Креми (късметче)

Имам проблем: откъде в София да намеря изворна вода, но не минерална? Благодаря предварително.

И все пак с какво сме толкова специални хората, че някой друг трябва да се жертва за нас? За висшите йерархии - ангели, архангели и т.н. не съм забелязала някой да ги измъква на буксир, жертвайки се. Спасителят се е пожертвал за нас, хората. А за останалите еволюционни нива (животни, растения,...) някой да се е пожертвал? Всичко това ме кара да се съмнявам ,че съществува някаква субективност в религиозните догми. Mисля си , че съществата, които страдат "без вина" , са невинни само от гледна точка на този си живот. Каква карма носят, не е ясно, както не е ясно и ние каква си заработваме. Но ни се дава възможност за добра карма чрез любовта към тях, както и на тях чрез любовта, която могат да изпитат към другите , чрез желанието да са полезни. За тях желанието е ключово, не осъществяването му. Дали някой се жертва за животните и растенията? Позволете ми да го обясня с усмивка. Какво прави някой, който се е бъхтил седмици с нелюбима работа, изкарвал е от нерви и е изгубил свои приятели и близки, и още ред неприятни неща, само за да отиде в неделя на кръчма и да си поръча парче месо и куп зеленчуци? Той жертва много повече месо и растения от необходимото, а преди това и после жертва още повече себе си - алкохолно натравяне, язва, колит, проблеми с черния дроб, загуба на време... Жертвата не е съзнателна ...сега(а и това е под въпрос)... ще бъде осъзната. Да не говорим как се жертват хората за минерали и метали - като почнете от златото, всичко луксозно в бита...не ми се изброява. Границата между истинската красота, свързана с духовно израстване и нейните заместители е много тънка. Който не я вижда, жертва себе си .

Провокира ме следната мисъл от същата беседа. Тя ми се струва значима, защото е във връзка с всичко в живота. И е във връзка с горната, но трябва да се проследи вътре в текста. "Казват учените, че всичко става по еволюционен път. Еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в природата." В школските учебници еволюцията беше естествен, ненасилствен път на развитие. Но за да има промяна, тя трябва да е предшествана от несъответствие. Тогава организмът извършва известно насилие на част от себе си , за да я промени и да просъществува като цяло. Кога една промяна е насилие и ако не е , какво друго може да бъде? Ново удоволствие - ако създава непознати до момента приятни усещания? Как да ползваме едното и другото? Да насилим насилието да се превърне в удоволствие? В живота има някои примери за това.

За пръв път започвам днес, затова няма да се изсилвам - докъдето стигна. Вкусно е и приятно. Сега забелязвам, че хранителните ми навици в последните 6 месеца доста са се изменили : основно плодове и ядки, малко препечен хляб със сирена , млечни продукти... и за съжаление все още сладко в напрегнати моменти. Но и това е в процес на промяна. Не съм се насилвала за нищо, нямам промяна и в теглото. Успешно начало на пролетта за всички!

Тибетска гъба(живее в прясно мляко).

Има няколко гледни точки, от които може да се мисли: 1. Земното кълбо и така е пренаселено (и презамърсено). 2. Всеки да се запита - смята ли да поддържа и да осигури на децата си стандарта на живот, с който е свикнал още в детството си или има духовната сила съзнателно да живее и възпита поколение при всякакви условия. Моето решение беше взето много преди да имам този мироглед и все още е валидно. Две деца, не съм имала желание за конкретен пол, по-скоро за духовност, съвместимост на характери. Завиждам на хората, които биха обяснили убедително и с траен ефект на десетте си деца, защо ходят със скъсани джапанки през зимата. Нямам тази сила. Надявам се темата да се конкретизира: Контрацепция след желания брой деца - за/ против. Спирала, хормонална спирала, вазектомия,...,алтернативни възможности? Възможни решения от медицинска и духовно-здравна гледна точка.

Когато огладнея при неподходящи обстоятелства, изпивам чаша или повече чиста вода, бавно. Още по-добре, ако е затоплена. Понякога го правя десетина минути преди ядене. После /същевременно си мисля как добре водата се разлива навсякъде в организма и как всяка една клетка се къпе като в лятно море. Трае секунда - две, но ефектът е вълшебен.

Ще има ли нещо в София в 20.30? До този час съм на работа, но ще информирам хората, които с които общувам днес ,за по-ранните часове.

Не че е важно, но пак не мога да редактирам. Правилната картинка се отваря от мнение 189.

