Креми (късметче)

21.12.2012 изглежда интригуващо, но 21.12.2112 е впечатляващо. Кой знае защо на мен ми идва отвътре да групирам така: 2-11-22-012 и 2-11-22-11-2. Прилича на код. Дали пък няма да има 100г. отсрочка ? Надявам се нумеролозите да разшифроват нещо?!

От листото към корените растителният сок се моли за храна. Времето ...писано е другаде за него Пространството в духовния свят е много по-всеобхватно и велико. Движението на енергия-материя - несравнимо по-фино и могъщо. Всички изкуства са превод на Духовното на езика на осезаемата за нас материя. Но оригиналът винаги печели. П.П. Пак се подведох от това условно разделение. За мен духовно и физическо винаги са били като подножието и върха на планината, като повърхността и дъното на океана. Всичко е едно цяло, но до върха или дъното се стига трудно.

Милена, благодаря. Това идва точно навреме за мен.

Благодаря, Станимир, за формулата на Беинса Дуно. Изключително въздействаща и всеобхватна. Смущава ме само отрицанието в израза" не е в състояние де спъне ".Бих го заместила с нещо с положително звучене, но какво е най-добро? Когато формулирам желания и ги отправя, където трябва, ми се сбъдват. Но се оказва, че с несъвършения си човешки мозък не съм ги формулирала достатъчно добре във всички аспекти и са придружени от реалности, за които не съм помислила и уточнила. +

Тъй като съм леко на кръстопът в професията, ще помоля и аз за помощ - 30.06.65 около 5.40 - 6.00ч сутринта, гр. Варна.

Точно затова говорех, за деца, които явно се справят с материала... И за да може учителя да обърне повече внимание, на тези, които се затрудняват по една или друга причина Но аз не говорех за това. Исках деликатно да напомня за ромското население ... а напоследък и част от по-младите български родители, които по мои наблюдения също подражават на лоши навици като биене на децата, незаинтересованост за тях, пиянство... Тъжно. angeliiana, опитахте ли някоя от мерките, които Ви препоръчах в по-горен пост? Споделете.

Цитат: "Аз и сега подготвям сама детето си и то ходи в училище само за да му пишат бележки. Плюс това, говоря за това, родителите да имат това право да преценят, кога да освободят от занятия детето - защо се страхувате да имате права?" Mили майки, образованието е за всички прослойки от населението. Като вас загрижени, достатъчно интелигентни и търпеливи едновременно, или може би работещи в сферата на образованието са 3 - 5 %. Много по-голяма е например една група хора, които вече почти 20 години не пращат децата си на училище въпреки санкциите. На тях и през ум не им минава да водят интернет-дискусии, а ако се разреши 50% посещаемост, ще падне голямо веселие и ...кой знае още какво. Вече сърбаме попарата на ниската образованост. Към раздаването на права се пристъпва отговорно.

От постовете във Форума съм останала с впечатление, че тук приемаме всички светове като неразривно свързани. И не ги "класираме" на някакви места, защото именно от разделянето идват грешките. Сега ми хрумна нещо малко встрани от темата: Щом човешкото магнитно поле може да съществува само на Земята, какво става с масовата мечта "да се покори" Космосът?

Кристиян, благодаря за изключително интересния пост. Все пак при мен изникват няколко въпроса: Хората, които съзнателно поддържат биомагнитното си поле, освен другите качества, трябва да умеят да не заспиват и да не се разсейват с други дейности за 72 часа ?(Сигурно звучи профански.) Кои хора сред нас са такива, можеш ли да скицираш необходими способности / практики / степен на духовно извисяване ? От обяснението разбирам, че след тези 72 часа няма да има проблем - значи ли това, че полюсите пак ще се върнат? Ако не, как ще стане пренагласата на запазеното съзнание към новите геомагнитни условия? Какво ще стане с мнозинството "форматирани" хора? Ако те са неадекватни, няма ли да унищожат малцинството със запазено съзнание? Каква ще е задачата на оцелелите? Какви ще са промените в поведението на животните (и флората)?

Преди десетина дни сънувах, че съм на нещо като операционна маса, в светлина, и невидими същества извадиха от пъпа ми 6 пръста пъпна връв - черна и поизсъхнала,която се е намирала вътре в тялото ми. Звучи страшно, но нямаше болка, не беше неприятно, нищо не се виждаше, освен връвта, която видях ясно, че е отстранена от мен, и се събудих. В този момент усещах пъпа си леко разтворен като фуния, трябваше да го докосна, за да се убедя, че това съм аз. Усещането продължи още десетина минути, после затихна. Общото чувство беше облекчение, известна благодарност и увереност, че това наистина се е случило. Аз си имам своето тълкуване. А вашето?

