Розалина

hrisko_89 , за разказа на момчето. Да ти призная и аз така си го представям най-често.Особено очите.Дълбоки и сини.Сигурно,защото някои хора имаме нужда да си представяме нещата,да ги облечем в образи,картини и цветове.Но ми се е случвало не да си го представям,а да го виждам в много неща.В дъждовната капка върху нежното листенце на розата,в очите на моето куче или на някой случаен непознат,в дъгата след дъжд,в синъото на небето ,в зеленото поле с ярко-червени макове,в слънчогледовите ниви и в много други.Тогава няма образ,а само усещане за полет.То е като махване с крила на пеперуда. Хубав ден на всички.

Роси,благодаря за заряда на поетичните ти откровения. Поздрави.

Здравейте Ася и Иван.Виждам,че под публикацията се е подписал Иван на 16 години,затова се обръщам така. Щом веднъж се е появил въпроса "Защо",той ще ни следва ,докато намерим отговора. Помните ли онази песен на Стефан Данаилов-"Колко е лесно да бъдш влюбен ,на 16 години,на 16 години ....." От моите 47 ви казвам,че животът е едно прекрасно приключение и си струва да се изживее.Има време за всичко.Рано ни е за там. И ще кажа в унисон с песента:"Колко е лесно да приема,че живея в моя приказка,която аз съм написала.Не помня кога,не знам защо,но това е моята приказка и аз ще я живея ,като дам най-доброто на което съм способна." Желая ви Светлина и Любов.

Благодаря Диана. Аз май наистина пренаписах приказката увлечена в собствени мисли по въпроса. Светъл ден на всички.

hrisko,страх от страдания и неприятности и страх от Създателя според мен са различни неща.Ако се страхуваме от страдания и едновременно с това се страхуваме от Създателя,ние ще стоим на едно място и няма да мръднем от там,не и да тръгнем по път. Щом не ти хареса приказния ми пример ще дам малко личен опит. Аз се страхувах от доста неща .От земетресения,от физическо падане през зимата,от тъмното и много още други неща.И както си се страхувах преживях и няколко земетресения,и падане и сърцето ми подскачаше в тъмното.После дойде едно по-голямо страдание и за известно време заличи, измести фокуса от всички други малки страдания,които вече бях преживяла.Толкова ме обсеби това страдание,че забравих да се страхувам и се лутах в сериозна безпътица.Една ранна сутрин,много ранна, вървях през пуста гора,защото страданието не ми даваше мира и спокойствие ,та имах нужда да правя нещо.В тая гора има зоологическа градина.Когато лъвът изрева в клетката си, аз изведнъж осъзнах къде съм.Спонтанно се заслушах да чуя гласа на страховете си и забелязах,че ги нямаше.Погледнах пред себе си и видях заревото.Посрещал ли си скоро изгрева на слънцето сред природата?Вълшебно е .С първите слънчеви лъчи ,сякаш в душата ми влезе едно ново усещане за спокойствие,сила и радост.Вярвам в Бог.Вярвам ,че той е добър и любящ баща и не наказва,а е много дълготърпелив.Ние се наказваме сами.Това е мнението ми .Хубав ден.

Здравейте приятели, когато разработвахме тази беседа ,много ме впечатли един пример от беседата ,но пропуснах да ви го споделя.Днес сутринта отново се сетих за него и реших да публикувам. Трапезата на Новия завет Освен с голямата си дълбочина и тема за размисъл,този пример ме впечатли по още една причина. Преди 4 години,на един семинар -тренинг за работа в екип,лекторът от Австрийската търговска палата , ни раздаде ето това: Една съвременна притча В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям буркан от майонеза и го напълни с топки за голф.Попита студентите дали съдът е пълен.Те отговориха утвърдитело. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сега професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно"Да" . Тогава професорът взе две кутии бира от бюрото и изсипа съдържанието в съда, което изпълни празното пространство между песъчинките. "Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот.Топките за голф са важните неща в него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко останало и останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен.Камъчетата са другите неща - работата, къщата, колата. Пясъкът е всичко останало - малките неща." И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които за важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават.Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък. Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата ?" Професорът се усмихна. "Радвам се че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви... Винаги ще се намери място за две бири." Поздрави.

