Розалина

Вегетарианство -добро решение за всеки,който стигне по своя път до него. От както се помня не съм голям фен на месото за разлика от всички останали членове на семейството ми,които са категорично месоядни.Т.е според мен понякога си идваме с това предпочитание.Толерантни родители,които не ме насилват и аз ям месо наистина много рядко. В годините след 35 тата ми годишнина,спонатанно започнах да правя периоди на съзнателно въздържане от консумация на месо.После изключвах и храните от животински произход.Използвах календара на христианските пости за целта.Защо го правех?Времето на двата големи поста е най-натоварения от години период в работата ми.Усетих,че трябва да поддържам себе си по някакъв начин ,за да минавам успешно през големите и доста стресови работни натоварвания.Установих на база на опита си,че когато постя се чувствувам добре в това отношение.Сякаш освобождавах енергия за други нужди. След миналогодишния Коледен пост реших да продължа без да включвам месото след поста.Изкарах си до Гергъовден без никакъв проблем.На Гергъовден тая година опитах месо.Организма ми реагира толкова отрицателно на това действие,че окончателно се убедих в потребността да бъда вегетарианка.Нищо драматично не се е случило в здравословен план.Просто не ми беше вкусно даже малкото количество,което приех за опит. Сега обаче си мисля дали и доколко плодовете и зеленчуците ,които слагаме на трапезата си ,са добра храна.Понеже нямам собствени такива ,а купувам ,със съжаление установявам каква разлика във вкуса има напоследък.Все по изкуствен е тоя вкус на пазарските зелени и други веге храни.Онзи ден бях изненадана от едно грухано жито,което купих и запарих.Стана много меко ,като преварено,а изобщо не съм го варила.На вкус беше като овкусено и дори ароматизирано.Не ми се беше случвало досега,но очевидно е минало през някаква обаработка.Ще продължа да пробвам,а май се мотивирам да започна и сама да си произвеждам зеленчуци,които обичам повече от плодовете.Странно е колко сме различни в това отношение.Имам познати,за които дори и един ден без месо е катастрофа. Хубав ден.

Права си Светла_Б.Днес вече чета по различен начин тези думи на Учителя,които признавам ме смутиха преди време. Не следва да се прави никакъв компромис.Не и с цел разпространение под скрито и изопачено представяне.Дори си мисля,че ако наистина се ползва тоя приъом,то има действие на бумеранг. Според мен ,най-добре ще се разпространи паневритмия ,като повече хора от вече играещите, излизат в сезона.Ако на всички места ,освен столицата,където има хора играещи,се играе по-често и по-масово ,това е достатъчен пример,за да се породи интерес.От там насетне е добре да има възможност за курс.Най-доброто разпространение е чрез личен пример.

Благодаря ви за реакцията на молбата ми. Ще се възползвам от всички предложени възможности. Може би е добре щом телефона не е актуален вече ,което се установи случайно, да се махне от сайта. Поздрави.

