Креми (късметче)

Неоспорима е ролята на дядото и бабата в българското общество за оформянето и развитието на децата. Много по-съществена, отколкото в средно- и западноевропейските страни. Това е било така още в патриархалното за нас начало на миналия век, така беше и в соц-реализма на работещите ни майки, с особена сила е така и днес, когато баба-бодигард придружава из града единствения наследник на две-три фамилии на английски, компютри и спорт. Идеята на тази тема е както да изпълним една картина с разноцветни спомени и лични впечатления, така и да направим паралел между различни времена, народи, прослойки, селото и града - кой каквото има. Забелязвам, че децата на ученичска възраст не са приоритетна тема за момента, и е разбираемо. Повечето пишещи имат други проблеми, току-що те или техните деца са излезли от детската възраст, или порастването на вашето бебе до училищна възраст ви се струва далечен блян (от личен опит). Или идеята за деца чака - осъществяването на пълноценно партньорство, на по-добра работа, на нещо друго... Докато чакаме, нека се позабавляваме, а то може да ни изведе на неподозирани пътища и преосмисли живота ни. Моето начало: До 4 г. аз, както много деца от моето поколение, съм отгледана от дядо и баба в друг град. Тогава научих азбуката, та книгите и днес са ми верен спътник. Сега си давам сметка, че в тази ранна възраст съм прекопирала модела за семейство, за да създам по него собственото си. Не че това на родителите ми е по-лошо, просто в мен дреме един учудващ положителен нюанс на патриархално уважение, който днес би върнал самоуважението на много мъже и би им дал крила за подвизи. В тези първи години, когато някои смятат децата за малки кукли, някак странно съм попила възрожденския дух на малкия град и безрезервното преклонение пред Ботев и Левски. Така по-късно оценявах и се радвах на интернационалната шумотевица в ученическите си години, но най-дълбоките кътчета вече бяха заети. Може би затова и не емигрирах, и реших ред други дилеми точно по този, а не по друг начин. И още нещо, мили млади майки. Второто дете вече не е такъв обект на всеобщ интерес, то се мотае незабелязано около възрастните, чува, вижда и интуитивно усеща много повече, отколкото те предполагат, сглобява пъзелите на живота и е по-подготвено за него. Когато днес погледнете детето си, мислете , че след 30 години вие ще хващате неговата ръка, за да пресечете улицата. И ако мислите, че го познавате добре, то ви познава поне 3 пъти по-добре, защото ви е копирало и наблюдавало по силата на инстинкта от първия си дъх. Така, както вие познавате своите родители. Какво ще пожелаете да споделите за тях или други хора?

Много мило , но изместваме темата. Тук не става въпрос за съблазняване, а за ползване на минерали без връзка с пазарната им цена. Аз не притежавам скъпи камъни, замествам ефекта им с друго. Ако съм на самотен остров и искам да напиша писмо в бутилка, кое ще ми е по-скъпо - диамантът или графитът? А да се определиш като "късметче" не е лесно - късметчето знае цената си, но не носи полза лично на себе си, то е от полза за други, които го намерят и Оценят = Имат Нужда от него. Рискува и да го подритнат, но какво пък - ще чака своя час. Сега мога да го кажа, след като за няколко месеца получих различните реакции на хора тук и тези реакции ги охарактеризираха неочаквано ярко: Избирането на това име беше реверанс към форума, който бе моят голям късмет.

Аналогията с храненето може би има предвид качеството. Най-доброто качество не винаги е най-високото, а оптимално подбраното. Майсторски направеният дюнер може за някой да бъде Не символ на нервност, забързаност и компромис със себе си, а на приятна разходка в парка с любим човек. Така и кристалите, и всякакви лекарства трябва да бъдат оптимално подбрани - нито прекалено силни, нито прекалено слаби, точно за спецификата на случая. Понякога прекалено "качественото", прекалено силното въздействие е по-голяма грешка. "Според Божията воля" е най-сигурната дозировка.

