Розалина

Здравейте. Донка,хареса ми идеята ти.Може би поради споменатите от Ани причини ,тя няма да се реализира като разговор тук,но все пак искам да ти споделя как отекна при мен това ,което си написала. Аз вярвам,че Учителят е с нас,макар и не сред нас. Много съм мислила,защо той не е писал книги,а е изнасял беседи,които поради особеностите на времето стигат до нас пречупени през погледа на друг човек,пак бил той и близък ученик и саратник. Наскоро след прочит на една беседа мисля,че имам обяснение за себе си.Учителят със всичко,което е казвал и правил е искал да ни заведе до едно ново разбиране на добре познатите на всички хора неща.Показал е първо на своите ученици и чрез тях на нас ,как всеки може сам да осмисля нещата и в тоя процес те сами ще му се разкрият. Важно е как и за какво се молим .Важно е какво разбиране имаме и излъчваме чрез нашата молитва.В тоя ход на мисли за мен беше ценно да прочета написаното.Защото то ми даде възможност да разбера,какво Учителят е влагал в думичките на молитвата Отче наш.Дава ни една посока за ново разбиране.Това е една от най-полулярните християнски молитви.Лично за мен единствената ,която без усилие съм запомннила и с лекота си произнасям винаги ,когато имам потребност.Улавяла съм се ,да се опитвам да разсъждавам върху изразите и думите,от които е съставена тая молитва.Но сега получих едно по-широко разбиране ,което ще ми помогне да разсъждавам по аналогичен начин и ,когато чета други молитви. Ще си позволя да посоча тук,някои изречения от тълкуванието,които ми помагат да се ориентирам по-добре,без да правя опит да ги запомням на всяка цена.Те ми отварят една нова посока на размисъл . Мога да продължа с примерите,но всеки от нас,в зависимост от "книгата,която чете в момента" си отваря тема за размисъл.Във всяко от обясненията има върху какво да разсъждава и мисли човек. Хубав ден.

Много точно казано AL414.Особено за щедростта на приемането.Сякаш по-лесно ни се удава да бъдем щедри в даването , отколкото наистина със щедрост да приемаме.А второто е същото толкова важно. Когато четох "Седемте духовни закона на успеха" на Дийпак Чопра,дефиницията и целия коментар на т.нар.закон за даването ми беше ясна,но осъзнавах,че ми липсва едно малко пъзелче ,за да стане съвсем ясна цялата картина.Нещо не ми достигаше ,макар да не разбирах точно какво.Сигурно защото съм имала нужда нещо да разбера,скоро след този прочит ми се случи една случка. Веднъж много спонтанно и от цялото си сърце,предложих нещо мое ,на една приятелка.Тя имаше голяма нужда тогава,а аз имах това,което и беше нужно.Отивайки към нея ,аз бях радостна, само от мисълта,че ще и помогна да реши проблема си.Когато и направих предложението си ,бях много изненадана от нейната реакция.Тя панически ми отказа .Спомням си,как се почувствувах в оня момент.От объркана до виновна и обезпокоена да не съм я обидила и т.н.И двете се почувствувахме зле. Поговорихме си малко за други неща.Разговора ни не тръгна и се разделихме.Вечерта в къщи дълго мислих и анализирах ситуацията.Отхвърлях една по една евентуалните причини за тоя отказ,но не намирах отговора.Тази приятелка ми беше помагала многократно.Достатъчно близки сме.Самата тя е известна със своята щедрост.Дава от себе си винаги с отворено сърце и умее да зарадва човека.Не спах цяла вечер ,а на сутринта реших,че просто ще поговоря открито с нея.Тя ме изпревари.Тази случка ни помогна и на двете. Днес тя продължава да е един от най-близките ми хора ,с когото с удоволствие говоря на всякакви теми.Случката,за мен попълни липсващото звено в закона за даването.И двете разбрахме важността на това да приемаме също толкова щедро ,както можем да даваме. Тук в твоя пост ти си го формулирала много точно . Поздрави.

