ме поглежда в очите при случайна среща. Надявам се постепенно да му внуша, че съм забравила и така да върна нормалната атмосфера.

Да, определението е добро. С цитата също съм съгласна. Обаче нещо не е популярно в нашето общество и време, донякъде и конкретно в нашата страна. " Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена" - е тук вече явно имаме вроден имунитет. Колкото пъти се опитах да създам ефекта на доминото, толкова пъти запецвах на първата плочка ( с малки изключения) . Даже хората, получили моята щедрост, постепенно решават, че това е задължително положение и оттук нанатък съм длъжна все така да правя. Защо ли? Сигурно аз бъркам някъде. Не видях отговора на Томодаши , а май този път сме си разменили настроенията. Та за да не съм голословна, ето една история. Леко поизменена, макар че участникът няма да се познае, дори и да не беше. Има в моята служба един възрастен колега, който произвежда селскостопанска продукция. Никога не сме били в приятелски отношения, само в съвсем сухи колегиални. И другите не са близки с него. В едно жарко лято преди 3 години гледам - китката му превързана здраво с една стабилна превръзка и той с дълъг ръкав, за да не се вижда. А от всички пот се лее. И възкликнах учудено .. . оказа се , че носи превръзката от години. Има проблем с ръката, който не може да се реши оперативно ( поне в Бг). Докторите не дават гаранция, че ръката няма съвсем да се обездвижи , затова той така си кара - с болки. Направих каквото трябва, мина му. Той ми донесе нещо от своята продукция като подарък. По принцип носи в службата и продава. Минаха 3 години оттогава. Така стана, че ми затрябва нещо от това, което той произвежда на село, при това с чист произход, а връзката ми с хората, от които купувах преди, се разпадна. Помолих го да ми донесе, като казах изрично, че ще си платя. Той махна с ръка, искаше да каже, че няма да плащам. Аз повторих, че наистина искам да си го купя ( и така си е - става дума за смешната сума от 12 лв., важно беше продукцията да е чиста и неподправена). И хъка - мъка, 2 - 3 месеца не ми донесе нищо. Напомних му веднъж - дваж и спрях. Разбрах - хем го е срам да ми продаде, хем му свиди да ми подари. Mакар да имах наистина нужда в онзи момент, явно не е трябвало да го моля. Ако не бях му направила добро, щях да си купувам като всички, да не се чудя сега откъде да търся други познати, за да се сдобия с нужния хранителен продукт. Така добрината ми донесе проблем, малък наистина. Но показателен.

Не е така, защото не говорим за плътна материя, а за светлина. Иначе би излязло, че всички сме черни, а тогава се нарушава дори двуполюсния модел ... какво останало за ред други явления, които са от по-висше естество. Мнение на една виждаща лечителка, може и да не е съвсем изчерпателно ( възможно е появяващите се напоследък индигови аури да имат допълнителни параметри), но го смятам в основни линии за вярно: Елена Бакалова "Биоенергийна диагностика" стр. 33.

Имам двама познати, които започнаха развитие в тази насока - към една школа, която доста нашумя в Бг напоследък. Много са доволни, но в никакъв случай не изоставят другите си духовни практики и занимания, които наблягат на развитие на добродетелите. Дотук са фактите. Мой извод ( може и да не е правилен) - индиговата аура , за която се говори в тази школа е по-скоро структурна промяна, изчистване и структурна промяна на фините тела като подготовка за духовно усъвършенстване. Това последното няма кой да го направи вместо нас. Така че полза сигурно има - както е полезно да подготвиш опитното поле за ученици, изучаващи земеделие, а не да ги караш тепърва да разорават целината. Но няма как да се осланяме друг да ни свърши работата. А и като сме приели веднъж да бъдем ученици на подготвен грунд, да се сещаме, че после ще дойде ред да сме учители и да разораваме и разрохкваме вместо други Освен това индиговият цвят не е последен и най-висш, както по подразбиране се изказват много хора. Той е необходим за момента, за прехода. След него идват други.

