Розалина

Здравейте. Интересен разговор и мнения сте обменили тук.Изчетох ги с интерес.И ме замислихте и си припомних ... Оправдавала съм се стотици пъти.Интересното при мене беше,че още от времето на детските ми оправдания, всяко беше съпроводено с неприятно усещане, едно вибриращо напрежение в областта на слънчевия сплит.Усещах,че това не е добре,ама като съм започнала да се оправдавам довършвах това действие .Все пак ,анализирах оправданието си пост фактум и постепенно с годините и опита отсях за себе си следното: Оправданието е дума действие и като такова в него участвува оправдаващия се и още някой.Или иначе казано ,ние се оправдаваме пред някой друг или се оправдаваме пред себе си. Оправдание пред другите и оправдание пред себе си. С първото мисля все по-усешно се справям.Т.е елиминирах го,каквито и да са били типичните основания.Вие сте писали тук за тях:Нежелание да се поеме отговорност,нежелание да се признае собствена грешка,чувство за вина,страх и т.н.Аз бих добавила несигурност в себе си,опит за манипулиране на ситуации и хора също. Отказах се съзнателно да се оправдавам.Изработих си нов личен кодекс,в който оправданието от първия вид ,към другите ,е сведено до минимум.Е,винаги има процент отклонение .По навик,инерция,несигурност все още понякога ми се случва.Но като цяло съм стигнала до извода ,че ако си сгрешил пред някого с дума,действие и постъпка можеш просто и чистосърдечно да се извиниш.Ако е по-сериозно- да поискаш прошка.Няма нужда да привличаш помощник в лицето на каквото и да е оправдание.Това прави нещата неискрени и позамазани.А и като превенция на някакви наши очаквания оправданието също не върши работа.Да се общува открито и максимално ясно е по-добре.Вместо да правим предположение можем да поставим въпрос и т.н различни,но по-полезни неща от всяко оправдание.И да откажем нещо,което искат от нас можем с усмивка и без обяснение вместо да отказваме с оправдание.Изобщо това оправдание пред другите касае нашето общуване с другите.Ако сме себе си мисля,че не е трудно. Виж с оправданията пред себе си,нещата са доста по-сериозни.Те са свързани според мен само и единствено с нашата воля.Това понятие нашата воля съм смятала за ясно. Наскоро в една беседа получих нов поглед по въпроса с волята и това ме накара отново да се замисля за своята воля. http://triangle.bg/books/1922-02-24-19.199...3-09-19-10.html Хубав ден на всички.

Благодаря Иво за подборката от материали. Навреме и по темата за мен.

Не знам ,макар да ми е интересно какъв отговор е имал за себе си,авторът на тази тема - въпрос през 2004 година,но днес на мен ми се струва,че злото все по-често ,в ускорен времеви ход, е слуга на Доброто.Говоря за нашето време тук и сега.Злото за отделния човек са страданията и трудностите,които го сполетяват,зависимостите,които го впримчват и източват. То обаче е слугата,който помага за събуждането на духа на човека и го поставя пред избора кой път да следва . Няма никаква гаранция ,че човекът попаднал в беда ,страдание,злина,ще избере Доброто този път. Ако човек избере да приеме в себе си божествената Любов ,да възлюби врага си,да стане благодарен,да приеме и прости,да започне да търси зрънцето благоприятна възможност и в най-лошата ситуация,тогава работата на слугата се е свършила на 100%.Ако това не се случи,слугата няма вина.Той отново си е свършил работата,а изборът на човека е за негова сметка. Аз срещам все повече пробуждащи се хора,които правят първия избор и това изпълва сърцето ми с радост.