Мисля, Ян, че разсъждаваме еднакво, просто аз сигурно не съм формулирала нещата достатъчно разбираемо. Но когато пиша "в повечето случаи', така трябва и да се разбира. Наблюдението не ме притеснява, то си съществува винаги и не е само модераторско. Всичко и всеки в този свят е под наблюдение, най-напред от самия себе си , надявам се. Аз действам, винаги осъзнавайки това. Вероятно и другите в този форум, което ги прави скъпи за мен.

Добре е да са хора, имащи опит с холистична/ енергийна медицина. Има изпитани практики и техники. Може да се променя качеството и вкуса на всякакви предмети. На практика подходящата духовна настройка чрез Молитва и свързване с Вселената са заложени във всеки човек. Енергийното зареждане се случва навсякъде в живота ни ,от нас самите, от хора, които дори не го подозират.Затова например елементарна дрънкулка, носена дълго време от скъп човек ни въздейства по един начин, а дори скъпо бижу от човек, с когото не сме били в хармонични отношения - по съвсем друг. Там са и корените на освещаването в църква, което в повечето случаи ( зависи от свещеника!) е останало кух ритуал. Кристалната решетка е най-податлива на въздействие, но и без него всеки минерал си има важни свойства.

Да, всеки уважаващ себе си лекар е много внимателен с хормоналните препарати. Изписват се главно за лечение на вече съществуващи сериозни заболявания. Има обаче вероятност и обикновената спирала да не е за предпочитане. От личен опит - може да доведе до засилена месечна кръвозагуба, и ако не се вземат мерки - до анемия. Разбира се , изваждането й при такива оплаквания не е проблем, така че най-важна си остава навременната грижа за собственото здраве.

По 2. и 4. въпрос бих добавила: В езотеричен план третата сливица е знак, че детето ви има повече нужда от внимание и ежедневен пример за това как да се радва на живота, пълноценно да се наслади на вкусовите и обонятелни усещания. Дайте си време да готвите и хапвате заедно, с много смях и забава, разходки сред природата и цветята, градинарство (макар и една лична саксия),други подобни занимания, които й доставят удоволствие. Освен това ще кажа, че грижите и усилията за възпитанието на първото дете се изплащат двойно чрез второто. Възпитавайки първото, родителите слагат здрава основа за второто, защото децата много повече се впечатляват и вярват на каката/баткото, отколкото на по-отдалечения авторитет на възрастните. Така че тази особеност на детето може да се окаже повод за едно щастливо родителство и незаменимо детство, изпълнени с мили общи спомени. За подкрепа цитирам Луиз Хей"Излекувай тялото си", която разглежда гърлото като "Магистрала на себеизразяването " и "канал на съзидателността". Тя предлага нов мисловен модел:"Разтварям сърцето си и възпявам радостта на любовта", който на едно дете може да бъде даден само индиректно - чрез личен пример и начин на живот. Търсих усърдно нещо конкретно за 3.сливица в "Книга за здравето" от Учителя, но има по-общи неща за гърло, дишане, храносмилат. с-ма, които е най-добре родителите сами да прочетат и осмислят, както и цялата книга. П.Димков дава в "Българска народна медицина" т.2, изд. 1992г. съгласие за евентуална оперативна намеса, като набляга на засилване на организма с билки и правилен начин на живот - конкретни и много полезни рецепти. Така аз се опитвам да се справям с проблемите, надявам се да помогне и на други.

Докато ние мислим (или не) по този въпрос, реалният живот, със сигурност не така пълноценен , както ни се иска, изтича , накъсан на часове и междучасия. Там са приятелствата и антипатиите на нашите деца, победите и пораженията, постиженията и неудачите, искреността и фалшът - всяка една от тези трошици на ежедневието се превръща в част от техния характер и залог за бъдещите им действия. Изминаха няколко почивни дни , по Великден идват събрани още няколко - две стабилни ваканции, в които и училището, и ние като родители можехме и все още можем да разчупим рамката на скуката. Какво направихте и какво планирате за децата си, съвместно с училището или сами - споделете своя опит, намерения, идеи, трудности.

