Viki3,
сега с тази мания кой е по-информиран, дори и децата смятат за голям бабаитлък да оповестят, че няма. Още в детската градина, особено тези с по-големите братчета и сестричета.
Така стана и с моите, а веднъж пуснеш ли червейчето на съмнението ...
Тогава казвах: Който вярва в дядо Коледа, получава подаръци. Ти получаваш ли? Какво повече има да се мисли? По-късничко им обясних това, което ще напиша и по-долу.
Същият спор се зароди и сред част от учениците ми. Тогава бяха 3. клас. После още веднъж в 4. клас.
Изнесох кратка беседа, в която им обясних, че някои неща не са толкова прости за разбиране, но те , като пораснали вече, ще схванат за какво става въпрос.
И Им казах, че "дядо Коледа" е самата идея за дядо Коледа - фактът , че има някой, който мисли за тях и иска да се чувстват щастливи. Че трябва да благодарят за това и да вярват в това - докато са на този свят, ще има хора, които да ги обичат , които да искат да им доставят радост - това е идеята, а щом вярват в нея, вярват и в дядо Коледа. И че вече са достатъчно пораснали, за да продължат и те тази традиция и да станат част от нея. Да се опитат с нещо да зарадват своите близки и да знаят, че това е най-важното между хората - Любовта. А подаръците са само нейният веществен израз.
Мисля, че останаха поласкани от това, че ги причислявам към един красив свят на възрастните.
П.П. Сега в учиищата се разглежда историята за гръцкия епископ Николай, прототип на Дядо Коледа. Мисля, ч е това е също красив и истински мост между детската представа и реалността.