Розалина

Добре дошла на Aliya във форум неделни беседи.Благодаря за коментариите. Ани, След като е минал през този свят, поканеният трябва да е разбрал неговата преходност. Да се е събудило в него желанието за нещо повече... Много интересна аналогия. Това за все още „неготовото” бебе ми е ясно. Също и за нормалното раждане – това е именно митарят Матей. Но какво означава според вас третата аналогия – мъртвия плод? Мъртъв ,защото е много чакано, не е приложено знанието, не е отговорено на поканата на Христос? Или нещо друго...? Дали не може да се каже това за фарисеите и садукеите – хора с голямо, но мъртво, не приложено знание? Може би отговорът се крие в следващите думи: Под физически човек разбирам, че става дума за още несъбудилия се, този който все още пребивава в „митарницата”. Будния тръгва след Христос. А как ли може да се нарече човекът „чакал повече от 9 месеца” ? Всички цитати са от беседата "Дойди след мен". Ани, задаваш въпроси и отговаряш на тях точно и ясно с мотиви от беседата..Оставила си оворен само един въпрос -за мъртвия плод. Ще ти отговоря с една друга аналогия,която Учителят често прави в беседите си-тази за равностранния триъгълник.Или друг негов израз,че за всяка идея и мисъл си има точно определен момент.Пропуснеш ли момента в изчакване, (очевидно за това става дума,ако много дълго се отлага дадено решение ,равносилно е на преносването),проблемът си е твой-напразно си се подготвял.Влакът е заминал и ти оставаш на перона.Има един интересен случай,който съм чела в книгата на Георги Гълов за Петър Дънов.Ставаше дума за един човек,който по време на Школата се чудел дали да учи или не си струва.Според мене слаба му е била вярата .Посещавал е беседите очевидно,но само слушал ,а не се решавал да се определи .Минавали годините.Дошла му музата да иска да се учи и тръгнал да търси Учителя.Било е в края на 1944 година,когато Учителят се е подготвял да си заминава от тук и вече не приемал никого.Отива човекът ,вика и хлопа , иска да бъде приет , обещава да бъде старателен ученик,но е пропуснал времето....Това е мъртвия плод. Родил се е този човек във времето на Школата.Сигурно не е случаен този факт,но от умуване и изчакване е пропуснал благоприятния момент да се учи.<br>И в тази беседа Учителят казва нещо в тая връзка.Аз го цитирах в предишното си мнение,но в друг контекст.:

Днес си припомних уроците с Ина Дойнова.Тя обяснява този въпрос с традицията .Аз съм се учила първо от тези уроци и съм възприела, като най-нормалното нещо на света, да играя упражнението в частта "Зун ме зун" по този начин.Ръцете първо към тялото,а после навън.Може би това движение не е свързано с даване и получаване ,а с работа с енергиите на земята.Сега не играем активно паневритмия и няма как да подложа на собствена проверка кой начин на изпълнение на упражнението е по-естествен за мен.Така,че ще почакам до пролетта.както казва и Ина Дойнова,намираме се на достатъчно голямо времево разстояние от източника на паневритмия,за да се позовем на свидетелства ,които категорично и нееднозначно да затворят този спор.Следователно ще трябва да направим избора.Или да се доверим на тези,от които научаваме упражнението.Или да пробваме и чрез опита си за разберем правилния начин.Когато човек искрено иска да научи отговора на даден върпсо,то винаги получава информация за това.Убедена съм в това.А за сега ,който желае, може ето тук,да чуе и види обяснението на упражнението Слънчеви лъчи от инструктор Ина Дойнова. Поздрави

Дойди след Мен Ясен и свеж е днешният неделен ден в Пловдив. Благодаря ви,Слънчева,Лъчезарна, Надеждна..Когато се чете в компания е по-весело и приятно.Не си говориш сам.Пожелавам си през тази година,ние всички и все повече хора да успеем да прилагме в живота си Любовта и Мъдростта .В темата за мисълта за деня,цветна дъга ,е споделила какво получава от четенето на беседите.Аз, от своя страна ,тук ,искам да кажа,е че именно от беседите ,научавам много ценни неща,получавам съвети и дори решения,отговори на въпроси,които ме занимават.Ето ,вижте колко ясно ,в следния мотив от беседата ни се казва,че докато не се заемем сериозно с приложение ще се оправят работите ни,но ще минаваме през глоби за целта.