Подкрепяйки Аделаида, ще разширя малко: Аз бих започнала с обучението на децата да изпитват удовлетворение от добре свършената работа. Задължително е да се изключи всякакъв момент на принуда. Нека да бъде любимо действие или такова, свързано с любим резултат - садене на цветя, печене на любим сладкиш...И задължително да го правим заедно, като си говорим приятелски. Ще отнеме време, изпълнено с търпение и постоянство. Друга стъпка, може и паралелна с първата - бих сблъскала детето с реалностите, например: "Много ми се иска да направя любимия ти сладкиш, но времето няма да ми стигне, освен ако ти не изчистиш орехите." Излишно е да казвам, че това трябва да е истина. Също да използваме подходяща възможност, например:"Като излизаш за училище, хвърли боклука, моля те." И оставяте пликчето до обувките му. На вероятните неудачи при първите две стъпки да се реагира леко, с необиждащ смях и "сега вече знаеш как, следващия път ще стане по-добре." Във взаимоотношенията да има другарство, но до определена граница. А тя е следната - щом детето вече може да прави нещо само, аз не го правя вместо него, освен ако е болно, има изпит на другия ден... но понякога и то прави нещо вместо мен, когато съм в трудна ситуация. Това ми е било основен закон при възпитанието на децата , ние само им показваме как да станат самостоятелни! Децата да вземат решения - това е чудесно, ако решенията са правилни. Рядко забранявам нещо. Казвам си доводите, защо съм против, изслушвам и тях - защо са "за'. Ако може да се изпълни тяхното желание, без да се излагат на опасността, от което ги предпазвам - прави се. Ако не, тук се включва моето право на вето (не си спомням да се е налагало). Дори и в този случай бих казала: забранявам ти за следващите 3 месеца, после пак ще поговорим по въпроса. Пример: детето иска да е на гости в петък вечер у приятелче с пренощуване. Разрешавам да остане до 22 ч., ако е удобно за родителите, а в събота ние ще вземем другарчето на разходка сред природата. Аргумент:докато спите така и така не си говорите, а създаваш работа на майката, която е уморена след работната седмица. Така моите планове може да претърпят промяна (налага се да си направя късна разходка до другия край на града), но пък опознавам отблизо другарчето. Много ми беше (и още е ) трудно с дрогата. Първо беше въпросът за цигарите. Мъжът ми и аз не пушим, но казах:"ако ще пропушваш, иди купи една кутия и ела да пушим заедно в къщи, аз знам как става, да не кашляш и да се излагаш пред децата. Но 15 кутии цигари месечно се равняват на една хубава блузка или друго, каквото ти се прииска, избирай сама." Този подход е екстремен и не го препоръчвам на всички. На мен ми помогна фактът, че дъщеря ми беше започнала да ходи на йога и слушаше с уважение "господина"по йога. Беше чудесна изненада за мен. Предложих й, когато другите запалват цигара и си лафят, да лапва дъвка и да казва: това е моята цигара, защото аз ходя на йога. Проработи. Увода към тема наркотици пак съм направила без да искам, като в края на разговора казах: за всяко ново нещо, което искаш да опиташ, ми казвай и идвай да го правим заедно. Аз също искам да съм наясно какво е модерно. Мога да пиша още, но ми е по-лесно да подхождам към конкретен проблем. Най-важното е да сме искрени, принципни и да уважаваме себе си - така ги учим също на самоуважение.

И аз напълно подкрепям мнението ти, Ася. Има учения, които си поставят за цел индивидуалното развитие и не толерират отдаване на енергии. Не се чувствам още достатъчно компетентна, за да имам своя категорична преценка, а и това е индивидуален избор, може би и интуитивен. Според мен развитието включва взаимопомощта.

Присъединявам се към въпроса, защото от 3 дни котката се настанява и спи до мен. Аз си знам, че имам тревоги тези дни, а и тя по принцип така прави - отива и ляга в краката на този, който е бил най-притеснен през деня. Е, има и нощи,когато си спи сама на фотьойла. Правилно ли тълкувам поведението й ? Да й разрешавам ли да спи при мен или децата? Къде може да се намери повече информация? П.П. Не се притеснявайте да ми отговорите и на това: защо котката никога не ляга при мъжа ми, макар че и той понякога си има тревоги? Той е човекът , който най-често я храни и глези със специална храна.

