Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
  • Общо Съдържание

    3600
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

Всичко добавено от Розалина

  1. Благодаря Иво за този красив клип.Имах нужда от нещо такова,което да подаря на моята 15 г дъщеря,с която от известно време си говорим и говорим за приятелите и кога са истински.Моите думи и преразказан опит се поизхабиха .Сега като видях кличето мисля,че тя сама ще си намери отговорите. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
  2. Здравейте форумци, Колко интересно е ,че една тема има толкова дълъг живот чрез интереса към нея. Виждам,че е започната през 2003 година. Когато пред мен се появи потребност да преодолея всевъзможните си страхове и тези,с които си живеех и бях свикнала и новопоявилите се такива,две неща ми помогнаха да го направя. Първото намерих тук в този Портал и оттогава до днес периодично и по различни поводи си го препрочитам: http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=27 Днес искам да благодаря на екипа отново ,че поддържа тук информация,която лекува душата. Второто е една книга ,която случайно ми попадна.Авторката е естонски лекар.Лууле Вилма-"Как да победиш себе си" Хубави дни и светли празници на всички.
  3. Здравейте, Аз нямах любимо животно докато дъщеря ми не донесе в къщи един мъник досущ като в тоя стих: Надявам се да ви хареса. ВИНОВНИЯТ Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го в колата и далеч от квартала го пуснах навънка и дадох газ. Беше ми тежко, но повтарям пак лаеше страшно нямаше как! И ето след седмица нещо драска вратата, нещо чука с опашка, скимти и квичи, нещо ми скача върху рамената, нещо ме лиже със сълзи в очи! Мръсен и кален, отслабнал и жален, с една рана дълбока отстрана на хълбока търка се в мене и гледам го аз, слушам, разбирам му кучия глас. - Господарю - той каза - господарю любими, от сърце ти се моля, вината прости ми! Аз съм твоето куче! Аз не знам как се случи! Гледай, вярна муцуна в краката ти слагам: честна кучешка дума, не съм искал да бягам! Сигур там зад завоя съм се някак отбил и загубил съм твоя автомобил! Ау как беше ужасно! Ау как беше опасно! Стигнах няколко пъти до един магазин, но закрит бе дъха ти от лъха на бензин. Ти навярно си свирил и ругал своя пес, но и аз съм те дирил седем дена до днес! Опрости ми вината! Отвори ми вратата! Няма вече да шавам, свойто място ще зная и от днес обещавам дваж по-силно да лая! - Влизай ! - казвам му строго - Но сърдит съм ти много, няма никога вече да те водя далече! Валери Петров
  4. Добромир,защо трябва да усложняваме нещата.Тук сме в тема за общуването и човешките отношения.И аз изхождах от това пишейки поста си. Моят пример за илюстрация е следният: В службата се натъкваш на да речем,враждебно отношение от страна на колега или нека да е и шеф. Аз ,преди време ,когато правех предположения ,постъпвах така .Мислех ,превъртах си ситуацията,наблюдавах я във времето,правех си мои изводи на база на моите предположения.Питах се защо човекът постъпва така с мене и т.н.Всичко това ми отнемаше време и енргия и понеже аз бях обекта на това отношение и съответно аз бях тази,която прави предположения изпадах чисто емоционално в плен на моите си предположения и не винаги съм се чувствувала комфортно.Даже съм страдала. Сега ,като се въздържам да правя предположения,а се старая да общувам ясно ,аз или се изяснявам без отлагане с разговор или променям отношението си към ситуацията. Къде е тук идеализма?Споделям личния си опит в онази му част,която е дала добър плод при мен. А знаеш ли когато си купувам плодове,аз просто се разхождам на пазара,харесвам си ги,не правя никакви предположения ,но ми е важно излъчването на човека,който ми ги продава. С извинение,че ще удължа поста си искам да ти споделя една история. Беше през лятото.Аз почивам в Ахтопол.Рано сутринта съм направила разходката си край морето и отивам на пазара за плодове.Много е рано и почти няма хора.Виждам на една единствена маса смокини.Невероятни смокини.И само на тази маса.Продавачите са младо семейство с дете.Не са местни.Поръчвам и докато изчаквам да ми ги претеглят ,към масата се приближават други курортисти,мъж и жена,които са купували преди мен нещо и се връщат ,защото според тях продавачът ги е ощетил.Макар,че си търсеха нарушеното право ,хората бяха възпитани и любезни.Продавачът обаче реагира агресивно.Разкрещя се и ги обиди,а после им върна парите.Хората си тръгнаха смутени.Тогава мъжът наруга жена си,която притеснена от моето присъствие замълча.Заради извинението и тъгата в очите на тази млада жена все пак купих смокините,но не ми бяха вкусни.А това си бяха най-добрите (100%) смокини,не само в този ден,а през цялото лято.Любим плод.Познавач съм. Бях забравила тази случка,но ти я извика с поста си. Поздрави и хубава седмица на всички.