"Помнете: вън от свещения огън няма живот. Той изпълва цялото планетно и междупланетно пространство. Като се говори за огън, мнозина мислят, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя да изгасне. Обаче свещеният огън вечно гори. ... топлината на свещения огън е винаги една и съща. Той внася добро разположение на душата и на духа. Онзи, в когото гори свещеният огън, всякога е добре разположен; той се отличава с вътрешен мир и спокойствие, с вяра и любов към Бога. Изгаси ли свещения огън в себе си и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава. Той се оплаква от лишения, от беднотия, от болести. Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън. Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите. Съвременните хора палят свещения огън само в светли дни на живота си и след това бързат да го изгасят. – Защо? – Скъпо струвал. След всеки светъл ден те палят обикновения огън и сами си правят пакости." ........... "тежестите на радостта" - колко точно е казано. Това като разбере човек, много неща в живота му тръгват по-плавно.

Да, положителен резултат - в този живот. Кой може да каже, че това е отработено трайно и няма да се повтори в бъдещ живот? Според мен забравянето на предишни животи има следния смисъл: Тази цивилизация много акцентира върху развитието на менталността. Напреднала е в логиката, в разумните причинно - следствени връзки, в анализа и синтеза и т.н. Обаче изоставането на сърдечния енергиен център е факт и точно той ни води към проблеми, които стават все по-глобални. Конкретната история , цитирана горе, ме наведе на размисъл. Ясно - жената А ще разбере, че вместо в една, участва в 2 аналогични ситуации. Какво ще промени това? Ще й осигури едно разумно обяснение, че другата жена е виновна за проблема й ( колко лесно е друг да е виновен за нещо!) А ще я накара ли да обича любимия си толкова, че да избяга от господарката при него ; в настоящия живот - да уважава и обича себе си, да се грижи за себе си толкова, че да се усети равнопоставена на другите жени? Ще й даде ли възможност да прецени силата на любовта на Б, който в предишен живот не я е последвал ;в сегашен не й показва чувствата си дотолкова, че да създаде спокойствие и сигурност във взимоотношенията? Ще й даде ли възможността да влезе в кожата на другата жена и да й даде права също да се бори за своите разбирания, макар и несъответстващи на моралните принципи на А?( В миналото - господарски егоизъм, сега - да бъде харесвана от мъжете изобщо) Всичко това се постига трайно със Сърцето. С ума само се обяснява ... докато бъде забравено в следващия живот. Целта на един осъзнат човек е да превърне промяната в трайна характеристика на своята Същност, да го въведе в едно от онези 3 семенца, които ( казват) са нашата същност, оставаща и след смъртта. Това вероятно е възможно чрез хипноза, но за малък процент от хората. Затова аз не съм против хипнозата по принцип - всеки е свободен да прави с живота си, каквото иска, стига да не пречи на другите. От личен опит ще споделя, че разкриването на части от минали животи става по естествен път, когато човек е узрял. При това много по-деликатно и добре дозирано, така че да помогне на човека да вземе конкретно решение в конкретен момент. Нашата същинска задача е да преведем мислите през едно Широко Отворено Сърце.

Много ми е трудно да дам категорично мнение, не защото го нямам, а защото от няколко изречения не може да се създаде цялостна картина. Моят опит е малък, но все пак е нещо. Това, че проявява агресивност, според мен означава по-скоро, че детето не е пълно индиго. Това му дава шансове да е по-разбирано от другарчетата си. Все пак зависи и за каква агресивност става въпрос, породена от какво... или безпричинна (наглед). А и по начало класирането на хората "по цветове" е само относително, понякога и временно. Знам, че ще причиня затруднения на майката със следващото си изречение , затова да повторя, че е само мое мнение, основано на мой опит. Ако обаче и тя със сърцето си чувства това, нека да си повярва. Детето не трябва да ходи на детска градина. Да остане с майката до седмата година плътно. Когато общува с други хора , да бъде в присъствието на майката. Да общува с деца, но да не бъде откъсвано от майката в това време. Това е много трудно в българските условия , изисква жертвоготовност. Ако майката не го прави доброволно и всеотдайно, ако се чувства като жертва в тази ситуация, смисълът се губи. Но това е връзка, която до седмата година поне трябва, доколкото е възможно, да бъде възстановена и заздравена. От нея зависят цялостната личност на детето, по-късни негови решения и хода на живота му. Много е важно дали детето има братче / сестриче - по-голямо или по-малко. Важни са взаимоотношенията между тях. Много би било полезно да общува често с по-възрастен, уравновесен и положителен човек - баба, дядо - но пак в присъствие на майката или да знае, че всеки момент може да отиде при майка си ( да е в съседната стая например). Повторното приучване към гърне да стане много бавно, полека и без притискане ( добре, че сега има памперси). Проблемите с говора също са от значение, особено ако става въпрос за думи, които преди е произнасяло правилно. Тук трябва да се конкретизира ситуацията, може при много любов и нежност да отмине сама, а може и да се наложи консулт със специалист - най-добре да не се всява паника, но да се наблюдава. Пеперуда, отново моля да имаш предвид, че думите ми не се основават на статистика или обширно проучване, а на личен опит и няколко конкретни наблюдения върху няколко деца. Вероятно други хора ще допълнят своите впечатления.

