Розалина

Честит празник на всички хора с бели престилки-Лекари и сестри. Поздрав за вас

Елфче,а не мислиш ли,че нашият дом,в стил Хари Потър манията, си е наш и един?-Порталът.Т.е шапката -разпределителка вече ни е събрала.

Понеже съм си изчерпала позитивите за днес според безпристрастния брояч на сайта,пиша ,за да кажа БЛАГОДАРЯ за темата и за последната публикация на О.Баев.

В курса по паневритмия,който и тази година посещавах,инструктора направи нещо много интересно.Сложи на земята един картонен зодиакален кръг,в който бяха начертани домовете и символите на зодиакалните знаци,ориентира го по посоките( изток-запад и т.н.) и ни предложи всеки да намери и застане до своя зодиакален знак.Така се образуваха двойките.От една или от съседни зодии.Мисля,че освен интересен ,експериментът беше и много успешен .Никога не бях играла с партнъорите,които ми се паднаха,но се получи много добро партниране в играта.

Здравейте. Истинска паневритмия се получава на място,където са събрани хора с опитност в играта,хора,които познават Учението,практикуват методите дадени от Учителя.Т.е те са едно истинско духовно общество.Дори и да не се познават,те знаят и се стремят да постигнат колективността в играта.Това е смисълът на паневритмия според мен.Да излезем от рамките на индивидуализма си и да станем част от един нов,макар и временен колективен човек.Когато има ядро на кръга,няколко новака няма да повлияят драматично на играта,освен разбира се, ако грубо не нарушават правилата,които всички знаем.Ядрото ще ги измъкне и изведе на светло и ще направи играта им уверена и спокойна,а преживяването красиво. Когато хората нямат достатъчен опит или ако технически са перфектни,но се държат в своята индивидуалност на преживяването,не смятате ли,че това,което те ще сътворят няма да е колективен метод за духовно израстване,а нещо друго,нещо различно от идеята на този космически танц? Другият въпрос,който ми е на дневен ред е свързан с подготовката за игра.Тези десетина или малко повече минутки ,докато групата се събира и оформя.В ранния час на утрото ,това време може да се използва за 6 гимнастически упражнения.Те са добро въведение към паневритмия . Мисля си и за наряда преди паневритмия.Той също ни тонира и подготвя.Но има един проблем.Мнозина са изкарали курс и излизат да играят.Те обаче не знаят текстовете на песните,формулите и молитвите .По тази причина изпадат в неловко положние да не могат да се вградят.Не знам какъв е изхода от това .Може би ако се знае предварително какъв ще бъде наряда,всеки би могъл да се подготви. Сигурно в градове,където има традиция и ядро на кръговете по паневритмия тези въпроси не стоят на дневен ред.Но там ,където тепърва се създава кръг за сезона и повечето хора имат на разположение само ентусиазма си и уменията придобити в курса,това е недостатъчно за целта. Що се отнася до това,как да се играе ,ако хората са малко,всичко зависи от конкретния случай.Ето в четири последователни дни,на полянката сме веднъж 4 човека,веднъж 20.Първия ден сме само 4 човека.Заставаме в четирите края на кръга и започваме играта.Получи се много добра игра,като концентрация и усещане за единство в действията.Аз така,го почувствувах.В един момент дори имах усещане ,че не сме сами на полянката.Сякаш имаше още един голям кръг,а ние бяхме вътрешния малък. Втория ден сме 10 двойки.Добър кръг,всички са старателни и с желание за игра.Има и достатъчно опитни играчи.Играта започна след наряд.Получи се ,до един момент,в който касетофона отказа,завлачи и това разконцентрира кръга.Довършихме играта,но мисля,че всички правим за себе си анализ,защо се случи така.Нямам отговор.Никой не наруши правилата.Въпреки проблема,всички търпеливо и смирено довършихме с пеене първите 28,а и следващите.Но в този момент на външен срив,си мисля,че се почувствува липсата на ядро.Нашият колективен човек не издържа на проверката.Май бяхме твърде индивидуални всички.Т.е започнахме да изграждаме колектива ,но появилия се проблем го разруши,поради липса на връзка между нас.Нещо такова ми се върти като обяснение. Да не удължавам излишно мнението си.Надявам се,че стана ясно в каква посока си разсъждавам.От утре отивам в своя обичаен кръг,където миналата година излизахме няколко човека през работните дни и по тази причина играта е много индивидуална.Но характерно е,че този кръг си има "стопанка' или "пазителка".Една тиха и скромна жена,с която не съм разменяла повече от няколко думи и знам само името и ,излиза всеки ден без прекъсване и често играе сама.Но така напъленено и предано играе,че вероятно това прави там нещата различни дори и с малко участници. Поздрави

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ .

Темата за човешките взимоотношения присъствува много сериозно навсякъде около нас.Почти няма форум в нета,в който част от темите да не са посветени на някакъв аспект от тази голяма тема.Това е така,защото моделът мъж-жена-семейство-деца,е поставен на изпитание и не издръжа дълго проверката на времето.Нещо в тази единица -съвременното семейство, се пропуква и хармонията вместо нормално състояние е рядко срещано бисерче. Като чета казаното от Учителя в тази беседа си мисля,че това,което ни липсва на нас ,днешните хора( а се оказва,че същите проблеми ги е имало в зародиш или не, още по времето на тези беседи)е правилното разбиране .За правилно разбиране е нужно знание за вечните закони и приложение на това знание в живота. ".....извадете старото и новото,което имате на разположение...",се казва в мотива.Ако никой наоколо на знае законите,ако самият човек е млад по дух и не стига до тях сам,как може да се извади старото и новото ,та да се създаде хармонична връзка-семейство?

Колективния човек ,беше първото нещо ,върху което се размислих в беседата "Старият книжник".Кога осъзнаваме,че всъщност сме част от нещо много по-голямо?Стига ли до съзнанието ни този факт в обичайното ни ежедневие или е наше си откритие ,което държим запазено за книжните си и умствени занимания? На природата наистина и е безразлично какви са нашите играчки.А като се сетя колко много време и енергия отделяме да ги създадем(играчките си) и как осмисляме живота си с тях.Имаме си дом,но правим и за децата си.Може и за внуците.си ..... Изт. Старият книжник-неделна беседа Беседата,която xameleona ни е представила в неделя, е много интересна.Мисля,че всеки ще намери нещо, което в момента му е нужно.

"Старият книжник"-Неделна беседа

Цитирах отговора на Мона,защото това е и моят отговор. Viki,вярно е и публикуваното от тебе.Противоречията -явни или неизказани ,между бивши партнъори,които имат деца,са като воденичен камък на шията на децата.Вместо децата да вървят по своя път,те са принудени да се занимават с проблеми и отношения,които не им помагат на развитието,а пречт.Това води до изкривяване в техния свят.Мисля,че не трябва да го причиняваме на децата си,ако ги обичаме.Изхода е в чистене на слоя на нашите мисли и емоции,в прошката и оставянето на миналото да си отиде.

Драги приятели на вълшебството наречено паневритмия, Днес се връщам от семинара по паневритмия, който се проведе през последните два дни в с.Изворово Казанлъшко и беше обявен тук.. За пръв път играх в голям кръг.За пръв път играх Слънчеви лъчи и Пентаграм в пълен вариант с достатъчно двойки. Вълшебно е .Чудесни лектори и много добра организация. Благодаря на Комисията по Паневритмия на Духовно общество Бяло Братство и на д-р Светла Балтова..Благодаря на организаторите и лекторите - Николай Конакчиев, Александър Стойчев, Георги Стойчев. Благодаря на всички ,с които бяхме заедно през тези два дни. С обич и признателност за всичко споделено.

Здравейте. Светъл и красив празник на всички с име на цвете и от мен.

azbuki,тъкмо вчера погледа ми се спря на една цъфнала орхидея в саксия.Впрочем за пръв път виждам орхидея в саксия,а не в икебана.Полюбопитствувах и цветарката ми каза,че са капризни и не за всеки .Какво ли означава това?Не разсъждавах,защото не са "моите" цветя.Аз харесвам простите градински цветя.Цъфнал трендафил например ми е слабост.Така,че не знам какво искат тези нежни орхидеи ,за да цъфнат .Може би светлина,а може просто да очакват,да не ги забравяш и да им отдаваш внимание.Може да искат да ги откроиш сред другите.Все пак са много нежни и чувствителни към внимание.Пробвай смяна на мястото в помещението и общувай по-често с тях . Поздрави