Когато бях бременна с първото си дете,ми беше много странно и доста неприятно едно обстоятелство.Всички жени, сред които се появявах( а аз работех в една фирма с голям персонал),сякаш се чувствуваха длъжни да започнат да ми разказват как са родили те.Това ,което правеше впечатление беше,че краските на тези разкази бяха предимно черни -сложни казуси,некадърен персонал и т.н.Всъщност, на третия опит да бъда принудена да изслушам поредните истории с проблемни раждания ,аз се изправих и в прав текст казах достатъчно ясно и твърдо следното:Моля да забравяте в мое присъствие,че съм бременна.Не желая да слушам ,защото искам аз да открия това таинство.Сама искам да го открия и напълно непредубедено..После ги оставих сами.Повече никой не посмя да заговори по темата пред мен. Мисля,че по въпроси с 20 г давност и определено пиперлив привкус, имам същото предпочитание.Искам сама да откривам Учението,Рила и всичко останало.Там ,където имам нужда от помощ и водач,аз ще попитам и надявам се да срещна достатъчно добри хора,които да ме упътят. След всичко чуто и прочетено по въпроса ,си мисля следното.Ние българите сме много твърд ,инатлив материал.Т.е. задачата на Учителя е била много,да не кажа изключително сложна.Да представиш,да свалиш Учението ,Словото сред такъв народ е голямо предизвикателство....Учителят често казва,че има една комисия и като си отидем тя ни слага оценките.Не съм срещала някъде да казва,че е добре ,ние, вместо да учим и прилагаме,да се занимаваме с другите и да раздаваме оценки,без значение какви. Учениците в началото са били само 3.През 1944 година са хиляди.М.Иванов е един от тях.Изучава Учението цели 20 години.От 1917 до 1937 ,когато отива във Франция..Отива си от този свят на 25.12.1986 година.Дали си е свършил задачата и как,оценките друг ги раздава.Не сме ние.Нека всеки от нас да реши добре собствените си задачи..Римляните имали една поговорка :"Обущарю не по нагоре от обувките".

"Дойди след Мен" За мен е много ценно да изваждам от беседите,които чета мисли за числата,буквите и думите ,които Учителят ни дава в тях.В горния цитат виждаме един такъв анализ.За да поясни думата митар,Учителят прави много интересни, от моя гледна точка ,коментари на букви от нашата азбука.Тези значения на буквите могат да ни ползват,ако сме будни и търсещи,но още по-важно--ако прилагаме.Основен е въпроса за приоложението на новото учение.Без приложение всичко е просто една безплодна работа на ума и пропиляно време. Хубав ден на всички и приятно четене на беседата.

Молитвен наряд за начало: В началото бе Словото (албум Песента на Ангелите) или тук Добрата молитва 128. "Дойди след Мен" Беседа от Учителя, държана на 19 юни 1921 г. в София. Молитвен наряд за край: Молитва на Братството, "Киамет Зену" "Кажи ми ти Истината" Господнята молитва Честита Нова Година съфорумци -2011.На втория ден ,от 11 година на новото хилядолетие,имам удоволствието да споделя с вас една много хубава беседа от цикъла -неделни.Изнесена през още по-далечната , 1921 година.,беседата започва с горния цитат. Основните въпроси поставени в тази беседа са : Отговор:Любовта "Дойди след Мен"

Благ

Когато играя третата част на упражнението и първо прибирам ръцете,в моето съзнание мисълта е ::Приемам с благодарност даровете ,които са в изобилие ,но аз намирам,откривам, благодарение на Светлината,на Изгрева в душата,на Слънцето .Не задържам тези дарове само за себе си,а след като съм ги открила щедро ги връщам,споделям ,раздавам. Какво можем ние да дадем на Слънцето?То очаква от нас да приемем с благодарност неговата Светлина,да я превърнем във вътрешна Виделина и едва тогава да я дадем на всичко,което ни заобикаля чрез Любовта в нас. солей ,това е моят спонтанен коментар на твоят въпрос.Не съм теоретик,не правя анализ.Отговарям ти ,как аз чувствувам това упражнение. 16. Изгрява слънцето Изгрява Слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя. Сила жива изворна течуща. Зун ме зун, зун ме зун, бином ту мето. Изгрява слънцето

