Креми (късметче)

Задължително ли е да е съзнателно? Още заглавитето на темата е мъгляво. Какво значи "неясни резултати"? Неясно може да бъде виждането, чуването ... възприемането. Реалността е винаги ясна, но не за всеки. Освен това реалността е многопластова. Възможно е да сме очаквали резултат в няколко от нейните пластове, а неочаквано да сме надникнали и в следващия, затова да ни е неясно - защото не сме съвсем подготвени, прощъпулници. П.П. Все пак някакъв конкретен отговор от мен: Ако резултатът е незадоволителен: 1. сменяш подхода. 2. след като всички обозрими подходи не доведат до желаната цел, ... може да смениш и целта ( ако лесно сменяш целите, те не са наистина желани от теб.) Пускането на тема "по принцип" предполага всеки да си тълкува нещата по свой начин. Предпочитам теми с практическа насоченост и ясен казус. Например "аз направих това, а неочаквано се случи еди-какво си. Сега накъде? "

Много е тежко. Това обаче не е загубване на смисъла. Първото , което ти се случва - започваш да питаш! Хората не ти прехвърлят съзнателно болката си. Тя просто се стеле около тях като мъгла. Това е първият факт, който те навежда на мисълта : каква субстанция движи болката и емоцията извън физическите тела? Сарита, при мен е познанието, което ще замести алкохола. Грехота е да имаш дарба и да я мачкаш с алкохол.

Сарита, права си за отшелниците. Koгато човек стане по-силен ( не на мускули) и завършен, сензитивността вече не включва болка... или поне пренебрежимо малка и кратка. Ще ти споделя мое преживяване наскоро: Подариха ми билети за класически концерт( толкова привлекателно "лакомство" за мен) в зала 1 на НДК - сещаш се колко хора се събират там. Затова имах опасенията, които и ти имаш. Събрах смелост да отида. Очаквах всеки момент болката да ме връхлети и по най-бързия начин да се втурна към къщи, за да се лекувам. Обаче ... получих най-красивата изненада в живота си. В момента, в който застанах на опашката пред залата ( с обичайната ни организация се бяха събрали над 50 човека), сърцето ми сякаш запя, намирах се в най-прекрасната сладкарница на света и отвсякъде около мен струеше въздушна амброзия...ох, не може да се опише! На външен вид - обикновени хора от бедната интелигенция. (Какво толкова, че са любители на Моцарт. ) Усмивката ми се разтегна от ухо до ухо и поисках този миг да продължи вечно. Изслушах целия концерт спокойно потопена в музиката, а красивото усещане остана още дълго. Връща се и сега, щом си спомня. По-късно ми просветна, че проблемът не е в моята сетивност, а в окръжаващата среда! МОЖЕ да се намери среда, в която да се чувстваш в пъти по-вълшебно, отколкото когато и да било до този момент от живота ти! Сетивността са разширява и в двете посоки - това е Божи дар, ако имаш подходяща среда... или силата да я създаваш ( което е изключително трудно и става бавно, но ... става!) Какъвто и да е човек, пред него винаги има трудности за преодоляване. И сладка победа, ако намери смелост. Колкото до болните - и ние сме били, може и пак да бъдем болни. Болестта идва, за да премахне някои заблуди, но това е бавният път. Да не критикуваме, защото и ние не сме съвършени. "Защо си мислят , че им е позволено да изживеят , живота си така както си искат , а след това с близките си да споделят болките си ?" Да, всеки има правото да изживее живота си, както иска. В това впрочем е и неговият смисъл - в натрупания опит. Това важи и за теб. Много благородно е да бъдеш кошче за душевни отпадъци, ако и доколкото имаш сила за това. Не прехвърляй границите на собствените си възможности, не се жертвай! Никой не иска това от теб. Помагай така, че да съхраниш себе си. И търси усъвършенстване, за да можеш И да помагаш, И да запазиш усмивката си, детето в себе си. Знам, че е трудно. Мога да споделя още много, но писането е бавно. Може да разменим телефони или скайп на лични. Конкретна инфо - тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2001 и в препоръчаните в темата книги.

