Креми (късметче)

oще 5 години, докато заслужа тази номинация. Много смешничко ми стана.

Ako има Любов, другият дава достатъчно свобода, за да си поемаме енергия на равни интервали и да не се налага да сме изчерпани. Ако имаме Любов към себе си, също ще се стремим да се съхраним в нормално състояние. Не че и при мен не е имало катаклизми, но точно чрез тях човек разбира. ( 54 думи )

Преди да получиш повече съвети - един "по спешност' : ( и за твое успокоение) Визуализацията на снопа е добра. Представяй си, че го отрязваш с нож. Ако го палиш, в някакъв момент трябва да визуализираш и загасяване. Два снопа - един пред и един зад центъра на тялото ти. След това се изкъпи хубаво с обилно течаща вода. За повече съвети е нужна повече конкретна информация.

Granat1, има много физически измерими неща, с които хората заместват любовта, която дълбоко в себе си искат да получат. Това е едната причина да се проси без нужда. Другата е да се докажат пред себе си, че са по тарикати, по-умни от другите - някакво надмощие. Може би е добре да дадеш пример, ако те интересува конкретна ситуация и мнението на повече хора за нея.

Вики 3, от много време в главата ми се въртят разни идеи за някаква такава занималня в София, примерно съботно-неделна , но може и друго. Признавам, че и аз самата ще има много да уча, но някои възможности според нуждите на децата са ми вече ясни. Може би е добре да се съберем и да доизбистрим идеите. Ако искаш, пиши ми на лични .

Още 2 варианта за разнообразие в топлите напитки: - Прясно мляко с мед и канела. Медът се слага, когато млякото не е съвсем вряло (върхът на малкото пръстче трябва да може да стои в млякото без да пари нетърпимо). Аз си разреждам млякото наполовина с вода, защото ми е много силно, но това всеки сам решава. - Какао + няколко трохички нес кафе за аромат. - Инка + малко канела +мляко също е интересен експеримент. А някой знае ли какво съставки има в нес кафето? ( Освен задължителниет консерванти). Дали то е по-вредно от кафето или обратно?

Да, така е. Но не бързай да казваш, че не искаш нищо от него. Ако той реши да ти даде нещо, каквото и да е, приеми - това би било неговият начин да иска прошка. Обвързането с вила в този момент не винаги е най-подходящото нещо. Вие сте в работоспособна и творчека възраст. Помисли с какво по-добро бихте могли да замените времето, прекарано на вила и къде по-добре бихте могли да вложите силите, които бихте вложили в стопанисването й. Баща ти така или иначе до края на живота си им аправото да се разпорежда с нея. Може да сте в перфектни взаимоотношения и пак да реши да я продаде. А може и да не го направи - тогава така или иначе половината ще си е твоя. Бг манталитет да заробваме децата си с идеята за наследствени имоти, които ще ползват реално кой знае кога, е блокирал силите на много мои познати. Така идеята да имаш някога нещо се превръща в предателство на възможността да си сега по-активен, по-продуктивен. Твое е това, което ползваш. Но и ти си негов, защото го обгрижваш.

Въпросът с просията е много сложен. Особено в България, където няма държавност да решава този въпрос. Просията се е превърнала във верига за забогатяване , подобна на проституцията. Този вид бизнес споерд мен не бива да се поощрява. Обаче има хора, които не са в тази верига, които са забравени от държавата и нямат друг начин да се изхранят. Тях студът ги мори тази зима, гладът ги мъчи днес и нямат време да чакат мудното вземане на държавнически решения. На такива хора аз давам. Трудно е разпознаването. И ако сбъркам, тежи на моята съвест. Но може би точно това е нашата задача - на гражданите с покрив над главата, с редовни доходи и спокоен живот. Да се вгледаме в тези очи, да видим в тях: Пречупена от нищетата гордост... или заучено жалостив поглед; примирение и мъка... или нахалството да не вземеш хранителен продукт, а да искаш кеш ... Жал ми е и за дечицата, които са част от индустрията - просия. Но съм наясно, че сама не мога да се пребора с тази огромна мафия. Пример: Едно цигане на около 10 г. просеше миналата година до моето работно място. Това е учебно заведение в центъра на София в близост до известен бар-кафе, където се събира "елитът" на страната. Та детето се навърта там и по цял ден проси. Бодигардът се смили над него и го пусна в опустялото фоайе да се стопли до парното. Започна да го разпитва това - онова. Оказа се , че са 7 деца и всички просят из София. На въпроса , колко събира за един ден : "Стотина лева". После детето попита защо тук идват толкова деца, какво правят вътре... Може ли и то да учи "англИски" и колко струва. Беше будно, живо, добронамерено дете. За 7 дни то може да си "изработи" годишната такса да учи англИски.

