Розалина

Честит рожден ден на hristo_vatev (32), Sara (32), Спасимира (23), rumbic (36), alexstar1962 (49) Голям берекет ,цели петима рожденика имаме днес . Наздраве и късмет. На Христо Ватев специални благодарности. Поздрав

Как мислите,защо Учителят е обръщал внимание на въпроса и го е коментирал пред последователите си и хората,които са посещавали неделните беседи.? Мисля,че е добре да си дадем отговор на този въпрос.

Ванка.,нещо не разбирам.Ти сега избираш между техникум(заради инженерството) и гимназия (заради психотерапията).Това ли е дилемата ?

Като го видя Петър (Неделни Беседи, 20.04.1919 Неделя, София) Канел и smehy,а аз просто ще се съобразя,като се опитам да разбера това,което казва Учителят по въпроса.

15. В правда, истина и святост Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София. „И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“ (Ефес 4:24) Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов й го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да й го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала. Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и святостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа. Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.

Здравейте и от мен.На първия ден, от деветата година на Порталът,Ани ни е дала за размисъл една много хубава и( съгласна съм Ани),трудна беседа. Да си призная ,до тази беседа,аз за себе си се затруднявах в определението на добродетелите Истина и Правда.Сливаха ми се. Като думи от нашия език,винаги съм ги възприемала като синоними .Днешната беседа ми даде ключ към разбирането на Истина,Правда и връзката между тях -святостта. Ето цитатите от беседата,които извадих за себе си,като подсказка за тази беседа,която няма как и няма смисъл да се резюмира.Всеки ,който желае, следва за себе си ,да я разнищи. Другото интересно при мен ,по време на прочита на тази беседа беше.,че като приключих четенето ,в главата ми зазвуча една песен,която споделям с вас.Това е песента Бог е Любов .Може да се чуе и тук.(14 в албума Духът Божий) Музиката и текста , на тази песен ,също ми помогнаха в анализа и разбирането на беседата. Благодаря Ани и Слънчева за коментариите и споделените мисли.

Мисъл за деня - 9 01.2010 година Същественото в живота, това е разумното, това е светлината. От това гледище във Вселената няма абсолютно никакво движение. Това нещо може да ви смути малко. Ще кажете: „Как във Вселената няма движение? Аз ходя от едно място на| друго..." Във Вселената има само едно малко мърдане. Всяка частица се мърда на мястото си. Тя трепти и никъде не отива. Той знаеше Молитвен наряд за всеки ден : Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61

Не, това е най-важното!!! И е добре тези които разпространяват нашироко прочетеното да се запитат: Ами ако написаното не е съвсем вярно? Ако Учителя не е казал нещата точно така, както са представени – все пак там не са поместени буквално неговите слова? Помислете за последствията! Да оставим настрана кармата, която разпространяващия волно или неволно ще натрупа, но по-важното: колко хора могат ще бъдат заблудени и какъв негативизъм може да бъде натрупан (примерно обявявайки този или онзи за принадлежащи към черното братство). Голяма част от предоставеното представлява отрицателно знание, насочено срещу нещо. Т.е. то дори и да е вярно, не би довело до особена полза, а ако се окаже погрешно, то неизменно причинява сериозни вреди. Когато едно учение бъде изопачено, то винаги отрицателното знание започва да преобладава. Самото учение отстъпва пред това то да се изкара нещо по от останалите учения, да се подчертае неговата богоизбраност, като в същото време се полагат съществени усилия другите да се омаловажат, да се изкарат нечисти и дори вредни. Има тема за фанатизма в подфорум Психология и който желае може да я потърси и прочете. Нека не мислим, че това е нещо, което може да се открие само при другите учения и религии. Станимир,това е твърде тежка присъда.Никой, никого не може да заблуди.Заблуждаваме се ние сами,защото ние избираме в какво да вярваме и как да възприемаме това,което четем.Че по тази лигика ,всички автори,които в момента и не само в момента пишат и издават книги си навличат много тежка карма........ Моето скромно мнение е,че по въпроса с Изгревът ,както и по много други въпроси, следва да запазим положение ,в което нито сме "за",нито "против".Само от тази позиция ще вземем ценното ,което е заради нас написано.Това са мемоари,спомени.Нормално е да са израз на всяка една индивидуална чувствителност.Аз като чета Изгревът, разбирам кое е било главното в характера на пишещия.Например ,в том Първи са поместени спомените на Мария Тодорова.Освен ценната информация за песните и музиката на Изгрева(все пак тя е била на пианото в салона цели 22 години)ми направи впечатление една твърдост и дори крайност на позицията ,на мненията.Приключих този спомен с мисълтта за "желязната лейди".Имаме аналози в най-новата световна история и терминът е ясен смятам.Чак леко в себе си се дистанцирах.Във втори том са спомените на Борис Николов,който е бил неин спътник почти 50 години.Борис Николов е по-схематичен и кратък в спомените си.,но в няколко изречения, сякаш случайно вмъкнати,той се изказва за Мария Тодорова.Неговото мнение я реабилитира пред мене.Аз разбрах по-добре тази жена и нейното място в историята на Изгревът..Мога да дам и други примери,но не е нужно.Само ще кажа,че ако някой иска бързо да се запознае с Учението(ако може в резюме,ако може някой да каже набързо за какво става дума)най-добре да не се захваща.Словото се изучава и прилага цял живот.Няма как да се заблуди човек,който паралелно и постоянно работи със Словото на Учителя. Поздрави

