За БожидарЗим - едно старо стихотворение, но едно от малкото, които не си пожелавам да надрасна:
( Може би трябва да му прибавим втора част - Боб по градинарски )
Делнично
( 29. януари '09)
За зелето с ориза,
за щастието в прозата
ще взема да напиша
два реда, малко бозави.
Не рози, орхидеи,
не замъци и феи,
не лято на Бахамите,
недейте да се мамите -
за кактуса, мушкатото,
разцъфнали сред зима,
за туй, че и във делника
мъничко радост има.
А малко или много -
коя съм аз да съдя.
За щастието в прозата -
Благодаря! Да бъде!
А иначе и аз се зарадвах, че съм надраснала много неща от блога си, че имам сила и търпение да се радвам на малките неща и да работя за случването на по-големи...
На книгите, които ще изляза да си купя, на приятелите, които ще зарадвам днес ... и на чудесната жега, в която така добре се вписват вентилатор и фрешове.
http://help-eli.org/