Здравейте, Не мислите ли,че зацикляме във въпроса да бъде или не ? На мен темата ми харесва.Ако не друго,тази тема,може да накара всеки от нас да определи себе си,в коя категория се слага щом е тук.Това,което написа Станимир например ми беше много полезно.Прочетох с интерес всички мнения и въпроси,които съм имала си намериха отговора.Въпроси,които отнасям към себе си.Аз съм се питала ,както вече ви казах ,как ще продължа да се занимавам.Само ще чета и ще се радвам да срещна в беседите отговор на вътрешния си диалог или ще се занимавам с практиките?Ще стана вегетарианец или ще си остана във варианта постя и правя режими от време на време?.Ще играя Паневритмия всеки ден или когато мога ?.После разбрах,че всички тези въпроси могат да се съберат в един -Готова ли съм и искам ли да стана Ученик в Школата? Когато прочетох беседата "Четирите правила" държана на 09.03.1922 година. -за пръв път осъзнах колко сериозна работа е да си Ученик.Докато четях имах усещането,че съм в класна стая и Учителят е там.Нищо свърхестествено не визирам,просто индивидуална сетивност към въпроса.Тогава се запитах-себе си къде слагам? Поради тези причини намирам подобни разговорки тук за много полезни. Другото ,което ме мотивира сега да пиша,е че когато влизам във форума,всички теми са ми интересни,но в момента темите свързани с Учението ме занимават повече.Ако по тези теми не се беседва,те не излизат в лентата за нови мнения ,а и като не се говори,какво да науча и прочета? Според мен наистина е важно всеки стигнал до тук да определи за себе си как ще продължи,а отговора на тоя въпрос освен от други неща свързани с индивидуалността на човека,изисква и осъзнаване на Пътя на Ученика на школата. Казах ви,че не се определям като Ученик.Но щом съм тук и щом посещавам Паневритмия (една от практиките на тази духовна школа),етично е да уважавам и да знам правилата.Има правила.Учителя ги е казал в беседите си.Доколкото знам беседите са около 7000.Т.е достатъчен обем,за да не могат начинаещи последователи на учението да се ориентират бързо в правилата.Не са систематизирани според логиката на изложение ,с която сме свикнали да учим.Това е човешката логика.Мисля,че в това също има дълбок смисъл.В този форум чрез задъбочените мнения на по-напредналите в теми като тази,аз например се ориентирам точно в правилата,които не знам. Знанието е едно и е достъпно за всички,но само този ,който е последователен и дисциплиниран ще съумее да го изучи и приложи в живота си.Прилагането е много важно.Понеже като се захващаме да прилагаме,не сме съвсем въвели себе си в правилата,неволно и поради невежество или липса на знание ,възникват конфликти.Това е вторият въпрос на тая тема . Ще дам пример от това,което познавам вече ,макар и мъничко.Когато в един синхронен и красив кръг на Паневритмия влезе новак,който например започва силничко да пее.Мисля,че това поражда конфликт.Не е по правилата и смущава единението и концентрацията на другите в кръга.Или в кръга е влязал не непременно самонадеян новак,а възрастна жена,която не знае правилата,не знае,че ефекта на танца и положителното зареждане на пространството около кръга се получава от силата на колективното съзнание ,което се реализира от участниците,ако се получи замисъла по време на играта,ако всички играещи осъзнават,че са част от цялото в тоя момент.Тази възрастна жена е добронамерена и прилежна,но не е изпълнена от идеята.Влезнала е в кръга точно на принципа, по който хората влизат в църква и започват да целуват иконите,защото са виждали как някой друг го прави.Какво става с кръга в такъв случай.Мисля,че този въпрос ми излиза на втори план от тая тема.Има два варианта.Ако всички останали водени от своята опитност на по-напреднали продължат да се занимават все едно възрастната жена я няма,то тогава Паневритмия ще се получи.Но ако един или няколко се подразнят вътрешно ,макар нищо да не кажат и направят,то ефект от играта няма да има за никого.Все едно сте били на обикновена физзарядка в училище.Как да се преодолее подобен конфликт между Ученици и случайни последователи или симпатизанти?Моят отговор е с Любов и търпение,но и с тактично посочване на грешката на човека,с въвеждане на незнаещия човек в ритуала.Ако само сме любящи и търпеливи,но оставим работата без последствие,това е криворазбран либерализъм.И няма нужда от него.Няма обща рецепта за всички ситуации.Аз свеждам заключението си само до това,което вече ми е минало като опитност. Това е което мисля по въпроса. Благодаря ти Ани.От твоя пост получих подкрепа да напиша това.