hrisko_89,не знам за тебе,но аз обичам приказките.Само по тази причина ще се аргументирам с позоваване на приказка .Дадох по-горе отговор,но не се аргументирах,нали? "Вълшебникът от ОЗ" е приказката.Героите -момиченцето Дороти,Плашилото ,Тенекиения човек и Страхливия лъв ,търсят добрия вълшебник и се надяват той да им помогне да решат проблемите си.Един от проблемите е страхът.Те пътуват към Смарагдовия град и не се страхуват от добрия вълшебник,а вярват и се надяват на неговата сила и мъдрост.Понеже са последователни и имат вяра , надежда и любов,те в крайна сметка се освобождават от проблемите и добиват мъдрост.Как мислиш,ако освен проблемите,които вече имаха ,се страхуваха от Добрия вълшебник,дали изобщо щяха да предприемат това пътуване?

Градеж, основан на страх ,е като колос на глинени крака. Моят отговор на въпроса е отрицателен. Поздрави.

Здравей val68z,а защо не опиташ да не слушаш известните медии за известно време. Не подхранвай махалото с енергия на горчивина,гняв или осъждане.Няма смисъл,не мислиш ли?Няма никакъв смисъл в деленето на етноси днес,защото не знаем в кой етнос сме били преди.Няма никакъв смисъл в ревизията на миналото,защото то е история.Можем да почетем това събитие от историята на народа,който сме избрали в това прераждане -българския ,с чувство на благодарност.Благодарност към безименните герои,на които дължим това,че Отечеството се е освободило от едно робство.Т.е от спектъра на чувствата, да изберем положително чувство,с което да подхраним днес мисълта за трети март-националния ни празник. Поздрави.

Здравейте. Подчертаните изречения в цитата съвпадат с моето мнение по въпроса.Мога да добавя още следното: 1.Паневритмия и Учението са неразривно свързани.Не мога да си представя как човек с диплом или без ,може да преподава паневритмия и същевременно да подпише декларация,че няма нищо общо с Учението или пък да не е запознат с Учението наистина. 2.На държавните институции диплом и декларация са необходими и това не е тенденциозно отношение,а нещо нормално ,когато си държавен чиновник и си светски човек.Не следва да осъждаме тази позиция.Тя отговаря на съществуващите законови норми. 3.В държавното образование паневритмия може да се въведе само с нормативен акт за цялата система на образование.След като такъв няма,единствената алтернатива е посочената в цитата. 4.Определено мисля,че преподаватели по паневритмия не само за деца,са нужни .Преди време в една друга тема тук,много ми допадна мнението на томи,за това какъв трябва да бъде преподавателя по паневритмия. 5.Всички,които нямаме пряко отношение към въпроса с въвеждане на паневритмия в образованието,но милеем за паневритмия и сме я првърнали в част от живота си,можем да подкрепим идеята,като дадем най-доброто от себе си и въпреки смяната на времето(административната, в април-изместване с час напред,безработицата и прочее спънки),напълним кръговете в нашите населени места още тази година. Поздрави

