Розалина

И на мен ми липсва .Вчера следобяд така ми се прииска да поиграя,че станах и си направих няколко упражнения в офиса,тананикайки си мислено.Понеже няма слънце и свеж въздух(особено второто) използвах една визуализация с полянката ,на която играех.Това с визуализациите на паневритмия прилагам и по време на разходките с домашния любимец.Слушам музиката на паневритмия на Mp3 и визуализирам.У дома слушам музика или гледам дисковете. Може би високо в планината има условия за игра и през зимата.Но в град намиращ се в равнината,затиснат с пелена от газове,мъгла и при сменящия се напоследък климат ежедневно-вятър,сняг и слънце,не съм сигурна,че може да се получи игра през зимата на открито.

По мое време, преди около 30 години,деца вегетарианци,нямаха никакъв шанс да надвият над родители невегетарианци,особено ако родителите са авторитарен тип. В днешно време картинката е малко по-различна,тъй като вегетарианството в обществото стана доста по-популярно. Имам колежка,чиято дъщеря е вегетарианка от мъничка и знам,че това нейно хранително предпочитание изненада семейството,защото няма подобна традиция,но се прие без колизия.Това момиче вече е млада майка .В младото семейство всички следват нейния пример.Собствените и родители се съобразяват какво предлагат ,когато младите им идват на гости.Аз и дъщеря ми не ядем месо.Синът ми обаче обича месни храни.Приготвям му,но предлагам и от нашите.Забелязвам ,че когато е у дома и той яде безмесна храна,а веднъж дори направи с нас житен режим.Остана впечатлен от ефекта.В студентското си еженевие обаче се храни с всички възможни масови храни.Той вече е самостоятелен човек.Сам ще си направи избора.Има база за сравнение.Така,че няма рецепти-разни хора,различни варианти.

Здравейте. Приветствувам инициативата. Според мене в ситуацията да пишем за това във форум,в който не се познаваме и както Ани казва ,не познаваме лично хората ,за които се открива тази инициатива,малко може да се направи. Сещам се за два варианта ,за действие по инициативата ,на това форумно ниво: 1.Набиране на средства(по някой от вече познатите начини-SMS или специална банкова сметка обявена тук) и предоставянето им на ОББ ,в частност на комисията по социалните дейности,която да организира тези средства да стигнат до нуждаещите се възрастни братя и сестри. 2.Инициатива за образуване на доброволчески групи по градове,които да поемат щафетно шефство над нуждаещи се възрастни братя и сестри.Например всички писали преди мен вече изразиха желание за нещо подобно в София.Това е едно добро начало. Аз изразявам готовност да се включа и по двата начина.Вторият вариант намирам за по-добър,защото според мен личния контакт е това,от което най-много се нуждаят възрастните хора.Само,че в тоя случай е нужен център,който да свърже желаещия да помогне ,с нуждаещия се от помощ.Поне в моя случай е така.Ако познавам даден човек и виждам,че има нужда от помощ,просто му помагам и не пиша за това.Но в днешните времена на несигурност и престъпност,която често атакува точно възрастните хора ,добре е подобни действия да бъдат координирани .

Мисля,че акцента в тази мисъл на Учителя е в чули-недочули,разбрали-недоразбрали.Това е едно предупреждение да се внимава ,а не импулсивно да се говори.Кога разбираме нещата?Когато ги преживеем като опитност.Можем да четем,да си мислим,че разбираме,но истинското разбиране идва с опита.В други беседи Учителят казва по друг начин същото.Съветва да се правят опити и да не се говори за нещата,които не си опитал.Но също казва ,когато вече имате резултат от някой опит ,тогава го споделете.Т.е аз не намирам в тая мисъл забрана за споделяне на опитности.Намирам едно предупреждение,което е много важно. Дали го спазваме в ежедневието?С днешна дата осъзнавам,че в самото начало,когато човек започва да навлиза в познанието,поради липса на мъдрост се увлича.Както казва народа в тоя момент си мислиш,че морето е до колене.Тогава е възможно да си в ситуацията чул-недочул,разбрал-недорабрал .Сигурно в момента на произнасяне на тая мисъл сред учениците е имало някой,който е бил в тая ситуация,да си мисли ,че всичко знае и разбира.Мисля,че онзи който не се отбива за малко и от любопитство,а продължи да се занимава и най-вече да прилага,разбира добре това и другите послания оставени от Учителя.А ако не ги разбере веднага,все ще стигне до това разбиране.Няма как да бъде другояче. Хубав ден и поздрави на всички с името Иван.

Александра ,към казаното от тбе добавям само едно.Това,което усещаме в творчеството на българските и руските поети ,освен всичко друго, е отражение и на трудния път на нашите два славянски народа.