Диалог, дискусия, защо не? В началото не мислех да се задържам много в тази тема , но интерпретирането на секса в изкуството е забавно: Kaто погледнах по-задълбочено горното "произведение", забелязах, че на пръв поглед мъжкото и женското начало са едно до друго и съвсем близо. В действителност обаче нямат никаква допирна точка на физическо-материално ниво, защото мъжкото е закачено на здрава кука, свързана със стената, съответно земята, а женското виси във въздуха и двата края на съмнителното въже са в нищото. А в реалния живот често е обратно. Може би авторът е изобразил връзката на земен мъж и въздушна жена? Аз, като воден знак, оставам да си немея и давам две крачки назад. (П.П.Закачката е съвсем добронамерена.)

Имаше и други теми за щастието, нещо все не ми се вързва в тях. Явно не съм научена да разглеждам личното щастие като крайна цел. Чудесна пирамидка! Първото и второто ниво служат за стъпала към 3. и 5., а 4. е по-скоро за контрол на ситуацията - когато в някое ниво нещо куца,да бие камбаната. А при вас? Имаше и други теми за щастието, нещо все не ми се вързва в тях. Явно не съм научена да разглеждам личното щастие като крайна цел.

Изключително . Благодаря. Моят скромен принос - снимки на скулптурите : http://www.ktb.net/~bewier/Medici-wp.html

Да, страданието те кара да мислиш. Това, което променя качествено обаче, е Любовта, изпитана дори към едно човешко същество, но безкористна до пълно отречение ,и безбрежна като океан. Ако можеш да се предоставиш като море в краката на друг, в когото виждаш божественото несъвършенство и безкраен набор от възможности. И съзнавайки безграничността и величието на собствената си океанска природа, за която нямаш личен принос, да кажеш с дела: Вземи от мен това , което е по твоята мярка. Ако искаш, само си играй с мокрия пясък, или си налови риба, или се гмуркай, или черпи нефт от дъното, или пък ми обърни гръб и тръгни към планината, аз Ще ти пратя дъжд, когато ти потрябва. И ще бъда океан с безбройните си животински видове, пристанища и загадки, защото не мога да бъда нищо по-малко. Вероятно Страданието води до Любовта от този вид. Но не веднага. Изпиташ ли такава любов веднъж, вече я изпитваш към всички . И дори знаеш, кой каква част може да понесе, защото с целия океан може да се слее само небето. Така започваш да раздаваш риби, кораби, нефт, сол или само пясъчни замъци - делнично и незабележимо, всекиму според нуждата. И животът си тече пак кротко, почти като по старому. Океанът никога не обеднява. И не страда. Той просто Е. Толкова мога да го обясня. Ненаучно. Може би просто вечер съм по-емоционална.

Да, от няколко месеца са ми изпъкнали значително сектори 11,13,14,15, а 10 се крие още сред тях, но сега като прочетох, ще го издърпам, не бойте се. Бях започнала страшно да се притеснявам какво става с главата ми и споделих само с един човек, който ми е много близък, но от това полза никаква. Освен това и на двете ръце ми излязоха нови линии, на лунния хълм, доколкото си спомням, перпендикулярно на пръстите. Излизаха изведнъж, внезапно, със сърбеж, разчесвам, преди дори да съм погледнала какво става и забелязвам дълбока червена вдлъбнатина, почти като от нож, но неравна и не кърви, ами е силно розова като обелена коричка от рана. Сърби известно време, обикновено вечер, а на другия ден - като останалите линии, все едно винаги си е била там. Има и други "странности", които тук са си нормалности. Интуиция, сънища, "съвпадения"... Хубаво е , че темите тук се появяват най-късно до 3 - 4 дни, след като ми станат крайно необходими. Разчитам на вас, обичам ви и ви изпращам цялата топлина на сърцето си.

http://www.youtube.com/watch?v=M9i0WF0T8NM Успех, Cveta!

Благодаря на Ла Горда за изваждането на темата на бял свят!!! От все сърце!

На фона на предните случки моята е като зъл вълк в нощна гора - телефонният тероризъм. За трети или четвърти път в последните шест месеца ми се звъни и анонимен глас се опитва да ме убеди, че ми е роднина. Аз го пресичам достатъчно бързо, за да не стига до обяснения. Случвало се е и на децата, предупредени са. Специфичното е , че не дават нито една дума, която носи конкретна информация, а с интонацията си се опитват да те провокират да кажеш име или град. Ако не поддаваш, затварят. Днес обаче сценката беше изиграна почти професионално. Момчешки глас (18 - 25 г.) първо казва няколко пъти през интервал "Ало", явно за да прецени тембъра ми,защото връзката е перфектна. После през плач обяснява, че му се случило нещо ужасно, "бутнал" един човек. Между изреченията оставя интервали в очакване на реакция, която да го насочи. Аз мълча и слушам. На обръщението "Майко" затворих ,вън от себе си от гняв и недоумение. Уточнявам за всички, че нямам син, много добре съм със слуха, познавам тембъра на всичките си роднини. Телефонът(домашният) не звънна втори път. Още повече, почти всички мои близки имат мобилни и ме търсят предимно на мобилен. П р о с т о н я м а м т а к ъ в р о д н и н а, а един син ще да познава гласа на майка си. Яд ме е само, че всеки път блокирам от недоумение. Струва ми се невъзможно това да се случва в същия свят, в който живея аз. Иначе бих се включила в сценката и бих пратила полицията на срещата, където вероятно ще трябва да занеса пари. Знам сценария не само от телевизията, а защото се е случило на двама различни мои далечни познати, все възрастни хора. И в двата случая са ги накарали да пропътуват половин България до Г.Оряховица, за да "отървават"свои племенница/ внук, с които иначе рядко се чуват. Освен загубата на пенсионерските им спестявания(над 1000 лв.), много по-нечовешко ми се вижда да подложиш на такова напрежение, тревога, умора от пътя, а после яд и безпомощност един възрастен човек. И това е начин за препитание, 'професия" !!!???!!! Всички мои близки са предупредени, особено възрастните, които недочуват. Направете го и вие отново.