Днес вече зная отговорите на всичките си въпроси, поставени в тази тема. Преди няколко месеца ми се случи да усетя раждането на любовта на един човек към мен. За първи път през живота си съзнателно преживявам този процес - усетих как започна, наблюдавах развитието му, усетих края му, когато той направи своя избор. Невероятно красиво изживяване. В началото не изпитвах нищо, освен симпатия, но започнах да усещам неговите чувства и неговите чувства започнаха да събуждат ответни чувства в мен - а в началото не изпитвах нищо и не вярвах, че нещо може да се получи между нас. Любовта няма нужда от думи. Думите превръщат любовта в нещо друго. Думите са свързани с очаквания за ответ и всъщност са претенция към другия. Радвам се с тебе maggee .Хубаво си го казала . Аз обаче се замислих над тая мисъл на Учителя.Тук беше даден линк и аз прегледах книгата "Няма престъпна любов". Зачетох се с интерес ,но точно тая книга ми даде повод да мисля,че е много трудно и доста отговорно да се прави тематична подборка на мисли.Всяка мисъл,когато я чета вътре в беседата е в хармония с всички други мисли в тая беседа.Знаем,че Учителят понякога се е изказвал иносказателно.Веднъж срещнах две привидно противоречащи си мисли в една беседа.Съжалявам,че не съм в състояние сега да си спомня коя беше.Върнах се и препрочетох вече по-задълбочено цялата беседа.И тогава разбрах,но от целия текст,че няма никакво противоречие.Просто форма на т.нар.мозъчна атака.Беседите не са сложни,но трябва да се четат внимателно и с вникване. Също си мисля,че някои изводи са оставени да се досетим,да си ги формулираме след внимателен прочит.И това е предизвикателството.Иначе ако всичко е сдъвкано и смляно,човекът от началото на 21 век,може и да си каже.Това не е за мене.А Учителят е знаел,че това ще се чете и от нас. В тая мисъл,върху която ти си разсъждавала, ми се струва,че има някакво противоречие .Първото изречение го приемам веднага и го разбирам.На второто ме спира израза :"...не трябва да знае какви чувства имате към него."Сигурно и тебе това те е замислило през 2008,когато си задала тук въпроса си.Възможно е мисълта да не е предадена точно от стенографа,или редакционно при вадене от беседата.А може да е и съзнателен повод за размисъл . Като не знам от коя беседа е извадена ,няма как да разбера повече и ще се осланям на това да поразсъждавам,да анализирам собствени преживявания и да черпя идеи за разсъждение от споделени такива.Твоят извод ,например, на база личен опит , е много точен.Благодаря.

Благодаря за отговора Н.Дамянов.Приемам и уважавам правото ти и спирам да питам. Ще кажа как аз виждам нещата от моята камбанария. Форумите са едно ново енергийно образование пръкнало се покрай технологичните бумове и навлизането на компютрите в ежедневието ни. Някой може ли да си спомни кога в БГ се появиха първите форуми?Май в началото на това хилядолетие. Като гледам ,през последните месеци ,как набират скорост т.нар.виртуални социални мрежи ,мисля че сме съвсем в началото и сме съвременници ,и на виртуалните форуми, и на новите мрежи. Иначе думата форум ,както всички знаем, е с произход от времето на древен Рим(централен градски площад). В тези новопоявили се виртуални средища за комуникация,няма правила, освен писаните от създателите. Срещаме се ние тук, хора от различни места на нашата планета , точно на раздумка.Тя е тематична,но и свободна. Когато в дадено мнение са спазени основните правила-да няма обиди и нецензурни изрази,да не се пропагандират отявлени идеи противоречащи на идеята на този форум и т.н.(всеки може да ги прочете),всяко мнение има право на живот.Ако мнението не носи информация,която да заинтригува и увлече в дискусия ,то просто увисва и минава в забвение.Простичко е.Съгласна съм,че става понякога говорилня ,в която всеки говори и никой никого не слуша.Но какво да се прави? С допълнителни правила да се регламентира точно какво и как да се говори? Не мисля,че това е добър начин.Всяко ограничение ,допълнително изискване ,вече отива в посока на заблуда и грешки в духовния път за този,който го налага. Добре е когато разговарят съмишленици или само хора ,които заедно са стигнали до някъде в изучаването на Учението,защото то е основното в тоя форум. Но точно защото това не е зала на университет или професионална гилдия,или пък място за сбирка само на осъзнати духовни последователи на Учението,има голяма група хора , които тъкмо идват от долната земя (нека използвам тоя условен израз ,за да назова светската страна на битието).Образно казано,в първия момент те просто търсят нещо.Какво носят със себе си?Своите преживявания и светски опит.Ами естествено,че от тая позиция ще разговарят.Нямат друга.От къде знам ли?Скоро и аз дойдох от там и чукам на тази врата. Ние всички се учим непрекъснато.И сами ,и един от друг.Чрез собствения си опит и като изучаваме чуждия такъв. Имаме Учението,на което да се опрем,когато нямаме опит или не знаем какво да правим. Във вчерашната беседа много харесах нещо,което според мен може да предпази всички ни от боксуване в разговорите: Като чуха -беседа