Tomodashi, здравей! Това твоето си е съвсем нормално. Първо повярвай на усещанията си. Преброй горе колко пъти си писал "осъзнавам" и колко пъти "сякаш", "може би". Замести последните пак с "осъзнавам". Не е скучно да си обикновен, скучно е да живееш, без да осъзнаваш новото. Усещанията ти са сигнали за обмен на фини енергии, който се случва откак свят светува. Сигурно си чел доста за аурата, фините енергийни тела, чакрите... прочети го пак , вече във връзка с тези усещания. В миналото определени хора, а напоследък все повече обикновени хора отварят съзнанието и сетивата си за тези фини процеси, които ръководят всичко в нас - от външния вид до ... каквото си поискаш. И става възможно да се ползват контролирано и целенасочено, а не хаотично. Как да запазиш това усещане - излъчвай Любов към всичко, до което се докосваш, с което влизаш в съприкосновение, и към неодушевените предмети, към животни, растения и хора, към всеки един като част от цялото, наречено Космос. Там, където е трудно с Любов, опитай с разбиране и пожелание да се промени ситуацията / човекът към добро. Представяй си картинно по-добрия вариант, все едно се случва или се е случил вече и е факт. Това ще промени целия свят около тебе, ще му придаде една обагреност, която е всъщност смисълът на живота. Мога още много да пиша по въпроса. Ако нещо от писаното до тук изглежда повърхностно или твърде общо, прочети го отново и отново. Когато разшириш и направиш постоянен кръга от топлината, която си забелязал в ръцете си, след време ще намериш и точната посока, в която искаш да развиваш тези си усещания. Знание, Воля, Любов и Сила!

Здравейте, има новини от Лори. Чувства се добре, операцията е минала благополучно. Сега се възстановява. Може да се прибере по-рано от планираното. Лори, чакаме те да се върнеш!

Сравнението с електричество е малко неточно. Опитайте сравнение с водата или въздуха

Книгата наистина си струва да бъде прочетена и ползвана!

Само заместване помага. Опитай с обратния смисъл. Напр. (само пример, защото не се сещам за песенат, важното е да се схване методът) I'll be happy before I'm old / I'll never be old .............. I am meant to live / love на същата мелодия, освен ако е мн. меланхолична. Oще по-добре е, ако можеш същевременно да визуализираш подходяща картина, излъчваща щастие ( просто пей и си мечтай в картини ) Дано да свърши работа. П.П. Ако мелодията е меланхолична, помоли някой музикант да ти я прехвърли в мажорна гама.

Един от многото видеоклипове за кристалите: Няколко красиви и пречистващи минути.

Хомеопатията действа много добре на деца и животни, тъй като те нямат предубеденост или съмнение. От лично наблюдение мога да кажа обаче, че когато майката е предубедена или скептична, детето не се повлиява от лекарството.

http://www.globalpranichealing.com/c/directory/

...каквото е нашето отношение към животните, такова и на Бог към нас? ... Слава Богу - не е съвсем вярно, или може би все пак да?