Скъпи приятели ,присъединявам се към поздрава на Ани с традиционна музика за празника.

Мисъл за деня - 7.01. 2011 година Любовта на Бога към всички същества е еднаква. Туй е общ закон, това е един постулат. Разликата е в това, че всички същества не използват еднакво Божията Любов. Понеже Любовта съставлява база на Божията Мъдрост, то в степените на Любовта се проявяват и степените на Мъдростта. Има степени на Любовта, има степени и на Мъдростта, има степени и на Истината. Давам власт Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Творожная шарлотка На первый взгляд этот рецепт - простая смесь шарлотки с творожной запеканкой. Но на самом деле получается пирожок, не похожий ни на то, ни на другое. Тесто менее влажное и более рассыпчатое - при еде чувствуются крупинки манки. СОСТАВ: 200г творога (1 пачка), 1 стакан сахара, 1 ч ложка соды, 3~4 яблока (желательно кислых), 1 стакан манки,(моля за превод!!!!) 1 яйцо, 100г сливочного масла Яблоки нарезать тоненькими дольками и засыпать сахаром. Дать немного постоять, чтобы сахар растворился в яблочном соке. Добавть творог, яйцо, соду, манку. В конце - растопленное сливочное масло. Форму смазать маслом и посыпать панировочными сухарями, положить творожную массу и поставить в разогретую до t=220|C духовку. Выпекать до румяной корочки. Я немного изменила рецепт - на наш вкус. Во-первых, я не засыпала сахаром яблочные дольки - у меня были очень сухие яблоки и их засыпай - не засыпай, никакого сока не выжмешь. Во-вторых, все составляющие я смешивала отдельно, а потом уже к ним добавляла яблоки. В-третьих, манки я положила меньше, но это только из-за сухости яблок. Если бы яблоки были сочнее, нужно было бы положить весь стакан. Обычно я в творожную запеканку кладу растительное масло, но решила попробовать сделать по рецепту - с растопленным сливочным. Шарлотка приобрела приятный сливочный вкус. Выложив массу в форму, я верх смазала тонким слоем сметаны - для глянцевой корочки. Мой вариант рецепта: 200г творога, 1/2 стакана сахара, 1/4 ч ложки соды, 1 ч ложка разрыхлителя, 5 яблок, 2/3 стакана манки, 1 яйцо, 100г сливочного масла.

Здравейте във вкусната тема.Днес не влизам тук с рецепта ,а с въпрос.Знае ли някой как празнуват ,в кулинарно отношение(аналогия с нашия празник!!!), нашите руски приятели на Бъдни вечер.И дали всъщност, днес за тях е Бъдни вечер.Ако да,пожелавам в аванс на всички наши приятели и особено на Рассвет много красиви мигове за празниците.