Никола Дамянов,би ли ми помогнал да те разбера по-добре,като доизясниш мислите си от горния цитат .Може да разясниш само подчертаното в цитата,ако те затруднявам с целия. Например важно ми е да знам ясно и точно какво влагаш в израза:От тук нататък трябва да се върви по Пътя. и другият израз :Споделеният опит е най-ценен ,когато е свързан с Пътя ,по който вървят дадени съмишленици. Ценя коментарите ти в тоя форум.Прочела съм интересни неща.Но понякога така усложняваш и скриваш себе си ,че ми е трудно,както в случая да разбера . Не разбирам дали с горния пост, изразяваш недоволство или разочарование от начина, по-който се развива форума.Ако е така ,това е нещо, което можеш да обсъждаш с модераторите и администраторите му.Особено ако имаш по-добри идеи.В тоя случай аз не участвувам,тъй като съм просто участник,който се старае да спазва написаните правила за участие в тоя форум.Ако има нови правила ,ще направq своя избор за участие или не.И на мен ми се иска някои от най-добре пишещите тук (ти си един от тях) да ми коментира дадена беседа на Учителя и да го направи не само с цитати.Ама едно е на мен да ми се иска,друго е вие да го искате.Приемам вашия избор и не се противя ,нито се опитвам да искам правила за това. Ако пък искаш на участниците да подскажеш нещо,бъди по-ясен.Една искреност на никого няма да навреди.Всеки прави нещата от собствената си камбанария.Прехвърчат и искри.Не всеки позволява да му се дава съвет.Често нещата се приемат лично и драматично,но има и хора,които биха разбрали едно по-ясно послание. Щом сме се събрали тук,то е, за да се обогатяваме взаимно.Аз така приемам този форум.Единственото,което все още не ми достига е наистина повече мнения по беседите.Но пък съм доволна,че самата аз се научих да ги чета и така си вървя стъпка по стъпка.Не знам дали това е Пътя ,за който говориш ,но на мен ми харесва по този начин да изучавам Учението. Хубав ден.

Тогава се надявам да разбереш посланието ми . Каквото мислим, това и става.А когато ти самата имаш Любов в себе си,задължително ще срещнеш,ще привлечеш Любов. Лека .

Ще ти отговоря princessa,но нека преди това попитам само за сведение, ти тая мрачна картина -"...тъмен бг "мъжкар",а и една свекърва,която смята че мъжът винаги е прав,дори и пиян под масата.." от опит ли ми я казваш или просто си наблюдавала и си разговаряла с други по темата? Питам само да съм наясно с изходната ти позиция.Не са нужни подробности. "Кучето от гледане не станало касапин" Е ,на мен ми се случи да бъда и касапин в тоя живот. Извинявай,думата е грозна,но пък погововорката е точна. Предадоха ме.Беше гадно и грозно.Но разбрах,че и след предателството има живот. Разбрах и почувствувах Любовта .Разбрах с всяка клетка на физическото си тяло ,че ако нямаш Любов в душата си нищо нямаш. Това ,което написах е преживяно на клетъчно ниво. И знаеш ли,откакто мисля по тоя начин ,в живота си срещам все готини хора и мъже и жени.

