Креми (късметче)

Да, и аз съм размишлявала върху това, че Кехоу силно отключва критицизма в хората. Защо? След като е толкова сериозен реалист. Ефектът според мен се получава от няклко стъпки: 1. Резултатите му са много добри, около тях започва да се шуми и той придобива известност, граничеща със скандалната. 2. Хората го прочитат веднъж, смятат, че всичко са разбрали, и забравят половината от твърденията му, като в главите им остават само новаторските, "скандалните'. Така се получава леко изопачаване на неговите обяснения. 3. Ако първият опит на някого е несполучлив, най-лесно е да се обвини авторът. Забравяме, че и каране на колело сме научили с рани по колената. Аз също много уважавам Кехоу, защото ни учи да работим съзнателно с мисълта и са понасяме последствията от това - т.е. да сме отговорни и в тази ( доскоро езотерична = скрита) област от живота. Освен това ни учи да се отървем от модела "Магарето и моркова", т.е. да не забравяме постигнатото. Който не е осъзнал това, няма смисъл да ползва техниките му. И последно - правейки познанието по-достъпно за мнозинството, той е пропуснал един момент - ако човек постъпва по Божията воля, всички компоненти от живота му започват да се подреждат , все едно че е ползвал тези техники. Но все пак Кехоу е дал основите препоръки за добър морал, без който техниката би се върнала като бумернаг върху ползващия я. Благодаря, Донче.

Zarche, много зависи как е представено едно действие. Ако й кажеш назидателно и с гняв : Вече си голяма и няма да те храня, ако искаш яж. " тя може да го приеме като отдръпване. Точно в този момент не е подходящо. Методът на разтърсване , поне привидно, е метод на намаляване на близостта и изразената любов. Но по принцип съм "за" човек да си избира какво да яде (освен ако емоционален дисбаланс го кара да набляга на сладко или да преяжда). Това е право на избор и е чудесно. В случая бих обяснила мило, че времето сега не ми достига да нахраня първо нея, а после и себе си, затова нека да ядем заедно и едновременно. А ако е почивен ден или не бързате, защо пък да не си размените ролите - тя да ти дава хапки, а ти - на нея. ... или нещо друго, ваше си.Обръщай го на игра. След няколко години не само няма да ти дава да й буташ в устата, ами няма да разрешава и да я докосваш, защото вече не е бебе. Знаеш ли, първото ми дете сякаш просто имаше нужда от по-малко храна. Роднините от женски пол успяха да ме убедят, че е злоядо. И много нерви изхабих в тази посока. До момента, в който разбрах, че в мое отсъствие е отворило шкафа и си е чупило хляб. (Беше на 4 г.) Просветна ми, че ... няма да умре от глад. И оттогава всичко се успокои. Като ми кажеха :"Много е злоядо това дете.". спокойно се усмихвах и казвах: "Нееее, вече не е." Проблемът сам изчезна. Проблемът обикновено е вътре в нас, сами го създаваме.