Благодаря на Светлата и на Мария -София за споделения опит .Ето,че сега имам различен поглед към писането на домашни и към обсъждането в група.Споделеният опит е положителен и това действува наистина много мотивиращо.Щом някъде се е реализирало по един добър начин, значи можем да го приложим при подходщи условия и на други места,но вече имаме първоначална информация как го правят другите.Благодаря ви.Не съм се надявала,че от една случайна фраза,ще се получи толкова интересна за мене дискусия. Поздрави

Мисъл за деня - 6 януари 2010 година Казва Писанието: „Бога никой никога Не е видял." В този стих има едно противоречие. Йоан на едно място казва: „Как можем да любим този, когото не сме видели?" Има една любов на виждане, има и една любов, която съществува и без виждане. Познат от него Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Здравейте съфорумци.Аз използвах израза -да обсъждаме заедно беседите.Но това беше спонтанна реакция на друг коментар . Като си мислех после и сега, като чета вашите коментарии, стигам до следните изводи за себе си. В правилата за участие ,са подсказани възможните начини ,да се участвува във форума с беседите,при това доста изчерпателно. Мисля ,че няма какво повече да се добави . Ние засега ,правим подчертаното-споделяме цитати,които са ни впечатлили.Когато чета цитатите, дадени от друг участник,,обикновено виждам някои неща,които на мен са ми убягнали..Така ,без да говорим ,ние се допълваме и това е ценно. smehy , и на мен в началото ми беше трудно да чета беседите.Общо взето минах през това,което споделяш и ти.С постоянстването в четенето, постепенно това се промени и сега доста по-бързо и определено с удоволствие се захващам с четене.Давам пример с беседата,от която е днешната мисъл за деня. За да бъдете синове Невероятна беседа.Днес имах удоволствието да я прочета.Тя е от беседите с важни послания ,не едно,а няколко ..И в момента имаме на лентата актуални теми,на които има много ясен отговор в тази беседа.Така е според мене. Но всъщност.знаете ли какво.....Няма смисъл да продължавам да пиша ,защото излиза ,че правя опит да убеждавам.,а съвсем нямам такова намерение.Нека ,който желае да опита сам ..За опита е нужно да се прочетат няколко беседи ,да се разсъждава върху тях .Аз в началото имах случай да чета една беседа няколко пъти,за да свикна със стила и да намеря пътя ,ключа към беседите.Мисля ,че само чрез опит ,всеки може за себе си да разбере дали това е неговото четиво или не.Убедена съм в едно.Всеки,който трябва да стигне до тези беседи ,ще стигне .Който не стига ,значи е за друг кораб.Както се казва в последните мисли за деня За да предваря нечий въпрос, бързам да кажа,че участвувам във форума с беседите, без амбиция аз да казвам на някого нещо,в смисъл да обучавам и т.н.Както правилно отбеляза solej,това ми е интересно,а тук получих добра възможност и среда за този интерес. #Първо,имам на разположение всички или почти всички беседи по всяко време стига да има нет ,комп и ток. #Второ,бързо си вадя цитати,които после в удобно време си разглеждам и преписвам.В блога съм си направила страничка за целта. (Сега се сещам да кажа на админа,да дам предложение ,ако е възможно, нека се направи така,че вече съществуващи публикации да се допълват,вместо да излизат като мнения в блога по дадена тема) #Когато други участници цитират някоя беседа,аз обикновено влизам и намирам време да я изчета или си я свалям на компа за по-късно.До сега няма случай да не се е оказала точната беседа за точния момент. И аз не съм била на събиране на братска група , за обсъждане на беседа .Мисля,че за сега предпочитам този вариант.Все пак общуването с беседите е в по-голяма степен личен процес.Иска се търпение,постоянство и повече разсъждение в мълчание,отколкото многословие. Ами това е от мен.. Поздрави

В Уикипедия ето тук четем ,че "Според една хипотеза за произхода на Луната, тя се е откъснала от земната кора поради центробежните сили, породени от въртенето на Земята (то би трябвало да е много по-бързо спрямо общоприетите съвременни схващания), оставяйки океански басейн на повърхността на нашата планета като белег." и "Луната се отдалечава средно с 38 mm от Земята. В същото време въртенето на Земята се забавя; земният ден се удължава с 15 µs всяка година." Беседата "Иди повикай мъжа си " е изнесена на 1 декември 1935 година.

Много пъти, Христо ,постъпвам не по най-правилния начин .Важно е, след като осъзная грешката си -да извадя поука,.да се опитам да променя ,ако все още е възможно нещо.Волята е качество върху,което може да се работи.Нужно е търпение,постоянство и дисциплина..Ако и тези неща не са развити,почва се от тях,малко по малко ,но неотклонно.Защото ,какъв е смисълът да осъзнаваме грешките и погрешките си,,а нищо да не правим да ги изправим........