Здравейте, Чета тази тема и се чудя. Не знам какво ви става мили момичета Деяна и azbuki.Тоя лош адреналин дето го изръсвате ,се отработва по-добре по-друг начин. Мъжете,та мъжете.Къде е проблема.Всеки мъж е наш( на някоя жена) син или любим. И понеже сме в езотеричен форум,да кажа,че всяка от нас може да е била мъж някога.Да ги е надробил тоя мъж едни и сега просто да си сърба попарата като жена. Или ще се отречем от разговорите си за прераждане ,карма и т.н и ще си повтаряме колко са лоши тъмните балкански субекти днес. Нима в едни теми ще говорим едно,а в други каквото ни е накипяло в момента.Не разбирам.Разсъждения по принцип са си празна работа и губене на време. Възмущението не ражда нищо. Жена съм и съм майка.Родила съм син.И ако той не уважава жената до себе си,когато до него застане такава ,прекия виновник за това ще съм аз.Ама с това съвсем не ви казвам хвърляйте камъни по свекървите.Любимите си вие избирате.Няма смисъл да насочвате огън срещу всички,ако сте разочаровани от един. А когато родите синове,запомнете урока и възпитайте добри мъже български.Защото колелото се върти и идва реда на всеки от нас да бъде първо в еднатаа после в другата роля.

Съгласна съм .И на мен ми е минавало през ума това сравнение . Още не съм срещала форум ,в който съотношението анонимност-неанонимност да е в полза на второто. От начало се чудех,защо е така.Сега не ми прави впечатление.Хората се познават по друго кой какъв е. Ако някой реши да заблуждава,то може да попълни всичко-име,снимка,адрес ,лични данни.И всичко това може да е неистинско. Имаме си шедъовър на българското кино по въпроса: http://vbox7.com/play:dadb2827

Обичането и необичането на разни дейности е въпрос на мисловен модел. Естествено,че има неща ,които не обичам ,а по необходимост се налага да извършвам. Понеже няколко такива започнаха да ми тежат до степен да се чувствувам напрегната и даже виновна ,ако ги отложа или претупам,започнах да си прилагам разни хитринки.Не лъжа себе си.Просто съзнателно променям мисловния си модел свързан с тия неща. Настройвам се предварително и само с разположение се захващам,но не отлагам,а планирам.Вече не чакам да ми дойде музата(това беше предишния ми подход),нито си измислям по-важни дела(любими занимания).Просто се настройвам с положителна мисъл.Търся благоприятното в дейността и прочее други неща или просто я съчетавам с нещо любимо.Например в дните на най-сериозното ми чистене, от дома се лее такава музика ,че ти се иска да затанцуваш.И само като се сетя как изглежда всичко това от страни ,като филм с Бени Хил,ме напушва такъв смях.Обаче аз предвидливо съм изпратила всички домашни по външни дела.

Здравейте, много интересен въпрос и идея. Колко жалко,че няма кой да отговори . А може би отговора ще дойде по някакъв начин?

Здравейте, Много интересна и доста пространна беседа е Като чуха Благодаря на хората ,които се грижат и отделят време да публикуват тук ,беседи за обсъждане или за четене. Има ги всички в Портала,но ние ,хайде нека не бъде ние,а аз,като влезна във форума,запаля се да чета коментарите и времето отделено за това занимание вече е литнало. А и кесаря си чака всеки ден неговото нали?Т.е трябва да се отдава и тая дан. Но да се върна на беседата. Това ,което ми се иска да споделя, е следното: Много размисли поражда в мене този цитат.В беседата има и други неща,които си подчертах за размисъл,но най-много ме замисли това.Как да се спазят и двата закона без да се смесват.Тук се разисква за това в една тема "Светско и духовно',а щом има тема и пишещи,значи тоя въпрос е на дневен ред пред мнозина. Намирам възможен отговор в беседата и правя извод,че божествения закон се спазва с Вяра. А закона на Кесаря? Може би отговора на въпроса за Кесаря ,като принципна концепция ,е също казаното в беседата като продължение на цитата: Залудо работи,залудо не стой.Плащай дан и на Бога и на Кесаря .Благодари за всичко,радвай се и не мисли за утрешния ден. За да се приложи това на практика доста наноси трябва да се махнат.Не знам за вас,но за себе си съм сигурна. Хубав ден.