Здравейте, Аз ви открих случайно и водена от лична трудност,която в оня момент беше център на моя малък,личен свят.Сега от позиция на времето знам,че няма случайни неща. Тогава бях написала в представянето си,че съм симпатизант на братството.После се запитах :.Ще остана симпатизант или ще се уча?Това са различни неща. Преди няколко месеца изтрих този израз,защото за пръв път си зададох въпроса,който днес се дискутира в тая тема. Да се представя,за да е ясна позицията ,която ви споделям. Знам много малко за братството.Чета,защото след доста лутания разбрах,че имам нужда да изучавам Словото на Учителя.Но напредвам бавно.От всяка дума,която прочитам се чувствувам точно като ученик в първи клас.Следя темите тук.От тях научавам допълнително и се ориентирам.Не се определям като Ученик..Когато чета беседите осъзнавам колко стари представи и товари трябва да хвърля,каква още работа имам да свърша със себе си,за да влезна в школата като ученик.Нямам колебания относно избора да бъде или не тази духовна школа.Просто поставям изисквания към себе си. Сигурно има място и за такива като мен. Щом в училище има цели 12 класа,а има и предучилищна ,че и детска градина,значи модела е този.А и в един клас всички не са равни.Едни схващат бързо ,други бавно.А в живота всеки различно прилага наученото.И в крайна сметка май прилагането е важно. Говоря за себе си.Не знам как тези съществуващи класове и бъдещи паралелки да съумяват да са заедно и да си помагат,а не да си пречат.Ако вървя по аналогията с възпитанието на децата,по-напредналия носи по-големи отговорности и от него до голяма степен зависи как ще се върви заедно по пътя..

Здравей Донка, Отговарям с известно закъснение. Рядко се пише в този форум и не съм видяла мнението ти. Макар да не играем заедно ,аз често си мисля за всички вас от кръга на Кенана и ви изпращам поздрав. Както знаеш се опитвам да играя и през седмицата.Не винаги успявам да го осъществя и ако не съм ходила да речем два дни,понеже все още съм новак,посещението ми след такова прекъсване е с проблем в концентрацията на вниманието върху упражненията . Пак в началото ме разсейваха,преминаващите хора и домашните им любимци. В тая връзка забелязах нещо интересно.Стопаните ,които извеждат например кучетата си на сутрешна разходка,хем ги пускат да потичат,хем започват да викат доста силно ,което на мен ми пречеше в началото,първите един два пъти.А самите животни дейстително се затичваха с устрем към нас и всички до едно просто спираха,при това без да издават звук на метър от кръга.Поседяват малко и се връщат към стопаните и игрите си. Мисля,че и ние ,които играем и стопаните разбрахме,че понякога животните имат по-добра сетивност от нас и сега всички ,които обитаваме района на Ямача при изгрев сме толерантни и не си пречим по никакъв начин. Аз съм "сова" .Наложи се да поработя върху себе си и май вече мога да се поздравя с известен успех . Така,че в момента Паневритмия освен всичко останало,което ми дава ,ме учи на самодисциплина,без която не бих могла да променя собствения си ритъм.

Една от причините да харесвам този форум е,че винаги научавам по нещо от други участници. Благодаря Impulsa.Беше ми полезно да прочета твоето мнение.Не знаех тази молитва. Поддържането на будно съзнание е една от трудностите за начинаещия. Приятно е да се изолираш,особено ако си стигнал до тук след някакво преживяване .Но не в изолацията (вътрешната) е същността на учението ,нали? Нито в самовглъбената сериозност,ако несъзнателно забравяме радостта от живота,докато се учим. Нито пък преминаването от едно духовно учение към друго,колкото и увлекателни да са и полезни. Това са само някои от трудностите пред човек,който търси духовност,хармония и себе си. Наскоро осъзнах,че когато играя Паневритмия успявам да балансирам и да уравновеся в себе си всички тези необходимости. Да съм тук и сега,да почувствувам божествената Любов,да се радвам на живота ,да обичам близките си и да се усещам като малка ,но не самотна частичка от цялото.

