Розалина

Задача:Трябва да се открият най-силните планети, било със сумиране на качества или чрез посочване на най-силното. Опит за решение : Най-силните планети по достойнства на 1карта са: Луна - две достойнства има -Намира се в дом,в който се радва -3 дом и е в западна позиция спрямо Слънцето,т.е силна позиция за женска планета. На второ място с 1 достойнство са : Марс в 11 дом по точковата система за важност на домовете има от тая позиция 8 точки от максимум 12 Сатурн е в екзалтация във Везни обаче е ретрограден и не съм сигурна дали това е за добро,т.е дали достойнството му не се засенчва .Така,че е под въпрос Венера е в екзалтация в Риби. Планети по сила и достойнства в карта 2: Луна - 3 достойнства 10 точки от 7 дом ,който е ъглов дом , управител е на земен триплицитет при НР в знака на козирога,в който се намира в тази карта и при НР по картата, намира се на запад от рожденото слънце,а това и дава сила ,понеже е женска планета Юпитер с 2 достойнства - в знака на Лъв е ,където е управител на триплицитет при НР, и е на изток от рожденното слънце,а това го прави силна планета,понеже е мъжка. Сатурн с 1 достойнство,че се намира в 12 дом,където се радва Слънце с 1 достойнство ,в 4 дом,който е ъглов и получава за това 9 точки. Меркурий на трон и в екзалтация в Дева Въпрос към карта 2 : Венера е на 2 позиция от управителите на триплицитет при НР в групата на Земните знаци.Тя се намира в такъв знак в случая -Дева .Това достойнство ли е.?

Въпрос към карта 2 : Венера е на 2 позиция от управителите на триплицитет при НР в групата на Земните знаци.Тя се намира в такъв знак в случая -Дева .Това достойнство ли е.?

Планети по сила и достойнства в карта 2: Луна - 3 достойнства 10 точки от 7 дом ,който е ъглов дом , управител е на земен триплицитет при НР в знака на козирога,в който се намира в тази карта и при НР по картата, намира се на запад от рожденото слънце,а това и дава сила ,понеже е женска планета Юпитер с 2 достойнства - в знака на Лъв е ,където е управител на триплицитет при НР, и е на изток от рожденното слънце,а това го прави силна планета,понеже е мъжка. Сатурн с 1 достойнство,че се намира в 12 дом,където се радва Слънце с 1 достойнство ,в 4 дом,който е ъглов и получава за това 9 точки. Меркурий на трон и в екзалтация в Дева .

Разбира се, не е задължително всички показатели да присъстват едновременно в една карта, всяка е сама за себе си и има различни акцидентални характерситики. Трябва да се открият най-силните планети, било със сумиране на качества или чрез посочване на най-силното. Карта 1 Карта 2 Карта 3 Карта 4 Карта 5 Карта 6 Карта 7 Карта 8 Успех! Източник: Акцидентални достойнства

Източник: Акцидентални достойнства

Източник: 03.Управители на триплицитетите. Тригонократори.

Източник: 03.Управители на триплицитетите. Тригонократори.

Помествам този цитат от неделна беседа, в която Учителя споменава д-р Миркович ,защото това е едно свидетелство,при това от извора, за този ученик . източник

Допреният въглен (20 януари 1924 г)

Молитвен наряд за начало: В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61 Исая 6 Беседа : 215.Допреният въглен (20 януари 1924 г) Молитвен наряд за край Господнята молитва Беседа, държана на 20 януари 1924 г.

Молитвен наряд за начало 15 минути размишление. Глава 20 от Евангелие на Лука Бог е Любов. Утринна молитва на ученика Беседа :91.Двата порядъка(27 май 1934г) (36. Утринно Неделно Слово, държано на 27 май 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев.) Молитвен наряд за край Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота! (три пъти) Двата порядъка(27 май 1934г)

Мисъл за деня - 6.10,2012 г Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Развързано ще бъде на небето Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов - песен Малката молитва Псалом 25

