Trichocephalus

Нищо страшно не е станало - важното е да не търсиш вината в себе си и да се обвиняваш. Нормално е да чувстваш несигурност в бъдещето и дали ще се справиш, но важното е да не падаш духом и ще видиш, че всичко ще се нареди като от само себе си. Поздрави и успех по пътя ти.

Да-така е Но си е така от както свят светува-цялото лекарско съсловие се издържа от болестите. изключение прави Древен Китай, в който на лекарите се е плащало, ако в поверения му район хората са били здрави.А при болести-лекарят е плащал от джоба си. Чак умишлено-не.Просто болестите не зависят от лекарите. Лекарите не са богове, които да махнат с ръка и да излекуват всички хора по света. Да-ще фалират. Това е една нечовешка индустрия, която изцяло зависи от болните хора.Работил съм в достатъчно фармацевтични фирми (досега са 7 на брой) за да си направя изводите сам за себе си. Не може да се говори общо за "съвременната медицина" . То равнището във две болници в един и същ град е различно, а какво да говорим за раличните държави, школи и нивото на познания на всеки лекар. Обобщения не могат да се правят! Не не ми се е налагало скоро време Да-зависи обаче от лекарствата. Една вирусна инфекция няма да я лекувам с лекарства, ами ще си направя чай то ралични билки, които сам си бера през лятото, ще си напаря краката с вряла вода и сол и ще си сложа компрес ракия на гърлото, а след чая, ще изпия остатък аот ракията вътрешно-за дезинфекция.Най-много да пия аспирин и витамин "Ц" Обаче-ако настъпят усложния и развия инфекция на белите дробове (пневмония) ще пия антибиотици , отхрачващи лекарства , антипиретици и т.н., като обаче успоредно с това няма да прекъсвам процедурите с чай, инхалации със лайка и синапени лапи на гърба.... Тоест-всичко зависи от състоянието ми. Към всяка болест трябва да се подхожда индивидуално.Болестта трябва да е приятел, не враг.Да се познава изцяло и да се подхожда внимателно. И тук обобщенията са неприложими. Да-много често е така. Заради това човешкото тяло е единно и трябва да се гледа на него като едно цяло, а не да секува само част от него. Тук си абсолютно прав

Брегът на Дувър Море на верността, ти някога бе пълно, заливаше брега с надиплени вълни, искрещи кат' дъга Но чувам аз сега проточения рев на твоята тъга под напора на вятъра студен на отлива в страхотен, мрачен ден по голите отломки на света. Бъди ми вярна, о, любов! И аз на теб! Светът фалшив блести пред нас като изваян от мечти, тъй многолик, тъй светъл и тъй нов, а в него няма нито радост, нито страст, ни сигурност, ни мир, ни умиление. Объркани стоиме ти и аз сред мрак, сред подлостите на сражение между слепци, воюващи в нощта. Матю Арнолд ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

за теб

за infinity1305 и Силвия СД

днес бях на конкурс.... като изцеден съм в момента......

за всички

Нека все пак спомена, че ако любовта ни е истинска поражда огромно вътрешно налягане в нас. Думите изразяващи нашата любов водят до понижаване на това налягане. За това, че ако напрежението в нас стане прекалено силно е за предпочитане тези думи да бъдат произнесени. А не е ли по-добре, това "налягане" да бъде употребено за съзидателна цел, а не просто за думи ? Например-да направиш, на човека, когото обичаш денят да е по-хубав, да видиш грейналите му/и очи.... Вместо да се облекчаваш с думи-думи, които отлит и са само мимолетно "разтоварване" на напрежението. Кому е нужно да го засипваш с думи, а с делата си - да не правиш нищо. Къде-къде е по-добре да покажеш любовта си с действия, отколкото със думи. Заради това и Петър Дънов е казал така, а и народната мъдрост, която цитирах по-горе е със същия смисъл: "От добрия добро не търси"-защото добрият човек, никога няма да ви каже :"Ето-аз ти правя добро". Той просто ще направи необходимото да ти помогне, да ти стори добро, а след това ще отмине-без да иска да му благодариш... А този, който се спре и ти каже-"Ето, аз ти направих добро", в сърцето си той нме е добър, защото иска отплата.Пък било то и простото "благодаря". По същия начин стоят нещата и с любовта. Който твърди непрестанно "Обичам те"-не е човек, който наистина обича. Той просто иска отплата за думите си.Пък било то и другият да му каже същите думи....

Ето го и отговора на началния въпрос

Мисълта е правилна и кореспондира със собствения ми житейски опит. Изводът oт нея е същият като поговорката "от добрия-добро не търси".

Според баба ми (бог да я прости) , смъртта на сън означавала, че умира злото. Ако сънуваш, че човек умира-умира му нещо лошо, някаква прокоба, която му тежи.....

ееее Това е хубаво нещо. Искам да играя на сватба Имат, разбира се. когато родиш-ще разбереш смисъла на казаното.Сега все едно да обяснявам като е "синьо" на слепец Хубаво де. Също ти е рано още.Не знаеш какво е споделена грижа за някого.ще разбереш.Не се притеснявай Ами-ако не беше това, да не мислиш, че все още щях да съм женен По принцип и мен, ама да не чува жена ми можеш.... ама до кога ? к`ва ли?-Тюрлюгювеч

Лично аз съм семеен. Не твърдя , че е "щастливо"-тъй като за мен думата "щастлив" е изпразнена от съдържание (много пъти съм казвал, че щастие за мен, означава "нещастие" за друг") , но съм твърдо "ЗА" брака и семейството. не знам, пък и не се и опитвам да разбера подбудите на хората, които отричат брака, но моите моитви са: 1.) Всеки човек има нужда от друг до себе си.Когато си млад-имаш избор, но с течение на годините, изборът ти все се стеснява и стеснява, докато след поредната раздяла оставш сам/а и вече на никой не си нужен/а .оставш сам като кукувица. 2.)Сигурността партньорът ти да не те изостави-когато си обвързан със законни рамки и възможността да загубиш половината си имущество при раздяла, прави малко труден избора да си тръгнеш ли или не. 3.)Децата-за да създадеш дете не е нужен брак.Факт.Но за да отгледаш дете,е нужен. Защо ли?Ами поради егоизма на двамта родители,Ето защо. Защото всеки "дърпа чергата към себе си". И защото при липсата на брак, единият от родителите просто един ден си събира багажа и изчезва.На този, който остане с детето-дупе да му е яко. 4.)Грижата за родителите на двамата партньори-всеки от нас има родители.Те са млади, не забравяйте това.Боледуват.Отслабват.Идват дни, през които трябва да се грижим за тях, както те са се грижили за нас едно време.Когато си женен (омъжена) отговорността и грижите за старците се поделят поравно между двама ви.Не се трепеш сам като грешен дявол. Има и още причини, но сега просто ме мързи да пиша.