Мила Донка.Твоят извод за духовната гордост е трудност по пътя на Ученика на духовната школа. Но преди да стане Ученик,човек просто търси духовност. И докато е в тая позиция също се явяват трудности,които ако не се преодолеят могат да го разколебаят и отклонят или забавят по пътя. Аз визирах този случай,който също е частен и не е единствен.

Изчетох с интерес темата и мисля,че дори и да е повторение от вече писани неща,добре е да се напомнят някои опасности за пътя. Имам респект да използвам израза духовен път,затова нека кажа :трудности ,които имах при моя избор да се занимавам с определени неща,които преди този избор ,не са били част от живота ми. Първата трудност ,която аз срещнах , беше мисълта,че съм самотна на този път. Изпитах страх и исках да захвърля всичко ,исках си стария и добре познат живот.Било е просто преход от една жизнена линия на друга. Но този преход при мен се яви с тая трудност. Преодолях усещането за самотност на този път с молитва .Добрата молитва ми помогна в онзи момент. Добре помня,как, за да отвлека вниманието си от връхлетелия ме страх потърсих нещо да прочета и отворих точно тая молитва.Израза " Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве " , веднага разсея всичките ми страхове и се почувствувах добре.

Здравейте, вчера споделих горното в една друга тема тук за Учението. Днес искам да ви споделя още нещо за моите първи стъпки в Паневритмия. Много добър поглед върху духовната страна на този космически танц Паневритмия ,ми даде филма с Ина Дойнова.Гледам ги почти ежедневно у дома и всеки път научавам нещо ,което ми е убягнало.Проблем беше да ги сваля,не се записваха по някаква причина и съм благодарна на новите си приятели от Хасково,които ми ги дадоха.Гледала съм и други филмчета,но този препоръчвам .Не знам дали е за начинаещи или напреднали.Аз съм начинаеща,но го намирам за много добър . През работната седмица ,в кръга в Хасково ,не сме много.Винаги ,когато излезна сутрин ,мина през събуждащия се ,но все още спящ град си мисля,колко точно е определен часа ,в който най-добре се играе и най-пълно можем да взаимодействуваме с Природата.Да посрещнеш изгрева ,а после да се потопиш в магията на звуци и усещания е вибрация ,която определя целия ти ден след това.Каквото и да носи новият ден винаги се посреща по-леко и приятно ,ако си играл сутринта. Аз започнах на 46 години.Паневритмия може да се започне и на 60 според мен.Балансирана и хармонична тя не поставя никакви ограничения за възраст и състояние. И когато неканени мисли идват да ме натъжат или объркат ,аз мислено се връщам към зареждащото начало на своя ден и тананикайки си някоя от песните ги преодолявам. Така се получава при мен. Споделям ви го не за хвалба,а защото знам как случаен подтик и намесата на Донка ме сложиха на тая пътечка. Благодарна съм ,че ми се случи. Ако не сте пробвали и се лутате,както аз се лутах и търсех отговори на мои си въпроси ,просто опитайте.

Изходът? Ако в тази тема освен дискусия има място и за скромен опит,то бих искала да ви напиша какво приложих аз и какво продължавам да прилагам.Аз не съм философ и съм взаимствувала прочетено напътствие,но смея да твърдя,че и даде добър резултат. Авторът е Дийпак Чопра.Книгата е "Седемте духовни закона на успеха",а цитата е от spiralata.

