aceh_bg

Щастлив съм , че бях един от тези , които играха паневритмията на Мусала . Посрещането на изгрева , играта на паневритмията , това бяха незабравими преживявания . За първи път се качих на Мусала , за първи път игах паневритмия , но това преживяване ще е живо в мен за цял живот . Поздрави , и нека светлината и Любовта да са с всички нас .

Преди няколко дена попаднах на една мисъл : "Без Вяра Науката губи своята хуманност!Без наука Вярата води до предразсъдъци и духовна слепота!" Допадна ми.Като че ли има едно преплитане между двете,и едното без другото не може,или по-точно може,но губи баланса и се получават изкривявания,а от там се нарушава хармонията.

Донка,за това съм не на 100 а на 1000% съгласен с тебе.Мисля си,че докато не достигнем едно ниво на самоосъзнаване,ще си останем да се въртим в омагьосания кръг на зависимости и манипулации.И възниква един логичен въпрос - на кого е изгодно това взаимно измъчване?Сигурен съм,че това е част от божествения план за нашето духовно израстване,но на лице са всички предпоставки да се направят промени,и защо никой,или по-точно,малко са хората които наистина ги е грижа,а тогава пътят може би би бил по-кратък и по-приятен.Някак си е болно.

Добро утро Донка.Радвам се че си ми отговорила,а още по-радостен съм,че мненията ни съвпадат на 100%.Не съм искал да кажа нещо по-различно от това което ти си написала,просто беше нужно това доуточняване.Предопределеността наистина е до толкова,че да определи разстоянието,останалото си е наша работа.Ако трябва да пътувам от София до Бургас,аз си определям маршрута,и ако съм стигнал в Петрич,то това е защото аз съм преценил например че този град ми е непознат,а искам да науча нещо за него,или пък че имам приятел там,или просто съм искал да се поразходя,като междувременно си нося товара от тази моя волност,или събирам плодовете на новите опитности,които придобивам по време на това пътуване.Не трябва да се чустваме наказани,нито да изпитваме чуство за вина(към кого?),това си е бил нашият избор(това е моето мнение).А ако по време на Пътуването към Петрич съм видял паднал човек на пътя и съм му подал ръка,тогава не е ли по-добре,че съм изменил малко маршрута?

А дали това не е по простата причина,че хората не са били дорасли за да вникнат в същността на учението му?Преди 2000 години хората не са разбрали и Христос,а са го разпънали на кръста.Това означава ли че и ние сме невиждащи и неразсъждаващи?Поколението което в момента е на земята няма ли знанията и възможността да промени хода на историята?Мисля че може,но е нужно обединение на усилията и то на колкото се може повече Души,желаещи промяна.Може би съм фантазьор,оптимист,обаче аз мисля така,и желая това да се случи точно сега,но не наготово.До колкото ми позволяват силите-не са кой знае колко много,но ще се боря.

Добромир,а кундалини не е ли една?И не се ли движи в човешкото тяло по една затворена крива?Аз не съм много наясно,но точно днес прочетох че това е движението на кундалини - от опашната кост,през гръбнака се качва до главата,минава през всички чакри и връща в изходно положение.Формата на движение много ми напомня на анкха на египетските фараони.Чувал съм,че е доста опасно да се освободи тази енергия,но само тогава , когато освобождаването е неконтролируемо.Мисля си,че когато човек е готов за този процес,при него се явява Учител,който го провежда през всички фази.Може би това е неговият висш Аз,защото той не би позволил да се задейства програма за саморазрушение.Не зная.Темата е интересна,източниците са много,но на кои може да се вярва?

Аз също съм ЗА.Невъзможно е да стартираме от едно и също място,да слизаме на земята като бели книги,а живота ни да е различен.Като че ли всеки си носи някакъв товар от някъде си и от някога си.Някъде четох за паралелни инкарнации,обаче много не ми се изясни за какво става въпрос.Ако някой е на ясно,моля да сподели. Ина,човек предполага,Господ разполага.Желая ти пълноценен и изпълнен с приятни моменти и изживявания живот. И дай Боже всекиму.

