radhika

С първото си дете имах такова подобно чувство. От първите дни след раждането разбрах, че е възрастен, че е голям.С второто дете не беше така.

Да, веднъж му зададох въпроса с кого разговаря и какви са тези способности, които другите нямаме. Това някакви негови приятели ли са? Той се смути, сви се срамежливо в началото и нищо не ми каза по въпроса. След няколко минути, в които аз продължавах разговора на тази тема, ми отвърна с обвинения, отправени към мене, че аз съм знаела отговора, но нарочно не съм искала да му го кажа.

Здравейте! Бих искала да се консултирам в един случай, с който се сблъсквам. Става въпрос за сина на моя мъж. Синът е на 28-30 годишна възраст. Познавам го от 10 години и мога да твърдя, че има промяна в отрицателна, уви, посока. Отговорът ме интересува, за да знам, как да се отнасям с него. Ако е просто мързелив и психопат, според една беседа от Учителя (за талантите),на мързелив човек, който иска само да взема, а не да гради, не бива да се дава. А ако е шизофрения, значи, човекът се нуждае от професионална помощ и не бива да се изисква от него. По същина. Този младеж живее сам и няма нужда от общуване. Дори и мобилен телефон не ползва. Не споделя ежедневни простички нещица в разговор. Не общува с никого. Обича да се разхожда сам. От друга страна, не може да живее сам, защото му е много трудно да се грижи сам за бита си. Миналата зима мъжът ми го взе при нас, защото го намерил да лежи в леглото и дори да не иска да отиде да си купи нещо от магазина, за да се нахрани. Тази зима го взехме при нас за около 5-6 месеца, така че имам пресни впечатления. На работа не иска да ходи, от време на време, обаче, отива с баща си във фирмата, но не може да му се възлагат дейности, които да върши сам. Когато го кара да свърши нещо конкретно и го следи, го свършва. Отговаря често възмутено: "Вие какво искате от мене?". А в много от случаите, когато баща му кара да свърши нещо, синът му просто безшумно изчезва, отдалечава се като призрак. Отношенията му към нас (защото той общува единствено с нас вкъщи) са винаги с претенции, недоволство. Но когато остане сам в стаята, започва веднага да си говори, да отговаря на някого, да се смее почти през цялото време много силно. Има тикове с главата към дясното си рамо и барабани с пръстите на ръцете си нервно. Много често се взира в някого от нас с напрегнато изражение на лицето. Трудно е да го накараме да се къпе, особено, главата, защото казва, че шампоаните са вредни. Косата му е много мазна, лъщи и пада. На морето през миналото лято не искаше да си потопи главата във водата, а си спомням, че той много добре плуваше чак до шамандурите на своята 19-годишна възраст. От лошата лична хигиена тялото му издава неприятна миризма. Същевременно, когато остава сам вкъщи, рови по всички шкафове и изразходва де, що види дезодорант, балсам за след бръснене, дори и дезодоранта във WC свърши много бързо, а и боята за обувки в аерозолна опаковка. Много обича да изразходва без мярка, да разхищава. Например по отношение на храната. Сипе си в чинията огромна порция, разбърка я хубаво и после изяде половината от нея. Вкъщи сяда или дори ляга на пода в най-отдалеченото кътче на стаята, независимо, че там не е застлано с килим. Много обича да обира фасове от улицата и да ги доизпушва, както и да се взира в контейнерите с отпадъци. Не проявява почти никаква емпатия, отзивчивост към близките си, дори и към баща си. Например, през миналото лято, когато живееше с над 80-годишната си баба, тя ходеше да му купува закуски, а той трудно можеше да бъде накаран да й пазарува на нея. От друга страна, се оплакваше постоянно, че сиренето и кашкавалът не му харесват. Лежал е в психодиспансера с диагноза депресия преди около 5 години. През миналата година му правиха някакъв тест, но психиатърът не излезе със становище. Каза, че много трудно е успял да изкопчи нещо от пациента.

Бихте ли ме посъветвали, какво училище да избера за детето си. Сега ще бъде в първи клас. Роден е на 9 август 2007г. в 2ч.45 мин. в гр.Русе. Приет е в музикалното училище и свири от 8-10 месеца на пиано. Дали да е в музикалното училище, или в езиково, или в обикновено? Какво ще му се отдава? Рисува добре. Много е любознателен, общителен. Благодаря предварително за съветите!

Започваш според както те води Духът! После всичко само се разкрива пред тебе. Идват и подходящите хора, ситуации. Пътят е вълшебен! Приказен!

Много полезни цитати от Учението!!! Зависи от човека, който не е съгласен и ми отправя предизвикателството. Старая се да преценя дали въобще е необходимо да говоря за Учителя. Има хора, които не могат да се отделят от екзотеричното, външното знание и за тях църквата, религията са опора, от която не могат и не бива да се отделят, иначе ще загубят ориентирите си. Да, нужно е да приемаме различния, но когато става дума за открито или завоалирано изопачаване на Божествените принципи, не бива поне вътре в себе си да правим компромиси. "Всичко изпитвайте. Доброто дръжте" - така пише в началото на "Завета на цветните лъчи".