Присъединявам се: Вечен спътник да ти бъдат нежната женска сила, неповторимата красота и очарование, с които Любовта властва и променя делника и празника ни.

Отдавна животът ме кара да мисля по тази тема. Заобикалящата ни красота изначално не е зависима от парите: Звезди, облаци, птици, вода във всичките й проявления, слънце,... После обаче човек решава да я отреже на парче и да я внесе само в своята си "пещера": цвете / животно от далечни земи, картина от именит художник, оградена ивица от плажа... Марковата мода - друг аспект - малко от скъпите марки са символ на качество. Повечето продават самочувствие с привкус на (относителна) естетичност. Трябва ли красотата да се купува и колко струва тя? Какво да стане с вечния ни стремеж към съвършенство? Егоистичен ли е той, ако дадем парите си за красив предмет вместо за благотворителност? Как вие ежедневно и във вашите реални житейски граници решавате тези въпроси?

Като се има предвид статистиката от '07 г., в която на 1300 раждания се падат 1000(регистрирани) аборта, като се имат предвид статистиките от миналите 10 - 15 г., когато отношението беше 1:10 в "полза" на абортите, а също, че форумът се чете от млади хора с гореща кръв и във вихъра на светския живот, без това да ги прави лоши,... ... ...апелирам първо да се изяснят съвсем конкретно термините "естествени мерки" и "противозачатъчни средства" от тези, които ги ползват. Възможно е всеки а влага различен смисъл в тях. Например за мен естествена мярка е само пълното въздържание. Само единици чувстват истинска вътрешна потребност от него. А всички действия и препарати от химично или механично естество , които пречат на зачатието при наличен полов живот, са противозачатъчни. Поради важността на темата се надявам смешните псевдоморални табута да паднат, и ако някой наистина има полезен личен опит, да го сподели. За съжаление аз нямам повече познания от широко рекламираните до момента, и моят живот също като на много други е бил поредица от страхове, двоумления, грешки, компромиси и случайности. Чудно ли е , че ако поне на един млад човек това бъде спестено, аз бих се чувствала щастлива?

Тази аналогия ме наведе на следните размисли: Дървото контактува пряко с почвата и слънцето. То си мисли, че няма нужда от животните, които си похапват от него. Но те му доставят тор, наобикаляйки го. Ако е оградено в градина, трябва да си има градинар, който да го тори, и да разчита на него. Така хармонията не е толкова сигурна. Познавам съдбата на крайпътното дърво. Рано или късно то намира сила да се съхрани, а животът край него е пъстър .

За себе си осъзнах, че това което спъва хората, това което винаги е спъвало и мен самата е че се опитваме да поставим рамки (ограничения) на тази сила. Как ли не я назоваваме: любов, приятелство, братство... Напоследък осъзнавам с пълна сила, че всяка рамка, колкото и красива и дълбока да е е само едно жалко ограничение на тази велика пълнота. С обич, Ива! Във физическия свят не може без рамка, без нея картината се разпада(да се възползвам от метафората). Важното за мен е да запазим магнетическата сила, за да има картината излъчване. Когато има излъчване на любов, приятелство, професионализъм, честност, служене на Вселената като на едно цяло, се случват чудеса. Което ми напомня за "Хари Потър", където лицата от портретите могат да се посещават едни други и да преодоляват по този начин пространството, да бъдат винаги полезни. Вие скачате ли от рамка в рамка без да изгубите идентичността си? Аз постоянно се опитвам, защото животът го налага. И струва ми се , успявам. Това променя самите рамки

Бях там това лято. Място тихо и величествено като храм. Влюбваш се в тъмното море, макар да е малко негостоприемно. Забравяш бетонираната простотия няколко километра по-наляво и по-надясно. Каква надежда има?

Аз ли бях? Влюбена ли бях, весела и нежна, с радост че следях твоите брътвежи? Глупава ли бях, смешна и ранима, та се изиграх - претворих ги в рима. Сладко се приспах, от копнеж пияна, чак сега разбрах - вече теб те няма. И така остана. Бях, що бях. Не съм от любов пияна. Всичко било сън. Не зараства рана от отровен трън. Любовта голяма днес не търся. Вън!