Здравейте , аз не съм от запознатите с Учението,а от прохождащите. Доста време се ориентирах хаотично ,влизайки в този сайт и свързаните с него чрез линкове .Четях молитвата и мъдростта за деня,беседа някоя ,която се коментираше тук и споделените мнения на участници в този форум. Постепенно и стъпка по стъпка Душата продължавше да иска още нещо и по -систематизирано. Това желание се засили през тази година ,след курс по Паневритмия и реалното и практикуване на открито.Не мога ,а и не искам ,да спра да търся и чета. Доста време се чудех от къде да започна и взех две книги ,които в момента чета паралелно така да се каже:"Трите живота" -сборник беседи общ Окултен клас в два тома и "Великата майка" .И двете книги съдържат беседи на Учителя Петър Дънов,първата от общия окултен клас,а втората е цикъл беседи пред духовни сестри ,т.нар. четвъртъчни беседи. Езикът на който са стенографирани и стигнали до нас ,приспособен към времето,в което са изнасяни -началото на миналия век,първоначално ми създаде известно затруднение ,но бързо свикнах и сега ми е приятно да ги чета в тоя вариант. Имах същото усещане и с песните на Паневритмия в началото,,но колкото по-често ги слушам,а това е всяка сутрин ,толкова повече стават част от мене. Мисля, е нормално да бъде така,когато прохождаш.Първо се клатиш и си несигурен,но после вече не си помисляш да спреш . Днес за пръв път прегледах електронното издание на вестник Братски живот.Попаднах на 36 брой от тази година.Бих искала да знам дали някъде може да се сподели мнение или зададе въпрос по материал от този вестник.Знам,че тук в този форум могат да се правят такива коментари в съответни теми,но има ли друга възможност за материали от изданието,за да не се обременява форума? И накрая бих искала да споделя следното с други като мен прохождащи или все още колебаещи се дали да се занимаят с Учението. Паневритмия е невероятно преживяване.Ако все още не сте пробвали да се занимавате ,горещо ви съветвам да не губите време и да се лишавате от това толкова естествено,красиво и много зареждащо преживяване. Малко съм чела все още ,но също казвам,че словото на Учителя събира в себе си ВСИЧКО. Преди да стигна до тук, минах през доста автори.Поддържам интереса си към тях и продължавам да ги следя и чета.Бях удивена ,че всичко това вече е казано от Учителя в беседите му преди 100 и повече години. Това завещание можем всички да разучим и приложим. То е писано на нашия роден език и ние сме неговите преки наследници .

Като чета темата и се сещам за едно стихче на А.Блок: "Летят звезди, летят години. Тъмни,очите на Всемира ни следят. А ти Душа, по пътищата стръмни пак търсиш щатие за кой ли път...." Аз лично споделям убеждението,че щастието не трябва да се търси.Щастието е в самия живот с цялото му многообразие.За да живеем с усещането за пълнота и щастие има само едно малко нещо ,което трябва да направим.И то е да сме осъзнати,да сме будни за света около нас .

Здравейте, искам да ви споделя и моя опит.Няма да напиша"Аз станах вегетрианка,защото....",тъй като не съм вземала съзнателно решение да ставам вегетарианка.След 35-тата си година съм правила всевъзможни неща.Гладуване по метода на Лидия Ковачева, пост по религиозния календар,разделно хранене.Сега от позиция на изминалото време оценявам,че всеки опит е бил възможност да се убедя как ми въздействува всеки от хранителните режими.Осъзнавам също,че в началото всичко,което съм правила е било по-скоро диета,отколкото осъзнат от самата мен акт на уважение към тялото ми.А това е храмът на душата ми. Т.е при мен нещата ставаха на принципа на опита.Когато си гладувал 20 дни на плодове и чай и си се чувствувал прекрасно.Пълен с енергия противно на очакванията ,а после с вкарването на обичайната си храна усещаш как се появява умора и нервност,няма как да не регистрираш ,че храната е тази,която оказва влияние на общото ти състояние и тонус.Това ме караше да се информирам,да прочета още нещо и т.н.И така стъпка по стъпка както в онази хубава песен ,стигнах до това да спра да ям месо.Не съм се вричала във вегетарианство.Просто спрях да консумирам месо и то не ми липсва.А когато направих житния режим ,разбрах,че може би истината е в непреработените храни от растителен произход.Защото след житния режим ,вкарването на преработена (термично )храна и особено храните от животински произход-мляко,сирене ,масло отново ме позатлачиха.Ето така се слува при мене.Може би трябва и аз да кажа, както вече се каза тук в един пост-вегетарианството избра мен.Хубав ден.