Здравейте приятели. Мотива от беседата,който извадих днес е много показателен за това,което понякога сме ние хората.Човешка слабост е липсата на постоянство в прилагането на простичките неща и инерцията.Като се замисля имаме нужда ежедневно от -Чист въздух,чиста вода и чисти мисли.Но на практика оставяме тези неща да бъдат лукс в живота ни,вместо ежедневно да ги поддържаме в себе си.Не знам за вас,но като изключим чистенето на мислите,за което положих старание да се дресирам ,откакто разбрах смисъла на всичко това преди време ,другите две неща са лукса,който си позволявам по време на краткия си отпуск през годината и някой откраднат за себе си уикенд?Какви са нашите делници?Забързани,прашни,нервни.А това са малки неща,от които може да произлезе страдание,болест.Живота е градовете е нехигиеничен,казва Учителя в една друга беседа.Аз съвсем не пледирам за генерална смяна на местоживеенето.То, с тая урбанизация къде да отиде човек?Но за себе си отчитам,че вече няколко месеца циркулирам между дома и офиса си,а там няма чист въздух и чиста вода . Отлагам заради спешни задачи и много работа.Но със сигурност мога да организирам нещата по друг начин.Вие разбирате надявам се,че използвам израза чист въздух и чиста вода като символ,а не буквално търсени неща.Знаем в какво се превърна планетата ни.Някой тук публикува,че в Западна Европа ,изчезат пеперудите.Така,че не ме възприемайте в буквалния смисъл. Ето още един мотив,в който Учителят казва: Агънцата ,които сме изяли е алегория на нашите минали погрешки.Онези,които сме направили и не сме изправили.А ако ги повтаряме и вече знаем за връзката между нещата,то погрешката става зло.Става изядено агънце.Затова се казва,че истината е в нас.Имаме всичко,което ни е нужно,за да уредим живота си според Божествените закони.Но ние си караме по инерция.Когато сме добре,не се сещаме или пък четем ,говорим,но не прилагаме в живота си ,а това е все едно нищо не правим.Когато сме притиснати от някакъв проблем,тогава се сещаме да се молим,да променяме нещо в себе си.Не казвам,че хората пишещи тук са от този вид.Мисля,че все повече хора прилагат,дори без да са чели .Познавам мнозина,които водят наистина чист живот. Донче на твоя въпрос един от отговорите чрез мотив от беседата е следния:

Беседата ,която разглеждаме днес ,на мен ми се разкри по един особен начин. Работя с беседата почти седмица.За разлика от други беседи,които сме обсъждали,тази е ясна и бързо се усвоява.Написаното стига веднага до съзнанието.Но дали е достатъчно да четем и да разбираме това,което четем?Мисля,че на този върпос си отговорих днес практически. Бях си направила извадка от мотиви.Бях поразсъждавала върху тях писмено.Днес сутринта включвам компютъра,достатъчно навреме и започвам да качвам наряда от темата “Мисълта за деня” и после файла от моя компютър.Давам опция публикуване и ....нета се загуби някъде.Нищо не стана с публикацията,което ме изправи пред въпроса и избора:Да наруша правилата на форума, които изискват публикация малко преди 10 часа в неделя или да пропусна заключителното занятие на курса по паневритмия.Направих избор в полза на курса,защото разбрах,че има нещо в мен,което не съм догледала и не следва да упорствам да качвам беседата щом “тя не иска да бъде качена в този момент”.Тръгнах за курса и продължих да си мисля върху случилото се ,с оглед да разбера къде бъркам.Вървях си отнесена в мисли по случката.Денят беше хубав,слънцето скрито в облаци,но вече изгряло.Тази отнесеност винаги е приятна при мене и ми помага в делника,но днес беше по-особена.Разбрах го в мига,в който регистрирах,че заради нея,пропуснах да видя младия човек,който ровеше в контейнера пред блока ни.Вероятно търсеше храна.Не да видя,а да реагирам ..Имах импулс,но не го регистрирах навреме,а след три преки,когато времето да реагирам според импулса , беше минало. Отидох на курса и се почувствувах добре в познатата атмосфера,сред близки и познати лица.Те ме заредиха и започнахме играта.Нерешената задачка за деня обаче пак ме подсети и направих няколко грешки,с които подведох партнъора си.Добре,че партнъора ми запази концентрация и изведе и мен със спокойствие ,та не объркахме и останалите.Благодаря на всички ,с които бях днес на паневритмия. Така пожела да ми разкрие посланието си тази днешна беседа. Псалом 61 завършва с израза: За да изпълнявам обричанията си всеки ден. А в беседата “Малкият закон”,се казва:

Молитвен наряд за начало: В началото бе словото– песен Добрата молитва Псалом 61 Беседа :Малкият закон Молитвен наряд за край: Добрият път - молитва на ученика

Благодаря сърдечно на Светла,за пояснението.Значи първият ден за паневритмия е 22.03.Утре някъде ще си направим генерална репетиция на открито,другаде в зала.Важно е да сме слънчеви,усмихнати и много позитивни. Хубав ,слънчев,светъл ден на всички полянки,на които утре или в понеделник ще започне да се играе паневритмия. Хармония в кръговете,без значение къде са и колко са.