Здравей, Зарче и добре дошла! Съчувствам ти за голямата загуба! Донка ти е дала чудесни съвети, аз ще се опитам да допълня по-конкретно. Например за плажната рокля ( предполагам, че тази рокля е свързана с някакъв хубав момент от лятото): Аз не бих се противопоставяла. Така и така сутрин се бърза. Бих взела нужните дрехи в плик. В момента, в който видя , че мръзне, бих поизчакала 5 мин. и просто бих й бих й подала плика.Без чувство за превъзходство или желание за назидание. (Имам 2 големи вече дъщери и никога не сме се карали за дрехи - изискването ми е било единствено да са според сезона, за да не боледуват. Но когато пък са били болни, не съм им натяквала. ... Това им казах вече като пораснаха на 10 - 11 г. На 4 още е рано.) 1. Опасностите във възпитанието не са по-различни пред самотния родител. Трудността идва от грижите по прехраната, но това пък може да сплоти майка и дете. И без това в Бг повече майката се грижи за възпитанието на детето. Ситуацията все пак е много специфична. Какво бих те посъветвала: - Намери удобен момент( някой следобед на чай и курабийки) и поговори с дъщеря си за вашето положение сега. Сигурно ще е трудно, сигурно ще си поплачете и двете, но ще внесеш някаква яснота в детската главица. Кажи й, че наистина тъгуваш, както и тя, че и двете винаги ще си обичате татко. Но й кажи също, че тъгата ще отзвучи с времето, че татко й винаги ще е с вас в мислите ви, а също и с всичко, което е направил до момента за вас. Кажи й също , че имате много приятели и близки, на които разчитате , че тя ще пораства и ще си намира още другарчета ... Убеди я и й дай сигурност, че животът ще продължи по един спокоен начин. - Сега е моментът да се сплотите, но и всяка да си има свой живот. Учи я да помага според силите си, за да те отменя : да слага масата, докато ти сервираш ( бъдете заедно в кухнята, тя да има усещане за съпричастност, а не че мама й е дала тази работа, защото е неприятна за вършене). Така ще я научиш полека на труд и самостоятелност. Но ако ти си решила нещо да стане точо днес и точно така ,а не се получава - търпение - има "утре" или някой друг ден. Доколкото тя иска, поощрявай я да играе с деца на нейната възраст и да си създаде среда. Така ще е по-самостоятелна и спокойна, а и ти покрай нея може да се сприятелиш с някои съседи, които да ти помогнат при нужда. Отдели си една вечер в седмицата за твой живот ( без да я спазваш чак догматично) - с приятелки или на концерт, на място за възрастни, за да не забравяш, че ти си личност на друга възраст и с други интереси. Така след време няма да се чувстваш жертва на детето. То няма нужда от такава. В тази връзка - не се дистанцирай от бабите. И от двете! Вярно, разглезват, но и дъщеря ти вече не е малка. Можеш да й кажеш: да, при баба може така, защото си на гости и защото са почивни дни. През седмицата трябва да се справяме по-бързо с нещата и да сме отговорни за вещите, които притежаваме. Но другата неделя и ние малко ще се поглезим в къщи. Признай си, че и ти обичаш понякога да се отпуснеш. Детето ще научи, че има време за разпускане и кога точно е то. 2. Методът на разтърсване никога не е подходящ. Още повече, щом е започнала да заеква. Възпитанието е най-лесното и най-трудното нещо. Най-лесно, защото няма какво толкова да възпитаваш - просто си живееш живота, а детето живее покрай тебе. Най-трудното - пак по същата причина. Както ти живееш, каквото ти правиш, такова ще е и детето ти. Т.е. ти си обект на тотално подражание. Тя е твое огледало. Просто живей така и бъди такава, каквати искаш да бъде дъщеря ти. Мнооого е трудно. Но пък - ако само идеалните хора имаха право да са родители, светът щеше да опустее. Многото говорене, особено емоционалното, не възпитава. Само обърква, а понякога и отблъсква детето. Примерът се попива. 3. Идеята за хумора е много точна. Ясно е , че сега още не можеш да си все засмяна. Затова по-горе те посъветвах да поговориш с детето, да му обясниш за тъгата и да сложиш някакъв ред в мислите му, за да се успокои. Позволете си от време на време да тъгувате. Преглъщаната скръб поражда болести или труден характер ... или и двете. Когато ходите на гробища, когато спазвате обичаите ...но се сещай винаги за някоя хобава случка от живота ви с татко, която може и да е весела. Добре се сещаш за техники на дишане - дишането на йогите е чудесно, стига човек да се сети в момента на афект. И това е идея - може да се запишете двете на йога - йога може да се играе от хора на всякаква възраст заедно, а помага в много отношения. Ако на детето му харесва, разбира се. Изобщо - планирай свободното време, за да имате повече занимания навън, сред хора. 4. Кога нещо е от възрастта? Ще се изненадаш колко много неща разбират вече децата на тази възраст. Важно е да им се обяснява с любов и уважение към тяхната личност. Ако се държи неподходящо, значи иска да привлича внимание, както казва Донка. Тогава рязко смени темата и й отдай нужното внимание - колко добра рисунка е направила, как я е похвалила госпожата или нещо подобно. Нашата задача е да научим детето как се прави нещо, а не да го контролираме 100% - така само бихме го лишили от възможността за самоконтрол. Разрешавай й да прави своите малки грешки тук и сега - така се учим всички. Например едни тинейджър, който яде пицата с ръце, с цел да подразни родителите си - той вече знае, че пица се яде с нож и вилица. Родителската задача е изпълнена. След 10 г. ще го видиш на бизнес-среща и ти гарантирам, че ще е изряден на масата. Щом си писала тук, това по-долу не се отнася за тебе, но все беше част от мислите ми: Не за възрастта на твоето момиченце са само проблемите на възрастните, които то не може да реши - финансирането на семейството най-вече. Бих те посъветвала да не я товариш с мрачни разсъждения по теми, които не са от нейната компетентност. А и себе си да не товариш. Ако има вярно отношение към нещата, човек се справя с всяка житейска трудност и намира нещо, на което да се порадва. Надявам се да сме ти от полза с каквото можем и ще се радвам да пишеш пак. Питай и за конкретни ситуации, като с роклята - в конкретиката по-рядко има грешки и неправилно тълкуване.