Двата порядъка(27 май 1934г) Разсъждение върху глава 20 от Евангелие на Лука . Два порядъка проличават от прочетената глава: един временен порядък, който има съвсем други свойства и другият – вечен порядък. Тъй нареченият човешки порядък, даване дан на кесаря, т.е. на властта, е временен порядък и даване дан на Бога – вечен порядък. "Давайте кесаровото на кесаря и Божието – Богу." Сега да се върнем към съществената мисъл за двата порядъка. Запример говори ви се за вяра. Вярата не спада към вечния порядък на нещата. Да вярвате, да любите – това са все временни работи. Трябва да бъдеш добър, трябва да бъдеш умен. Това са все неща към временния порядък, към сегашния живот. Ние говорим за настоящи работи, а разбираме Божествени работи. Бога не си виждал, а вярваш в Него. Ти Христос не си виждал, но историята казва, че той е живял преди 2000 години. Вярваш в думите Му, вярваш, че ще бъдещ спасен. Всички тия неща са хубави, но те спадат към временния порядък. Това е детството на човека. Най-първо ще се стремите във вашето съзнание да се освободите от временните ограничения. За мен например не съставлява проблем да мисля какво нещо е вселената. Вселената може да се проучва и по друг начин. За мен не е нужно да ми аргументира някой, дали има Господ, или не – това е външната страна. Сега трябва да се убедиш, че има Господ и тогава да му се молиш. Питам тогава, задавали ли сте си въпроса какво нещо сте вън от Бога? Трябва ли да ви убеждавам какво представлявате сами по себе си или да ви убеждавам, че има Господ? Аз задавам въпроса: Каква нужда имам аз да ви убеждавам, че има Господ? Противоречието седи в това, че когато трябва да ви убеждавам, за мене седи така въпросът: Щом някой човек иска да го убеждавам, че има Господ, аз зная, че той се намира в един временен порядък. Тук нещата могат да бъдат и могат да не бъдат. А в един Божествен порядък въпросът седи другояче. Там няма нужда да се доказва, там непосредствено тия неща са ясни. Ти щом проектираш ума си, ти ще знаеш цялата история. Цялата истина. И после трябва да различавате по какво се отличава временният порядък от вечния порядък. У човека има три естества, те са свързани в едно. В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само да яде и да пие. То е животното в човека, което гледа от сутрин до вечер откъде може да намери каквото и да е, все да си хапне. Другото естество в човека пък иска радост и избягва скърбите. То е човешкото естество. То търси само радости, а не скърби. И говори само за приятни работи – за облекло, за шапки, за обувки, за ядене, за знания. Това е човекът. И трето едно естество, то е Божественото. В него седи истинският прогрес и развитие на душата. Там няма никакъв страх, нито скърби. Там има блаженство. Щом ти се смущаваш и скърбиш, ти си човек. Щом ти обичаш да ядеш само, ти си животно. А щом живееш и се жертваш, ти си в Божествения ред на нещата. Имаш в себе си Божественото естество. Щом се смущаваш и скърбиш, ти си човек. В Писанието се казва, че Бог носи нашите теготи, че в Него има желание да ни освободи от всичките ни ненужни страдания и мъчнотии. Когато Бог види, че ти страдаш, отчаял си се, в Него има желание да те освободи. Той вижда, че ти си се заблудил в един човешки порядък и казва': Ти няма какво да скърбиш, всичко ще се оправи. Но ти се питаш: Как да не скърбя? Парите ми взеха, здравето ми взеха... Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе туй, което са ти взели. Твое е само това, което никой не може да ти го вземе. То е освобождаване от един товар. Но ние казваме: В човешкия ред на нещата, потребен е известен товар. На парахода трябва да има известна тежест, за да пази равновесие в океана. Човек като няма пари, той се обръща с главата надолу. Като има пари, той е изправен, весел, мисли добре. Щом изгуби парите си, той няма никакво достойнство. Тогава ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк и всички, които минавали край него все се обаждали и казвали: Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата? Забогатял си. Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си. Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една-две години, ти го забравиш. Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеала за него – Божественото, към което човек трябва да се стреми. Така като поставим въпроса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното. Вие казвате: Толкова години ние се стремим да служим на Бога и досега нищо не сме постигнали. Именно, трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е Божественото естество. Тъй щото при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост. Тъй щото едновременно и като страдаш да се радваш, и като си богат да се радваш, и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш да се радваш, и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре да се радваш, и като те посрещат зле, пак да се радваш. Че нали виждате, и в