Креми (късметче)

www.bratstvoto.net

Освен простащина има и деликатност, има и свенливост, има и честно отношение, доблест ... Днес имах такива случки. Важно е покрай простащината, която задръства полезрението ни , да не забравяме горните качества. И когато ги срешнем, да ги поощряваме, да благодарим на хората за тях. Дори една мълчалива мила усмивка стига.

Първото, което можеш да направиш още утре сутрин, е да сложиш един топъл пуловер и топли чорапи точно до възглавницата си. Със събуждането няма да ставаш и да отмяташ завивката , а под нея обуваш чорапите и на секундата след това слагаш пуловера. Едва тогава излизаш напълно от завивката. Стоиш така до към 11 ч. Ако правиш гимнастика - докато леко започнеш да се изпотяваш под пуловера. Тогава може да го махнеш, но в затоплена стая. Със спирането на движението го слагаш веднага отново. Идеята е да няма температурни промени за тялото - дори минимални. Така ще отпадне дискомфорта, а другите мерки ще ги вземеш после. Има тълкувания от езотерична гледна точка, но може би си ги знаеш.

Да, какво може да се направи? Отговорът ми се дели на 2 части: Какво да направим за себе си, за да не се чувстваме омърсени от общата атмосфера? Аз се зареждам съзнателно с четива, с музика, с приятно общуване, с пречистване от вякакъв вид. Ето тази сутрин моето малко антивирусно средство е новото стихотворение на Парнар в блога му. Какво да правим в общуването си с другите? Аз приемам общото в моя език и в езика на другия човек. Т.е. ползвам този тон, който е обичаен за него, а е допустим за мен ( без псувни, присмиване, подигравки и т.н.) Тръгвам от тази обща база и се опитвам да разбера основната му мисъл, независимо в какви изразни средства е облечена. Старая се да се получи комуникацията, която ми е необходима. Това е основното. Допълнително в хода на разговора се опитвам да повдигна - ако ще на половин милиметър - силата, красотата и точността на изказването... а това някак променя и чувствата, стоящи зад него. Т.е. опитвам се малко да позакърпя дрехата на неговия изказ. Да изхвърля позьорстките, неистинските пошлости. .... Оказва се , че истински такива има в много, много редки случаи. Когато българинът е злобен, пошъл, нараняващ, то е не от силни и активни отрицателни чувства, а най-вече от страх. Погали страха, и той се разтапя. И за да не мислите, че това е някаква предварително обмислена стратегия - вие и темата сте причината да се анализирам и да стигна сега до горните изводи.

През призмата на моя опит мисълта кореспондира с тези: "Сега някой път като възпитаваме себе си, така се орязваме, че ние сами не можем да се познаем, какви сме. Никого не можем да предадем. Най-първо ще предадем себе си и после ще предадем другите хора." Малките опити от "Божественият Импулс", ООК, ХVІІ г. Забелязала съм ,че човек понякога се съди строго, но не знае как да поправи грешката си и тя остава в света. Бог, синхроничностите, съдбата съдят по-меко, дават шансове за поправяне и имат винаги повече възможни варианти, отколкото нашият човешки ум може да предположи. И другият тип "късогледство" - че правейки нещо против другитв никога не можем да подобрим положението си. Дори да изглежда, че сме победители, то ще е за кратко и ще ни се отнеме на друго ниво. Най-добре "измайсторявам" дадена ситуация, когато стихна и се вслушам в събитията около себе си - ако си "хвана" подходящото събитие, подходящия човек, подходящата сфера на изява, хармонията се постига неминуемо. Което не винаги е така, ако реша сама да измислям изход. Той е някъде около нас, само да го видим.

Aся!