Мисъл за деня - 31 декември 2010 година В Бога всичко е възможно. И когато човек залюби, всичко е възможно за него, а когато загуби Любовта си, всичко за него става невъзможно. Следователно и наука, и сила, и богатство, всичко в света се дължи на тази велика сила - Любовта. И затова в живота си, ако ис­кате да успеете, проектирайте Божията Любов във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство. И ако във всеки урок влагате Божията Любов, вие ще видите Божието благословение. Ако вкъщи, при извършването на най-маловажната работа, влагате Любов, вие ще имате Божието благословение. Свидетелството Негово Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Спомен за Борис Николов Днес се навършват 110 години от рождението на Борис Николов.Светла личност,ученик ,съвременник на Учителя.Има огромен принос ,Словото да бъде запазено и да стигне до нас.Поклон. 1. СПОМЕНИТЕ Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаем от него, това е личният ни опит , науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими. И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям жи-вот. Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин. . Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учи-теля и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания. Образът на Учителя ожи-вя в мене с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало. Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя. Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение. За мен това беше нещо, което винаги съм очаквал. Нещо, което съм носил в душата си и за което съм мечтал. Сега го намерих реализирано. И тъй в Братството влезнах тъй естествено както в родно семейство. А сега ще извикаме спомена и той вече има думата. 4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време. Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво но-ся ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато поз-навам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отво-рих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеж-дах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бях-ме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много доб-ре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родите-ли и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно по-лучих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите. Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учи-телите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от раз-ни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддър-жах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разпо-ложение към историята на България. Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо. Имаше предмети, които не обичах. Така беше с математиката. Също и български език не ми вървеше. Имах по него тройка. По всички други предмети имах отлична оценка. Бях много силен по историческите науки. Тъй хубаво разказвах урока си, че всич-ки слушаха като че ли разказвах приказка. И учителят ми, когато искаше ня-кой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа. Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение. Този език съм го ползвал, когато четях руски автори в оригинал. И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разго-варяше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца. По-късно я усъвършенствах като студент. Разказах ви как научих руски език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения. Изт.Изгревът том 2 стр.104-107

Мисъл за деня - 30 декември 2010 година За този маг, който е в безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този маг - човекът на Добродетелта, като влезе в огъня, и с него си иг рае - огън не го гори. Огънят за него е само условие за чистене. Вие ще кажете: „Това са само поетически изречения..." Мария избра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Няма да е мечта,ако не вярвам в нея.А ти как ще отговориш на собствения си въпрос?

Това означава ли, че можем да се научим (сами) на нещо добро само като наблюдаваме щастливите мирни и свободни хора? Много хубава е тази мисъл на Учителя ,Донка.. А на въпроса ти ,моят отговор е ,че всичко зависи от това ,което си мислим ,докато наблюдаваме ,мирните, щастливи и свободни хора. Ако им завиждаме ,не ще научим сами нищо добро........В това слово Учителят казва ,че искаме или не, ние ще се развиваме.Т.е и завист да изпитваме,пак ще има урок за нас,но различен и по-трудничък.Но ако се радваме,ако сме благодарни ,че сме ги срещнали,то ще приемем от тях ,мира и спокойствието.Със сигурност ви се е случвало да преживеете заразително общуване с позитивни хора.Самата Донка(да кажа за тези които не я познават) спада към категорията на усмихнатите и жизнерадостни хора.

Ханибал е частен случай и слава на Бог,че е така. Аз само предложих да не противопоставяме ,а да примирим и приемем в себе си нещата,които в твоето мнение бяха подчертано противопоставени.Затова избрах този драстичен пример. Що се отнася до празнотата вътре в нас,мисля,че ако човек насочи внимание в дупката,ще я направи още по-дълбока.Каквото мислим,това става,това сме.