природата е същото. И тя не ни посреща еднакво. Да кажем, че аз съм един светия. Излизам навън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви. Не ми е приятно, но тъй става. Вятърът казва: Защо си излязъл тук да ме смущаваш когато работя? Аз вървя и съм недоволен. Поне малко да престане, да не духа този вятър! Вятърът ми казва: Аз като престана да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам. Ако на земята хората бяха живели тъй както трябва, в доволство и радост, щяха ли да бъдат по-добри? Ако всички хора бяха богати и имаха в ръцете си сегашния ред и порядък, ако всички имаха необходимото и никой нямаше никаква нужда, знаете ли какво щеше да се получи? Нямаше да има никаква връзка между хората. Единственото, което сближава хората, това са сегашните противоположности. Болният търси здравия, сиромахът търси богатия и богатият търси сиромаха. Понеже богатият не обича да работи, а сиромахът обича да работи, има отношение вече, създава се връзка. Ученият търси един невежа да му предаде своето знание и да направи една обмяна с него. И невежият търси учения. Трябва да се внимава при минаване от Божествена в човешка любов, защото преждевременната любов е най-опасната любов в света и тя е създала най-големите нещастия на човечеството. Сега човешката любов в какво седи? Нали преди да познаваш някого, ти имаш най-доброто мнение за него, а щом го познаеш, веднага идват противоречията. Ти имаш вече права над него – почваш да му диктуваш какво да прави. Като го видиш, веднага ще му намериш някой кусур – че той не е облечен добре, че шапката му не е добра, петно има някакво, връзката не била направена както трябва, после ще му държиш сметка ако е скръбен, ще питаш: Защо си скръбен, защо не си весел? Любовта е път към Бога! И при тази Любов ние постоянно се молим, но нямаме постижения. Знаете ли колко трябва да бъде будно човешкото съзнание? Молиш се, но идват моменти, когато ти можеш да изгубиш равновесието си. Видиш някой човек, веднага го подозреш. Дошъл някой твой приятел в къщи, ти проповядваш за Бога, за Любов, но изчезне някоя книга или някоя скъпоценност, ти веднага казваш: Никой не е влизал тук, само този приятел. Уплашиш се, съмняваш се. Е, къде ти е тогава любовта? В Божествения ред на нещата, като се изгуби нещо, и цялата ти къща да се изгуби, да се не опетни съзнанието ти, като че нищо не се е случило и в нищо да не подозреш приятеля си. Този твой приятел не петни! Няма да се минат 4-5, 10 минути и ти намираш изгубената вещ. И съзнаваш, че не си мислил право. В какво седи престъплението? В неправата мисъл. Някой път съм ви казвал и сега пак ви казвам, че като се намериш в най-трудното положение, да запазиш равновесие, нищо да не смути душата ти. Една от великите работи е това! И Христос като беше на земята опита една от най-големите тягости, от най-големите скърби. Но и Той не можа да изтърпи и един ден каза: "О, роде неверни и извратени, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?" Но в същия момент помогна на момчето да оздравее, изгони беса от него. (Матея 17:17). Истинският живот на ученика сега е в света на противоречията. Да може всяко едно страдание да го хване, да го превърне в благо, да го превърне в злато! Като хване едно съмнение, да го тури в своята реторта, да го превърне и да изкара нещо от него. Каквото намериш, някаква лоша мисъл, лоша постъпка – хайде в ретортата! Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото. Туй значи въздигане. Или с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени. Защото радостта и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на земята. Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. Някой път ние скърбим. Защо? Понеже има и други ангели, паднали, които не изпълняват Волята Божия и ние участваме в тяхното падение, затова сме скръбни. Радвам се, когато онези ангели изпълняват Волята Божия! В тяхната любов ние вземаме участие. Но същевременно ние участваме и в състоянията на падналите духове, които не изпълняват Волята Божия. Каквото те правят, и нас засяга. Ние ще бъдем в света на едно противоречие дотогава, докато излезем от този ред и влезем във вечния порядък на нещата. Защо е злото в света? Туй зло е да се научим ние да обичаме Господа. И в противоречието на живота си да Го обичаме! Това е един пробен камък, да го пазим в живота си. Защото без този пробен камък ние не можем да имаме любов към Бога. А и Бог, без туй противоречие в нас, няма да има какво да прощава. Без това противоречие ние не можем да познаем Бога. Бог като ни прощава, Той се изявява. В нас трябва да има желание да не грешим, а в Бога има желание да ни прощава. Бог е всякога готов да ни прощава, а ние трябва да бъдем всякога готови да не грешим. Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота! (три пъти) 36. Утринно Неделно Слово, държано на 27 май 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев. Двата порядъка(27 май 1934г)

