Розалина

Слънчева,всяка следваща беседа е по-голямо предизвикателство .Предизвикателство да разберем и приложим Като ти благодаря за хубавото резюме и представяне на беседата, искам да споделя ,аз над какво, на първо време ,си размишлявах днес при прочита .. Изречението " Всъщност, богатството е само резултат на дейността на човека в миналото" показва отново , връзката между минало настояще и бъдеще.Или е още един начин да кажем ,че каквото посеем това ще пожънем.. "Най-голямото богатство на човека се крие в неговия мозък, т.е. в неговата мисъл".Това изречение ме замисли ,както впрочем и горното..Осъзнаваме ли ,че най-голямото ни богатство се крие в мозъка,че е нашата мисъл?За мен лично това е едно от нещата,които веднага приемам за верни,но едновременно с това откривам за пръв път чрез тази беседа. Животът продължава.Животът Е ,със или без нас..Черезмерно големите желания не водят човека към нищо добро.Историята на съвременното общество го доказва. Имаме всичкото богатство,което ни е нужно тук и сега Можем да послушаме Учителя ,когато ни съветва: Ангелът отговори

Дотогава, докато нас Слънцето ни целува, блажени сме. Дотогава, докато въздухът ни целува, блажени сме. Дотогава, докато водата ни целува, блажени сме. Дотогава, докато хлябът ни целува, блажени сме. Всичко отвън, което Бог е създал, ни целува, ние живеем. Да благодарим на Бога, че Той се отнася към нас. Че вятърът духа, благодари. Че Слънцето те грее, благодари. Да благодарим за всяка мисъл, която целува ума ни. Да благодарим за всяко чувство, което целува сърцето ни. Да благодарим за всяка постъпка, която целува душата ни. За всичко онова, което Бог върши, да благодарим. Да благодарим за условията и възможностите, които Бог ни [е] дал. Да бъдем доволни в този век. Да започнете по-малко да се тревожите и повече да учите. Дръжте в душата си, в сърцето и в ума си светлия образ на Този, Който всичко ви е дал. Тайна молитва 7.Ще ви се изявя 7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев

Мисъл за деня - 16 декември 2010 година Докато сте на Земята, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено. Завършиш ли всичките си работи изведнъж, ще заминеш за другия свят. Ако завършите всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Не, човек трябва да остави нещо недовършено, да има какво да работи, да се стреми към нещо. Роденото от плътта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Aliya,темата има подзаглавие -още веднъж за разликата между интелект и духовност..Питам се,можем ли да извеждаме коментарии и без непременно в тях да има внушението:грях,грешно,грешни,зло,мрак.Любовта ,за която говориш и ти, аз възприемам както светлина.В една песен- В начало бе Словото ,която обичам и харесвам се казва "и тъмнината я не обзе"Така,че нека да опитаме да изведем темата от зоната на мрака,ако мога така да се изразя.Поздрави Да, точно така, Розалина, и точно за това пиша и аз - за извеждането от зоната на мрака и смъртта чрез светлината на осъзнаването и висшето разбиране. Тази светлина е единственото Битие на Бога, единствената реалност, ТОВА, КОЕТО Е!. А не това, което си измисляме, че е!. И какво според тебе си измисляме ,ние хората ,в този сайт,Aliya?

Мисъл за деня - 15 декември 2010 година Да кажем, че някой велик художник е дошъл да завърши своята картина, но ослепява. Какво става с картината? - Спира се. Или пък някой виден цигулар дошъл да завърши своето велико произведение, но ръката му се парализира. Какво става тогава? - Произведението му се спира. Съвременните учени, гениални хора спират своята работа наполовина. Казват някои: „Бетховен създаде нещо велико!" Не, туй, което той написа, е само един предговор на великото. Като дойде до най-великото, той спря, смъртта го хвана за гушата. Така е и с всички велики поети и музиканти. Като дойдат до най-великото, до най-красивото, смъртта ги хваща за гушата и им казва: „Ти няма да разправяш тия велики работи на хората!" Мария избра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда Песен на светлия път - текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Aliya,темата има подзаглавие -още веднъж за разликата между интелект и духовност..Питам се,можем ли да извеждаме коментарии и без непременно в тях да има внушението:грях,грешно,грешни,зло,мрак.Любовта ,за която говориш и ти, аз възприемам както светлина.В една песен- В начало бе Словото ,която обичам и харесвам се казва "и тъмнината я не обзе"Така,че нека да опитаме да изведем темата от зоната на мрака,ако мога така да се изразя.Поздрави