Здравейте,angeliiana. Вероятно имате предвид някаква концепция. Тази , която Донка описа, съществува и е успешна в Европа и засега в Американския колеж в България.Но и тя може да доведе до негативни последици като преумора и съсредоточване върху конкурентната борба. Българското образование има потенциал да я въведе, но няма желание поради... да не изместваме темата. Ако детето се освободи от занимания, възникват 2 проблема: 1. Учебният материал се преподава по план, а добрите учители вмъкват и нещо от себе си. Как ще изчислите ,детето да отсъства само на "известните му" уроци? Неговите пропуски няма ли да утежнят още работата на учителя?(Съществува възможността някой да се яви като частен ученик на изпити, но вече говорихме за общуването с децата.) 2,и по-важно. Който издейства свободно време за детето, отговаря за работата с него в това време. Ще трябва родителят не само да се съгласи, но и да изработи програма за развитието на детето си в това време, по-добра от училищната. Имате ли тази възможност и това време? Иначе го хвърляте в лапите на посредствената телевизия и интернет-пълен с "изненади". Ако родителят има някакво конкретно намерение за своето дете и неговите конкретни нужди и способности, добре е да се пробва да организира нещо първо в извънучебно време. Ако споделите точно за какво става въпрос, ще се намери някой с достатъчно информация и опит, който да даде конкретна идея. Ако детето просто скучае в час, учителят може да му дава проекти, с които да помага за усвояването на новия или преговорния материал. Но моля , нека не гадаем. Споделете точно.

Понеже темата е за тинейджъри , ще споделя - най-истинските приятели ми останаха от ученическите години ( изключвам тук присъстващите и децата си). Все пак имам чувството, че по-скоро аз съм тяхна приятелка, отколкото те на мен. Благодаря на Бог за тази мисъл - тя ме държи изправена да не се налага да ми помагат. Нека си бъде все така - да не се стигне до проверяване.

Тема от преди 2 години. Дали началните мнения не са се променили? Аз разбирам иначе "Бъди безгрешен в словото си." Безгрешен и в двете посоки - нито да смекчаваш, нито да се изхвърляш. Добрият хирург ползва само в краен случай скалпел, но остър. Ако тръгне да реже с тъп нож - още по-зле. Затова не бих смекчила думата, ако тя отговаря на истината: Кой би поправил Ботев : Силно да любя и ...да не ми е приятно. Ако думата "мразя" ми е на езика, ще се питам хиляда пъти така ли е , на хиляда и първия, ако е "да", ще я кажа/ напиша. А после ще тръгна да търся разрешение на проблема. Един проблем се осъзнава, когато се назове. Разбира се , настоящият езиковедски проблем на българското общество е, че се сипят хули, клюки, низости и простащини по медии и във всекидневието. Истинският проблем е, че те отговарят на делата.

Моето мнение : лош избор на учителка. И в най-"елитните" училища има новоназначени или толерирани от директора учителки. Новоназначените още не са разбрали отговорността си, за другите няма спасение. Не разбрах в кой град е това. В София поради ниската раждаемост преди години имаше "борба" за бройки ученици - ако начална учителка иска и след 5 години да има клас, държи се много внимателно и отговорно с ученици и родители. Общува се директно с родител, ако трябва и по GSM, на лични разноски(в належащ случай). Моят съвет : Два варианта: 1. Опознайте настоящата си учителка, преценете дали може да се промени нещо в желаната насока, говорете открито и мило за своите потребности с нея. Покажете й, че цените труда й - кутия бонбони,цветя или символичен подарък по конкретен повод, а още по-добре готовност да помогнете за детско тържество или нещо друго (питайте какво) не са подкуп, а Вашият дял в живота на децата ви. 2. Ако детето още не се е привързало към обстановката и е открит, общителен тип , може да смените училището. Предварително разузнайте от няколко места, коя е най-грижовната учителка в кварталното училище. До 4. клас това е същественото. И все пак не очаквайте идеални ситуации. Нашата цел като родители не е да предпазваме децата от живота, а да ги подготвяме и въвеждаме в него.Плавно по възможност, тук имате право. Но те учат от всяка ситуация. Относно идеята кротките деца да ходят на училище по-малко от палавите, ми се иска да апелирам към цялото българско общество: спрете ужасната традиция да наказвате добрите и да толерирате лошите във всяка нередна ситуация. Редно е обратното! Пример: Студенти/слушатели на семинар, дошли в точния час, изчакват 10-15-20 минути закъсняващите. Губим време на старателните, толерираме нехайството. Още много примери, ако погледнете коя да е контролираща държавна институция и нас си, които само мърморим под нос, но не правим нищо. Децата обичат да ходят на детска градина в 3. и 4. група, на училище още повече . Там са техните социални контакти, там те се учат за живота, И в междучасията. Не ги наказвайте.