Какво интересно може да има в един отхвърлен камък?Кои са зидарите,които са виновни камъкът да бъде отхвърлен? С тази беседа Учителят ни казва,че всички ние сме зидарите.Отделния човек,групите хора,цялото човечество. Процесът на градеж е нашият живот,нашето минало ,настояще и бъдеще.От момента,в който сме излезли от първоизточника,ние сме застинали в едно безмълвие от тъмнина, след падането и загубването на връзката си с тази първопричина,която ни е създала.Но първопричината не ни е изоставила.Бог,нашият създател и любим баща,ни е дал онази малка точица,центъра в нас,който е живата връзка със Създателя във всеки човек,в цялото човечество.Тази точица бавно и постепенно,се разраства и разцепва тъмнината.В процеса на градежа и в зависимост от него кръгът ,който очертава в безвремието и пустотата става все по ясен и отчетлив.Това са процесите,които вървят на невидимото ниво,паралелно с тези които вървят на видимото,материално ниво.Ние хората, смесваме в ума си две идеи за духовното и материлното. Когато отхвърляме камъни-светлите идеи,светлите чувства,ние не завършваме градежа. Какъв е този градеж? Всеки човек гради къщата на живота си.На материално ниво, първата къща е неговото тяло.То е единствената собственост, която имаме.Тялото е храмът на душата.А душата е връзката с Духа.Чрез нея той работи и се проявява.Духът в човека работи през всичките му животи.Духът се изменя ,без да се променя. Тялото е материя.То е тленно и не преминава от един живот в друг. Ум,душа и дух са различни идеи,вложени в човека.Материален,духовен и божествен свят се проектират в тези различни идеи.Целта на градежа е в постигане на хармония с целия окръжаващ ни свят,с Вселената и връщане на малките частички,към цялото ,от което са произлезли. Градеж е когато двама души създават семейство.Тогава зидарите са двама. Градеж е, когато група хора се определят като един народ. Градеж е ,когато всички народи –градят цялото човечество. И във всички тия градежи,зидарите отхвърлят камъни и затова градежът не е завършен,а камъкът,който трябва да стане глава на ъгъла ,се подритва от зидарите. Но всичко е предопределено.Разбираме го от следната мисъл в беседата: Камъкът е станал глава на ъгъла.Това означава,че процесът е необратим и непрекъснат.Това,че зидарите продължават да отхвърлят камъка,не означава,че той няма да стане глава на ъгъла.Любовта и Мъдростта работят в невидимия свят.Те ще се проявят и във видимия.Човечеството излиза от епохата на Кали юга-епоха на тъмнината.Епоха на непрестанната борба между доброто и злото. Трябва да станем осъзнати зидари на своите градежи.Не само на тези,които са на материално ниво,а и на тези в невидимото ниво. На невидимото ниво това,което се гради от всеки човек, са добродетелите.Те са 5-Любов,Мъдрост,Истина,Правда и Добродетел. Най-добре пътя на човека –от външния кръг-светския живот,към вътрешния кръг –този по който върви ученика е разяснен от Учителя в Пентаграма.Пентаграмът представлява човек с разтворени ръце и крака. Петте му върха са израз на пет важни стъпки за повдигането на човешката душа. Вчера си го припомних и ми направи впечатление нещо,на което не бях обърнала внимание.Това са годините през,които е даден официално Пентаграма от Учителя -1911,когато Пентаграма не е цветен,но се приема като духовен символ на братството и 1922 година,когато е даден цветния Пентаграм. Какво е нужно да правим,за да станем осъзнати зидари,строители на своя живот,градеж.?

xameleona,аз харесвам дон Мигел Руис .(Прощавай за скромната ми оценъчна система) Така се случи,че дон Мигел Руис ,се появи на пътя ми в една доста сериозна житейска лутаница и ми стана спътник за известно време.Появи се да ми предаде няколко начални урока.До ден днешен 4 споразумения са част от житейската ми философия. Имах нужда някой да ми каже:1.Да бъда винаги безгрешна в словото си,2.Да не приемам нищо лично,3.Да не правя предположения,4.Винаги да давам най-доброто от себе си. Имах нужда,да проумея,че онова,което другите казват и правят ,е проекция на тяхната реалност,на тяхната мечта. Дон Мигел Руис ми каза тези и други обикновени неща.С негова помощ стигнах там ,където трябваше да стигна,но тогава не знаех това.Ето затова харесвам дон Мигел Руис. Доста по-късно започнах да чета беседите на Учителя.Определено бях стимулирана от атмосферата и духа на този форум,на Портала.Започнах да се уча и още дълго ще се уча.Днес знам,че пътят ме е водил към Учението на Беинса Дуно. И все пак дон Мигел Руис ме съпроводи по един труден участък от пътя,за което съм му много благодарна . xameleona,ти си един от модераторите на този форум и ще използвам случая да кажа чрез тебе, на всички останали -Иво,Донка,Ани,Моника 13,Диана Илиева,Станимир,Аделаида,Чебурашка,(прощавайте ако пропускам някого),вие работите сърцато,с много Любов и това ваше отношение създава усещане за топлина и уют във форума.Благодаря ви.

Xameleona,Благодаря ти . С интерес прочетох публикациите ти в блога. От известно време ,да речем година , имам една спонтанно споходила ме идея,че на всеки 10 години,душите на хората ,които се раждат в този времеви интервал,имат много общо помежду си.Тази обща характеристика не е продукт на среда и възпитание .Това е нещо ,с което те са дошли тук.Сега като гледах материала в тази публикация,намирам много общи изводи с моите. Поздрави. Още веднъж ти благодаря сърдечно.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ОТ МЕН borislavil. ЗДРАВЕ ,СИЛА И МНОГО ХУБАВИ МИГОВЕ ЗА ТЕБ И ЛЮБИМИТЕ ТИ БЛИЗКИ . БЛАГОДАРЯ ти за участието в тоя форум.Твоите мнения и теми тук, са източник на добри идеи за мен. Поздрави.