Събличане и обличане

Ани,въпросите ,които поставяш определено ме карат да се размислям, ако съм пропуснала да "видя'" акцента или темата на въпроса ти. Тези разсъждения,които са в основата на твоя въпрос ,спряха и моето внимание.Особено следната мисъл,която и ти си цитирала: Благодаря за днешните публикации.Наистина ,осъзнатия живот започва с насочване на погледа навътре към себе си.Следващият етап е ,да се начуим да изпитваме обич към себе си.Въпроса е да не оставаме на това ниво.Идва един момент ,в който човек, ако не излезе от самовглъбяването,колкото и да е нужно то на първия етап,това означава отново потъване в сън,макар и нов ,различен ,но все пак сън. Поздрави

Поздравления за гостоприемството.

Да ги изпита

Да ги изпита - беседа

Преди 77 години,през 1933 година се появяват на бял свят две книги за деца,които и до днес радват малките читатели.Двама майстори на писаната реч Елин Пелин и Карел Чапек ни потопяват в магия от приказна мъдрост.Всъщност Мъдростта е истинна и вечна.Това, което я отличава в тези две книги ,е приказната дреха,в която стига до нас. Повода да сттигна ,да си припомня тези две ,отдавна четени книги ,беше едно Утринно слово на Учителя Беинса Дуно,което събуди в мен интерес и любопитство към много неща.Словото е Топли чувства и светли мисли ,което днес се чете в една друга тема и форум на този сайт. Избирам тази тема за приказките,не да ви насочвам вниманието към беседата.Тя е изречена,записана и до когото трябва да стигне ,ще стигне или вече е стигнала.Избирам тази тема,защото мъдростта ,заключена в приказките и приказните сюжети ,определено е тема,която ме привлича от години.Отначало по един неосъзнат начин,а сега съвсем търсено като размишление. Книгите,за които искам да пиша тук са: Дашенка, или животът на едно кученце-Карел Чапек „Дашенка, или животът на едно кученце“ (на чешки: Dášeňka čili život štěněte) e детска книга, написана през 1933 година от чешкия писател Карел Чапек. В текст, рисунки и фотографии авторът разказва за раждането и порастването на едно женско кученце от породата фокстериер. Поводът за написването е, че Чапек става свидетел как две момчета измъчват едно кученце на възрастта на Дашенка. В предговора на книгата той споделя: „ … книжката ще бъде такава, та всички да видят, че всяко живо същество заслужава нашето внимание и че трябва да се отнасяме добре към него, да не го дърпаме за ушите и изобщо да не го измъчваме. Знаеш ли, Дашенка, аз смятам, че ако ние, хората, се отнасяме добре към кученцата, ще се отнасяме добре и един към друг. “ Дашенка е родена от Ирис, домашната кучка на писателя. Изпълнен с топлота и чувство за хумор, разказът за живота ѝ започва от раждането ѝ, преминава през проглеждането и първите стъпки, опознаването на света (особено със зъби) и всичките пакости, които тя прави, докато расте. Накрая Дашенка е дадена за отглеждане у чужди хора. В добавка към разказа за живота на кученцето, Чапек допълва книгата с няколко „Приказки за Дашенка (за да седи мирно)“, в които описва обичая да се режат опашките на кучетата, инстинкта им да ровят в земята, и разказва няколко свои истории за фокстериери, добермани, хрътки и други кучета. На български език книгата е преведена от Невена Захариева и издадена от издателство „Отечество“ през 1986 година. и Ян Бибиян Ян Бибиян е първият български фантастичен роман за деца от българския писател Елин Пелин, който е написал много книги за деца - сборници със стихотворения, поеми и приказки. Той е автор на най-популярните български детски романи - "Ян Бибиян" (1933) и „Ян Бибиян на Луната"(1934). "Който и да си ти, драги читателю" - пише Елин Пелин, - "от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирими учени с буйна фантазия."