Мисъл за деня -05.10/2012 Каква е тази любов – ще привличаш хората? Гениалният, талантливият, обикновеният привличат хората, но никога не ги изваждат от тяхната орбита. Никога не изваждай човека от неговата Божествена орбита, в която върви! Ти може да го разбираш, може да изкажеш своето мнение, но остави човека да върви в този път. Този, който го е създал, му е начертал един път и нека той да върви по него. И ти върви по своя път. Бог изпраща отдалече светлина, топлина и сила. Защо ще се събират хората на едно място да се карат? Приложение и работа Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Мисъл за деня -04.10.2012 г Египтяните и други древни народи скриха свещената музика, тогава широките маси не бяха готови и тя не можеше да се изнесе за тях. Трябва да изучавате класическата музика, за да правите сравнение по какво се различава в построенията си от окултната музика. Никога не е имало толкова музикални инструменти и толкова певци, както сега. Милиони хора има сега, които свирят и пеят, и това е голям принос – облагородяват се хората. Ако нямаше музика, хората щяха да бъдат като зверове. Нашият век се отличава с пеене. Трябва да се радвате, че сте в един век, в който музиката е по-развита. От четири октави нагоре Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог...– формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Драги съфорумци ,тук в Портала също се "четат" неделни беседи и утринни слова. Ето тук и тук ,можете да се ориентирате в реда,по който се движим. Заповядайте на тези "четения'".Аз участвувам в тях вече трета година и искам да ви споделя,че следенето на неделните беседи,ми повлия много благотворно .Учителя ни е оставил набор от средства,чрез които да успяваме да се придвижваме по-успешно в живота си.Това са беседите,музиката и упражненията,в т.ч. паневритмия.Когато редуваме и последователно се занимаваме с тези три неща ,придобиваме сила и енергия за всичките си дела.Що се отнася до четенията в Пловдив ,предполагам,че ще има отговор на въпроса на ЛС или в темата .