Здравей Ralna,предлагам ти нещо от личен опит.Докато правиш тези и други неща ,за които пишеш или докато пътуваш към себе си и търсиш отговори на твои си въпроси,защо не опиташ да подобриш фона на това занимание.Аз лично,когато усетя,че съм в затруднение , правя някакво хранително прочистване и енергийна гимнастика.Ако не си пробвала опитай.Сега е Пролет.Красив и силен сезон.Цялата природа се ражда за нов живот.Една тридневка на плодове ,житен режим или просто пост до Великден и повече движение сред природата ще ти се отразят много ползотворно .Мисълта става ясна,постига се вътрешен баланс и хармония и изобщо нещата започват да изглеждат различно.През зимата изкарах курс и започнах да играя Паневритмия.Съвсем нова съм.Играла съм на открито и на изгрев слънце само няколко пъти,но това занимание действува толкова положително и зареждащо,че дните ми са хубави и напълнен въпреки всичко.А аз съм с цели 16 години напред по пътя ,от житейската спирка,на която си ти в момента. Успех .

Здравейте . Миналата неделя приключих с първия си курс по Паневритмия. искам днес да споделя нещата ,така както ги почувствувах до тук. Миналата година спонтанно си пожелах да изкарам курс по Паневритмия.Порових се в сайта,но не успях да се ориентирам дали в моя град има група за обучение.Не се получи тогава,но в мен остана желанието за това.Тази година (в края на есента ) случайно написах тук първия си пост.Искам да благодаря на Донка,която веднага реагира със съобщение и така в разговора ни аз разбрах,че курс по Паневритмия е започнал и ако искам мога да се включа.Зарадвах се на този подарък на съдбата.Казах си колко хубаво е ,че имам възможност да осъществя желанието си.Отидох в определения час на мястото на курса.Един училищен физкултурен салон.Посрещнаха ме мили и усмихнати хора,които също като мен бяха на обучание,а някои ( по-опитни) вероятно си поддържаха формата.Започнах да посещавам курса.Въпреки студената зима и неотопления салон,това което преживях е едно от най-хубавите неща в живота ми.Когато съм в кръга се чувствувам много различно.Чувствувам се защитена,спокойна ,радостна.По тялото ми се разлива топлина,в душата избуява радост и надежда и много светлина.Когато изпълнявам упражненията от първите 10,чувствувам с ръцете си на физическо ниво енергията ,която преминава през мен .Чакам с нетърпение и си мисля за неделното занятие.Веднъж пропуснах да отида и цяла седмица ми беше по някакъв начин не докрай добре.Много зареждащо преживяване е Пневритмия. Искам да благодаря на инструктора -Ваня.С лекота и много Любов тя просто ни въвеждаше в нещата.Благодаря и на всички онези ,които играят от години,но идваха с нас на курса.Присъствието им в кръга ме правеше уверена и просто играех без да мисля за нищо.А музиката.Тя е вълшебна.През седмицата се улавям,че си я напявам,когато съм сама със себе си или съм напрегната.И всички неприятни неща просто се разсейват ,когато си пея наум Първия ден на пролетта. Не съм играла още на открито.Искам да го направя . Благодаря на Бог,че ми помогна да стигна до тук.Благодаря на Учителя за това вълшебство Паневритмия.

Благодаря за отговора на въпроса ми Olq3.

Здравейте.С интерес прочетох написаното в тази тема. Интересно,някой може ли да ми каже как изглеждат нещата ако човек е :жена зодия Лъв с асцедент и Луна в Риби.