Здравейте кулинари. Понеже в събота и неделя се срещаме с приятели и посрещаме драги гости,ще публикувам тук две рецепти за подобен повод. Нещо малко ,но от сърце. Сладки топчета: Продукти: 1.Пакет бисквити Закуска(алтернатива лешниково или кестеново брашно.леко препечено в тефлонов съд) 2.100 гр.орехови или други сурови ядки(но най-добре орехови) 3.Кутия обикновен локум 4.Кокосови стърготини 5.Чаена лъжичка какао 6.Стафиди . Приготвяне: Локума се стопява на котлона с периодично разбъркване в 150-200 мл вода Бисквитите се смилат(а брашното се леко препича) Орехите се смилат също. В топлия ,разтопен локум се слагат смлените бисквити и орехи+какаото и се разбърква до получаване на тесто.Правят се топчета с размерите на орех,в които се слагат по една -две стафидки и се овалват в кокосовите стърготини.Нареждат се в подходящ съд и се оставят за няколко часа в хладилник да се стегнат. Солени топчета: Продукти: 300 гр.краве сирене 1/2 чаена чаша орехови ядки чер пипер и смлян чесън на вкус сусам Приготвяне Сирененто се натрошава,орехите се смилат и се смесват със сиренето +черния пипер и чесъна. Омесва се тесто.Правят се топчета.Овалват се в сусама,който е минат през огъня за вкус.Аз го слагам в тефлонов тиган за няколко минути и разбърквам непрекъснато да не изгори. Тези топчета са чудесно допълнение към сладките .Както се казва по нещо за всеки. Да ви е вкусно.

Скъпи съфорумци.В теми като тази,със сигурност можем дълго да преливаме от краен песимизъм до краен оптимизъм и все ще е вярно. Е,няма да е обективна оценка,а доста субективна,но пък ще е наша,на всеки според това,което му е на главата в момента. И все пак си мисля.Защо, като сме се озовали тук(форум,в който освен нашите главоблъсканици и ценни мисли има огромно богатство от мъдрост),не пием вода от този извор ,край който сме поседнали да отдъхнем?Седим си на прохлада ,ползваме благотворната свежест на средата и не забелязваме ,дори не се сещаме да отпием от водата. Моля,всеки,който би приел тези думи лично,да не се засяга чак толкова.Последните ми думи не са персонална критика към никого от пишещите,а всъщност исках да ви кажа,че отговорите на всички въпроси,настоящи и бъдещи ги има в беседите на Учителя.Аз го открих случайно за себе си и ви споделям това откритие,а всеки решава дали ще подмине думите ми или не. По темата,в която сме: В последните няколко беседи от неделния цикъл,който следя,не веднъж се говори за българите,България и бъдещето ни. Някои неща вече се публикуваха в теми подобни на тази. По въпроса на тая тема,докато четях мненията ми излезе последното прочетено в беседа 93 Учител и Господ: Моят извод:Да се хванем за едно пророчество,дори и от такава уважавана наша пророчица,като Ванга е все едно да искаме нещо да се случи,ама ако меже без нашето участие.Ние да си живеем както ни е добре и без усилие и напън нещата просто да се случат. Мисля,че такъв филм няма. Добро настояще и бъдеще може да си построи само онзи човек(без разлика на пол и националност),който работи съзнателно,упорито и последователно върху себе си. Това е.Аз не съм изключение .И аз не успявам да се строя съвсем и да живея както Бог е наредил света.Не мисля,че обстоятелството,че съм се родила българка ще работи за мен отделно и независимо от мен.Работата,която всеки от нас трябва да свърши тук и сега,за да мине през тясното отверстие на конуса(примера е от същата беседа) и да се измъкне от дъното му ,си чака всеки. един.Това е ,което мисля по въпроса дали ще се оправим и кога. Хубав ден.

Божидар,видях ,че си отговорил по-долу,но не мога да редактирам,затова пиша отново. Цитата е от книга на Тери Пратчет. Не знам какво е вложил Тери в тази мисъл,но моето мнение по въпроса най-много доближава това на Донка. Хубав ден на всички строители на въздушни кули и на тружениците ,здраво стъпили на земята. Последните са в корените на дървото,а първите може би вече ядат сладките му плодове.Кой знае?В една колония от мравки има водачи,има сериозна група опитни работници,има и малки мравчета,които пъплят най-отзад и предимно са заети да изучават новата обстановка,в която най-неочаквано са се появили отскоро.