Tова ме подсеща за приказка на Николай Райнов ... мисля, че беше за Кашчей Безсмъртни. Там става въпрос за вещица, която е набучила такива черепи на всички колове на оградата си, за да й носят информация и да я пазят. ( Кристали , информация, компютри?) Така че може и да са повече, не само два. П.П. Дианче, и всички четящи, писаното по-горе е с цел допълване на информацията, моля, не го приемайте за спам или шега.

Da< наследствеността има връзка дотолкова, доколкото тя определя вида вещество, към което ще е зависим човекът - сладко, тютюн, алкохол или дрога. От енергийна гледна точка зависимостта има възможност да започне, когато човекът е подложен на силен стрес, силна мъка ( може да не е внезапна, а незабележима и продължителна), недоволство, лично неудовлетворение ... и др. негативни емоции или представи за себе си, за околните,за живота. Представи, които водят до безпомощност.( Затова нежните хора на интелектуалния труд или изкуството са по -уязвими от хората на физическия труд и живеещите сред природата.) Тогава тези емоции водят до разрушаване на част от енергийната структура - получават се "дупки" в нея. В тази дупки може да се загнезди количество енергия с по-ниска вибрация. За да остава постоянно, това количество енергия се нуждае от допълнителна енергия със същата вибрация. И съответно си я набавя чрез физически носители, които са дрогата, тютюнът, алкохолът и т.н. Как може да се прекрати този процес - като енергийно се изчисти "мръсната енергия" и се възстанови структурата там, където се е появила "дупката". Доста е трудно, дори опасно за външен човек без опит и без достатъчно силна енергийна с-ма. Затова в Аспарухово до Варна именно свещеник се е заел със задачата да помага на такива хора. Явно е Истински свещеник и е с висока вибрация ( описателно казано - силна воля) , затова няма опасност да бъде заразен.

Душите се обичат и се любят. Телата са посланици. ... Душата е туй, което, като пипнеш тялото, че е топло, то е душата. Като пипнеш, че пулсът бие, то е душата. Музикален ритъм е. Като мисли мозъкът, това е душата, която мисли. Този ум благодарение на Любовта, на душата мисли. Човек да се радва, че има една душа, която той може да люби. Душата и тя се радва, че има един ум, който може да люби, че има едно сърце, което може да люби. Пък има отвън други души, които могат да се любят.

Човек трябва да внимава, когато избира майка ( или баща ) на децата си.

Да, сега вече нещата звучат не толкова драматично, като в заглавието. Надявам се да съм помогнала за си отговориш на въпроса.

Когато душата решава да се превъплъти, не смята, че ще бъде прекъсната връзката в Бог. Изобщо терминът "прекъсната връзка с Бог" е некоректен. Връзката съществува винаги, но понякога не е осъзната или ма съмнение на ментално ниво.

Харесвам този светъл поглед към живота.

Христо, разбирам за какво чувство говори авторката, но не бих го нарекла фундаментално. Бебетата се раждат с усещане за радост от живота. С възпитанието и най-вече със слушането на коментарите на родители и близки им се насажда идеята, че някой външен е виновен за ситуациите в живота им. Това именно е невежеството. По този начин невежеството поражда чувството за вина. Връзката с Бог тук и сега е възможна и прекрасна!