Здравейте. Аз лично си мисля,че в Космическия план на Всевишния,правото на свободен избор е механизъм ,който ни е даден от Бог,за да можем да вървим там ,накъдето сме тръгнали.Дори и в онези така наречени предопределености на съдбата кой решава как да постъпим?Ние с нашия избор спрямо конкретната ситуация..Има ли ситуации ,в които нямаме избор?Според мен не .Винаги има повече от един избор.Дори предопределените ни неща, пак са резултат от предишен наш избор.А как е започнало всичко,за да се генерират първите избори,водещи до следващи предопределености,честно казано не знам.Може би първите Души ,които са населили Земята са били чисти и необременени.Попаднали са в рая ,но без да искат са нарушили хармонията .Така са сложили началото на тоя кръговрат. За да даде възможност на децата си да пораснат ,Създателя е заложил в правилата си възможност да поправиш допусната грешка.Сбъркал си -ще си платиш.Ако го направиш според вселенските закони,продължаваш и повече не се спъваш точно в това препъникамъче.Ако не се справиш,защото пак правиш грешен избор,отново и отново се завърташ все в сходни ситуации ,живот след живот,докато го минеш тоя урок. Може би е добре ,когато се сещаме да разсъждаваме върху тия неща,да правим равносметка на своите днешни избори.Ние ежедневно избираме да правим едно или друго нещо и не винаги се замисляме,че всичко е избор,който ражда последствие. Давам пример.В момента в обществото се заражда психоза на тема "свински грип".Аз няма да коментирам,защо и как идва това бедствие.От 3-4 години не гледам телевизия.(избор)Информирам се за нещата от разни инфо агенции в нета(избор),като влизам само в заглавия,които ме интересуват.Неочаквано за мен ,от това мое поведение ,у дома също телевизия се гледа рядко.Не съм забранявала.Телевизори има във всяка стая,но се включват избирателно за някое предаване.Виждам,че дъщеря ми например слуша музика(избор) и общува в скайп с приятелите си(избор...).Рядко гледа някой филм..Та по тази причина ,ние така да се каже ,сме се изолирали от предавания,които могат да ни всеят смут.Имаме социални контакти-работа,училище,приятелски среди.Днес дъщеря ми се обади по телефона разтревожена и ми каза,че утре няма да отиде на училище.Питам защо.Отговора беше:Мамо ,знаеш ли колко е потискащо.Част от учителите са с маски.Част от учениците също.А други просто не са на училище. Мисля си.Ето това също е избор.Да вземеш предпазни мерки.Купуваш маска от аптеката-избор.Не пускаш детето на училище-избор.А когато са масови избори, последствието е - масови психози.Не критикувам никого.Просто споделям.Оставям на психолозите да коментират ,ако имат наблюдения ,до какво водят масовите психози?Дали това е правилния избор за отработване на подобни ситуации?Не знам.Времето ще покаже. Здраве,Сила и Живот на всички вас.

http://www.beinsadouno.com/books.php?id=87 Някой може ли да помогне. Телефонът,който в даден тук,не е актуален.Става дума за телефона за поръчки на тази книга ,който е във Варна мисля. Благодаря предварително.

Скъпи съфорумци.Разговора ви стана доста интересен.Откакто започнахте да споделяте как сте стигнали до Учението ,нещата са някак сближаващи,а не дистанциращи. Когато четох биографиите на учениците ми направи впечатление колко различни хора е обединил Учителят. Много ме впечатлиха спомените на Елена Андреева -стенограф на Словото: Ние с вас не сме на Изгрева,но сме често заедно в общо виртуално пространство.Няма никакъв проблем да се опитаме да сме в хармония.Нали всеки идва тук сам и по свой избор.Знаем правилата всички.За нарушителите има здрава ръка на модераторския екип.Доста опити за спам в ЛС бяха осуетени от екипа. Знаете ли кое е най-доброто?Това,че сте продължили работата на учениците,които са запазили Словото.Качили сте беседите в сайтове,дали сте линкове към библиотеките ,качени са в електронен формат и продължават да се качват книгите,споделяте собствения си опит.Остава да се даде личния пример за хармонично общуване. Що се отнася до всички останали,които ползваме или не ползваме тази възможност,мисля,че важи фразата: "Господ дава,ама в кошара не вкарва" С обич и благодарност.

Благодаря за съветите.Аз снощи отново си прочетох материалите за житния режим . Всъщност мисля,че по правилно ще бъде ако кажа,че в момента за няколко дни ще се храним с жито,ябълки и мед.Житния режим ,за да бъде истински, предполага освен временната промяна в начина на хранене и осъзнаване на това,което правиш,напълване на действието с ново съдържание.Т.е важна е мотивацията и смисъла,който се влага в действието.Мисля,че за дъщеря ми ще е добре да бъде отново във варианта на изминалите месеци,т.е само 3 или максимум 5 дни.Макар разликата да е съществена.Ако се прави само три дни практически не е нужно да се спазва стриктно захранване.Имам предвид разбира се нашия обичаен начин на хранене.Но ако направиш хранителното действие повече от 3 дни ,според мен е задължително да се спази и съответното захранване.Това го споделям от опит. Хубав ден.