Не, неее. Не се лъжем лесно . Последнита две са от Великото ЕстЕство, на която съм най-голяма фенка, както и творба, разбира се .

На всички най-сърдечни пожелания и от мен. Нека пролетта да бъде около вас и във вас чак до следващата пролет!

Да. Така е. Друг аспект, който провокира тази тема: От баба се отглеждат също децата, които след раздялата на родителите не пасват в нито една от схемите на двете нови семейства. Това се компенсира с многото подаръци. На една Коледа почти загубих дар слово, когато дъщеря ми (тогава 5. кл.) разказа леко обвинително, че в новия й клас децата получили масово по 4 големи подаръка : от мама, от приятеля на мама, от татко, от приятелката на татко. Нищо лошо за тях, само за нас, дето от общия скромен семеен бюджет бяхме заделили за Един подарък. И някак бяхме пропуснали да се подсигурим с допълнителни дядо-Коледовци . А ще може ли детето да носи под слабите си мишнички петте различни ценностни системи, които вървят комплект с подаръците? Дали ще избере някоя от тях или ще си изкове собствена компилация от всички и какво ще съдържа тя? Като момчето, което в клас хем се срамува, хем е гордо, че е донесло фенер за празненството, изработен от "новата приятелка на татко". Не че на приятелката й е лесно...Нито пък на вече възрастната баба, при която то основно живее. (Впрочем, то реагира много агресивно на най-дребни закачки, поради което и често го дразнят.) Мозъкът ми още все се опитва да сложи тези случки в графата "в реда на нещата". Аз ли не съм адаптивна?

Споделено щастие - двойно щастие! Благодаря!

В същността на даровитите хора явно Духовното е преобладаващо, то ги води властно през всякакви норми и тривиалности, то им вдъхва смелостта, която да ги изправи сред и над тълпата по раздърпана тениска и стари джинси , и това в миг да стане модна тенденция. Обикновекият човек подражава не на парцалките, а на Духа, скрит зад тях, излъчващ се от тях. Този Дух ражда смелостта и непукизма, които проправят път на произведенията , абсолютната увереност в собствената правота и уникалност, които просто Трябва да бъдат показани на света, защото това е призванието на твореца - да променя света. Именно връзката със света и хората е причината за тъгата и отчаянието в по-късни години, когато творецът се усеща неразбран и по тази причина неизпълнил мисията си. Днес казваме - изпреварил времето си, а дали това е утеха за един смъртен, който няма всичкото време на света да чака другите да го догонят. Тогава, мисля , се явяват зависимостите като убийци на времето и буфери пред човешката дребнавост. Съжалението към "неудачите" в житейския път на таланта би било незаслужена обида.Битовите неуредици и ужасяващата за нас бедност едва ли се възприемат по същия дребнаво-трагичен начин от човек, докоснал се до еликсира на творческото опиянение и вдъхновение. Спомнете си кратките проблясъци на мини-творчество в бита на всеки от нас - ушили / изплели сте нещо, разчертали сте наново цветните лехи или сте обновили и подредили по собствена идея жилището... не са ли ви тези моменти много по-ценно изживяване от най-дизайнерската и скъпа покупка? Умножете това удовлетворение от изявата на Духа по най-голямото число (има ли цифра за измерване на таланта?) . Това е сливане с Божествения Дух, което си струва всички физически неудобства на тялото. и е съзнателно предпочетено от твореца пред еснафското живуркане. Макар и подсъзнателно, това е , за което обикновените завиждат, което купуват, към което се стремят. Катарзис? Нирвана? За всеки е отмерено различно парче от тортата в този живот. Да се надяваме на следващия?

Да, за всички вас. И се извинявам за "хилядите" дни, но да речем, че точно в този форум няма да се ограничаваме до едно прераждане, нали .

Празник Ден на поклони, пожелания и рози. Заслужих ли го в други триста и шейсет - дни рошави, раздърпани и боси, забързани на стоп по прашните шосета? Заслужих ли го със отсъстващ поглед, замислена над някаква химера, с нехайно някъде раздухан огън и с отговори - ненамерени? Дни рошави, забързани и боси, неугледни, но жилави и земни Ще доведат до следващия празник розов и пак с шампанско ще поливам угризения. Забързани по прашните шосета, израстнаха деца, мечти, любови, от мен отидоха си. Само шепот от спомени...и всичко пак отново. Ден на поклони, пожелания и рози. Да бъдат с хиляди такива дни, и всеки да води още триста хиляди обикновени - със свойте грешки и пътеки.

Една мечта - простичка и трудна: Хората да разбират това, което имам да им кажа.