Здравей, мила Sarita! Не се чувствай виновна за усещанията си в присъствие на болни хора. Това, което ти се случва, е съвсем реално. Ти имаш лека форма на свръхсензитивност в определена посока - диагностика на болести. Познато ми е, защото ако не се защитавам, и при мен се получава. Има практики да се предпазиш, които се учат. Опитай се да помагаш на баща си не с дълго присъствие в стаята, а по друг начин - набавяй му медикаменти и необходимата за диетата му храна, прави му малки красиви подаръци и изненади - предмети, книги, любима музика. Има много начини да изненадаме болния човек и да му дадем от нашата светлинка. Болестта фиксира вниманието ни върху човека, който има нужда от нашата любов.

А поради какви причини другият трябва да дойде при теб? Кой казва, че трябва? Примерът беше за хора, които уж търсят решение на проблема си, а когато им го покажеш, не се чувстват готови. Дори когато има няколко решения. Е, тук се вклщчва факторът време - когато и ако решат, тогава. Имаше един цитат, че може да се покаже път, но всеки го извървява със собствените си крака. Точно тук във форума имаше хора ( вече не пишат толкова често), които знаят, че не говоря празни приказки.

Не е възможно , нито пък желателно да натрапваме виждането си на другите хора. Преодоляване може да стане с действия от две страни. Ако от твоята страна няма стена, но другият все пак не може да дойде, какъв е изводът? Може да е стена от неговата страна. А може и той вече да е излетял в съвсем друга посока. mvm, хареса ми това. Отговорът е виден и тук, в темата. Всеки чете всичко, но го тълкува според себе си. Така е от памтивека.

Усещам стената тогава, когато се опитвам да помогна на някого, а той / тя упорито се натиска надолу в калта. Ледена стена. Прозрачна, но непробиваема. Оттатък нея почти не достига слънцето, което грее при мен.

Три са основните процеси в Лечението с прана: сканиране ИЗЧИСТВАНЕ НА НЕГАТИВНАТА ЕНЕРГИЯ зареждане с позитивна енергия. Връзка с Беинса Дуно (Петър Дънов), Учителя: "РОДЕНОТО ОТ БОГА – НЕ МОЖЕ да носи болестта, в себе си. Болестта отпосле се развива. Някои казват, че болестта е дошла "по наследство". Болестта "по наследство", не може да се предаде. [Доколкото – всяка болест – това е "опакован като страдание" – ЖИТЕЙСКИ УРОК, насочен (индивидуално), за повишаване на СЪЗНАНИЕТО, на дадено конкретно ЕГО. И ако, напр. баща и син страдат от една и съща болест, това означава само, че и двамата имат за усвояване – ИДЕНТИЧНИ ЖИТЕЙСКИ УРОЦИ] "По наследство" – друго трябва да разбираме. [Т.е. "по наследство" – ни е само ЧИСТИЯТ, ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ, когато, разбира се, се домогнем до Него, а това означава – ДА ГО ОСЪЗНАЕМ, В СЕБЕ СИ – КАТО СЛЕДСТВИЕ – на ЗАКОНА на ЕДИННИЯ АЗ] В човека има нещо ОТВЪН [това са изкривените шаблони на мислене, чувстване и действане на ЕГОТО], чрез което човек може да заболее, но човек никога не трябва да вярва, че той има, "в наследство, болестта". Той не трябва да вярва, че човек носи болестта, в ЖИВОТА [защото – тук става въпрос само за ЧИСТИЯ, ВЕЧНИЯ, СЪВЪРШЕНИЯ ЖИВОТ]. Тогава, ако животът [като ЧИСТ, ВЕЧЕН ЖИВОТ] носи болестта, в Себе Си, [това би означавало, че] има нещо по-силно от ЖИВОТА, което се е вмъкнало. Това не е ЖИВОТЪТ! Следователно туй, в което болестта съществува, НЕ Е ЖИВОТЪТ. ЖИВОТЪТ е САМО ТОВА, което е ЕДИННО, в СЕБЕ СИ. Никаква смърт! ЖИВОТЪТ е ЧИСТ, сам по себе си. В ЖИВОТА няма никаква болест, никакво зло! Това е ЖИВОТ! А всичките ОТРИЦАТЕЛНИ НЕЩА, дето ги има в света, са несъществени [защото са ИЛЮЗИИ]; всичко това са посторонни неща. Те са отпосле дошли. Тъй както КАЛТА [т.е. ЕГОТО] влиза във ВОДАТА [т.е. в ЖИВОТА, симв.] отпосле. Ние казваме сега: „Тъй лош е животът.“ Не е така. Ние постъпваме зле [само поради ниското КАЧЕСТВО на СЪЗНАНИЕТО си, което е ОГРАНИЧЕНО, в рамките на ЕГОТО; на личността]. Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може да бъде нечиста. Ние туряме нещо нечисто. Казват: „Нечисти желания.“ Не че желанията са нечисти, ние туряме нещо нечисто, в желанията[поради естественото ОГРАНИЧЕНИЕ на СЪЗНАНИЕТО ни, което трябва ДА СЕ РАЗШИРЯВА, непрекъснато]. Тъй седи въпросът. Който иска ДА РАЗСЪЖДАВА, иска да се подвизава ПРАВИЛНО – така ТРЯБВА ДА РАЗБИРА!" Из: "Общото благо" http://triangle.bg/books/1933-09-24-05.2000/1933-11-05-05.html