Здравейте, Направихме с дъщеря ми житния режим през февруари -10 дни. Хареса ни и всеки месец започнахме след пълнолуние да правим по 3 или 5 дни по схемата на житния режим Дъщеря ми пожела и в момента слагам житото за утре.Малко се безпокоя от намерението и за 10 дни този път.Тя е на 16 години,учи,сега е сезона на грипа. За себе си нямам грижа,защото съм правила и лечебен глад така,че ще се справя. Нали знаете ,че когато поемаме отговорност за някой друг и то за детето си,се съмняваме .Поне аз се чувствувам така в момента. Вярвам .Нямам вътрешни интуитивни задръжки.Просто ми е нужно още едно мнение. Моля дайте съвет- удачно ли е да се прави сега(през ноември)житен режим,за 10 дни, от човек на 16,сиреч тийн? Може и на ЛС. Благодаря ви.

solej,благодаря за отговора. Аз прочетох внимателно постовете ти. За да съм докрай честна ще ти кажа какво почувствувах и разбрах. На първия ти постинг се зарадвах и на темата също.Благодаря за отделеното време и предложените заглавия .Мисля,че вече избрах едно което непременно ще прочета бързичко.Освен,че го има в твоя списък,допълнително ме мотивираха биографиите на учениците ,които днес пак прегледах. Става въпрос за ТОМАЛЕВСКИ, Георги. Учителят Беинса Дуно. - София : Алфа-Дар. - 351 с. Някои от предложените книги съм чела ,други не,но като цяло това въведение в темата ми беше полезно. И после с изненанда четох следващите постинги,като от последния ,на който всъщност реагирах ме заболя стомаха .от неприятната мисъл"И тук ли?".Моята индивидуална сетивност си е моя и не това слагам на преден план.Спорове и дискусии,противоположни мнения може и е полезно да има.Мисля си обаче,че понякога хората вкарват повече емоция в тези спорове и те от градивни стават конфликтни.А това съвсем не подпомага усилията за разпространение на Учението,ако човек вижда своята цел и мисия в това.Хора сме.Аз също имам доста бурен нрав,който съм проявявала в младостта,но започнах да се старая да променям себе си,което не означава,че отстъпвам когато имам усещане за правота.Има една хубава народна поговорка,която си напомням,когато усетя да клокочи "справедлив гняв " или настроение да критикувам някого:Седем пъти мери,веднъж режи. Ти надявам се ме разбра.Не е упрек,просто споделх как почувствувах нещата и защо се обърнах към тебе персонално. Радвам се ,че обменихме мисли.Днес снегът ни затвори пред компютрите. Хубава вечер на всички.

Честно казано изненандана съм,че дори една спокойна и безспорно полезна тема може да предизвика разгорещяване на страстите. Предлагам да пренесете спора относно методологията на преподаване извън форума. Все пак тук се срещаме равнопоставено смятам и не измерваме познанието си в количество,нали? solej,искам да ти кажа,че точно тоя форум,такъв какъвто е ,насочи погледа ми и породи желание да се заема с четене и изучаване на беседите на Учителя.Мненията на Станимир със спокойствието и дълбочината си, винаги ми дават отправна точка за разсъждение.Останалите модератори също според мен успешно и с много Любов работят за разпространение на Учението.Сигурно може да бъде и другояче.Но най-важно е човек да се чувствува добре,да усеща радост от общуването,от получаването на нова информация по ненапънат начин.Мисля,че това се постига тук. Хубав ден.