-източник Уикипедия. А аз се чудех какво значи тази дума -емпирия.Е спомних си една чуждица.Благодаря на участниците макар,че думичката опит, на мен лично повече ми допада.Сега се сещам,че в средното училище ,преди около 25 години ,в часовете по химия се ползваше израза емпиричен опит.Ние учениците го възприемахме като термин и понеже думичката опит си стоеше там,аз поне не съм се замисляла,че в съчетанието на двете всъщност няма никакъв смисъл,защото става опит опит.(в превод на български).А да не би думата емпирия (от вашите изказвания тук) да визира само чувствения опит,за който се говори в препратката от Уикипедия? Хубав ден.Не се заяждам с академичния ви стил драги пишещи.Просто има и лаици,като мен, които четат вашите мисли и понеже аз отделих време да потърся думата я споделям за общо ползване.А и Учителя използва думата опит.Насочва учениците си ,чрез опита да усвояват знанието.Какво са упражненията ?Постигане на опит чрез постоянстване в дадена практика.Регистриране на усещанията,регистриране на мислите,наблюдение на случващото се в резултат от практикуване на упражненията. А някой от специалистите пишещи в тая тема,може ли да ми каже какво е отношението на Учителя към хипнозата?Има ли коментар някъде по въпроса?

Добро утро. И аз си помислих,че става дума за това да не се ползват външни патерици,да не се разчита на нищо външно.Силата е в нас.Но за да стигнем до нея може би е нужно да преосмислим : "1.Аз съм Господ,Бог твой ,да нямаш други богове освен мене. 2.Не си прави кумир и никакво изображение на онова що е горе на небето,що е долу на земята и що е във водата под земята,не им се кланяй и не им служи." Ако човек държи в съзнанието си и разбира тези божи заповеди,едва ли религиите и окултните школи ще са пречка да навлиза в себе си и да се свърже с душата си,та да разбере великия и път. В беседата,за която говорим сега ,има текст,който ме насочи в тая посока на мисли.

Освен публикуваните ,извадих за себе си и горните цитати от Ново разбиране - беседа;,която ни е предложила днес Ани. Интересно какво ли е имал предвид Учителя с израза ,"Пътят, по който аз вървя, изключва всички превозни средства." Прочетох няколко пъти целия абзац.Възможно ли е фразата да е случайна .Все пак в устни беседи има изрази ,които не са съществени.В самата беседа това също е казано.Но ми се струва,че с това изречение не е точно така. ============================= Донка по въпросите ,които ти поставяш мисля следното: За мен подчертаният от тебе израз означава пътя на душата в това прераждане.Иначе казано задачите ,които душата си е поставила за решаване в това прераждане. Интересно ,че това ,което Учителя казва в тоя цитат през 1925 г,днес го твърдят и съвремени автори: Сещам се за Закона за дхарма на Дийпак Чопра от книгата му "Седемте духовни закона на успеха" Или Вадим Зеланд -Транссърфинг на реалността. Варианти разни,но идеята е една. За да стигнем до разбирането за това какъв е пътя на душата ни според мен минаваме през; 1.Събуждане чрез изпитание,страдание -"Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път – пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил." 2.Започваме да се учим да различаваме,да чуваме гласа на душата-"Ще работиш, докато постигнеш нещо и задоволиш стремежа на своята душа." 3.Чак когато се научим да усещаме ,разбираме душата си ,се появява идеята за пътя ,който нашата душа е поела в това си прераждане. Този път е свързан с миналите прераждания със сигурност.А начина по-който ще го извървим или не влияе на пътя на душата в следващите прераждания .

Благодаря за подкрепата и споделеното didi_ts. Наистина само дадох пример за нещо,което ни се случва,а на мен в тоя момент ми се случи. Не от желание непременно да пиша някъде ,вземам участие тук.Чета с удоволствие и има теми ,които ми се завъртат в ума и тръгват едни мисли,които понякога споделям. За мен самата беше интересно в цялата ситуация и все още е природата на този страх.Беше толкова ясен,физически,абе нещо, което не бях изпитвала до този момент.Случвало се е да бъда несигурна,имала съм страхове понякога,но тая атака си беше толкова неочаквана,че ми отвори тема за размисъл. Тук има доста голяма дискусия за страховете и аз си я припомних.Попрочетох и други неща,концентрирах се,помолих се и нещата са доста различни с днешна дата. Другото ,заради което ви споделх примера беше собственото ми твърдение,че ситуациите наистина са различни,но и нашата подготовка за тях също е различна според времето и собствения ни опит.Затова не следва да очакваме от другите да реагират по определен начин.Всички вървим към една крайна цел,ама сме на различни отсечки. Освен моите си примери,докато си размишлявах по тая тема на няколко пъти се сещах за Пентаграмът - по Учителя Петър Дънов от Боян Боев И понеже няколко пъти ми мина през ум,седнах и си припомних тази статия.Беше ми полезно. http://izvorite.com/text/text130.htm Желая хубав ден на всички.