Диди, честит рожден ден и от мен, макар с малко закъснение! Нека всички добри и красиви събития в живота ти да идват в точния момент! http://g.orkutnow.com/orkutnow/en/scraps1/...with_dove_2.gif

Невероятни сте в пускането на теми! Такава синхроничност с моите преживявания! От 2 дни имам един случай на необяснимо поведение на човек, когото познавам от години. Блъсках си главата да търся причина - нищо логично не се вързва точно с този случай. Накрая реших, че лошото отношение идва от някакво друго (външно) настроение/ нагласа/ емоция , които човекът пренася върху мен. Чета тук и намирам 2 мнения, към които моята картинка приляга като илюстрация на учебник.

Може би наистина погледът върху животинското царство ще обогати познанията ни по темата. Има придобито недоверие - след отрицателен опит. Но има и инстинктивно, то се изразява в отвращение - към видове хранителни и нехранителни продукти, към определени животни и насекоми ... Понякога е строго индивидуално и на пръв поглед нелогично. Твърди се, че понякога има връзка с минали прераждания. ...

"Когато съдите приятеля си, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него. Това изисква Христовото учение. Не казвайте, че на приятеля си ще наложите най-малкото наказание. Не, наложете му най-голямото наказание, което законът изисква, но вие платете вместо него." Степени на любовта

Да, съгласна съм - Станимир и всички останали добре дефинирате явлението. Темата е по-скоро за неговото засилване, за неговата парадност, показност, демонстрация на сила. Тя започна с псувните в американските филми, които много скоро си преведоха и незнаещите чужд език. Допълни я липсата на възпитание, защото родителите бяха заети да изкарват насъщния или обезверени и натикани в емоционална дупка. ... Не ми се разчепква целият 20-годишен процес. Мисля , че все още е силна тенденция, но може би е стигнала своя апогей. Защото се забелязва и обратната - една нова чувствителност, нов фин усет за събития и взаимоотношения, който кара някои млади хора да търсят други среди ... вкл. и нашата. И други изяви - грижа за природата, изкуства, наука и духовност. Поставени на нова, по-различна основа.

Изхвърлена на пясъка, изгубва блясъка си твойта мокра красота. Викът на болка - неразбран и ням в раззината уста. Ще вдишаш ли оранжевото слънце? Хрилете ти ще станат ли Криле? ... Оттатък огледалото на вечната вода да бъдеш птица пожела, а то е същото - сега разбра.

... И колко изтекла е през душата ти раната Време.

Сто-лица в есента се размиват, като тях аз не искам да бъда. И все пак есента ти отива, столице тъжно красива. Бях дете и не мислех, когато във душата ми светла бе лято. Как дойдох в този град, обкръжен от войници - планински масиви. Тук човечните смятат за диви, а диваци размахват ръжени. Ей така - не помислих, когато размених свойто лято за листата от преходно злато. И потънах в мъглата, в тълпата, в тъгата ...

Благодаря за темата. Всеки ден подхождам към поредната си задача ( не казвам мъчнотия) през филтъра на съответната мисъл - това винаги ми помага . И мисълта винаги е подходяща за моята конкретна ситуация.

предпазване

Май да конкретизираме - за трупане на милиони ли говорим, или за закона за вземането и даването. По-виновен от развратника в примера е този, който задържа енергията, въплътена в парите, някъде в трезори. Обаче отключена, тази енергия може да спаси от глад много хора (да припомня майка Тереза и др.) После - да продължим за развратника - кой твърди, че в следващите години той няма да претърпи развитие? Със същия успех можете да твърдите , че той и в следващото прераждане ще е развратник. Кой има првото и силата да промени това? После, един развратник винаги си взаимодейства с др. хора , за да се прояви в тази си светлина. Т.е. и в обществото има мъъъничко причина ( защото не харесвам думата "вина"), ако има кой да се поддава на триковете му. И да припомня отново закона за вземането и даването - ако не издишаш, не можеш да вдишаш отново, ако не изпразниш хрансмилателния тракт, не можеш да приемаш храна, или се разболяваш, ако не се наспиш, не можеш да действаш през деня ... и т.н. Е, който иска - да продължава само да приема... но при 2-3 последователни дълбоки вдишвания без издишване следва задушаване - всеки има право на избор. В по-горен пост бях помолила да разсъждавате от другата гледна точка - на пациента / клиента. Ако някой ви отърве от непоносима болка, ако някой ви даде насоки за живота, които да донесат добро на вас и семейството ви, ако някой продължи живота ви и успеете да отгледате децата си и да се порадвате на внуци въпреки злокобна диагноза... ... бихте ли си обърнали гърба без един жест на благодарност и да изсипете парите си в съседната кръчма или нещо подобно? Мисля, че познавам пишещите тук. "Да допуснем сега, че един алхимик е намерил закона за подмладяване живота на хората. Дойде един, който е живял развратен живот, той му даде 2–3 пъти от това средство" - да , има такова средство. Самият Учител Петър Дънов го е дал в книгите си. Но ползването му е свързано именно с духовна промяна, много труд върху себе си, промяна на целия начин на живот. И това е пак по Закона за вземането и даването. Така че ако наистина ( тук е показателна фразата "да допуснем" ) ... ако наистина някой може да бъде трайно подмладен, без да се промени като личност и характер в положителен аспект, някой друг трябва да плати за това - в случая - съответният учен с милионите. Това е именно тъмното петно - няма нищо загадъчно, мистично в него - има само природни закони - вземане и даване.