Добро утро на всички. Знаеш ли Vespertine, според мен всички българи сме благословени от факта,че Учителят е оставил словото си на нашия роден език и така ни го е направил достъпно. Вчера пропуснах да напиша,че освен книгата, която цитирах ,много добре ми подействува да прочета тук биографиите на учениците, които са продължили да съхраняват и разпространяват Словото и след като Учителя си е отишъл. Всеки си има свой начин за възприемане на информацията. Аз например възприемем добре чрез визуализация. Благодарение на тези четива за живота на Учителя, за неговите ученици, сега като чета беседите се улавям, че винаги си представям салона на Изгрева по един и същ начин и Учителя, който също е там. От начало дори се учудвах, защото не съм виждала точно такава снимка. Представата ми изниква спонтанно ,когато се заема с някоя беседа. Интересно, че винаги е една и съща. Чувствувам се все едно съм там и слушам. Даже се замислям да видя някоя снимка, ако има такива. Дали пък наистина салона е иаглеждал по този начин, както в моята представа? Имало ли е например подиум в салона на Изгерва. Интересно, че в моята представа винаги е зима или късна есен и дори имам усещането за топлина от печка, като ония които се ползваха преди много години в училищата. Такива неща. Хубав ден на всички.

Здравей Vespertine. Понеже и аз съм начинаещ читател и изобщо човек ,който от скоро открива какво ни е оставил Учителят Беинса Дуно,мога да споделя само мъничко,съвсем мъничко личен опит. Наскоро прочетох книгата на Георги Гълов за Петър Дънов. Толкова ясно усетих,разбрах,почувствувах за какво става дума,че сега чета без усилие беседите.В края на тази книга има доста добра систематизация на беседите по време на тяхното изнасяне.Но по-ценно за мен беше,че от тая книга се ориентирах как точно са се провеждали беседите и как в хода им са правени вмъквания ,заради отговор на някой частен въпрос от аудиторията.Не зададен въпрос.Учителят е знаел ,когато някой от присъствуващите има потребност да чуе отговора на свой си въпрос.Това ми обясни наличието в беседите на коментари,които сякаш не са в пряка връзка с изложението,което тече. Абе,хубава книга за първопроходци,ако сте такива.Препоръчвам я.Толкова ме въодушеви,че я дадох на моя приятелка,която беше скептична и доста индеферентна.Тя също много я хареса и си поръча заедно с мене книга на издателство Бяло Братство с беседи.А днес ми поиска и дисковете с паневритмия. http://www.book.store.bg/c/p-p/m-795/id-17...orgi-gylov.html

Здравейте. Да,xameleona,не ви е лесно в София.Бях за два дни. Обичам София,защото е града на младостта ми и в редките си напоследък пътувания виждам промените,които не винаги са добри,ако човек реши да се задълбочи.Особено по улиците.Така,че разбирам това ,което казваш. Но тъй като идвам за малко и този път упях да и се порадвам . Когато ние успяваме да се усмихваме въпреки всичко,мисля,че и нещо малко в света около нас ,също се променя или по-точно реагира също с усмивка.

'granat1' , Можеш да се опиташ да приемеш.Да приемеш не означава да оправдаеш.Приемане в случая, според мен ,означава да не концентрираш вниманието си върху това,което не можеш да промениш.Приемане означава да не се гневиш,да не осъждаш,да не се разстройваш .Вместо това можеш да игнорираш дразнителите,като ги оставиш без внимание.Не си ли забелязала,че всичко върху ,което спираме вниманието си и осъждаме, сякаш засилва присъствието си в живота ни? Второто ,което искам да кажа е моят отговор на въпроса ти в темата:Какво може да се направи? Според мен могат да се правят много ежедневни малки неща. Ако сме родители, можем ежедневно с личния си пример да даваме модел за добро и красиво общуване на децата си. Същото можем да правим и във всичките си други общувания. И май това е единственото ,което отделния обикновен човек може да прави. Творците имат малко повече механизми чрез изкуството,което ако е истинско може да спаси света,като докосне много хора. Така на принципа капка по капка вир и без да се борим с явлението ,можем да посяваме, всеки там ,където е ,семенцата на доброто и хармонично общуване.

Klaudia! Добър ден! Благодаря Ви. Стихове от Николай Заболоцки И аз ти благодаря AL414 за удоволствието на почета поезия в делника и да науча автора на това хубаво стихотворение от юношеството ми.Чета рубриката тук,която поддържаш с вдъхновение.Хубавата поезия и музика са наистина дар за нашето сърце. Хубав ден на всички в Санкт Петербург.