Много хубава беседа.Благодаря Слънчева. Разбираме или не ,искаме да проумеем или не,но болестите,които си докарваме , са резултат от нашите духовни състояния.Вчера имах разговор с един мой много близък ,който е голям скептик.С изненада установих,че това,което се казва в тази мисъл и което аз приемам без съпротива ,трудно достига до него.

Оздравяха -беседа 1.За единството на мисли,чувства и дела.За постигане на баланс между ум,сърце и воля,за да се прояви най-добре превъплътената душа и да установи връзка с Духът. 2.Разбираме или не ,искаме да проумеем или не,но болестите са резултат от нашите духовни състояния.Вчера имах разговор с един мой много близък скептик.С изненада установих,че това,което се казва в тази мисъл и което аз приемам като най-нормалното нещо на света ,трудно достига до моят него.Всеки узрява по свой начин и в различно време. 3.За ново разбиране 4.Доброто 5.Новото учение е за всички 6.Какво трябва на хората 7. 8. 9.За ОББ Източник: 214. Оздравяха - НБ, държана на 13 януари 1924 г.

Неделни беседи за месец октомври 2012 г. 7.10.2012 г. - 215.Допреният въглен (20 януари 1924 г) Розалина 14.10.2012 г. - 216.Колко пъти да прощаваме(27 януари 1924 г) -Слънчева 21.10.2012 г. - 217.Плодоветена Духа (3 февруари 1924 г) Розалина 28.10.2012 г. - 218. Искаш ли да оздравееш(10 февруари 1924 г) Донка Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Утринни беседи за месец октомври 2012 г. 06.10.2012 г. - 91.Двата порядъка(27 май 1934г)Розалина 13.10.2012 г. - 92.Трите страни на съзнанието (3 юни 1934 г)-Слънчева 20.10.2012 г. - 93.Противоречие и благо (10 юни 1934 г) 27.10.2012 г. - 94.Което става (2 юни 1934 г) Донка Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Божидаре,интересни мисли споделяш от днешната беседа,ама защо не си я посочил по-ясно,та всеки,който би се заинтересувал да може да я прочете също. Беседата е тук .От нея е днешната мисъл за деня.Заглавието на беседата,за което пишеш в мнението си,всъщност е стих от ев.Лука(гл12,стих 22). По основната тема,в която сме мисля,че умът и сърцето не следва нито да се противопоставят,нито да се фаворизират едното за сметка на другото.Само хармонията между двете ,дава възможност на човека да бъде успешно проявила се душа.Всъщност постигането на тази хармония е задача на всеки човек.Съвременното човечество е развило ума,но за сметка на сърцето.Учителят много говори за това в беседите си.Но именно в посока хармония ,а не противопоставяне.