... Ще се разпръснат думите. Сърцата сливат се в едно - сърце безмълвно. Слабо ли е то? Остават му делата.

Добър акцент, като се имат предвид масовите модни залитания по тегло и подражателство. Ако в някой момент от предния ми пост е минала такава мисъл, то е колкото да напиша "външни измислици". ... и още "Може би не в този живот". Храненето е само придружаващ фактор, да не се вторачваме в него, то върви с по-важни неща. Жалко, че този ваш познат от Германия си е заминал. Ако желае да сподели във Форума опитност по темата, аз бих я превела.

Миличка Kanela, наскоро имаше такава тема: Абортите - за или против. Прочети и пак питай. Модераторска бележка: Двете теми са обединени.

Чудесен сайт. Благодаря сърдечно и с уважение към положения труд! Бих допълнила: Не се насилвайте, слушайте вътрешното си Аз. И не се правете , че не сте го разбрали заради някакви външни измислици. Доверете му се и го следвайте. На всеки човек е присъщо суровоядството, плодоядството като втори етап от него и приемането на слънчева и въздушна енергия. Всички го правят, но в много малки количества. Постепенно назрява моментът и количествата се увеличават за сметка на другите храни - естествено и дори незабелязано. Както бебето минава на по-различна храна, за да се откъсне от майката и да продължи развитието си. Моментът за всеки е различен и идването му не може да се насили( може и да не е в този живот), но не вреди от време на време да опитваме умерено, както бебетата пъхат в устенцата си най- невъзможни неща, но не ги изяждат, само пробват. Още по-добре, ако има кой да ни насочи в духовен план, давайки свобода на предпочитанията и свободния ни избор. Когато чак до дъното на душата си си в съзвучие с това, което харесваш, си на правия път.

То че нашият бай Ганьо е загубен да плати за убийство, което дори няма да го нахрани, ами се питам тези пари дали са отишли по-нататък за нещо смислено,или и друг си чеше егото с тях. И далеч не е единственият. А тук сме шепа хора, които мислят различно. Обичам мисленето. Най ми харесва да е последвано от правилно действие.

Но трябва да помислим ние какво ще предложим . Паневритмтията вече са я взели, със сигурност имаме и много други магийки, само организаторският дух не ни долюбва и бяга по други народи.

Сбъдната мечта. Може ли да се осъществи партньорство?

...медитация за доброволно и съзнателно отдаване на енергия на страдащите същества и планетата като цяло...?

Щом поверията битуват, и то във всеки народ, явно повечето от тях са се доказали като верни в течение на векове. Има разлика между (в)суе-верие = напразно вярваш и по-верие = по вярата, по пътя на безрезервното вярване в нещо. Ще се радвам и на други тълкувания, тъй като съм се занимавала само малко и отдавна със старобългарски език. Намирам някои поверия за полезни на по-ниско ниво. Например да не се минава под опряна на стена стълба или под наклонена подпорна греда на уличен стълб. Макар и едно на милиард - има вероятност да ти се стовари на главата съвсем физически . Така също се изгражда подсъзнателно внимателно отношение към себе си в околния свят. За не-слагането на чантата на земята - много здравословно за България, където размити от дъжда екскременти на болни животни могат да се срещнат навякъде. После - чантата е веществен израз на същността на човека - в нея са вещи от личен характер, ценни неща, ключове-символ на дома, пари - синтезиран израз на енергия в резултат на труда ни, предмети , свързани с най-важни за нас и ежедневни дейности. Учейки се на уважение към нея, подсъзнателно се учим да бъдем себе си. Полезно за хора, които не могат по друг начин да достигнат до промяна. Но аз продължавам да търся знанието, затова въпросът ми за среброто и високосната година остава.

Дъщеря ми беше вчера, много е доволна, донесе малко материали на английски и ми поразкаа нещо. Аз ще бъда в четвъртък. Как мога да се видя с някои от вас? Бих дала данни на лични. sorry, "поразказа"