  5. Здравейте непознати приятели. Тази тема,привлече вниманието ми,защото преди време въпросът за правенето на предположения и как те влияят на живота ми се изправи пред мен неочаквано и нетърсено.Просто бях в ситуация ,в която правех предположения и действувах според тях,тъй като исках ,но не знаех как да постъпя,а житейският урок ,който едва наскоро разчетох ,тъкмо беше започнал. Виждам,че един от писалите в темата още през 2006 година е попаднал като мен на Дон Мигел и книгата му "Четирите споразумения".Древна толтекска мъдрост.И аз попаднах случайно и се заех да я усвоявам ,чрез постоянство и повторение ,докато я разбера ,както се казва на клетъчно ниво.Стана ми втора природа и с днешна дата се въздържам да правя предположения.Просто се старая да общувам максимално ясно и да си поставям въпросите. Би ми било интересно да разбера дали при някой ,от вече споделилите мнение тук, има промяна в отношението към този въпрос или пък нова убеденост във вече казаното.
  6. Никола,напълно съм съгласна с това ,което казваш.Аз самата видях ,че неволно изкривих смисъла на поста си и сякаш противопоставих нещата,което не ми беше цел.Благодаря за направения коментар. Аз съм нов участник и все още трудно навигирам тук.Форумът е интересен.Темите са от почти всички области ,към които проявявам интерес. Виждам,че цари атмосфера на доброжелателност и това ми харесва. Поздрави от мен .
  7. Съгласна съм,че в колкото по-тесен и рамков формат разглеждаме едно понятие,толкова по-ясен става разговорът ни.Но това е право на автора на темата.Той е бил воден от определен вътрешен мотив,търсел е отговор на конкретен въпрос и разговорът тръгва от там.Всеки ,който реши да пише по темата има своя опит или въпрос и я интерпретира от тази позиция,като рамките ,към които единствено следва да се придържа са правилата за участие във форума.Обратното би означавало за всеки аспект на понятието да откриваме нова тема ,респ."рамка". Моля да бъда разбрана правилно.Не отварям нов спор ,дали имате основание с написаното или не.Просто споделям мисли,които провокира написаното от Вас. И понеже не можем да се изкъпем два пъти в една и съща река,аз днес преди да напиша това тук и размишлявайки си по темата(не заради писането по нея ,а поради собствена потребност да го правя) я виждам в нов ракурс. Има най-общо казано два паралелни потока на манипулация. Единият :Аз манипулирам Другият :Мен ме манипулират Общото(няма значение каква е целта на действието) е ,че и при двата случая Манипулиращият не е докрай сигурен,убеден ,че това което се опитва да предложи притежава качествата,които му приписва или пък подценява манипулирания или толкова силно желае да постигне целта ,към която се е устремил самият той,че се опитва да Приспи и Подчини на своето виждане за нещата Избора на манипулирания. По първия поток (условно наречен от мен тук Аз манипулирам),мисля следното.Човекът,който е тръгнал по пътя на Божествената ,Безусловната Любов няма потребност да манипулира другите. По втория поток възниква въпроса: Как да се предпазим или по-точно как да направим Свободен избор,даже и той да е положителен отговор на желанието на манипулатора?Моето предложение е в предишния ми пост.Ще го повторя:Чрез осъзнатост .Възможен път за постигане на осъзнатост и будност ( не единствен) от моя опит е : Вместо да си търся грешки,като анализирам минали събития,аз избирам да бъда будна и да наблюдавам изборите,които правя във всеки един момент от живота си.Чрез самото наблюдение на избора аз го въвеждам в активното си съзнание.Знам ,че най-добрият начин да се подготвя ,за който и да било момент от бъдещето е да съм с будно съзнание днес. Правейки даден избор,аз го анализирам през призмата на собствената си духовност.Задавам си два простички въпроса:"Какви са последствията от избора,който правя? и "Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и тези,които засяга?" При особено важни житейски избори,аз отправям молитва за напътствие . Нашият Небесен баща винаги намира начин да ни изпрати отговор .