Здравейте съфорумци. Интересна дискусия се е заформила тук.Чебурашка,любимият ни транссърфинг май пак е в светлината на прожекторите. Уважаеми съфорумци,аз не толкова отговорно като Чебурашка,а шеговито ще ви припомня една наша народна мъдрост:Кучетата си лаят,кервана си върви.Кервана на транссърфинга си върви и ще върви до тогава , докато има нуждаещи се от него.А те никак не са малко ,според данни за продаваемост на книгите,фестивали, тренинги в Русия и школи с тренери в двата най-големи руски града-Москва и Санкт Петербург.Това не е реклама от моя страна, нито аргумент в полза на...Само извод от сухата статистика .За хората,за които подобни методи са отдавна минат етап ще кажа само,че още думичката технология,която е използвана в обяснението на понятието, говори много за това ,на какво ниво работи транссърфингът.Мисля си,че времето е -да се хвърлят мостове,не да се горят.Приемане и неосъждане.Ако нещо е жизнеспособно,то се утвърждава.Ако не е -обречено е на забвение. Мерилин победи Моргана,като я обрече на забрава,а не като се бореше ефективно с нея.Впрочем това е подходяща аналогия ,чрез която могат да се обяснят понятията външно и вътрешно намерение според транссърфинга. Днес ми е приказно настроението,затова излизам от сериозната тема.Весел и слънчев уикенд на всички.

Елф, Линка,който си дала не се отваря при мен и не мога да се ориентирам. Аз се срещнах за пръв път с термина фрейлинг,покрай транссърфинга,за който стана дума в една друга тема тук. Вадим Зеланд в книгата си " Ябълките падат в небето",определя фрейлинга като съставна част на транссърфинга и го формулира по следния начин: "Фрейлинг Това е ефикасна технология на човешките отношения, съставна част на транссърфинга. Главният принцип на фрейлинга може да се формулира така: Откажете се от наме­рението да получите, сменете го с намерението да даде­те и ще получите онова, от което сте се отказали. Дей­ствието на този принцип се основава върху това, че ваше­то външно намерение използва вътрешното намерение на партньора ви, без да накърнява интересите му. Като резул­тат получавате от него онова, до което не сте се добрали с обикновените методи на вътрешното намерение. Ръково­дейки се от този принцип, ще постигнете невероятни ре­зултати в личното си и делово общуване." Според мен това е опит да се обърне вниманието към закона за даване и получаване . Поздрави .

Диана,правила съм ето тези две рецепти на сладки с джинджифил: Джинджифилови сладки с портокалов крем и Коледни бисквитки с канела и джинджифил

Добро утро. Чудесна инициатива са темите за храните в съответните дни.Благодаря ви. Улавям се,че си правя справка и се сещам за забравени рецепти. Ето и днешното ми предложение: Хрупкави картофки 5-6 или повече средно големи картофа се обелват и сваряват на пара.Вадят се полуготови,т.е леко твърди във вътрешността. Нарязват се на колелца с дебелина около 1 см,нареждат се в намазнена тавичка,намазват се от горе с масло или зехтин ,леко се посоляват и може да се поръсят с чубрица .Пекат се около 15 минути на горна фурна до златисто.Няма нужда да се обръщат.Чудесна алтернатива на пържени картофи са,като е спестено пърженето,което аз лично избягвам.Най-добре стават ако картофите са пресни,но може и със стари картофи .Прави ми впечатление,че тази година на пазара и през зимата имаше пресни картофи.