Гранат, не се чувствай виновна, че не можеш да простиш. Някога и това ще стане може би. Човек има двама родители, за да съчетае техните задачи в настоящия им живот по нов начин. Така човечеството върви напред. Това е много достъпно и добре дадено в книгите "Селестинското пророчество" и следващите от поредицата. Твоята задача е да премислиш къде баща ти е сбъркал в своето житейско предназначение. А може би и ккъде майка ти е могла да намери допирнит точки с него. И да използваш това познание за свое добро и за своето развитие. Благодари, че вече не си зависима от него. Благодари, че имаш силна майка, която ти е помогнала да пораснеш. Благодари, че друг е поел тежката съдба да извърши грешки и да бъде самотен сега, за да имаш урок. Ние не знаем, кои уроци са ни нужни. Някои са много болезнени, но тъкмо те се запомнят. За да не мислиш, че теоретизирам на твой гръб - от личен опит е. .................................................... Най-голямото предателство е спрямо себе си. И най-често случващото се. А най-голямат грешка след това - дане си простим. И да мислим, че сме ограничени от един неуспех - да не се осмелим отново.

Попаднах случайно на този цитат от "Сила и живот" т.2. стр. 479. А и по принцип подкрепям, че още от деца хората имат свой формиран характер. Друг е въпросът, че в ранна възраст може да се окаже по-лесно влияние върху него. И в късна възраст може - чрез страданието, донерсно от съдбата. Реакцията със зло е просто по-дългият и криволичещ път.

Чебурашка, вероятно при всеки е различно. При мен няма такова нещо, което да оприлича с обоняние / миризма. Обаче съм забелязала ,как в компании, където се консумира алкохол, опиянението на околните ми въздейства. В началото беше, все едно и аз съм пила. ( на това му се казва безплатен алкохолизъм ).По-късно просто се чувствах зле. Затова мисля, че първият тласък се дава от сетивата. Не а обратно - по-фините сетива се противят на определени физически дадености и налагат свои изисквания, оттам пък още се развиват и така - като перпетуум мобиле. Конкретно за месото - оказва се, че правя разлика между видовете месни продукти. Тъй като напоследък не готвя месо, домочадието си купува кремвирши ( които не възприемам като повече от 15 - 20 % месо и не ми пречат), салами и луканки ( около30 - 60 %) и мляна скара за печене ( около 60 % месо от недобро качество). Вчера обаче бяха на пазар за "качествено" месо и са купили кайма от прясно, повече свинско, без много соеви примеси в нея. Вероятно затова реакцията ми беше с адско главоболие, което прерасна в безсънна нощ. Имаше значение дали съм близо до човека, консумирал месо. При отдалечаване намалява и болката. Пиша това, за да знаят други хора, ако им се случи. Също така има значение дали месото е замразявано - тогава вероятно промяната на водната структура малко го неутрализира. Имаше по-горе една реплика, че пътищата са различни и всички са верни. Да, всички са верни. Защото са отсечки от един и същи път. Почти всички хора сега не биха убили саморъчно животно, за да го ядат. Много хора не предпочитат месното ястие с кокали, жили и др. особености, които напомнят животинския му произход. По-естетично е, ако е оформено в овал и красиво гарнирано. ( Защо не предпочитаме ябълките в някаква фантазна форма и украсени със стърчащи костици?). Голяма част от децата свикват с месото, като ядат предимно колбаси, кюфтета и най-много бяло месо от пиле.Известна част въобще не харесват месо и не биха го възприемали като храна, ако не е натискът на родителите. Те стават вегетарианци - рано или късно. След вегетарианството идва суровоядството, после веганството, а после енергийното неутрализиране на вредността в храните и голяма независимост. Това е съпровождащото тротоарче на други промени, които са Главният Път. За всеки тротоарчето е различно изявено - по-широко или по-тясно, но посоката е една. Така поне го виждам аз. По-здрави! П.П. Мила Мона, не бих нарекла непоносимо главоболие с часове + безсънна нощ с такива класификации като: "прекомерно взиране", "осмисляне на безсмислено битие" , "полусъществуваща душа" Става въпрос за нормална сетивност. Всеки от нас има своите проблеми, на всяко стъпало. Всеки от нас се радва на живота такъв, какъвто е. Бъди щастлива.