Мона,в едно си права,че когато една дума се употребява много често и навсякъде,тя се изхабява и губи енергийния си заряд.Всъщност и Учителят ни казва това,като в неговия пример става дума за думата любов. Изкуших се да отговоря,защото ми стана интересно твоето неприемане на духовността ,като "..........знаене на езотерични истини, преследване на здравословен начин на живот, какъвто и да е той, четене на книги за Бога - такова нещо аз не мога да нарека духовно." и същевременно определението ,че :"Духовно, за мен, ще е онова знание, което те кара да учиш езици, да четеш много, да си социален и познаващ реалността. Често "духовното: по смисъла на духовен (божии), е своего рода бягство от реалността." В мен се породи спонтанен въпрос.Ханибал Лекстър (популярния герой от "Мълчанието на агнетата") духовен ли е ,при положение,че знаем за него от книгата и филма следното: Ханибал е изключително проницателен и прозорлив. Ханибал също така е и много интелигентен и начетен. Има дълбоки познания за изкуството, литература, музиката и повечето науки. Свири на пиано, рецитира поезия, прави жерави от хартия, демонстрира познания по физика, химия, зоология.Освен това е социален и перфектно запознат с реалността .Разчита много правилно хората, разбира мотивите им да се държат по определен начин и бързо напипва точно и прецизно най-тънките струни от характера и душата им.И на фона на цялото това знание и качества е канибал. Двете неща,които ти на практика противопоставяш,аз приемам като минимално необходими условия за всеки човек ,предхождащи тръгването му по пътя на духовното израстване.Важно е да се чете,да се образова човек,да знае езици,да е социален.Тези всички неща съвсем не пречат ,даже напротив често именно тези придобити знания,изпращат хората,които ги притежават към търсене на езотерични знания,търсене на Бог,четене на Бибията,ако щеш,търсене на здравословен начин на живот.Защо е нужно да противопоставяме ,вместо да приемем и двете и в крайна сметка да признаем на всеки правото да бъде себе си. Поздрави.

Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място. Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. – „Как ще се оправи светът?“ – Не мислете за това. Сам по себе си, светът е оправен. Аз говоря за онзи свят на радост и веселие, който е създаден от Бога. Ако можете само да надникнете в него, ще видите, че той надминава приказките на „Хиляда и една нощ“. – „Как да се справяме с мъчнотиите и страданията на живота?“ – Те са временни, преходни неща. Това са задачи, чрез които се изпитва и калява вашият характер. Топли чувства и светли мисли -УС 01.01.1933 година

Например, завеждам ви при един чист планински извор, на който всяка капка тече музикално, ритмично. Спирате се и слушате неговата музика. Много капки ще ви оросят, но бъдете будни, да не изпуснете нито една от тях. Ако не използвате тези капки, ще съжалявате, че сте пропуснали случая. – „Да ги опитаме ли?“ – Първо ще наблюдавате капките на този извор, а после ще ги опитате. Не е въпрос само да гледате; може да се ползвате от тях, но навреме. Някой използва отвличането на моето внимание и бута без позволение. Често хората страдат по причина на това, че бутат, където не трябва. Следователно спазвайте правилото: Не бутайте там, където не трябва. – Защо? – Опасно е. Иде един човек и ти казва: „Тук има два реда бутони. Едните са свързани с подземието, а другите с горните етажи. Ако не знаеш кой бутон да натиснеш, ще слезеш в подземието“. Казваш, че като буташ един след друг бутоните, ще намериш, който ти трябва. Не е безразлично на кой етаж трябва да спреш. Представи си, че си в чужбина и искаш да се качиш на един от горните етажи на едно двадесет-етажно здание. За да попаднеш точно в етажа, на който искаш да се качиш, първо ще разгледаш бутоните, за да намериш този на съответния етаж. Както има забранени зони на земята, така има забранени зони и в света на мислите и на чувствата. Има също забранени зони в Любовта, Мъдростта и Истината. Какво ще бъде положението ти, ако те вдигнат с асансьор на 40–50 километра във въздуха? Щом се видиш на такава височина, веднага ще пожелаеш да се върнеш на земята. В една приказка се разказва за един от старовременните владетели. Един ден той излязъл да се разхожда вън от града. Минал покрай една река и наблизо видял един беден човек, полугол, седял на земята и си свирел безгрижно. Жена му шътала около огъня, а децата играели край нея. Владетелят си казал: „Ето едно щастливо семейство, което заслужава да му се помогне. Трябва да се подобри живота им. Ако при тази беднотия всички са радостни и весели, какво ще бъде, ако положението им се подобри?“ Той им изпратил пари да се замогнат малко. И наистина, бедният си направил малка къщичка, облекли се всички в нови дрехи и заживели по-сносно. След три години владетелят отишъл да ги навести, да види как живеят сега. Обаче той останал крайно изненадан от това, което видял. Всичко имали – къща, храна, дрехи, но здравето и радостта си изпуснали. На една страна жена му лежала болна. Децата седели тихо и безшумно. От какво заболяла жената? – От безделие. Понеже всичките им нужди били задоволени, те престанали да работят, почувствали се аристократи. Жената се изнежила толкова много, че при падането на един пакет с памук върху нея била силно контузена. Оттогава тя заболяла. Този пакет с памук действа и в чувствения, и в умствения свят. Една обидна дума, казана на човека, произвежда същия ефект, като този пакет. Каква е обидната дума? – Нарекли те простак. Ти отговаряш на обидата: „А ти си първокласен невежа“. Двамата започват да се атакуват, докато заведат дело за обида, за оскърбление. Има закон, който регулира човешките отношения. Ако те осъдят според този закон, ще лежиш два–три месеца в затвора затова, където си казал на някого „простак“. А според мене за такава обида няма съд. Друг е въпросът, ако наречеш човека вагабонт, крадец, убиец и др. За тези думи всеки може да те обвини и осъди. Изучавайте новата философска мисъл без да се смущавате от болните мисли на философи, светии, праведни. Това, което не носи живот в себе си, е човешко. Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко. Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено. В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея. Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата. Казват за едного, че е грешен, а за друг – че е праведен. Всъщност, кой е праведен? С думи мъчно се определя това. – Ще го познаем по лицето. – И по лицето мъчно се познава. Казват за някого, че е грешник, но не подозират, че този грешник се разкайва, недоволен от своите грехове. Той е готов да се изповяда пред всекиго. Казва: „Крайно недоволен съм от себе си, от греховете си“. Казано е в Писанието: „Не убий!“ Това значи: Не слагай препятствия на пътя на Божията Любов. Не слагай препятствия на Божията Истина и Правда. Не слагай препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. – „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш. Топли чувства и светли мисли -УС 01.01.1933 година