Много хубава статия.Благодаря д-р Балтова.

Благодаря Слънчева,че ми посочи тази беседа! Разумните сили Какво представя пентаграмата? – Път към истинския живот. Ти се ожениш. Ако искаш да живееш добре с жена си, трябва да знаеш, какъв път да избереш. Тръгваш по пътя на истината, а жена ти – по пътя на любовта; При това положение, между вас не съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жена ти тръгне по пътя на правдата, а ти – по пътя на истината – ще имате отношение. Жената може да върви по пътя на любовта, а мъжът – по пътя на доброто. Те са дошли до границата на разумния живот... Всеки от вас трябва да си начертае по един пентаграм, да знае по кой път да върви. Ако правиш лоши движения, ще чупиш грънци, ще ги плащаш. Единственият път, по който можеш да вървиш, е правата линия. Можеш да вървиш надясно и наляво, напред и назад, но ще правиш грешки. Прави упражнения, които да те повдигат. При първото упражнение, от шестте дадени, първо слизаш долу, навеждаш се и казваш: Господи, слязох до дъното на кладенеца. Помогни ми да се издигна и изляза на свобода. Ще слизаш и ще се качваш, ще грешиш и ще изправяш грешките си, но никога не се занимавай с чуждите грешки. – Защо? – Защото те се отпечатват върху съзнанието ги. Можеш да фотографираш всичките глупости и престъпления на хората, но трябва ли да се петниш с тях? Човешкият мозък е подобен на фотография, която отпечатва всички образи. Всичко можеш да отпечатваш на тази фотография, но в края на краищата, ще носиш отговорност. Няма нещо, което не е позволено на човека да прави, но гой не може да се освободи от отговорност. Можеш да правиш и добро, и зло, но ще отговаряш. Това е аксиома. Питаш се: Защо ми дойдоха толкова страдания? – Защото си правил зло на хората. -Как ще се освободя от тях? – Като се върнеш назад и изправиш грешките си. Ще изправяш грешките си, без да се занимаваш с чуждите грешки. Те са нечистота, която като разбъркаш, започва да мирише. Тури запушалка на нечистотиите и ги остави далеч от себе си. Като отиваш при Бога, не говори за грешките на хората, но питай Го, какво да правиш за да се освободиш от мъчнотиите и противоречията си... Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, в ада си – от тебе зависи твоето щастие и нещастие. Човек представя пентаграм. Всички искат да имат по един пентаграм. Женен си – мъжът ти е пентаграм, жена ти – също е пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата е истината; от главата към десния крак е правдата; от десния крак към лявата ръка е любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта, и от дясната ръка към левия крак е добродетелта... Като ученици, бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някого. Иди при него да се извиниш. – Не искам. – Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божият закон насила. Казва Христос: Раздай богатството си на сиромасите.” Това не значи, да тръгнеш от един сиромах на друг да раздаваш. Бъди готов в себе си, всеки момент да даваш, че като изпрати Бог някой беден човек при тебе, да си готов да дадеш. Под „сиромах” разбирам добър и разумен човек. Престъпникът не е сиромах. Какво разбрахте от днешната лекция? Ще кажете, че това е ваша работа. – Ако свършите тази ваша работа, както ви казвам, добро ви очаква. Ако свършите работата си, както вие разбирате, не ви очаква добро. С други думи казано: Свършете работата си, както Бог изисква. Казвам: Има един разумен, красив свят. Ако се свържете с него, нова светлина ще блесне във вас. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.” - Само пътят на вечната светлина води към истината. - "Разумните сили"

Молитвен наряд за начало: 15 минути размишление. Добрата молитва. 19 глава от Евангелието на Лука. Кажи ми ти истината. Беседа:90. Трите идеи (20 май 1934 г. ) Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота! (три пъти) 35. Утринно Неделно Слово, държано на 20 май 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев

Душата ми е отегчена от живота ми 1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев. Едно от качествата на живота, което се развива на нашата Земя, е животът на противоречията. И всеки странник, който иде в живота, отдето и да е той, все ще се намери в това противоречие. Противоречията съществуват навсякъде. За да може човек да разбира живота, той трябва да разбира основните закони, които работят за неговото развитие. За пример хората търсят щастието, без да подозират, че всяко щастие носи след себе си нещастие. Нещастието - това е една неприятност, едно потъмняване на съзнанието. Има нещо материално в живота. Казват ви, че баща ви е умрял (а той може да не е умрял) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате да плачете. Както виждате, една дума може да измени цялото ви съзнание. Или могат да ви кажат, че светът ще се свърши. Но светът продължава да съществува. Не се свършва светът. Някой казва: не бой се, ти няма да умреш, а ти умираш. Или: здрав ще бъдеш, а ти се разболяваш; учен ще станеш, а ти невежа оставаш. Ти, казва, ще се издигнеш в обществото, а освен че не се повдигаш, но ще те затворят някъде в затвор. Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа си, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш. Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират. Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист. По натура той е оптимист. При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре. И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят. Отде произтича това чувство психологически мъчно може да се обясни. Не е достатъчно само да вярвате. Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва да обясним нещата конкретно, научно. Защото да кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране. Всеки човек трябва да уреди първо своите работи, нищо повече. В света нищо няма да се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки да уреди своите работи и своя живот, а не да очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане. Има неща, които Бог ще уреди съобразно своето естество, това е Негова работа. Бог никога няма да се намесва да урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот. Следователно при това положение ти няма да съществуваш, а за да съществуваш, ти трябва да имаш битието. Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва да работиш, сам да уредиш живота си. Цялата човешка история показва, че най-великите Учители в света са минали през най-големи противоречия в това отношение. Христос, който проповядваше Божията ЛЮБОВ, който проповядваше, че Бог е благ, и Той се натъкна на тези големи противоречия. Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в себе си. Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо си ме оставил?" Да те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота? Да не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота? Да не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота? Вие казвате, че трябва. Оставете вашето „трябва"! Отде знаете, че трябва? Това не е твърдение, за вас то е една аксиома. Тези неща - любовта и скръбта - съществуват ли в света? С това аз не искам да разклащам вашата вяра, но искам да направите малко гимнастика. Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по себе си. Това е едно коренно заблуждение. Вие мислите, че някога ще бъдете щастливи. Ако сега сте щастливи, и за в бъдеще ще бъдете щастливи, нищо повече. Ако сега сте нещастни, и за в бъдеще ще бъдете нещастни. Защото това, което е предполагаемо, което може да бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може да бъде, не става. Щом сега сте нещастни, и за в бъдеще ще сте нещастни, ако държите същото поведение. Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете да бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи. Казвате, че обичате някого - така е. И веднага положението се изменя. Сега аз ви говоря за една философия, която е. Всеки ден вие мислите така. И каквото мислите, това става. Както виждате, светът не е лош, той си върви по един естествен път на своето развитие. Злото и доброто се преплитат. От злото и доброто произтичат радостите и скърбите. Това и някои философи поддържат. И прави са донякъде. В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините. Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления. Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип. Така е психологически, от човешко гледище. Сладчината произтича от сладко, горчивината произтича от горчиво. Те се различават в своя строеж, в своя състав. Защото горчивина има само в едно разумно същество. Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна. И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма. Колкото едно същество е по-развито, щастието за него е по-разбрано, и нещастието за него е по-разбрано. Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва да изправим своя живот, сами да станем господари на своя живот. Човек в своя индивидуален живот съставлява един елемент на битието. Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може да се измени, което не може да изчезне. То не може да изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат да изчезнат, резултатите на този елемент могат да изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне? Някой казва, че няма живот след смъртта, но в това няма никакво философско разсъждение. Това, което е, не може да бъде това, което не е. Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и да стават в света. Реалното никога не може да се измени, то винаги остава едно и също. Аз, като елемент, никога не мога да изчезна от него. Никой не може да ме лиши от този елемент. Като елемент, аз винаги ще имам дял в реалното. Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос. От друга страна всички вярват в това. Аз не съм за външните прояви. Някой може да се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е. Свободата в живота е свобода на възгледи. Противоречивите възгледи - това е закон на свободата. Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме да бъдем свободни. Ако един човек не може да мисли различно от другите, той не е свободен. Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни. Свободата седи в това, че можем да мислим върху две противоречиви неща различно. Можем и за еднакви неща да мислим различно. Реално е това, което никой не може да ти вземе. За мен е реално това, което всеки момент може да ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения. Това, което може да ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може да ми помогне, само това е реално за мен. Никой не може да ме накара да мисля другояче, а не както мисля сега. Това е хубостта, това е красотата на живота. Единственото същество, което може да ви накара да мислите другояче, това сте пак самите вие. Нито мен, нито вас може някое същество да ни накара да мислим другояче. Някой казва: „Аз ще умра" - и така става, умира. Друг казва: „Аз мисля, че не мога да стана учен, щастлив човек" - и така става. „Аз мисля, че не мога да свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става. „Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма да бъда повече министър" – и така става. Каквото мисля, това става. Толкова години вече съм в България, но никой още не е дошъл да се похвали с живота. Кой как дойде, все се оплаква: жена от мъжа си, мъж, от жена си, брат от брата си, сестра от сестра си, приятелка от приятелката си, учител от ученици и обратно. Досега не съм срещал нито един учител да каже: доволен съм от учениците си и от работата си. Значи, има нещо криво в живота. Но не сме само ние виновни. Аз не мога да бъда отговорен за греховете на хората. Аз съм отговорен само за своята мисъл. Всички противоречия в живота ние самите сме ги създали колективно и ни трябва една правилна философия, за да се освободим от тях. Има една Школа за тази цел. Ако се следва тази Школа най-малко 25 години, светът ще се поправи. Има начини, има формули за това и така може да се поправи той, че да имаме един свят на светии. Може да се направи един опит. Двайсет и пет години трябва да пожертвуват съвременните народи, за да имат известни резултати. След 25 години ще се докаже може ли или не може да се оправи светът. Като поддържате, че мисълта е, която създава щастието или нещастието, всеки от вас, ако е внимателен какви мисли влага в съзнанието си, ще може да оправи своя свят. Всяка мисъл, която идва отвън, или която произлиза от човека отвътре, той трябва да бъде внимателен заради нея, да види реална ли е тя, или не е реална. Следователно човек не трябва да приема нищо отвън, което да не е вярно. Също така и нищо не трябва да излиза от него, което да не е вярно. Само така може да се поправи твоят свят и като се поправи той ще се оправи и външният свят. Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас. Така съм говорил, казва Йов, но вече няма да говоря така; мислил съм, но вече няма така да мисля; живял съм, но вече няма така да живея. Той съзнал, че вече няма да спъне своя живот. Следователно това, което може да стане с Йова, може да стане и с вас. Това ,което може да стане с един човек, може да. стане и с един дом, и с един народ, и с цялото човечество. Цялото човечество прогресира общо. И хората общо прогресират. Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена. Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма да имат вече." Кога? Когато всички хора дойдат да мислят в единение, както Бог мисли. В този смисъл, когато ние дойдем в хармония, ще видим, че това е мисълта и на Бога. Тогава няма да страдаме, беднотия няма да има, скръб няма да има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират. Децата тогава няма да умират, но и по много деца няма да имат хората. Всеки ще има само по едно дете. И мъжът жена няма да има, той сам ще бъде; и жената мъж няма да има, тя сама ще бъде. Христос е имал предвид тази идея, като е казал, че за в бъдеще хората нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Това значи: нито жената се жени за мъж, който умира, нито мъжът отива за жена, която умира. Между тях ще има единение, ще има една велика. любов. Някой ще каже, че това са фантазии. Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл да ми покаже една реалност? От толкова години насам аз търся една реалност, бих я купил още сега, имам на разположение десет милиона. Още сега бих дал един чек за десет милиона да ги вземете от английската банка. „Душата ми е отегчена от живота ми." Както живеете сега, все ще имате опитността на Йова. Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни. Това е самоизмама в живота. Аз бих желал всякога да ви виждам весели. Един ден дойдете весели, на другия ден сте отпаднали духом. Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама. Дръжте положителната мисъл: вярвайте в новото. Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници. Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри. Всеки казва: „Каквото и да е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата си в абсолютното. Те казват: „Макар че сега е лошо, но светът все пак ще се оправи." Тази мисъл е вярна! И тогава няма да казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра. Блажени онези, които идат с новата любов. Блажени онези, които идат с новата свобода. Блажени онези, които идат с новото знание. Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии. 1. неделна беседа, държана от Учителя на 27 септември (Кръстовден) 1931 г., София, Изгрев.