Ок solej.Ако има още братски проблеми ,давай да ги обсъдим и да се залавяме за работа в по-хармонiчни направления.Можем заедно да обсъждаме беседите например .За мен ще е много полезен всеки пример в тая посока ,защото си признах другаде,че съм начинаеща Това ме вълнува повече от спор като този.Поздрави

Уважаеми съфорумци.Щом решихте да поддържаме активна тази тема и непрекъснато да пишем и пишем в нея,все едно имаме какво още да кажем и аз ще се включа още веднъж .Този път с извод на база на нашето писане в темата. Мисля си ,че сред писалите в тая тема, няма хора,които да са недоброжелателно настроени към идеите,които Учителят Беинса Дуно е оставил и които наричаме Учението.Същите идеи в друга форма е разпространявал до заминаването си и един от учениците -Михаил Иванов,който за своите последователи също е Учител.Въпреки тези очевидни истини в тази тема се оформиха два почти враждуващи лагера.Моят извод е ,че Учителят е прав,като ни казва ,че всичко (думи,ситуации и действия),които пораждат негативни чувства и реакции са от хората,не са от друг произход.Питам се,ако сме "За" Учението,защо не си дадем сметка за този простичък факт.Какво правим и за какво се борим.Защо solej продължава да иска да говорим и пишем,при очевидния факт,че никой от хората в тоя форум не е в основата на "проблема".Т.е новите хора ,които искат да се занимават с Учението ,като изходна позиция застават над този спор.Обаче не става така.Трябва да им се каже и ако може и тях да разделим на враждуващи лагери-най-добре.Искренно се надявам,нещо повече убедена съм,че не е такава мотивацията на solej и на никой тук.Тогава пак се питам -Защо продължаваме да водим този спор.Някой ще ми даде ли смислен отговор.

Интересно Канел,твоята цел в това обсъждане е на всяка цена да има поета отговорност ли @.(сори,нямам въпросителен знак). В това отношение аз приемам казаното от Стан по въпроса за отговорността. Наскоро четох книгата на наш съфорумец Борислав Русанов -"Мистерията Лим".Препоръчвам я . Когато се обърне колата ,както казва нашият народ -пътища много.Имаме много драматични случки в най-новата си история ние българите.Все с деца.Извън личните драми на семействата,загубили най-милото си,тези случки са камбана за всички нас.Лесно е да се впуснем да обвиняваме и да искаме наказание за виновните.По-трудно е да простим и да продължим без справедливия си гняв ,възмущение и търсене на отговорност.

Канел.пожелавам си твоят пример, да е наистина само една теоретична постановка; или кадър от екшън и да не се случва наяве на никого.Ако изходим от принципа,че в големите събития на живота ,нищо не е случайно,това означава,че за всички участници в тази измислена драма ,събитието е предопределено от самите тях .Стара карма,нова карма,все едно.Това е ситуация,която по драматизма си говори за много сериозни нарушения и дългове на участниците.Изобщо не става дума за 200 км в час,защото детето на пътечката,първо не е на пътя,второ е пешеходец,но също е потърпевщо..Това е първото,което ми излиза на ум в твоя пример. Понеже сме имали житейски ситуации(слава на Бог без толкова драматични последствиея,но много сериозни)също имам още един ракурс към подобен род премеждия.И той е,че участниците са ни причем,но мястото на драмата е по някакъв начин заредено с кофти енергия,която периодично се проявява и тогава има случайни ,наистина случайни жертви.Повод за второто ми разсъждение ,дава следния пример.Край един блок в нашия град ,има гаражи,от които за последните 25 години има три много драматични случая на падане на деца по време на игра.И пак казвам слава на Бог,че нещата и в трите случая се разминаха с травми без последствия..Но повторението на ситуацията ,през определен период от време ,ме кара да мисля това,което споделям.

Диана ,колко си права.Вчера много се ядосах на едно от моите деца.Понеже "виновникът" го нямаше на живо и на линия също,аз в гнева си ,се заех с готвене.Както си мисля за други неща и готвя механично,по едно време се сещам за нещо четено в беседа .По памет -беше казано за хората,които приготвят храната ни, как техните мисли и чувства се проектират върху храната и ние ги приемаме чрез нея.Веднага започнах да се коригирам ,да пренастройвам мисловните си нагласи ,за да се освободя от гнева.Успокоих се,но трябва да кажа,че яденето не стана дорбо на вкус. Така,че будност по отношение на мисловния ни и чувствен процес е нещо,което всички можем и е добре да се опитваме да прилагаме.Ако се постоянствува в това ,като се появи една лоша мисъл,веднага да я заменим с добра,процеса се автоматизира от един момент насетне.