Моето виждане е , че няма лошо, ако ползваме скалата от сетивност на своите физически органи, за да си доставим малко наслада. Въпросът е това да не става приоритет. Именно тогава се получава пристрастеност. Но няколко глътки кафе или 2 хапки шоколад могат да балансират напрегнатото ежедневие - хора сме все пак. Пък и вкусът ни е даден за ползване. Аз не противопоставям духовното на плътското, смятам, че трябва да действат съвместно за успешния ни живот на земята. Благородно завиждам на толкова целеустремени хора като Браман, за които не остава време за скука. Впрочем и на мен не ми остава, но понякога губя стремителността си и имам нужда от малък оазис от удоволствие. Някога всички ще дораснем до момента , в който това ще е излишно. Дотогава ... всеки има своята мярка и своя път. Понеже темата е кафето - стимулант или наркотик ( като лекарство не го възприемам), бих казала - и двете, но зависи от количеството. Все пак зависимостта от кафе не е така непреодолима ... ако някой непременно държи да се окопае в някаква зависимост: Ако не се ползва всекидневно в големи количества, ако при липсата му човек няма главоболие или друг силен дискомфорт - все още това не е пристрастеност. Позволете ми да ви върна пак към мнение 65, като към много полезна идея.

"Пътува си един мъж понеделник сутрин в автобуса към работата. Стои си, мрачен, и си мисли: „Живота – кофти работа, жената – ужасна, хората – само използвачи…“ Зад него стои неговия ангел с бележник и записва: „ "Живота – кофти работа, жената – ужасна, хората – само използвачи…" Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява“. "

Благодаря за добронамерените отговори до момента. Мислех да изчакам още ,но виждам едно основно разминаване - явно не съм обяснила добре. Четири въпроса , и всички започват с "как се чувствате", а не "какво мислите" . В нашата цивилизация имаме навика да минаваме всичко през ситото на мозъка, ума, мисълта. Не, не е това. Забравете разсъдъччността, менталността, личното мнение. Въпросът ми дори би трябвало да бъде Какво чувствате, ... Имате ли някакви физически усещания, когато ... и още повече - след като ... Не става въпрос въобще за мнението и отношението ми към не-вегетарианците. Аз самата съм отново веге от 3 години - кратък срок. И обичам с цялото си сърце все месоядни наоколо , вкл. котарака. Близките ми също са изключително толерантни и разбиращи. За този кратък срок съм разбрала доста за взаимодействията с месото , много други неща за храните от енергийна гл. точка, които обаче едва ли ще бъдат разбрани в широк форум, мога да ги споделя на лични. Става въпрос за сетивата - когато те подадат сигнал независимо от ума, зает в момента с нещо съвсем различно. Представете си, че работите в градината, мислите си за градинската работа, разсади, почва , тор, сечива и т.н. И чак когато ви се схване вратът и гърбът, се усетите, че сте се простудили или преуморили - ето за такова нещо става въпрос. Става въпрос за нашите си простички пет сетива и най-вече за това, което наричаме Болка. Чебурашка, със сигурност си много благодарна на родителите си за толерантността. И аз съм била като тебе, но бях Научена да ям месо. Доста сходства има между нас - и градовете, и дом. животни, суровоядството .... все "съвпадения". Божидар Зим, позицията ти ще е още по-полезна, ако се знае от колко години си вегетарианец. До момента Станимир най-добре ме е разбрал и деликатно е отговорил: " Предпочитам да не се застоявам ... не бих го направил без сериозна причина." Стан, твоето поведение в ежедневието съвпада с моето, вероятно и на повечето от нас. Това не създава проблеми. Но вчера имах изненадващо преживяване. Ще пиша пак. Благодаря още веднъж. Ще се радвам на още споделени преживявания.

Иренчето, Drago Dochev, слънчице, Честит рожден ден! Много Светлина по житейския път, Вяра и Сила, Разум и Любов! Много радости и добри приятели!

Хубава тема, още по-хубваи отговори ! Почти няма какво да се допълни. Може би: Когато си внушиш, че дадено стечение на обстоятелствата е провал ... когато си го внушиш до такава степен, че загубиш Вярата в себе си, Надеждата за себе си и Любовта към себе си, тогава наистина си в дълбока дупка ... но и от там има измъкване.