Слънчева . Като четох примера за двамата светии,си казах,колко ли човека днес биха постъпили като първия,който отскочил от делвата със злато.Все още болшинството от нас може би ще постъпят /постъпим ,като втория.Дори във форума имаме тема -Какво ще направя ,ако имам 1 млн лева или 10 млн?.И аз съм вихрила въображение в тази тема. За да стигне човек до позицията на първия светия е нужно може би да мине по дългия път ,като първо се нагърби да оправя света на цената на делва злато употребена за правене на добрини.Чак след една такава опитност да разбере ,че всъщност пътя е друг-единственото ,което си струва е да променяме себе си,да работим върху себе си....Да се откажем от делва злато, без съжаление ,е признак за извървян път ... Има и по-кратък път..И той е в последователно изучаване и прилагане на Словото оставено ни от Учителя ,точно с цел да ни се обърне внимание ,да се научим .. Много важен за мен беше коментара за това ,как да подхождаме към сиромашията ,болките на другите .Намесата,от наша страна, в пътя на друг човек не е добре за човека.Щом нещо е допуснато,значи е необходимо.Така разбрах аз тези послания,които съм публикувала в първото си мнение по темата. Що се отнася до брата ,който купил петел,за да го спаси,примерът ,също ми хареса много.Налудничаво може да си помисли някой.Но пък вариант да приложи човек новото учение,както го разбира .

Дали ще приемем мълчанието като присъда или тяхна ( на другите хора) самоприсъда е наистина въпрос на самоценка..При занижена такава -ще виждаме в мълчанието на другите ,присъда,а при завишената -самоприсъда. Обаче има и нормална самоценка.Тя ни кара да не мислим върху мълчанието по този начин,а да го приемем например ,като липса на интерес.Липса на интерес по причина на други доминанти.Тогава продължаваме да си вървим по пътя дори и с цяла шумна компания край нас.Всички говорим или мълчим,но не си забелязваме едни на други. От същата позиция мисля,че празнословието е вредно за човека(защото му пречи да чуе шепота на утринните звезди) ,но чак пагубно...........Не ми е работа аз да отсъждам за другите..Това казах по-горе,че се уча да не отсъждам.Аз самата съм бивала многословна ,може да съм била и празнословна и мисля,че това не е било добре.Стигала съм до извода,че мълчанието наистина е злато.Започнах да го ценя в момента,в който за пръв път осъзнах горното за себе си. П.С.Скъпи мои начетени съфорумци, много ми е приятно да чета мненията ви,обаче речникът ми за чужди думи е доста голям и тежък,така ,че моля за милост в употребата на чуждици,дори и популярни такива .

Благодря за отговора Мона.Уточнението беше важно..Ясно е ,че зад въпроса :Имаме ли реална самооценка?,стои друг въпрос;Разбираме ли как ни възприемат другите?Разбираме ли как това ,което казваме с думи,се възприема от останалите въпреки мълчанието им? В нет анонимността ,от една страна всеки се изразява доста по -свободно и без задръжки ,а от друга страна думите,мненията са единственото, от което можем да съдим за човека срещу нас,пардон зад екрана на монитора. Преди години щях да съм доста непримирима срещу някои неща.Можех дори на една дума да се хвана и да развия цяла присъда над произнасящия е.Сега гледам на всичко това по доста различен начин.От известно време се уча да не съдя другите..Можем да се научим на това ..........Макар да е нужно време и търпение,защото съденето и спорът са доста популярно занимание в човешките общности.