Поздравления за темата! Много обичам музиката от италианските филми ( Мориконе, но може би и други). Но все не ми остава време да се погрижа за емоционалния си комфорт по този начин. Може би тук ...

Aбсолютно. Затова до изясняване на ситуацията в обществото е добре лечителят да има и друга професия, осигуряваща насъщния. А ситуацията ми изглежда динамична и променяща се бързо. Съвсем скоро, може би до няколко десетилетия по-фината сетивност и духовност ще са общопризнат фактор за мястото на личността в обществото,... ... приблизително както днес компютърната грамотност, макар че сравнението е доста недодялано . Засега няма как да се даде друго сравнение, защото почти цялата ценностна с-ма ни е още друга - от ниво слънчев сплит. Станимир, не съм решила, по-скоро се учудих, че може би разделяш духовно от материално ... така изглежда в поста ти. Радвам се на уточнението. Темата е за лечители и т.н. Духовните Учители едва ли имат нужда от тема, пък и няма много компетентни да споделят по нея Бих прочела с удоволствие нещо повече за лечение на причинното тяло, може би в друга тема. Ще бъда благодарна, ако се отвори такава.

Сега ми хрумна: А може би точно за да няма ( или да са по-малко, да бъдат спъвани) лечители, астролози и други, за които е достъпно истинно и дълбоко познание. Просто на някои така им изнася. Същата роля на пречка към истината играят и шарлатаните, които създават объркана представа за нещата. Но шарлатани има във всяка професия.

Toва е по-известно като жизнена енергия, биоенергия, фини енергии... Не, Станимир, и аз разбирам по същия начин думата "духовен". Но не я противооставям на "материален". Има много стъпалца между тези 2 крайности. Повечето хора се намират на някое от тях. Повечето постъпки - също. Знам как става зарастването на примерната рана, е не чак съвсем без следа. По-преди не знаех, но пък имах опит, че когато майката успокоява детето с раната, болката минава почти мигновено. Такава майка не знае технологията , но има задължителния компонент, без който и технологията не важи - Любовта. Имам и друг опит - че когато в съзнанието ти има друго, може въобще да не усетиш раната, нито болката ... Такива различни нива има в живота. А ако се опитаме да дадем някакъв стерилен пример за материално промиване на раната ... пак няма такова. Лекарят ще изпитва поне минимално състрадание. Ако изпитва безразличие, то е по-скоро духовност с обратен знак. Може да изпитва неприязън - поради расови или някакви др. различия / опитности - това също е духовност с обратен знак. Бездуховен ... няма за мен такова нещо. То е смърт за душата и духа. Отклоних се от темата. Да попитаме тези, които смятат за възмутително да се плаща за някои от изброените в заглавието услуги: 1. Те какво биха се съгласили да направят без заплащане? 2. За какво по-ценно биха си дали парите? Вероятно не сред постоянните посетители, но сред повечето хора ще срещнете такива, които си харчат парите за какви ли не щуротии. Предлагала съм им да направят дарение за нуждаещи се - като жест на благодарност към благосклонната съдба. Няма да описвам погледите, с които са ме удостоявали.Да са живи и здрави - всеки има право да прави собствените си грешки. А иначе, и аз понякога се уморявам да поя прасенцата с кладенчова вода Учителят е казал, че ако лекуваме, това е все едно да мием прасенцата. Те после пак ще идат и ще се отъркалят в локвата.( Съжалявам, че не мога да цитирам източник, но съм сигурна за произхода, защото много дълго търсих негово мнение по въпроса.) Той също така е казал, че дарбите трябва да се развиват и ползват. Духовността под една или друга форма е винаги необходима там, където има дисхармония = липса на Любов. Фините енергии са перфектен преносител на тази всемирна Любов.

