Розалина

Божидар,би ли пояснил източника на този цитат,станал тема тук?

Здравейте приятели. Учител и господ Нашите дългове са нашите гърбици.Целият товар,който си носим,ей така без да се сетим,че може и да се освободим от него.Зависимости,привързаности,желания ,работа,кариера,отговорности ,ако щете и много знания. Приказката за Кендзо,която Валентин Петров ни е извадил тук,по един друг,близък начин ни осветява все същата простичка и толкова трудно реалзируема истина ,за която не веднъж стана дума. В беседата "Учител и Господ" ,се казва още:

xameleona,беседата открих наскоро,макар да е минала тук на обсъждане под номер 7,но тогава аз не съм била в темата неделни беседи.Смятам я за важна,заради началния цитат и цялото съдържание,което в много ясна форма ни дава всички основни насоки за размисъл. Ние хората наистина изхабяваме това понятие,на което иначе толкова много държим и все търсим да срещнем.А истината е съвсем простичка и пред очите ни.Но при някои хора остава невидима,докато не се събудят и ако избщо се събудят.При мен поне беше по този сценарий с внезапното събуждане. Като четеш беседата не ти линапомня на вече четен текст,от наш съвременник?"Любов и страх" на Дон Мигел Руис.Макар,че ако трябва да бъда честна, посланието на толтеките чрез Дон Мигел ,не успя да ми въздействува така,както тази наскоро открита от мен беседа на Учителя. Поздрави.

Този стих, от посланието на ап.Павел към коринтяните , е мотото на една от най-силните за мен беседи на Учителя Беинса Дуно: Любовта Тази беседа е от цикъла неделни беседи и е държана на 06.07.1914 година. Винаги си отбелязвам датите и вътрешно се дивя,как словото ,когато е божествено и истинско ,въздействува, въпреки годините,които за нас човеците са много.От произнасянето на тази беседа до днес, са изминали 96 години.Знам ,някой ще се усмихне.Какво съм се зачудила,като само в материалния ,човешки свят ,отдаваме толкова голямо значение на времето?С ума си го разбирам,но нещо в мен ме кара винаги да се удивлявам. Ето няколко мотива от беседата:

На 22.03. ли се играе първата паневритмия на открито за годината? Имам предвид, че тази година на 21.03. се пада неделя и въпросът ми е дали се правят някакви изключения. И още един въпрос имам, пак свързан с паневритмия. Има ли дни в сезона, през които не се играе паневритмия? Ще поясня втория си въпрос - например на разпети петък не се играе паневритмия доколкото аз знам?? Има ли други такива дни?

borislavil,много е интересно това,което си написал тук. Този метод,който споделяш, от Учителя ли е даден ?В една от последните беседи тук "Гърбавата жена" имаше мисъл, за посрещане на слънцето с вдигната ръка.Не се уточнява коя ръка.Замислих се.Миналата пролет и лято,когато посрещах изгрева.,спонтанно го приветствувах с дясна ръка.По някакъв наичин това ми е по-естествено.

Благодаря Ива и Илиана.

Ако трябва да се опазим обаче от всичко което е потенциална среда за неконтролируемост, тогава ни остава да легнем да мрем. Тъкмо така се калява стоманата волята - когато е горещо. Говоря не за спорът като спорт, а като средство за комуникация, на търсене на истина в идеите на мнозинството. Това е демокрация, равнопоставеност между хората, където единствено доводите, а не пол, възраст или раса имат значение. VORFAX,това е твоята гледна точка по въпроса и от твойта камбанария погледнато, сигурно за себе си имаш право.Обаче аз седя на друг стол или по-точно съм на друга камбанария.От там не ми изглежда интересно да участвувам в даден спор.Не,че не мога.Просто не искам.Изобщо не смятам,че ще си каля волята в спорова битка.В годините,когато да бъда победител в даден спор ми беше цел,вдигах си адреналина и се чувствувах победител ,волята ми не само не се кали,а точно обратното.Загубих ценно време в бърборене.Т.е изобщо не е въпрос на страх,неучастието в споровете. Мисля,че да се поддържа добър тон в едно общуване е доста по-висока топка от това, да се спори разпалено от позицията "На война като на война". По началния ти въпрос ,ако още е на дневен ред,моят съвет е -Бягай от еднообразието.То съсипва и води до дразнене и до търсене на спор в името на спора.