Да станеш невидим е голям майсторлък. По-лесната магия е да се превърнеш временно в нещо друго, за да се запазиш за по-късно, да устоиш. Ето как го прави понякога нежната половина от човечеството: Душата ми е празна къща, потънала във прах, в сълзи горчиви, която и на сън се смее или мръщи и чува тихи стъпки, смехове звънливи. Която трепва, щом усети отдалече, че нейните стопани се завръщат, и гизди се, и пълни вазите с букети. Душата ми е запустяла къща. Нищо не е вечно и не трае безкрайно. Освен движението и промяната, нали? ------------------------ Ако обаче потърся недоизказаното в твоя ник, Black Jesus, ...мога да направя някакви предположения, но по-добре да попитам - как и защо го избра?

...а много често и тогава не можем. Два типа отношения, които многократно в моя живот са ми се набивали на очи: Баща - син Мъжете жадуват за наследник, но когато той поотрасне, отношенията се изострят, особено ако синът прилича по характер на баща си.Често бащата критикува сина, без да вижда себе си в това огледало. Аналогични са понякога взаимоотношенията снаха - свекърва.

За мен е най-добре човек сам да тълкува сънищата си. Не според разни справочници. Ти май си го направила:"...единственото,..от което се ужасявам...просто ме подмина(ва),...без да ме докосне дори." ???

На бодлива крава Бог рога не дава. Как да се разбира, щом по света се разхождат толкова бодящи и убодени? В каква ситуация сте я чували или бихте я използвали?

20.02.08. КОГАТО БОЛЕДУВАМ съм нежна пеперуда, а здрава ли съм, пак съм си мравчица отрудена. Под лека длан безплътна на болест щом затлея, притихвам и с луната долита бяла фея. Тя шепне ми във нощите, изящни думи вае, пленително и мощно държи ме във омая. Успявам твърде малко аз да драсна на хартия. Горчива тленност - с утрото нахлува шарения. И пак банално здрава съм - мравчица отрудена. но някога - завинаги ЩЕ БЪДА ПЕПЕРУДА. ---------------------------------------------------------- 20.02.08, 03.30ч. Вещерска нощ Мойте нощни приумици - глумици тъжни,тежки и тягостни тътрят се като облаци тътнещи, тръпнещи и тъгуват,тъгуват,тъгуват. Мойте мисли разжарени, шарени, жълти,жарки и жертвени раждат се като жадни и вечни пожарища и лудуват, лудуват, лудуват. От ръцете ми римите ронят се, разноцветна градушка от горести, руйно падат в реките ромонещи и римувам, римувам, римувам. Сред искрици разпалени, алени, в златни зали, изгубени в залеза, сини сънища светло сънувам - аз танцувам, танцувам,танцувам. ------------------------------------- 13.01.08 Моята поезия са двете ми деца. Румени и свежи са светлите лица. С тях в сърцето браних се от пошлост и тъма. Сладки са ми раните от битки за дома. В толкова премеждия рано побелях. Но втъках поезия в двете си деца.

...вододел, който осмисля и преосмисля живота

Кости няма , а кости троши. Що е то? Езикът. Две страници акъл, или по-скоро лични мнения по проблем, който всеки от пишещите смята,че няма скоро да му се натресе на главата, са предостатъчни. Аз също призовавам към милосърдие - затворете темата. (За да не се почувства никой конкретно засегнат, ще кажа, че горните редове са назрели в мен от няколко дни.) Бъдете щастливи!

Самото "момче" (22 г.!) влязло ли е по своя воля в този форум да потърси помощ? Оплакало ли се е от нещо? Пожелавам на всички Светлина, Широки Хоризонти и Любов, много алтруистична Любов към всичко окръжаващо Без Изключение. (Ако някой разбира горните 3 изречения като общи приказки, не мога да му помогна повече в рамките на темата).