Винаги,когато прочета някъде въпрос или тема свързани с физическата красота, в съзнанието ми изплува спомен за едно стихотворение от учебниците ни по руски преди години.Не знам кой е поета,но стихотворението съм запомнила:Насладете се на поетичния отговор по темата ,приятели.Съжалявам,но не мога да помогна с поетичен превод. Некрасивая девочка Среди других играющих детей Она напоминает лягушонка. Заправлена в трусы худая рубашонка, Колечки рыжеватые кудрей Рассыпаны, рот длинен, зубки кривы, Черты лица остры и некрасивы. Двум мальчуганам, сверстникам ее, Отцы купили по велосипеду. Сегодня мальчики, не торопясь к обеду, Гоняют по двору, забывши про нее, Она ж за ними бегает по следу. Чужая радость также, как своя, Томит ее и вон из сердца рвется, И девочка ликует и смеется, Охваченная счастьем бытия. Ни тени зависти, ни умысла худого Еще не знает это существо. Ей все на свете так безмерно ново, Так живо все, что для других мертво! И не хочу я думать, наблюдая, Что будет день, когда она, рыдая, Увидит с ужасом, что посреди подруг Она всего лишь бедная дурнушка! Мне верить хочется, что сердце не игрушка, Сломать его едва ли можно вдруг! Мне верить хочется, что чистый этот пламень, Который в глубине ее горит, Всю боль свою один переболит И перетопит самый тяжкий камень! И пусть черты ее нехороши И нечем ей прельстить воображенье, - Младенческая грация души Уже сквозит в любом ее движенье. А если это так, то что есть красота И почему ее обожествляют люди? Сосуд она, в котором пустота, Или огонь, мерцающий в сосуде? Хубав ден.

Томи,много строго звучи този цитат. Аз разчитам написаното така:Учителят е искал да заостри вниманието на учениците си, да бъдат прилежни и добросъвестни в отношението си към упражненията. Когато гледам упражненията на запис,се възхищавам на хармонията в ритъма на играещите.Старая се също,но още на третото упражнение усещам,че спирам да мисля върху точността на изпълнението и се оставям да ме води някакъв вътрешен усет .Не мисля,че мога да играя с напрежение да не сбъркам,защото тогава би се объркало всичко. Отново посещавам курс.Всички сме на едно ниво .Т.е сме във втори клас образно казано.Понеже не сме достатъчно, миналия ден играхме не по двойки,а поединично .На упр.Тъкане някои от нас започнаха да изпълняват ролята на вътрешния играч ,а други на външния.Това разстрои симетрията на кръга.Но как да спреш за уточнение?Давам тоя пример само за да кажа,че едва ли в тоя момент на обучение нещо генерално бъркаме.Но това може да се случи не само в залата,нали?

Благодаря Чебурашка за отговора.

Някой от специалистите би ли се наел да поясни какво следва да се разбира под бягство в позитивно мислене.Не се хващам за израза от мнението на Чебурашка с желание за спор.Искам да разбера границата ,според специалистите, между дисциплина на мислите,което аз си мисля,че правя с нещата,които ви споделих и това състояние наречено бягство в позитивно мислене,което би довело до психически изкривявания. И още нещо бих искала да разбера от мненията на специалистите. Какво трябва да прави един относително здрав човек ,та да успее да впрегне и трансформира и лошите(негативни) мисли и добрите(позитивни). Моля да погледнете на въпросите ми от позицията на : Истинската помощ е в добрата превенция на заболяванията ,а не само в лечението им.