Ето един отговор: отец Иван от Нови хан и Якимово! http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/otets_ivan_napravi_koloniya_v_yakimovo-170499.html

Против стрес ползвам това като фон на моите ежедневни дейности: http://pranabg.webnode.com/muzika-za-iztsjeljenije-i-kharmonija/

Донче, днес си харесах една мисъл, с която те поздравявам, защото си я реализирала: "Живей така, че ако някой каже нещо лошо за теб, никой да не го вярва. " По темата: цитат, който добре е формулирал становището ми: http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=11 Стан ( и всички, които четат тук), има все повече хора, чиято нетърпимост към нещо негативно стига до физическа болка. Болка, която прави ежедневните задачи неизпълними, а живота - на пръв поглед невъзможен. Ако твоят случай е такъв, можеш да ми пишеш на лични. Аз съм го изпитала, доста време страдала и ... се справих с това. Помогнах и на някои други.

Ако виждаме някакво явление като "зло", това значи само едно - дава ни се възможност да проявим Любов. Ето ТАКА се отсява зърното от плявата - от Бог, чрез хората. Стан, аз бих нарекла това съпричастност / несъпричастност към събитията. Обуславя се от чувството за единство със света. При всеки е различно и зависи от степента на развитие. Понеже повдигането от месни ястия и на мен ми е познато от детинство, кажи - докъде успя да стигнеш в реакцията си? Аз като дете не успях дори първо да отстоя себе си - да не ям. Все пак опората на детето е аторитетът на родителя. Приучиха ме, внушиха ми и доста време ми трябваше като възрастна вече, за да превключа отново на първоначалната си вибрация. Та ето така виждам аз "непримиримостта", т.е. реакцията на злото: -първо бих отстоявала собственото си право да не ям месо -после бих настоявала в семейството да се яде колкото може по-малко - ако успея да откажа семейството, бих започнала кампания, адресирана до по-широк кръг хора. ( Обаче има хора,които развиват анемия без месо - наблюдавала съм това. И тогава не преминаваме ли от зло за животните към зло за хората? ) Въздействието върху околния свят се прави в концентрични кръгове, като се започва от точката в средата - себе си. И винаги се зачита правото на свободна воля на другия. Ако свободната воля ( на "добрия" или на "злия" ) прехвърли рамките много застрашително, той губи връзката с центъра ( "аз'-а ) и после се връща пак в началото - да поправя собственото си "аз" - също лично съм го изпитала.

Темата е игра за отсяване на зърното от плявата?