Здравей azbuki.Няма как ,а и не се опитвам да разбера посланието на писмото ти докрай.То е част от твоят филм ,на твоят живот,затова го възприемам като литературна творба.Силно е и искрено.Въздействува .А извода ,който си направила е наистина общочовешки.Казваш,че на 32 ти е просветнало за това.Има и по-тежки случаи.Понякога хората си отиват отвъд ,без да разберат тази простичка истина ,че всичките им проблеми са в резултат от безлюбие.Че не е нужно да търсим любовта от вън.Че една от нашите задачи е да се научим да обичаме.Много често заменяме представата за любовта и обичта(не са равнозначни тези понятия,но друго искам да кажа,затова ги смесвам)с грижа.За нас се грижат и мислят,че това е любов,ние се грижим и също слагаме равенство.И загледани в усърдието да дадем грижа,често формализираме нещата и ги свеждаме до нашето трябва,с което всъщност убиваме любовта и тя си отива.А любовта тече най-добре,когато тече свобдоно,без ограничението на трябва и нашите правила и стереотипи.Е,аз го осъзнах на 46.Така,че ти вървиш с по-бързи темпове.Успех. Поздрави.

Source: За спора (и не само)

Веднъж един мой малък приятел,само на 14 години,ми сподели това откровение.Благодаря Теди! Любовта в нас Когато Бог създавал света, измежду всички вселенски същности, които ползвал, забелязал една, по нищо несравнима с другите. Където се появяла тя, цветовете засиявали по-ярко, звуците били изпълнени с нежност, пространството притихвало, доволно от своята пълнота. - Коя си ти? - попитал Бог. - Аз съм Любов. - Остани с мен. Искам с теб да споделям Радостта от Сътвореното. И тя останала. Но там долу, нещо се случвало. Синьото на небето вече не било така копринено, кафявото на земята - така топло, а жълтото на Слънцето помръкнало. Помръкнал и младия Бог. Тогава влюбената Любов го прегърнала и потекла надолу, като благодатен дъжд, който пропил със своята магия всичко. Бог дал на човеците най-скъпото си,своята Любов и за да запази спомена за нея жив той направил Дъгата.Направил я там ,където срещнал Любовта.Направил я видима ,макар и за кратко,защото най-същественото е невидимо за очите.Бог искал хората да си припомнят, че са живи, топли и цветни, защото Бог им изпраща своята Любов.. Това е определението на майка ми за Любов. Попитах някои от хората, които обичам, как те разбират Любовта и получих следните отговори: „Любовта е вълшебната пръчица, която Бог е оставил в ръцете ни“ „Любовта в мен е Слънцето, което огрява и най-тъмните кътчета на душата ми и прави живота ми прекрасен.“ „ Любовта в мен са моите деца.“ „Доброто, което даряваме и доброто, което получаваме.“ А един малък мой приятел каза сериозно,като ме гледаше учудено как не разбирам и защо питам: „Обич е приказка, а Любов е целуване.“ А аз питам,защото все още не знам и не мога да кажа какво е Любов.Мисля си, че част от Любовта в мен е за хората,които попитах и чиито отговори записах тук.

Здравейте приятели.Още нещо от беседата напира да бъде споделено с вас. Извадих тези няколко мотива от беседата,защото още в хода на чететнето ме впечатлиха,но покрай основното (за мен) внушение,в оня момент не довърших разсъждението си.Обаче ,нещо ме връщаше към размисъл и вчера спонтанно се сетих за движенията при паневритмия.Всеки,който е играл знае,че основните движения в паневритмия са движения на ръцете.Във всички упражнения ръцете изписват различни линии-криви линии,плавни или отсечени,прави-възходящи и низходящи движения с ръцете.Забелязала съм,че ,когато изпълнявам упражнението „Мисли”,винаги има една мисъл в мен, свързана с движението на ръцете.В това упражнение най-естествено се получава при мен синхрона на движението на ръцете с вътрешното ми състояние. Два конкретни съвета дадени в беседата: Поздрави и светъл ден.

Здравейте. Мисля си,че ,ако успеем да разчетем езика на цветовете в живота си,ние ще сме успели да разберем какво ни казва нашата пробудила се душа. Как да разберем посланието?В нашата съвременност има т.нар. аура-сома .Това е метод за терапия и консултация по въпроса.Най-обща информация за Ауро сома.Това е варианта,в който бихте се доверили на подготвен специалист,нека го наречем преводач на този загадъчен за нас днешните хора език на цветовете. Другият вариант в малко по-дълъг,но пък тогава ние сами ставаме откриватели на тайната,без посредници учим този език.В беседите на Учителя и в "Завета на цветните лъчи на светлината" има много ценна информация,която стига до дълбочини в нас,до които никой външен няма достъп. Говоря и за двата пътя от личен опит. Поздрави.

Честит рожден ден solej! Благодаря ти за приятелската помощ . Желая ти здраве и светлина по пътя.