Мисъл за деня - 29 декември 2010 година Вие трябва да схващате Христа като възвишена, абсолютна Добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото присъствие в себе си. Знаете ли какъв ще бъде тогава вашият живот? Вие всички щяхте да бъдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикът е маг. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг, за гушата и да го души. Този маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. Мария избра Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда Песен на светлия път - текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Александра,благодаря ти за този красив жест,на Рождество -25 декември,да ни напомниш една много хубава беседа на Учителя, държана през 1915 година. Наистина ,всеки път,когато препрочитам някоя беседа ,я откривам по нов и неповторим начин. А тази беседа, Рождението, е добре да си я препрочитаме на този светъл ден Осъзнаваме,че всеки ден и всеки час, има своя програма,когато сме будни.За състоянието на будност помага общуването с живата природа .Мисля,че за съвременния човек,основния проблем е именно прекъснатата връзка с живата природа.Зад стъкло и бетон минава нашето време.Пясъчния часовник ,безстрастно отмерва, часовете определени на всеки от нас.Ако вглъбени в ежедневни грижи ,в болка и страдание ,пропуснем -часът да обичаме,часът да се радваме,часът просто да бъдем,то сме пропуснали всичко,а сме спечелили нищо,дори и в джобовете ни да дрънкат парички припечелени във времето ,което вече било е. Днес ,имах щастието да се разхождам навън ,във време ,което обичайно прекарвам в офиса и пред компа.Мисля,че именно в тая спонтанна разходка в парка с приятели,дошли на гости,осъзнах това, което сега пиша тук.

Моята оценка е - уважителна ! Живата енергия НБ solej, мисълта на Учителя за съденето аз я възприемам независимо от посоката на съдене Ани и Мекота ,благодаря ви Беше много полезно и интересно за мене да проследя темата от 2006 г

Божидар,моят отговор, на твоите въпроси ,ще дам с музика. Днес си прослушах всички песни, записани от Симеон Симеонов, в албумите му под номер 11.Сега ако ме питаш, защо точно под номер 11,няма да мога да ти отговоря,защото това ми дойде спонтанно, като идея .Може би това,че сме на прага на годината ,която съдържа числото 11.Песните са ето - тук.

Странник съм в този свят (номер 9 в албума "Имаше человек") Странник съм във този свят. Никого не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! =========================================== Това е една любима песен на Учителя според спомените на негови ученици.Чела съм го в спомените на О.Блажева.Нека послушаме тази песен.Тя казва много според мене.

Стан ,много интересна тема. Съгласна съм напълно с написаното в горното мнение на Станимир. Във вчерашната беседа на Порталът :"Двете жени" има много интересен анонс по другата част на темата,в която сме -духовният живот.Ето какво се казва в тази беседа:

Двете жени