Здравейте, приятели! Бих искала да попитам за това,къде се играе паневритмия в Москва. Тази година се очертава на събора през август да съм в Москва. Координати и телефони на братя и сестри от Москва търся.

АМИН!

Напълно подкрепям този компетентен отговор! Именно - моментът е вече назрял! Затова и пуснах темата. Да, за всички духовни истини не се водят дискусии! Те просто са реалност във висшия свят! Която обаче не всички могат своевременно да осъзнаят!

Русия на много места в Словото на Учителя Беинса Дуно е изтъквана като духовна сила. „ Ще приемете от нея (Русия – бел.авт.) дан, както Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната ѝ сила и слава тя вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.” из Призванието. „България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век.” "В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми." "Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи. " И още - известно е, че едни от последните думи на Учителя са на руски език: „В каком направлении быть будем жить? Хорошо!” Какво мислите по този въпрос? Какъв е този дан, който България ще приеме от Русия и заедно с това ще благослови Русия в нейната велика мисия? Не е ли време да обърнем внимание на духовните движения, които са разпространени в Русия и да се запитаме, кои са онези нови форми на бъдещия живот, които сега се изработват в Русия?

Е, на някого му звучи като нещо ужасно, обаче всъщност никак не беше! Важна е нагласата! Мисленето, настройката определят и това, което се случва с физическото тяло.

В Западните страни много жени раждат вкъщи или в обстановка, близка до домашната. Въпросът съм го проучила подробно, тъй като раждах неотдавна. Разумно е да се роди вкъщи, както нашите баби са раждали. Разбира се, е нужна съответна подготовка, както за майката, така и за бащата. Подготовката е свързана и с физическите операции по време на раждането, но и с психичната нагласа. Последната е много, много важна. Да не забравяме за молитвите и формулите. "Без страх, без тъмнина в Любовта безгранична". Раждането е естествен процес и протича нормално в повечето случаи, стига да сме се настроили положително. Повечето жени си спомнят, как непосредствено преди началото на родовата дейност, са имали огромен прилив на енергия и независимо, че през последния месец са наедряли доста и не им се е мърдало, то последния ден са се заели дори да разтребят навсякъде у дома си. При мене, за съжаление, съпругът ми не беше подготвен за помощ в раждането. Аз родих, като до последно си бях вкъщи. Раждането ми приключи 15 минути, след като пристигнах в родилния дом. Нарочно не пожелах да родя в частна клиника, защото там екипът щеше да дойде специално за мене, щяха да бързат да си отиват, а родилката е много чувствителна към такива влияния. Лекарите от частната клиника ми бяха казали, че щом съм на такава възраст - 41год. - ще се наложи секцио. ( т.е. за лекарския екип е по-лесно и по-бързо за 30 мин. да свършат с раждането чрез секцио, отколкото да ме чакат търпеливо няколко часа). Приложих си сама вкъщи всички физиотерапевтични методи, за които знаех - като ходене, масаж, клизма, разтриване с етерични масла. Всичко това е нормална практика в западните страни. Обръщах се за помощ към Цивилизацията на Делфините, които много помагат на родилките. Преминах през покаяние и отправях молитви към Пресветата Богородица. Пих чай, приемах хомеопатични лекарства. Те действат комплексно и в повечето случаи предотвратяват усложненията, като неефективни контракции, неподходящо положение на бебето. А също така и успокояват психиката на родилката. Дори в родилната зала (вече току-що родила) се молих за останалите родилки. Помощта на бащата е като при колективната молитва. В най-сюблимния момент неговата роля е да създаде подходяща спокойна и ведра обстановка за майката. В Епохата на Водолея нараства значението на фините, щадящите методи. А и за да израсне детето като силна личност, способна на велика любов и подвизи, е много важно да бъде прието в този свят също с такава любов! И бащата има в това отношение незаменима роля!

Още преди години се запознах с едно многодетно семейство от Урал, където бащата помага на жена си в раждането. Всички те бяха много щастливи. Много разговарях с бащата, което изцяло промени възгледите ми за раждането. За раждането съм у дома!!! Това е бъдещето! Така ще се ражда в Новата Цивилизация! Много е важно детето да дойде в този свят в една специално приготвена с любов обстановка. Изключителна е ролята на бащата при раждането и е съвсем естествено той да оказва най-голямата подкрепа - и физическа, и духовна! Това се отразява на целия бъдещ живот на новороденото!

Благодаря Ви, приятели за отговорите!

Какво става, когато си поискал прошка от друг човек, защото си го обидил и той дава вид, че ти е простил, а всъщност води борба срещу тебе, отмъщава ти и по заобиколен начин, чрез другите хора иска да те накара да продължаваш да се чувстваш виновен и все да му се извиняваш? Какво става, когато някой се държи агресивно спрямо тебе и ти му прощаваш. Това означава ли, че трябва да продължиш да търпиш агресията от него върху себе си?