Елфче, честит рожден ден и от мен. Радвам се ,че те има,радвам се ,че те познавам. Бъди благословена и честита.

xamleona,знам си аз ,че веднага разбираш какво ми се върти в главата и каква задачка решавам.И ме подкрепяш на часа.Благодаря. А направи ли ви впечатление ето тази мисъл: Изобщо в беседите думите,мъж , жена и други ,се използват не само в буквалния им смисъл.Добре е да го имаме предвид,за да се опитаме да разрешаваме правилно гатанките,с които беседите изобилстват .Кое число е жената?Също 5?Или 2?

Здравейте lokator,Ани и xameleona. Ако ми позволите едно закъсняло включване в обсъждането на поредната много силна беседа. В мен беседата отекна с едно основно внушение по тема Воля. Единствения начин да изправим живота си,за да се движи в кръг ,а не в хипербола е този да възпитаме своята воля ,та да ни бъде помощник в прилагането на новото учение. Вяра и воля за промяна.Мисля,че с този извод ще помня тази интересна беседа,в която има и много други интересни неща за размисъл . По въпросите поставени от Ани: Учителят говори за акта на сътворението в първа глава – мъжът и жената са създадени заедно. Но защо жената е гърбава. Нов продукт и вече... дефектен? Необходимо е Христос да я „изправи”...? Все пак кога е станало първоначалното „изгърбване”? И защо при мъжът няма гърбица? Естествено, че разсъждавам за принципи, не за реални мъже и жени. Ани думата жена тук е използвана от Учителя в един друг смисъл и той го пояснява. Става дума за живота на всеки човек,бил той мъж или жена.Животът ни тук има нужда да бъде изправен,да се движим в кръг,а не в хипербола. А живота се изправя само с воля и вяра.Но волята е това,което ще ни направи способни да работим.Изобщо тая беседа отекна в мен с основно внушение по тема ВОЛЯ. Какво разбира тук Учителя под препятствия в живота, но със здрави основи във физическия свят (стомаха), умствения (дробовете) и духовния (мозъка) светове? Такива, които Христос може да излекува? Може би се изисква желание за това, както Учителят продължава мисълта си в беседата Според мен препятствия в живота имат всички хора,но не всички имат здрави основи във физическия свят,умствения и духовния свят. Тези,които са разрушили основите си в трите свята ,не са получили изцеление.Христос не ги е излекувал,защото това изцеление би било напразно там,където няма здрава основа. Здрава основа във физическия свят?Как да разбираме това.Единствената проекция на човека във физическия свят е неговото тяло.Тук стигаме до „Здрав дух в здраво тяло”.Учителят много е говорил на своите ученици и непрекъснато в давал съвети в тази посока.Обобщено предпоставки да здраво тяло са:чиста храна,чиста вода и чист въздух.И в тази беседа, има конкретни напътствия относно постигане на тази здрава основа: Пак от горния цитат става ясно ,какво се разбира ,под здрава основа в умствения свят-чисти мисли,добри постъпки,жертвоготовност,но не в името на Бог,а като готовност да се пожертва всичко,да се откаже човек от всичко и да е готов да заживее според Божествените закони.Здрава основа в Божествения свят,според мен това е връзката с духа,за която връзка в беседата е казано: Поздрави.

Гредата - Беседа, държана на 18 май 1919 г.

Темата ме подсети за един въпрос,който ме занимава от известно време.Срещам ревността ,като силно изразено качество на един много млад човек.Аз съм в позиция безпристрастен наблюдател.Момчето е наистина много младо и с много положителни качества.То е само на 20 години,а е страшно ревниво .Проявява го във връзките си.Мисля,че разбира проблема си,но го разбира само на едно рационално ниво.Понеже вече вижда и негатива на това силно чувство,той се опитва да се справи,но го прави ,като прикрива и потиска изявата на ревността.Веднъж ме направи слушател на мислите си.Аз наистина само го изслушах.Не знам как бих могла да помогна,освен с общи и много внимателни напътствия и само,когато ми искат мнението.Но този случай ме замисли по въпроса.Питам се ,как би могъл един толкова млад човек да се справи сам ,без да опита страданието,което ,както знаем е път към истината и мъдростта,ако имаш сетива да включиш накъде те води?Само да допълня,че семейството и майката в частност на това момче нямат нищо общо с всичко това по мои впечатления.Те са доста хармонична среда,в която има любов и разбирателство.И изобщо въпроса за първопричината ще е на дневен ред ,ако човек сам си прави диагностика или пък с него се занимава специалист по проблема.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА Невенна (30), Ния (40), magi_m (35), regina falangi (35), sispis (46) Една българска роза

Жена

Любовта Доста по-дълъг е този цитат, от това,което е казал Буда (вж. мотото на Орлин Баев),но пък е доказателство, за истинността и верността на това ценно напътствие,казано не от един,а от двама Учители,макар и с разлика от няколко хилядолетия.

xameleona,благодаря.Страхотна беседа.