Поезията ("Изворът на Доброто") Александра,замислих се над тези думи на Учителя.Нямаш ли усещането,когато четеш поезия ,например пубикуваната тук от тебе и от други съфорумци,че тъгата преобладава.Сякаш тя в по-голяма степен е двигател за поетично вдъхновение отколкото Радостта.Всъщност в едно от стихотворенията за рецептата на поезията точно така е и казано: Поезията изразява степента на съзнанието на епохата,в която е дадена. А дали бихме могли да видим какво става в съвремената руска и българска поезия?

"Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина в семейство на майка учителка, а баща юрист и израства в Търново. През 1941 г. завършва гимназия в София, а през 1945 г. - завършва славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност. На 2 май 2003 г. след сериозно онкологично заболяване и тежък инсулт издъхва една от най-големите български поетеси."източник Уикипедия Още за приятелството Приятелството поставих над всичко. Браних го с нокти и зъби от любов, от ревност, от акулска алчност за собственост. Браних го от обида, от дребнавост, от изхабяване, от избор, от забрани, от себе си. Браних го от зеницата на окото си, от подозрителност, от обвинения, от пиедестал. Браних приятелството - тъй многобройното - от множественост. Нищо така не съм бранила на света, както приятелството - до самоотказ. Браних го от времето, от него самото, нехайното, от взривоопасната му спонтанност. Браних го най-яростно от агресията на думите, от подривната недомлъвка. Браних го от безоблачност. А приятелството, което до днес отбраних, прихва с бодлив смях: - Приятелството, драга, ако го има, ще те обори - то няма от какво да се брани! 985 ====================

Бъдещето на младостта е старостта(физическата).Какъв е смисъла човек да решава без да му е дошло до главата,дали ще гледа или няма да гледа стари и болни хора.Нима можем да изоставим родителите си без грижа,ако се случи да имат нужда от това?Преди година загубих баща си.Почина в съня си без да "тежи" на никого с грижи приживе.Бях на море със семейството си.Последно се видяхме преди да замина.Помня,че му казах нещо закачливо,но си беше упрек и той само ме погледна с едни натъжени очи,смутен от моята критика.Проблема при смърт на близки хора е ,че когато ги загубим ,страдаме ,за пропуснатите мигове,които сме можели да напълним с общуване,а вместо това сме се ангажирали с куп незначителни неща. Замислям се.В тази тема са поставени много въпроси.Един от най-болезнените според мен,който аз също наблюдавам и съм била в известен смисъл поставена в условия да го преживея,е въпроса за това прилепване на някои родители към порасналите им деца и желанието да бъдат част и то важна част от живота на едно ново семейство. Според мен в тези случаи, има необходим урок за всички участници .За младите хора е изпитание,лакмус за устойчивост на чувствата помежду им ,мерило за зрялост по отношение на идеята за семейство и много други неща.За възрастните,непораснали родители ,които не съумяват да дадат свобода на децата си,също има урок,път,който трябва да бъде изминат и карма,която се генерира,в зависимост от изборите на едните и другите в сферата на сложния пъзел на техните взаимоотношения.Това е път,който ,ако ни е отреден, ще изминем,искаме или не.Ще си научим урока чрез страдание или в някакъв по-мек вариант.Това е.Няма да се реши с разсъждения и с декларации.Във всички случаи обаче спасителния пояс е да отворим сърцето си за Любовта.

Още нещо,което е добре да знаем ,когато се концентрираме върху думата Искам

Беседа-Господ му рече

Може, Да се въведе строга цензура и всички "провинили" се да бъдат изключвани служебно без право на помилване. Може да се направи невъзможно да има форуми в интернет.Така няма да има писмена следа за промяната.Казаното отлита,написаното остава.Може пък това да е най-добре? В по-мек вариант,админа на форума може да въведе опция -Изтрий това мнение и всеки да може да маха старите ,непотребни и противоречащи на новите му идеи мнения. Може,човек преди да реши изобщо да пише,добре да си помисли дали има някаква вероятност да промени на 180 градуса това си мнение в бъдеще.И ако забележи и най-малко съмнение в себе си,да се въздържи от писане.Както е казал народа 7 пъти мери,веднъж режи. А може като за всичко,което е минало -или хубаво или нищо.Все едно ,то е история. Четящите ще си направят изводи,ако забележат промяната.Човекът ,който се е променил ,вече ще гледа на нещата по различен начин и едва ли ще се занимава със старите си мнения.Критиците ,единствено те, ще регистрират промяната и имат на разположение горните варианти,ако това не им харесва. Никола ,нищо лично не влагам.Просто отговарям на твоите въпроси по принцип,защото и ти ги задаваш по принцип.Интересно ти какво правиш в подобна ситуация,ако твое мнение се е променило на 180 градуса и вече е публикувано.Добре е да споделиш,щом имаш вдъхновение да питаш.