А в коя си дейност човек не ползва духовни умения / енергия?

Познанието е хубаво нещо, но половинчатото познание е опасно. Когато решите да правите нещо, внимавайте да не си навредите - има хилядолетни традиции, от които да се учим. Аз ползвам "Лечение с прана на Мастър Чоа Кок Сюи". То се базира точно на работата на чакрите и лекува чрез тях. Там се дават указания как да не замърсяваме чакрите, себе си и околната среда, как да не повреждаме структурата на чакрите и др. Сигурно има и други добри школи.

Защото други са обработили почвата, а понякога и засяли. За бялата магия също няма как да сем сигурни, че е бяла - може само в нашите очи човекът да има качества да се справи, а и да не сме преценили вярно ситуацията. Затова непоискан съвет не се дава. "Черната" магия на подтискането също понякога има обратен ефект - човекът решава да действа "въпреки". И стигаме пак до темата, че в крайна сметка човек сам си прави, каквото си прави - е , с побутване понякога. П.П. За да не излезе, че омаловажавам силата на словото, ще допълня - а аз съм го казвала и в др. теми - тази "мода" да се псува и да се ползват нецензурни изрази за щяло и нещяло ... Като знаете, че взехме модата от американските филми на ниско ниво, които се продуцират за определени пазари, а рядко се предлагат на вътрешния им пазар, направете си извода.

"Днес всички се оплакват от мъчнотиите си. — Коя е причината за мъчнотиите ? — Нежеланието на човека да опитва нещата. Той има особено чувство, чрез което може да ги опитва. Дават ти нещо за ядене — опитай го. да видиш, какъв е вкусът му. Всички опитват, опитай и ти. — Заблудих се нещо. — Вкусът ти те заблуди. Ако запазите естествения си вкус, той всякога ще ви помага да определите, дали известна храна е здравословна, или не. Аз съм правил много опити с храната. Вместо аз да опитвам вкуса й, давал съм част от нея на едно котенце, което често иде при мене. Ако котенцето яде от тая храна, и аз мога да ям. За мене то е мярка. То никога не яде недоброкачествена храна. Разбиране има това котенце. Ще кажете, че котката е невежа. Не е така. Даже аз се уча от нея. — Как ? — Давам й малко храна да я опита, като казвам : Анализирай тази храна. Котката не се хвърля изведнъж върху храната, но първо я опитва, а после яде. Според мене, котката е лаборатория, в която за един момент може да се анализира храната. Като й дам хубава храна, тя се приближи до нея, вкуси я, погледне натук-натам. отдалечи се малко и казва: Хубава е тая храна. Ако й дам само хляб, тя ме погледне, помирише хляба, пак ме погледне и казва: Това не е за мене. — Защо ? — Не е важно. Тя казва : Ако искаш, ти яж, но аз се отказвам. — Защо? — Тя се подчинява на едно вътрешно чувство, което никога не я лъже. То се среща у всички животни. Това е техният непокварен вкус. Благодарение на това чувство, те разбират, коя храна е здравословна, и коя - не е." Из "Степени на любовта" ( http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=2295 )