Не е задължително разбира се.По- скоро на принципа -апетита идва с яденето,ми е любопитно какъв би бил ефекта,ако успея да практикувам Паневритмия максимално .Така да се каже да направя опит със себе си. Аз ,установих,че когато направя прекъсване от няколко дни,след това играя като за пръв път.Т.е имам проблем с концентрацията .Навярно се дължи на факта,че наистина съм новак и не съм овладяла добре техниката и себе си в тоя красив многоспектърен като въздействие танц.Но както се казва що е време ,пред нас е.Паневритмия влезе в живота ми и се радвам,че това се случи.Улавам се в ежедневието си,сега,извън сезона на Паневритмия ,да си напявам мислено песните и тогава получавам вдъхновение и се усещам различна.Това ме спохожда толкова непринудено спонтанно,че ми е малко странно,но пък хубаво.

Здравейте. Ако някой от четящите тук, все още не е убеден в силата на мисълта ,може да прочете тази книга . http://www.bulbooks.com/book-3719.html съставител д-р Светла Балтова,а извадките са по темата от беседи на Учителя Петър Дънов. Понеже темата е за техники ,с които постигаме положително мислене ще ви споделя аз как се "опитомявам". Когато ме налегне съмнение и тревога веднага започвам да търся ,да заменя тези мисли с положителна мисъл.Ако не се справям чета молитви,предприемам някаква хубава разходка сред природата,където да почерпя вдъхновение ,а ако не е възможно ,се оглеждам да разбера от къде ми идва всичко това в ума и отново започвам да правя нещо различно ,да изляза от обсега на мислите.Казвам си позитивни утвърждения и го правя докато отстраня тези трвожни мисли,защото знам,че те не ме водят към добро за мене ако ги оставя да си се разхождат из ума ми. Ако срещна човек,който предизвиква лоши ,негативни мисли и чувства.Или веднага го игнорирам в себе си,което в мен минава през едно мислено 'Боже прости му той не знае какво прави в момента и защото аз му прощавам".Или ако не е от хората ,които мога просто да игнорирам ,защото са близки ,аз насочвам мисълта си към някое достойнство на този човек,с което да заменя мисълта за лошата, негативна постъпка и дума. Към ново начинание пристъпвам винаги след една старателна положителна мотивация.Обикновено,когато става въпрос за начинания,на сцената излизат разни страхове пред неизвестното и "разумни" предупреждения,които пак генерират страх.Поне при мене е така.Техники за справяне със страха има най-различни.При мен върви по начина описан от Лууле Вилма http://www.book.store.bg/search?srchstr=%C...EC%E0&sin=1 -да поговориш със страха,като го визуализираш като една голяма черна сянка,да му благодариш,че си е свършил работата ,но вече не ти е нужен и да го помолиш да си отиде. Осъзнавам,че на някого това може да се стори доста откачено,но на мен ми върши работа. Крайната цел на всички тези автозанимания е да успея да се балансирам вътрешно и да поддържам позитивна нагласа. Нали знаете онази приказка ;"Двама затворници гледат през прозореца на килията.Единият гледа и вижда красивата Луна и звездите,а другият калния и мрачен коловоз на близкия път". Ако мога да перефразирам,винаги когато попадна на кален коловоз в безлюден участък,поглеждам нагоре и щом видя звездното небе знам,че светлината е близо.Просто трябва да стигна до нея.

Ето че и един мъж се включи в темата и с това не дотам разумно действие си изпроси следното: Едностранчив тест предлагаш Никола Дамянов.Дай малко повече варианти,а не само бяло Да и черно Не.Къде са полутоновете:По-скоро Да,По-скоро Не.А варианта -не казва никога лошо ,но не знам какво ми мисли?Защото подкрепата на външно материално ниво не означава винаги по-важната вътрешна подкрепа.Къде е специалния коментар? И в крайна сметка къде остана главния герой?Ако той си е на мястото и знае своите приоритети(впрочем май са дадени преди 2000 години в едни т.нар.10 божи заповеди) мисля,че казуса снаха-свекърва щеше да е само в художествената литература.Не излизам извън границите на нашето отечество в тези изводи,-до тук е моят коментар за спонтанния тест. А това подкрепям и приемам на 100 %: Препоръка - приемете нещата такива каквито са и вложете цялата си Любов във семейството си и респективно към свекървата си. Това е една разумна постъпка и Вашият правилен избор. Препоръка към главните герои ако четат: Мъже,приемете нещата такива каквито са и вложете цялата си Любов в семейството си .Ако двете жени в живота ви -майката и съпругата, се чувствуват обичани,сигурно няма да им се налага да воюват. Мисля,че си струва заради тази малка общност да забравяте от време на време,че ви чакат велики дела.Нека делата са малки,но с много Любов