Беседа-Господ му рече Александра,благодаря ти за вдъхновението,с което поддържаш тази тема жива.С удоволствие чета публикуваното и научавам имена на поети,с които се срещам за пръв път.

Диана,това да не се разпространява по въздуха? От два месеца имам проблем с разширени вени на единия крак.Мъчат си ме.Ново е за мене,не е нещо ,от което да страдам отдавна.Снощи пак ме зачовъркаха и реших да си направя справка с "Излекувай живота си" на Луиз Хей: Та и аз,подобно на тебе се замислих.Обичам работата си,но тя не ме напълва изцяло.Създава ми условия да живея..Думата мразя я няма като мисъл и усещане.Работата ми е седяща,а най-голямо удоволствие изпитвам да се движа.Понеже съм принудително задържана от професията си на стол цели 8-10 часа,разбирам,че има резон в написаното.Дали професията да е една за цял живот?Само ако е нещо,което правим с любов и което ни разгръща изцяло.Добре е човек да усвои във времето,когато това се прави -25-35 година от живота ,колкото се може повече различни и разнообразни умения.Не е късно и след тази възраст да учим нови умения,но тогава това става доста по-бавно .Аз от 14 години съм на една и съща работна позиция.Междувременно се разнообразявам с различни други неща,но това е по-скоро опознаване на нови възможности,отколкото професия.Знам с днешна дата какво все още не съм направила.Не знам дали ще го направя.Напоследък оставям нещата просто да се случват.Не е въпрос на разпиляване според мене,ако човек прави промени.Прегърни промяната и виж какво ти носи.Няма смисъл да обслужваме общоприетите догми.

Кой го казва? Аз съм срещала подобен възглед в "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу.Но сигурно има и други съвременни автори,които го твърдят.Приемам за себе си постановката на Кехоу,че думичката трябва е вредна думичка,ако човек подчинява на нея живота си.Искам е много неясно като произход.Кой иска ?Дали това искам ,което сега излиза на преден план е това ,което наистина ни е нужно или чрез него обслужваме един привнесен ни шаблон?Нужно ли е това искам на човека,който го заявява?Полезно е според мен да се концентрираме върху думичката мога,можеш,можем...

Беседата е наистина много интересна.В нея основно се дават посоки за анализ,за размисъл.Много и различни.Тълкуване на библейски текст,геометрия,значение на букви,значение на числа,актуалния болшевизъм,който тревожи съвремениците си.Имах чувството,докато четях,че с всяка мисъл се отваря ново прозорче.Много прозорчета.От всяко има какво да се види.И всяко предлага различна гледка.Мисля,че Учителят иска да покаже с тая беседа невидимите нишки,които свързват различните ,нямащи на вид общо по-между си неща,които присъствуват в живота.Хвърля светлина върху единството на цялото ,в неговото шарено многобразие. Ани ,и мен ме впечатлиха цитатите за триъгълника.Какво мислите за правоъгълен триъгълник(30,90,60) или равнобедрен (45,90,45),с основа единия катет и хипотенуза в дясно? Ако някой реши да прочете сега беседата ,нека първо за опит да начертае един триъгълник и после да чете.Така ще има базов опит върху,който да изследва себе си.

Въпросът - Кога? - от заглавието на темата ,според мене няма отговор по отношение на нашата съвременост.Колкото хора,толкова варианти.Познавам семейство,в което синът,макар и твърде млад , е 100% мъж,докато баща му на 46 години,няма изгледи скоро да порасне и да спре да си търси жената-майка. Ако инициацията и посвещението бяха изпълнили своето предназначение,те нямаше да са минало,а може би щяха и до днес да се радват на живот. Да мислим за тяхното въвеждане отново ,като изход, е възможен опит,но преди това е нужно да се възстанови в някакъв вариант племенната структура .

Към това мнение добавям,че мъжът е добре също да помисли и да се въздържи от връзка с жена,която вече има друга връзка,колкото и нейното отношение да ласкае егото му. На всички хора търсещи втора младост изън съществуващите си връзки и семейства , ще се отрази добре,ако спрат забързаното си темпо и поразсъждават върху мисълта,че Царството божие,респ.добрата ,хармонична връзка ,с Любов се взема,с Обич се държи и с Дух се крепи. Искам да ви кажа,че след Коледа,която мина ,имам основание да съм обнадеждена,че вируса на изневерите в масов мащаб е на път да бъде натикан и оставен в миналото.Случайно ми попадна един брой на вестник "Женски тайни" от месец декември.Не бях гледала тоя вестник и го разлистих.Констатирах,че вестникът е пълен само с информация за известни и не толкова известни наши български люде,с подробно изброяване и снимков материал кой с кого и как се е събирал и събира-един,два и повече пъти.И в същия ден имах точно 5 случайни срещи с мъже и жени на различни възрасти,мои познати,отдавна не срещани,които в разговора ни , ми подадоха надеждата,която ви споделих.Като кокиче на пролет ,пробива път новото съзнание и негови носители са прекрасни наши съвременици.Те нямат власт и много пари,някои от тях може би не вярват в Бог,но мисля че живеят по Бога. Бъдете благословени.