Сърдечен поздрав към всички, които четат тази тема. Имам конктретни въпроси към вегетарианците с опит. Особено към тези , които живеят с невегетарианци. Как се чувствате, ако се налага да готвите ястие с месо? Как се чуствате, когато влезете в кухня, където се готви месо? Как се чувствате, ако ядете храна, попаднала по някакъв начин в контакт с месо - например запържена в същата мазнина, или ако е ползван нож, с който е рязано месо? Как се чувствате, ако сте в близък контакт с хора, консумирали съвсем скоро месо? П.П. Подобни въпроси ме вълнуват донякъде и за концентрирания алкохол.

Може би е добре да уточните картината на безсънието - от кога до кога не спите, по колко часа сън се събират средно на нощ? Забелязали ли сте други промени в протичането на деня? А във физическото състояние? В храненето? Опитали ли сте да увеличите физическото натоварване? Други мерки?

Интересно ми е действието на кехлибара, защото той е и от органичен произход. Може ли да разкажеш нещо повече, granat1 ? От утре в НДК се открива отново "Произведено в България" и на партера ще има щанд с минерали. Днес минах по погрешка оттам и го видях. Но за асортимента - не знам.

Направихте ли изследвания за алергия? Въпросът на гранат1 за алергията е много на място. А това, че детето се държи геройски и не изразява чувствата си, не значи, че се е приспособило към детската градина и че там му харесва. Съжалявам, Мишел, че го казвам. Ако нямате начин да гледате детето поне още една година в къщи, ще трябва да подходите много внимателно и целенасочено, за да преодолее тази криза на промяната. Мога да кажа и по-конкретно какво се случва с него, но е достатъчна темата "Емоционално състояние и болести" - там има и линкове към книги. Ако имате по-конкретни въпроси, ще се опитам да помогна.

В България има и отлични професионалисти сред зъболекарите , при това такива, които се развиват професионално извън обичайните социалистически рамки още от студенти. Такива хора, на които професията е и хоби, правят всичко възможно и в момента са на европейско ниво. Разбира се, и на европейски цени. Под мое влияние моето семейство посещава такъв зъболекар. Правя всичко възможно и не се налага да е често. Импланти се правят и тук, на приблизително същите цени. Нямам личен опит. Има методи на алтернативната медицина, които подпомагат приемането на чужди тъкани от организма. С тях нямам личен опит - не се е налагало и дано да останат далеч от мен и в бъдеще. За около 1 година време чувам втори разказ за умъртвен и изхвърлен от организма здрав зъб. Другият човек беше млада студентка в чужбина.

Aка някой казва : защо трябва да обичам, той вече обича - себе си. Той е вече поел по пътя , но на едно много начално стъпало. Бог да му помага и да го подкрепя по стръмното! ... "Който има слабо здраве, да обича! Правете опити в това отношение, за да се уверите в истинността на закона. Ако страдате от ревматизъм, треска или друга болест, проявете Божествената Любов и в скоро време здравето ви ще се подобри. Колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявил и Любовта." Моят опит показва, че болестта идва тогава, когато човек е сам застрашава себе си да сбърка, като действа не от позицията на Любовта. Тогава болестта става спирачка и го кара да се вглъби в себе си, да работи върху себе си. Не всички успяват обаче.

Не ми се искаше да акцентирам на тази тема, но е факт, че точно на Хитлер са се разминали куп покушения. Което поставя въпроси за спасяването на многото хора, но явно това не е било приоритет на по-висшите същества, а научаването на някои уроци. Също така във филмите за Атлантида, така любезно предоставени ни от Палма, се говори за открита карта на Америка, която е била притеждание на Колумб. Излиза , че Колумб е знаел къде отива, но е метнал техни величества, за да му дадат бюджет ( а не да го затворят в някой манастир вместо лудница). Така неговата благородна лъжа е струвала избиването на милиони индианци ...и унищожаване на техните познания ..., които може би щяха да са ни много полезни сега. Махалото се движи и в двете посоки. Доста факти за размисъл има в историята.

Да, казваш в сегашния или следващия живот... но кой пък знае всичко за живота на това лице? Дори само безсънните нощи, за които може да не предполагаме, са немалко наказание.

И нищо... колко време напред? Къде е границата във времето на ответния удар?