Здравейте, Рената! Има много начини да се помогне, но трябва да се знае нещо повече за Вас. Например от кой град сте, имате ли възможност да посещавате лекари, групови практики... На каква възраст и с каква професия, с какво здраве, какви интереси сте? Какви други ангажименти ( малко дете, възрастни или болни членове от семейството, други възпиращи обстоятелства... ) Без да знам всичко това, пак мога да помогна - в личен разговор. Мога и с по-общи съвети, например 20 - 30 мин. вана с морска сол и 2 капки лавандулово масло преди сън. ... във Вашия случай тя май трябва да е една от няколко мерки. Заедно с билкова отвара и няколко мантри за успокояване. Предпочитана от мен е тази - за изцеление http://pranabg.webnode.com/products/mantra-ra-ma-da-sa-mantra-/ Слушайте я няколко пъти като фон на подготовката си за сън. Ако си я и припявате в приятна обстановка и успокояващи аромати ( лавандула, сандалово дърво, много предпазливо може и роза), ще имате много красива вечер и нощ.

Тази вечер в София, а ако ви е по-близо, ето същото и в Малибу И книгата "Чудеса на лечение с прана" онлайн: http://www.pranichealing-bg.com/basic_essence.html

.........

Наистина си разстроил здравето си сериозно. Но не за цял живот. Все още има начин за стабилизиране. Нарича се холистично лечение и има доста варианти. Особеното е, че и ти самият ще трябва да си активен. Виждам, че ппринципно си дейна натура. Ще стане.

Здравей, Мира! Моите отговори в този форум са винаги насочени към действие. В случая - не бързай да вземаш решение " на сухо". Подай обяви за работа в родния си град, търси интензивно там ново работно място, иди на няколко интервюта. Когато желаното работно място там стане факт, тогава ще вземаш решение. Децата ти ще те разберат рано или късно, защото животът ще им показва много. Ще са горди да имат майка, която е надраснала негативните чувства, Това може да се случи най-добре, ако по един или друг начин се откъснеш от източника на тези чувства. П.П. Аз също като Дианчето смятам, че най-добре да не си с по-старото поколение, дори и със собствените родители. С остаряването хората държат все повече на навиците си, променили са се ... може да се разочароваш, а тогава - накъде? Затова мисля, че квартира в града, където си сега, също е много добър вариант. Синът ти може и да остане да живее с баба си и дядо си, ти се махни и бъди самостоятелна.

Напиши в гугъл "супербрейн йога" ... и заповядай тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13842

Светла, заповядай на тази лекция http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13842&hl= Ще научиш нещо ново, което те касае. Лектори сме една приятелка и аз.

Привет! За вас или ако имате приятели, които биха дошли, бихте могли да ги информирате за тази новина: На 27.11.2012 (вторник) ще се проведе безплатна Информационна вечер посветена на ЧУДЕСАТА на Лечението с прана и Медитацията за самолечение. 19:00 - Лекция 20:00 - Медитация Адрес: София, бул. Витоша 62 вх.Б, звънец Лотус Хаус, входът е до SubWay. Допълнителна информация и записване - при мен. Желателно е да се запишете предварително, местата са ограничени. Добре дошли!!! За да задавате по-трудни въпроси: http://pranabg.webnode.com/chudjesa-s-pomoshchta-na-ljechjenijeto-s-prana-onlajn-kniga/

Tова е, според описаната ситуация. Той има желания, които не смее да сподели с теб. Може би ги е осъществявал с предишни партньорки. Как да започнеш разговор - 2 начина: - започваш от това, какво ти предпочиташ - цветя, музика, интериор и минаваш на по-интимната част. Чакаш той да се отпусне и да заговори за себе си или лекичко го побутваш в тази посока. - като гледа порно, се присъединяваш към него и ( само добронамерено) започвате разговор по темата. Мъжете наистина са от друга планета, но кой казва, че жените не са добри космонавти?

Райнер Крел - пряк ученик на прочутия гуру в лечението с прана - филипинеца от китайски произход Чоа Кок Суи. По професия Райнер Крел е учен биолог и работи за ООН в Италия, където участва в изследователски проекти за прилагане на фините енергии в земеделието. Същевременно той изнася лекции за праничното лечение в няколко страни в Европа, включително и България: http://www.eva.bg/ca...ува-с-ръце.html (Имала съм удоволствието да бъда на негови семинари.)