pcheliza

Аз съм съгласна с Антон!Много компетентно и професионално поднесена информация!!!Подкрепям те напълно и желая успех при изпълнението на този проект,с по-малко спънки и повече лекота!!! Поздрави!

Здравейте Бих искала да разбера малко повече за екземата в определени части на тялото,като областта на гърдите, корема,слабините и краката. Благодаря

Благодаря на всички приятели за красивите пожелания! Обичам ви!

Ето,че най-сетне открих адекватен отговор на моя въпрос за прозявката,който поставих преди години..Благодаря ти Тесаракт! Много точно си обяснил,това което и аз чувствам Поздрави!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ИВО!!! Нека благословението и радостта да присъстват неотклонно в живота ти! http://www.tube.com/watch?v=lbnJc-I5gqU&feature=relatedyou

Ето още един български художник,Николай Атанасов: http://www.moderniko.com/mystreality.html Поздрави за темата!

Благодаря ти Елфче ,чудесн поздрав,много харесвам Халил Джубран

А това са две притчи свързани с Рабия,разказани от Ошо. "Случило се така - живяла някога една от най-мъдрите жени. Тя била Рабия Ал-Адавиа. Тя била суфи, голяма мистичка, несравнима. Сядала вътре в къщурката си със затворени очи, правила нещо - но никой не знаел какво. Друг вълшебник на име Хасан живеел при нея. Било сутрин, слънцето започнало да изгрява, било страшно красиво, птичките пеели, а дърветата били щастливи, че отново виждат светлина, целият свят приветствал зората. Хасан стоял там изправен, след това викнал Рабия с думите: - Рабия, излез! Виж славата на бога! Каква красива утрин! Рабия казала: - Хасане, по-скоро обратното, ти влез вътре и виж самия Бог. Там аз знам, че има красота - красотата на сътворението, но тя не е нищо в сравнение с красотата на създателя. Така че, пс—скоро ти влез вътре." "И още една притча за Рабия Ал-Адавия. Една вечер, при залез слънце съседите я видели да търси нещо на улицата - стара жена, обичана от всички; разбира се всеки я мислил за малко смахната, но тя била хубав човек, така че те всички се спуснали да и помагат и се питали: "Какво се е загубило?" - Какво търсиш? Тя казала: - Иглата си. Както си шиех, си загубих иглата. Помогнете ми. Много сте мили. Така те се заели да търсят. Тогава един мъж, виждайки, че улицата е много голяма, а иглата съвсем малко нещо, и докато не разберат къде точно е била изпусната, ще бъде почти невъзможно да я намерят, дошъл при Рабия и казал: - Кажи ни точно мястото. Рабия отвърнала: - Не ме питай за това, тъй като всъщност аз не съм я изгубила вън от къщата си, а вътре. Всички спрели да търсят и казали: - Луда жена! Защо тогава търсиш тук на улицата като си я загубила вътре в къщи? Рабия казала: - Много е тъмно. Тук е малко по-светло, как можеш да търсиш на тъмно? Знаете, че съм бедна и нямам лампа. Как можеш да търсиш, когато е тъмнина? Така че аз търся тук, защото все още има светлина от слънцето и може да се търси. Хората се разсмели и казали: - Ама ти наистина си луда! Ние знаем, че на тъмно е трудно да се търси и единственият изход е да вземеш лампа от някого и да потърсиш иглата там. Рабия казала: - Не съм си и помислила, че вие хората сте толкова мъдри. Защо тогава и вие винаги търсите навън. Аз реших да следвам вашия път. Щом като сте толкова оправни, защо не вземете лампа от мен и да търсите вътре. Аз знам, че там е тъмно."