  8. Манипулацията е изведена в теория за успеха в съвременното общество. Приема се за нормален подход в света на бизнеса .Чрез различните и способи се продават стоки,правят се пари,удовлетворяват се интереси,с крайна цел отново увеличаване на материалното благосъстояние. Ето ви само един пример на казаното: http://www.novavizia.com/3004.html На пазара има книга със заглавие "Манипулирайте,но правилно".Появата на такива четива,превеждането и тиражирането показва доколко сериозно съвременния човек е приел идеята ,че ако се научи да манипулира ще успее. Отново ,аз лично ,виждам големия ни проблем-Залитане в посоката на крайния материализъм през последните 100 години.Говоря за обществото,не за отделния човек или групи от хора,които никога не за загърбвали връзката си с духовността. Няма как при нивото ,до което вече са стигнали нещата с манипулацията тя да бъде премахната от света ,в който живеем.Още повече,че тя не е нещо ново.От историята имаме много примери за манипулация с акцент борбите за власт и надмощие в света. Можем обаче да се научим да я разпознаваме и съответно да не се поддаваме. Това става с осъзнатост.А в основата на осъзнатостта е духовността. Формулата според мен е :ние сме материални хора,които живеят в материален свят ,но следва да пазим и развиваме своята духовност. Този сайт с информацията ,която дава от различни области на битието на съвременния човек е един прозорец към духовността.
  9. Направи добро и го хвърли в морето. На това са ме учили от детството ми.Запомних го,но все се чудех,а защо да го хвърлям в морето?Не се сетих да попитам баба си,защо трябва да го хвърлям,а старателно следвах съвета и в първата му част през годините.Не ми беше трудно да виждам в света около себе си винаги Доброто,да го търся дори когато човекът или събитието беше на първо четене лошо,по-лошо и най-лошо. Права е Донка това е верният път. Понякога се замислях отново над въпроса си,но после забравях.Наскоро,съвсем скоро,след цели 40 години от времето,когато за пръв път чух и запомних съвета на моята баба изведнъж отговора дойде. Като чета написаното от вас,разбирам,че вие пишещите тук го знаете. А с днешна дата смея да твърдя пред вас,че доброто дело,правененто на добро е съзнателен избор ,който всеки трябва да прави за себе си във всеки един момент от живота и при всяка една постъпка.Не е нещо абстрактно.Не е оценка на нещата от позиция на времето,а именно Избор.
  10. Според мен не е допустимо,но е част от индивидуалния път на някои от нас. Най-добрия вариант е човек да израстне в среда на добра духовност и да продължи без усилие по този път.Тогава той ще говори за тези т.нар."Лоши навици" като страничен наблюдател. Може и нищо да и няма на средата и въпреки това поради незрялост,човек приема някои "лоши" навици,които после стават зависимости. От там насетне има образно казано два пътя.Единият не виждаш нищо лошо в навиците си и не търсиш духовни пътеки. Вторият тръгваш в посоката на духовно порастване и пределно ясно и веднага разбираш,осъзнаваш,че навиците са нещото,с което трябва да приключиш ,за да идеш на следващото стъпало.Само че те отдавна не са просто навици,а са сериозни зависимости.Тогава се получава дисонаса ,за който много добре говори в поста си предходния пишещ Добромир. Човекът ,който се намира в това състояние осъзнава,че с неспособността си да се справи и със слабостта,която демонстрира ,всъщност не се движи,а стои на едно място. Този избор винаги има своите лоши последствия.
  11. Ами разрешението е край, не начало. И година девет много подхожда на това. Здравейте, за пръв път пиша в този форум,макар ,че от три години редовно влизам в сайта. Първо искам да кажа голямо и сърдечно БЛАГОДАРЯ ,че ви има,всички които пишете и създавате този сайт. Бяхте за мен като живителна струя въздух,като вода за странника в пустинята през 2005 г,когато ви намерих случайно.Беше тежка и трудна за мен година ,посветена на вечния Хамлетов въпрос. Не знаех нищо за много от нещата ,които чета тук.Като дете ,което тръгва на училище започнах от А.Не съм стигнала много далече в познанието,но стъпка по стъпка ги откривам за себе си,уча и разгадавам уроците на живота си. В този ход на мисли,за да съм в темата искам да ви кажа,че наскоро аз самата се попитах каква беше за мен отиващата си 2008 година.Отговорът ми беше-светла.С все повече светлина и сякаш започнах да излизам от тунела на предишните две доста трудни години. Иначе 2008 е с число 8,а 2009- с 9. Ще ми е любопитно да науча нещо повече за значението на тези числа,а също за т.наречаната сатурнова криза на съвпада,но това май ще е в друга тема.Оказа се ,че от 2005 до 2007 съм била в такава криза,което донякъде ми обясни драматичните събития в живота ми. Хубав ден.
  12. Здравейте всички ,които посещавате този сайт.От известно време за мен ежедневното влизане е ритуал.Но темата ,в която се включвам е за интересни книги и автори.Имам много любими автори.Препоръчвам ви :"Седемте духовни закона на упеха" на Дийпак Чопра и всичко останало от този автор."Анастасия" на Владимир Мегре-8 книги от поредица Звънтящите кедри на Русия.От сайт с това име могат да се изтеглят всички и най-новото което четох-"Приказки за боговете" на Беа Нади.Не е публикувана в интернет и аз доста трудно я намерих,но е невероятна книга-езотерична фантастика ,според рецензиите.
×
×
  • Добави...