Чебурашка,смяташ ли,че е възможно спящия човек да избегне страданието ?Никой не му натрапва модел.То просто се случва и според мен е шанс за събуждане.Обаче само шанс.

Из С Любов се взима Според мен това е едно много важно наставление на Учителя.Мисля си,за хората от първата група..Какво пречи на човек,който вярва в Бога да живее според Бога днес ? И какво значи да вярваш,а да не живееш по Бога.Изключвам случаите на духовно лицемерие,защото ако става дума за това ,то отговорът е ясен.

Да си призная,когато стигнах до първия цитат почувствувах точно това,което казва Учителя .Интересувам се,а не вярвам в това ,което чувам.По надолу в беседата срещнах втория цитат и повярвах.

Направи ми впечатление,че в тази и в предишната беседа"С Любов се взема", Учителят казва по нещо за болшевизма.Мисля,че това е един пример за това,което разказват неговите ученици,как по време на беседа е вмъквал коментарии ,които привидно нямат отношение към темата на беседата,но са вълнували неговите слушатели.И това е съвсем естествено за времето -1919 година.Болшевизмът е на ход в Русия.Една от световните монархии се сгромолясва през 1917 година. Продължението на цитата е много съществено според мене и кореспондира с темата на беседата: Ако с този цитат се дава отговор на страховете на хората от появилия се и непознат болшевизъм ,то в края на беседата има един по-обобщен пример напътствие :

Там, при шестата дъщеря /шеста чакра/ е ключов момент. Духът и душата започват работа в синхрон. Т. е. двете половини лява и дясна са заедно. Духът е слязъл в нас. Идва силата, онази, вътре, която идва от смирението. Сила, която ни води и ни помага да се погледнем отгоре. Там при шестата сестра са изпитанията, там виждаме деянията си, себе си... Но и благостта, воюваме с благ тон. Бързо се преминава през различните цветове и е трудно да ги разграничим, но след време, нещата се избистрят. П.П. Но наистина, какво ли може да е казал бащата на шестата дъщеря? - Върви смело и кажи на хората, че силата им идва от жертвата и изпълнението на Волята ми. От благостта, с която се отнасят един към друг... Благодаря xameleona за хубавия отговор. Знаеш ли ,тази вечер, след като написах въпроса си,пуснах телевизора у дома .Първият кадър ,на който попаднах беше началния блок на рекламата на БНТ.Забелязала ли си,че тая година са подскачащи топки за елха в цветовете ,за които си говорим и в точната последователност от 1 до 7.

Когато четох беседата тая притча за седемте сестри ми направи силно впечатление. Вие разбрахте ли какво е казал бащата на шестата си дъщеря?

Драги съфорумци, На днешния ден преди 65 години Учителят си замина.Остави ни беседите,музиката ,паневритмия и споменът за себе си жив.Днес по -силно от всеки друг път осъзнавам,че пак той ни събра тук.Не е едно и също да слушаш беседа на живо и да четеш пред компютъра,но внушението и заряда на Словото е голям .Аз се убедих в това. Беседата,която днес е определена по програмата на форума се казва “Детето растеше” .Тя е изнесена на 30.март 1919 година . За много неща се говори в нея.Трудно ми е да извадя цитат ,защото трябва да я поставя цялата в това мнение.Цитатите извадени от контекста на цялостното изложение,губят част от своята сила и значение.Докато четях се чувствувах по особен начин.Ако мога с аналогия да обясня чувството,с което ме изпълни прочетеното ,тя би била следната.Когато малко дете се разтревожи ,когато е объркано и наранено ,ние за да го успокоим го даряваме с цялата си любов ,утешаваме го и приласкаваме.Замислих се.Дори се опитах да си припомня какви събития бележат 1919 година.Толкова силно беше внушението за подкрепа в труден момент,че потърсих обяснение за това усещане в историческия момент на нейното произнасяне. В беседата аз намерих:мисли ,които пряко кореспондират и дават отговори на няколко теми от разискваните в нашия форум.Намерих съвети на Учителя,които са много актуални и нужни днес. Ще се радвам да я обсъдим заедно.

Молитвен наряд за начало: Добрият път-молитва на ученика Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот – формула; В зорите на живота – песен; Беседа: Детето растеше Молитвен наряд за край: Господня молитва “А детето растеше, и укрепваше се духом, и се изпълваше с мъдрост.” (Лука 2:40) Детето растеше