Извини ме Донка,обаче с едно нещо не мога да се съглася,просто някъде ми издиша логиката.Ще цитирам :"Та нали всичко, което се е случило и сме направили е част от Божията воля."И тук възниква един въпрос :"Възможно ли е Създателят да ограничи плода на своя труд в някаква догма или шаблон,при положение че той е мислещо същество,и то не какво да е,а негово подобие?Нали на нас е дадена привилегията за свободен избор,да направим нещо или да не го направим?"Аз си мисля,че имаме свобода да действаме както решим,като след това си носим и съответните последствия,ако стореното от нас е в разрез с вселенските закони.Еествено ни е дадена и възможността да изкупим тази наша грешка,а после отново да решим дали да я повторим .Безгрешен е само Бог.Съгласен съм , че е глупаво да се повтори,а понякога и да се потрети една и съща грешка.Ако свободата на избора ни е отнета,а е предопределено едно нещо да се случи за да научим урок,не е ли садистично от страна на нашия Създател да ни наказва повторно,а понякога и повече пъти с нещо което ни носи страдание?Просто самите ние трябва да кажем:СТИГА!!!Но това си е ЛИЧНО НАШ избор.Спомням си една поговорка:"Умният човек се учи от чуждите грешки,а глупавия от собствените".Като че ли има известна доза истина тук,а най-лошото е че съм от втория тип хора ,но за това сме на земята,да се учим.Лека вечер на всички.

Съгласен съм с Добромир , че нивото на хормоните спада с напредването на възрастта , и че не може да се компенсира по "познатите" ни начини , НО не е ли това в следствие от разрушаването на една много важна връзка???И дали ако успеем да я възстановим,живота ще е същият?Ние не знаем това,не искаме да знаем или може би за някой е по-изгодно да не знаем?Случайности в живота няма,има закономерности.Как Питагор преди 2000 и повече години е учил хората да не губят връзката си с природата - нашата Майка, че Бог е един за всички - нашият Баща,а ние като коне с капаци да си караме по стария начин,със разделяне,хули и отричане на инакомислещите.Природата е извор на живота и прекъсването на нишката с нея не вещае нищо добро,а това всеки от нас може да го усети на гърба си.Скоро прочетох една поредица книги за "Сибирската отшелница" Анастасия , и много ми допадна философията и,да не се губи така важната връзка с нашата Майка-Природата , да се живее в хармония с нея и с всички живи същества,който са също Божий творения,каквито сме и ние.И как в Русия , а даже вече и в България се изграждат родовите имения,където хората са Творци а не рзарушители,където междуличностните взаимоотношения са вече на съвсем друго ниво,където цари любов и разбирателство .Колко ли време ще е нужно на човечеството за да осъзнае накъде се е запътило,че да се стресне и да вземе да поизчисти боклука който е натворило?И дали когато види накъде върви вече няма да е късно?Аз искренно се надявам че няма.

По мое скромно мнение,а и от това което съм наблюдавал си мисля ,че и самата човешка мисъл оказва влияние на това как изглеждаме.Мисълта на човека е енергия,а тя както всяка енергия може да "програмира" енергийните ни тела,а те от своя страна да сведат това до физическо ниво.И при двата пола съм наблюдавал физически изменения , поради простата причина , че започват да се отъждествяват с противоположния пол.В постовете които прочетох по-горе,виждам че доста от жените са писали , че са и бащи и майки едновременно, но си остават истински жени,докато въпросните "биснес" дами започват да се изживяват като "мъже" и започват да се стремят да изглеждат като такива,така че според мен е нормално и външния им вид да се измени.Преди време в една книга четох нещо , което направо ме шокира,но от друга страна ми се струва напълно вероятно.ТВ журналистка от САЩ прави филм за Южноамериканско дете,което като малко е обичало да си играе със саламандри.Когато на саламандъра му е откъснат крайник,след време той израства наново,и детето е останало с впечатление , че това е валидно и за хората.След инцидент се налага да му ампутират крайник(не си спомням единия или и двата крака), обаче с "програмата" която то си е изработило в детството , започва процес по "изграждане" на нов крайник и е имало доста голям напредък.За съжаление програмата на журналистката е свалена , и тя не е успяла да заснеме докрай целият процес.Така че,според мен не са важни външните белези , а това което е в мислите ни.По принцип духа няма пол.Това дали сме мъже или жени в момента е за да придобием опитност в дадено тяло,а това какви ще се чустваме и като какви ще се изживяваме си е лично наш избор.