А какво ще се случи ако не приемеш?Тя е част от семейството ви,без значение дали физически живеете заедно или не. В живота на всеки човек има срещи с хора,които от негова гледна точка му вредят.Казусът снаха-свекърва се усложнява от факта,че става въпрос за майката на съпруга ти и бабата на децата ти.Съпрузи се разделят,но кръвната връзка към децата ти остава с тоя човек.Следователно помисли и за себе си реши към каква личностна промяна те води тоя урок.Защото това си е урок ,през който трябва да минеш и задача,която да решиш.Моят личен опит ми казва,че тези задачи се решават не по стандартния начин.Няма правила .Едно е сигурно.Ако задълбаеш във възмущение правиш стоп и генерираш гняв и обида.В резултат огледалото на света ти връща в отговор на твоите собствени мисли нови и нови ситуации ,които потвърждават твоя гняв и обида.Ти не можеш да променяш никого освен себе си.Но една положителна промяна в тебе може да те извади от тая каша.Аз не знам каква да бъде тази промяна.Ще стигнеш сама до отговора.Нужно е време и дистанция от ситуацията,за да намериш вярното решение.Не демонстрирана дистанция от човека,а вътрешна дистанция от ситуацията,за да можеш вярно и трезво да я оцениш.Преди доста време в "Диагностика на кармата" на Лазарев бях прочела как той обяснява това,за което сега пиша.Разглеждаше случай на много сложни съпружески отношения.Съвета му беше.На външно ниво можеш да счупиш и чиния в главата му(на съпруга прелюбодеец и алкохолик),но в хода на тоя външен акт,вътре в тебе не трябва да има гняв и обида срещу човека.Не го схванах от раз и многократно превъртах в ума си как е възможно това.Но сега знам,че е възможно и правилно. Успех.

Чебурашка,много точно казано. Присъединявам се . Мисля,че точно осъзнаването на факта,че съм станала много зависима от леснините на прогреса и това ме дезориентира в естествения свят,доколкото все още го има,сложи началото на мои лични търсения и завръщания към простичките неща. Не е лесно като си ял цял живот пасти,да минеш на жътварски таратор(знаете ли какво е това?),но си струва да се опита.Някъде по този път започнах да чувам по-силно гласа на собствената си интуиция и се научих да и се доверявам.Изобщо не ми е цел да постигам някакво развитие на пара..,ясно..,телепатични и т.н. способнсоти.Мисля,че ако такива има заложени в някого те просто ще се изявят и с обучение той може да си ги доразвие.Спирам до тук,защото наистина това не ми е приоритет.

Здравейте. Светла,сигурно ще мога съвсем точно да отговоря на така поставения въпрос ,ако имам възможността в продължение на една година ежедневно от 22.03. до 22.09 да играя. За сега само съм изкарала един курс.И съм играла през всички възможни дни(но това съвсем не са всички дни) от сезона за игра през 2009 г. Т.е като съвсем начинаещ ,първо открих ,каква огромна енергия получавам и как с лекота преминавам през дните ,след като съм играла до следващата игра.Второто, което открих беше ефекта върху цялостното ми физическо състояние,т. е това което ти наричаш здраве.С напредването в практикуването се приближих и до медитацията. Но осъзнавам,че това са само отделни ефекти върху играещия.Честно казано много ми се иска да изпитам върху себе си всички възможни ефекти ,което е възможно с постоянство в практикуването.А, за да се постигне това,за което пише Томи ,е добре да има кръг от участници.Човек може да играе сам.могат да са и двама,но ефекта се получава ,когато са повече хора.Това понякога е проблем.