Здравей Натали, преди три години в един и същ момент сложиха лошата диагноза на майка ми и започна колизия в личния ми живот.А утре се навършват 6 месеца от смърта на баща ми.Също имам две деца.И аз като тебе тогава открих този форум.Четенето на темите,молитвите(които тогава открих за себе си) и беседите на Учителя ми помогнаха да се взема в ръце.Не става бързо и е добре да се потърси едновременно и професионална помощ от психолог.Не знам защо ние българите не го правим.А според мен трябва .Разговорите с психолога ще ти помогнат да съкратиш времето до момента,в който сама ще знаеш какво да правиш. Последното,което открих за себе си е музиката на Учителя.Свалих си я от този сайт и сега всяка вечер първо си чета молитвите за деня,а после слушам вълшебната музика .В резултат сънят ми е спокоен и следващия ден,който също започвам с молитва -хубав.Във времето,когато и аз като тебе бях много зле започнах да ходя много пеша и сред природата.Също действува добре според мен. Успех .Не си сама.Не го забравяй.Времето лекува .Но за да се получи е важно как прекарваме това време.

http://knigoteka.com/book/112994 Като прочетох тази книга доста по-добре свикнах да се ориентирам в собствените си сънища.Препоръчвам я.

Сега като се замисля,май винаги съм вярвала.Не са ми били нужни доказателства.просто съм знаела ,че Бог съществува,но това знание е било закътано някъде много дълбоко в мене.Когато си роден и израсъл във време на атеизъм не се замисляш много над този въпрос.Поне при мен беше така.После изведнъж се събудих и погледнах нагоре.Беше хубав ,топъл септемврийски ден.Годината не е важна.Вървях през една алея в гората ,а в главата ми чукаха въпроси без отговор и аз вървях без да се оглеждам наоколо.Нямаше никой друг освен мен на този път през гората,която с безмълвието си сякаш охраняваше тишината наоколо.Не знаех нито какво да правя,нито как да постъпя,нито защо ми се случват тези неща ,в оня момент.Търсех отговори,а не ги намирах.Трябваше ми помощ.Не издържах на огромното вътрешно напрежение .И тогава погледнах нагоре към небето.То беше синъо .С бели пухкави облаци,които сякаш танцуваха .Слънцето ласкаво грееше и цялата тази картина за миг засенчи тревожните мисли.Тогава видях или ми се е стори, че виждам едно благо и много усмихнато изображение.Беше като човешка глава ,с бяла коса,бяла брада ,която ми се усмихваше иззад облака.Помислих,че халюцинирам и отклоних поглед,но когато отново погледнах натам видях същото нещо.Сигурно е било игра на моето првъзбудено съзнание ,но и до днес като се сетя усещам спокойствието на оня миг.Не ,не съм си помислила,че това което виждам е Бог или негово изображение.Просто си казах,че толкова много ми се иска някой да ми посочи пътя,че започвам да сънувам наяве.Когато се прибрах, мислите ,които ме владееха в този следобед ,все още доминираха и почувствувах нужда да ги отклоня.Потърсих книга и спонтанно взех от библиотеката една малка книжка с мисли на Учителя.Бях си я купила от любопитство преди време и дори не я бях отваряла до този момент.Не знаех ,защо точно в този момент ми се прииска да я отворя .Зачетох се и наистина получих едно спокойствие.Беше като глътка свеж въздух.Четях и вече за нищо не мислех.Просто четях и ми беше хубаво.На следващия ден ,вече любопитна аз седнах пред компа и потърсих информация за Учителя.До този момент от живота си , от обща кутура ,знаех името и най-обща информация за този велик наш сънародник.Така попаднах на този сайт.И знаете ли ,когато го отворих за пръв път, видях отново същото изображение.Това беше снимка на Учителя.Погледнете я и вие.Има я в прозорчето на мисълта за деня и днес.Сега отново чета и се радвам,че имам възможността да го правя тук .Мисля ,че точно този момент беше началото на един нов сън за мен(както казват древните аборигени),

Весели празници на всички! Любов и светлина по пътя ви! Благословени идни дни! Голяма Благодарност на екипа на този портал за всичко,което прави тук неуморно и с много любов. Когато времето за мен беше спряло вие ми помогнахте да излезна от лабиринта ,в който сама се бях залутала. Благодря ви!