Вярно ли е ,че всеки човек има: а)нормална самооценка или б)завишена(повече или по-малко) самооценка или в)занижена(силно или не толкова) самооценка ? Мона,мога да се обзаложа ,че едва ли някой четящ темата ,ще сложи сам себе си в б) или в).Тогава ,какъв е смисълът на въпроса?.Да говорим за това как виждаме дугите хора ли? Обобщено и по принцип,на база на опита си ,могат да се изказват психолозите. Ааа,сега виждам,че всъщност темата май е към тях насочена -Форум Психология и психотерапия..Моля да ме извините за вклюването...........Сигурно се дължи на това,че имам висока степен на одобрение на себе си.

Топли чувства и светли мисли - Прочетох днешното утринно слово за пръв път преди няколко дни.Много силно ме впечатли и се улових,че в свободното си време се връщам мислено към определени моменти от него. Едно от нещата,които приковаха вниманието ми ,беше факта,че словото е изнесено рано сутринта на 01 януари 1933 година.Нормално е ,когато това се прави в началото на една Нова година,хората да имат очаквания,да чуят нещо за годината и какво им предстои през нея.Сигурно това желание е витаело в атмосферата ,защото на две места в това утринно слово Учителят прави коментар за Новата година.Както конкретен коментар за въпросната предстоящата тогава 1933 година,така и по принцип за посрещането на Нова година.За конкретната 1933 година,прогнозата не е от най-добрите и аз силно изкушена да си припомня събитията от историята,направих бърза справка в Гугъл. Какво прочетох там ,можете да видите сами,но е ясно че вълната на надигащия се нацизъм,вече е била съвсем реална и заплахата за Европа също.Преди да се случат на физическо ниво,нещата се случват на друго ниво.Ето какво казва в беседата Учителят за предстоящите събития: Този, втория цитат ,за мен лично .съдържа съвет,указание,какво можем да правим ние хората ,пред лицето на бедствия и събития ,над които реално нямаме физическа възможност да въздействуваме-то е да се чете Господнята молитва.

Молитвен наряд за начало: Бог е Любов (албум Песента на Ангелите)-събота Добрата молитва " Топли чувства и светли мисли" (Утринно Слово от Учителя, държано на 1 януари 1933 г., София, Изгрев.) Молитвен наряд за край: Молитва на Братството, Кажи ми Ти Истината ,Благата песен (песен 5,6 албум Духът Божий), Господнята молитва Размишление Ще прочета 15-та глава от Матея. Винаги чета утринните слова с едно специално настроение и чувство на респект.Изнасяни много рано сутринта , те са били слушани на живо, от най-преданите ученици.От онези,които ,независимо от времето, са изминавали понякога пеша големи разстояния ,за да бъдат в 5 часа сутринта на Изгрева. Често ,в тях, намирам отговори на различни въпроси,най-неочаквани ракурси към теми,които са ме занимавали или такива,които се провокират от прочита. Ключ, към разбиране на посланията от това утринно слово, ми даде прочита на глава 15 от Евангелие на Матея и по точно следното А ето и някои мотиви над,които разсъждавах и които съм отбелязала за себе си,както и теми,от размишлението: · За страданието ,като един метод за повдигане на човека: · За карма · За психоанализата · За Истината · За новото учение · За относителната и абсолютната реалност · Съветите на Учителя · За Нова година - 1933 година (пример за номерологичен анализ) Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

pavletA,Честит Рожден Ден. БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!

Здравей nonik.Бързам да кажа,че и аз не съм от знаещите.Твоят въпрос събуди интереса ми и с радост ще потърся материали по въпроса.Единственото,което съм чела до сега за Рождество по времето на Учителя,е публикувано тук ,в Порталът. http://www.beinsadou...showtopic=10725 Поздрави .