Здравей, sense, и добре дошъл. От написаното стигам до извода, че съпругата ти е интелигентен човек и с богата душевност, но - още не е узряла за брак, щом измерва участието на двама ви в брака с финансите и решенията на родителите ви. - още не е намерила границите на своето "аз". Има нужда да се оглежда в очите и преценките на други хора, за да опознае и измери себе си. Да, някои ще се възползват от това и нея ще я боли, обаче чрез болката се стига до верни заключения. - има някаква скрита, а и неосъзната амбиция за нещо повече от това, което ти си представяш като "щастие". Съветвам те именно докато нямате деца да се стараеш Не да запазиш брака, който е само опаковката на връзката ви, а самата връзка. Не искам да се ангажирам със съвет в такава лична ситуация, особено дадена само с едно описание. Ако ситуацията отговаря точно на написаното горе,аз на твое място бих върнала лентата там, откъдето нещата са почнали да се развалят - явно от момента на общия бит - и бих се опитала да променя нещо. Но това е само една от много опции, които можеш да избереш. Обичай я, но обичай също толкова и себе си, за да те уважава тя.

Добре дошла, Блага! Радваме си да си сред нас! Da, нормално е в резултат от който и да е вид йога да се повиши сензитивността. Аз също имам подобен опит. Но също така е и много индивидуално - повечето хора с десетилетия ползват йога само за укрепване на тялото, макар да не съзнават, че в резултат от доброто здраве вземат и по-добри решения, а оттам следват много промени. Предполагам, че си млада. Сега просто всичко се случва по-бързо и това, което се получава при тебе, ще ти бъде само от полза в живота, ако го уптребяваш за добри цели. Все пак е интереесно наистина, какви практики правиш. Ако не желаеш да споделяш с широка аудитория, може да ми пишеш на лични.

Руският прана-сайт с интересна инфо и техники: http://subscribe.ru/archive/rest.esoteric.pranichealing1/201010/04115115.html?clearview

Нормално е.

pass_to, ако ръцете се привличат силно, сякаш искат да се слепят, възможно е да има преумора, отпадналост, с една дума - недостиг на енергия. Добре е да си обърнеш внимание. Може да е инцидентно недоспиване или нещо подобно, но ... зареди с гориво , докато е време.

Как да усетим енергията на биополето си , с която реално можем да лекуваме себе си, да изчистваме храната и водата си от енергийни замърсявания ( а всички замърсявания имат своя енергийна "част"). Пускам кличето с допълнението, че ръцете трябва да се движат по-бавно, човек да е спокоен и да диша дълбоко. Моите наблюдения в България показват, че ръцете трябва да са по-раздалечени в началото, защото на повечето хора биополето е по-голямо.

Да, Иво. И най-труден е първият етап - да я видиш. Да я видиш като грешка. Да видиш къде точно е, каква точно е.

Как реагираме на грешките? Зарадвах се на заглавието, защото мислех, че става въпрос за собствените грешки. Е, Станимир частично е отговорил и на този въпрос: " Грешките преди всичко трябва да бъдат изваждани на светло." Благодаря, така е.

... от писмото:

Ако вашата мисъл от слаби не може да ви направи силни, мисълта не е права. Ако вашите чувства не може от [слаби] да ви направят силни, чувствата ви не са прави – не че са лоши тия чувства. И ако вашите постъпки от слаби не може да ви направят силни, тия постъпки не са прави, не се надявайте на тях. В света има Божествени чувства, Божествени мисли и Божествени постъпки. Човешките постъпки, човешките чувства и човешките мисли правят хората слаби. Божествените ги правят силни. Що е Божествено? – Туй, което спасява човека от смърт. Отмерени принципи и изявени факти

Здравей, mimimi! и добре дошла във Форума. Напиши малко повече за баща си - на колко години е, кога е бил опериран? Какво следоперативно лечение са му предписали, приключил ли е с него? Каква е преценката на лекарите за сегашното му състояние ( по отношение на рака), ще продължи ли лечението и как? Кои са главните занимания в активния му живот - професия, хоби, пристрастия? Някои съществени черти от характера, особености, навици също са от значение.