Човекът МОЖЕ да прави добро. Човекът трябва да се стреми да прави добро. От както за пръв път влезнах в тази тема една камбанка звъни в ушите ми .Забравен стих на един български поет от нашите съвременици.Запомнила съм откъс и сега ми отне врме да го намеря,за да го споделя тук .В моменти на житейски избори,когато е стоял въпросът дали е за добро това,което се каня да направя,този стих се е появявал в мисълта ми като няпомняне. Автореквием-откъси Стефан Цанев Господи, пропилях живота си,господи! Великите ми някогашни намерения са детски хвърчила над които-стъпил здраво на земята- мъдро се смея сега, без да бъда безумен Икар, но и без да бъда умен... Останах честен.Но дали това е достатъчно? Дървото,което разчита само на своя корен, не прави компромиси, не моли за дъжд, не изяжда ближните си, щедро се размножава, не лъже, не краде, не убива- дървото,значи,също е честно. За съдба на дърво ли мечтах? Твърде дълго живях-това ми е грешката. Защото разбрах,че ще живея дълго и отлагах всичко за утре,за утре,за утре... А утрето вече е вчера. Късно ли е да започна отново? След тридесетата година започват компромисите в името на всички полезни неща. За доброто се готвим постепенно и дълго, подлеци ставаме изведнъж. Вместо криле -размахваме лакти. Наляво,надясно,напред,назад- и объркваме: врагове ли,братя ли?... Все повече стават моите познати, все по-малко моите приятели. Сега тук в тази тема научих нови неща,за които благодаря .Научих още нещо за духовните категории добро и зло и прочетох интересни коментари.Ей така стъпка по стъпка и винаги от малките неща,човек подрежда в главата,в светогледа си пъзела на живота си . Добрите мисли вече са едно Добро.Малко или голямо е то според мен не е толкова важно. Весели празници от мен.

Предстоящия светъл празник Рождество Христово,ни настройва на приказна вълна. Споменът за детските ни години е жив и топъл. Искам да пожелая на всички Светли дни ,Добри мисли и Добри постъпки.И нека всеки от нас с живота си да напише своята най-красива приказка. http://margaritta.dir.bg/april/0711senzar.htm

Мили момичета,радвам се че сте харесали стихотворението на Валери Петров.Аз се разплаках първия път ,когато го четох.Тогава осъзнах,че няма да се разделя с кучето на дъщеря ми.До този момент честно казано аз се грижех много отговорно за него,но не му давах любов,защото просто не изпитвах такава.Чудех се на себе си,че позволих да отглеждаме у дома куче. Но сега вече е различно.Не го глезя,но го обичам и той усеща това и щедро се отплаща.Мисля,че освен всичко останало присъствието му у дома повлия много положително на всички нас и възпитателно.Наистина носим отговорност за домашните си любимци и е добре да сме много внимателни в момента на решението - да си вземем или не. Диана,кучето ще се върне.Непременно.Докато бяхме на почивка това лято,нашият Честър също последвал друго куче , докато майка ми го разхождала. Майка ми се притеснила много,аз бях на 4оо км и не можех нищо да направя.Дъщеря ми не знаеше понеже отиде по-рано на плаж.Обадих се на две мои много близки приятелки и им съобщих с молба ,ако го видят по улиците на града ни да се обадят на майка ми,а нея посъветвах през час да отива до мястото, ,където са се разделили последно . Не можех да направя нищо повече. Освен да се помоля .След час тези мои приятелки ,на които се бях обадила ми позвъниха и в скороговорка казаха ,че са намерили Честър ,но той е дезориентиран и уплашен,а те се опитват да го задържат ,докато дойде майка ми.Така кучето се намери.А за мен остана само да благодаря на Бог.