Здравейте.Ето и моето предложение за любимата леща-чорба. Чорба от леща: Продукти: Леща, морков, Лук, Чесън, Маслини-10-15 бр. сол, чубрица, магданоз Понякога слагам и 1 цял обелен картоф. Приготвяне: Всички продукти се слагат сурови да се варят,без задушаване и запръжка на лука.Моркова нарязвам на по- едри парченца,лука -цяла глава,картофа също цял,чесънът на скилидки.Магданоза и чубрицата се слагат накрая.Когато зеленчуците се сварят,изваждам лука,картофа ,морковите и малко от лещата и ги пасирам,след което ги връщам в чорбата.Яденето е готово за консумация. Варианти за поднасяне -Тъй като не сме сложили никаква мазнина,при желание всеки може да си овкуси със зехтин .Този начин на използване на мазнината взаимствувах от италианската кухня.Направи ми впечатление,че в Италия не готвят с мазнина,а винаги я слагат сурова при консумация(домашна) и задължително е зехтин.Най-добър е студено пресования такъв.Неговият БГ аналог от слънчоглед е шарлана,но трябва да е пресен.Необработените допълнително фабрично мазнини много бързо гранясват. Освен със зехтин,тази леща може да се овкуси по желание със: Лимонов сок , пармезан или настърган кашкавал,които предлагам при сервирането в купички.

Аз лично не виждам противоречие в написаното.Напротив,гледам и разчитам този споделен опит и благодаря на Борислав за това ,което е написал. Да избереш в един момент една школа и един Учител означава,че си готов да концентрираш усилитето си в една посока.Така спираш с разпиляването в прилагането и си много по-полезен на себе си и на цялото,от което си част.Това съвсем не означава да отричаш другите школи и учители.Отрицанието е празна работа и излишен ,даже вреден разход на енергия..Докато просто изучаваме и се ориентираме(безспорно необходим етап) ,това е периода предхождащ осъзнатия избор да станеш ученик.Може изобщо да не станем ученици,а да продължим да се ориентираме ,до тогава ,докато си ходим по планетата Земя.Това са вариантите.Други според мене няма.Въпрос на избор и последствия на този изборНе казвам добри или лоши,а само последствия. Поздрави.

Трапезата на Новия Завет

Здравейте. Работата ми над една беседа "Трапезата на Новия Завет",освен другите изводи ,които си направих ме доведе и до извод свързана с тази тема. С днешна дата мисля,че Учението е най-добре да се изучава така ,както е преподавано -в последователност на беседите,като се започне от неделните,защото те са за най-широк кръг аудитория и следователно най-неподготвена такава.Слагам себе си тук и го твърдя на база кратка опитност.Аз започнах да се занимавам постоянно и последователно от 68 беседа.Т.е имам пропуск от номер 1 до 67 на неделните беседи.Ето,че в беседата ,която се заех да разработвам стигнах до нещо,което не разбирах -числото 11.Можех да подмина текста,като несъществен спрямо общата идея на тази беседа,но нещо ме караше да си мисля все върху него. В една друга тема видях,че съфорумец е публикувал цитат от друга беседа на Учителя,от който цитат успях да разбера смисъла на това,което не разбирах.Другата беседа е минала преди тази над,която аз работех.Т.е нещо веднъж казано ,ако ученика е бил в час ще го ползва и в следващите беседи. Моля,гледайте на това мнение като на споделен опит,а не като подканяне .Всеки човек влиза в темата по свой начин. Хубав ден.

Здравейте почитатели на здравословното хранене.Какво ви е отношението към макароните? Мкарони с гъби на фурна Продукти: 1 п.макарони 1 кг пресни гъби или един буркан стерилизирани 1 пак. масло сол,чубрица,една глава лук(стар) или връзка пресен,черен пипер 150 гр.настъргано сирене 2 пресни домата 2 яйца 6 супени лъжици кисело мляко Приготвяне: 1.Макароните се сваряват 2.В маслото се задушават лука и гъбите нарязани на извички.Добавят се и изцедените от водата, сварени макарони. 3.Разбъркваме добре и прибавяме чубрица,сол ,черен пипер,след което изсипваме в тавичка .Отгоре наръсваме настърганото сирене и доматите нарязани на колелца.Запича се около 15 минути на горна фурна.Накрая яденето се залива със смес,получена от яйцата и киселото мляко.Запича се още малко- 10 минути. Консумира се веднага.Снощи го приготвих на внезапни гости и всички много го харесаха.Използвам гъби -печурки и кланица.Ако гъбите са сурови,първо се сваряват. Да ви е сладко.

Казаното за числото 11 в беседата "Трапезата на Новия Завет",не ми беше съвсем ясно. Но ето тук,попаднах на друга мисъл на Учителя,която хвърли светлина върху значението на това число: Мисли за числата Благодаря lokator за подсказката. Хубав ден