В горния си пост допуснах две малки неточности.Едната,че можем да анализираме и разсъждаваме по ситуациите в живота си ,когато вече са минали и другата,когато написах,че моят опит спира до тук. Това се получи,защото докато пишех ,мисълта ми се въртеше около една наистина минала ситуация и съвсем пропуснах да се сетя,че в момента съм в нова ,макар и съвсем дребна ситуацийка,с която все още не се справям. Ето за какво става дума.Имам шофъорска книжка от 12 години.Беше плод на спонтанен импулс.Взех книжка,порадвах се и я забравих.Не ми беше нужна.Справях се добре и без кола.Обичам да ходя пеша.А и градовете в БГ с изключение на няколко можеш да ги провървяваш всеки ден без усилие.Аз живея в един от тези ,в които ходенето пеша не е усилие.Когато ми се налагаше да свърша нещо с кола,все се шегувах,че имам книжка и няма проблем.После си намирах начина и пак забравях.Това лято нуждата да съм мобилна стана осезаема.Още се появи нуждата и нещата просто се подредиха за отрицателно време.Мои приятели ми предложиха кола на подаръчна цена.Зарадвах се.Ентусиазирано записах опреснителен курс при много добър инструктор.Видях,че мога да се справя.Колата дойде и вече е факт.Аз почти свършвам с курса.Миналата неделя се събудих с радостното чувство за нова свобода,че имам возилото и умението да си свърша всички ангажименти.Приготвих се да тръгвам и в момента,в който взех ключовете ме нападна СТРАХ.Не паника,а точно страх.Спрях в средата на стаята и се заслушах в себе си.Усещах го на физическо ниво в областта на слънчевия сплит.Наблюдателя в мен регистрираше всичко.Насочих цялата си мисъл към това усещане и се опитах да го преодолея.Излезнах и дори покарах,но беше пълно фиаско.Все едно олово имах в ръцете си.Спрях между един стълб и едно дърво на милиметри ,пред ужасените погледи на съседите си и от тогава колата си седи,а аз си ходя пеша. Ето това е новата ми ситуация,с която знам,че е най-добре да се справя сама.Когато до мен има някой (пробвах го на следващия ден) нещата стават.Но сама ли съм, появява се страха и аз просто избягвам срещата с него.Нямам преживяване свързано с коли,злополуки и т.н.Необяснимо ми е .Все още не успявам да стигна до корена на този страх.Майка ми ,с която споделих даде жокер за някаква катастрофа докато била бременна с мене в 7 месец. Описах случая само като пример. Иначе ще се опитам да се справя сама,а ако не успея има два варианта: 1.Търся помощ от специалист. 2.Продавам колата и си се справям пеша,както до сега. Впрочем днешния ден е обявен за световен без автомобили.Опит да се ограничи ,където е възможно поне за един ден ,отделянето на вредни емисии. На мен това ми подействува ,като оправдание пред себе си, днес също да не правя опити да карам. Хубав ден.

Интересно случвало ли ви се е нещо ,срещу което възставате категорично,не го приемате ,живота да ви постави в ситуация да го изпитате лично.На мен ми се случваше , докато видях зависимостта между моето неприемане и случките .Тогава започнах да уважавам правото на всеки да бъде себе си и започнах да се уча аз също да бъда винаги себе си. Разговорите на разнообразни теми са интересни и доста по-истински,ако участниците успеят да не приемат нещата лично.Това го научих от толтекските мъдрости на Дон Мигел Руис,с когото ме срещна за пръв път този хубав Портал.Преди да се включа с писане,аз четях около две години мненията и винаги намирах ценни мисли в искрените ви мнения,за което благодаря на всички постоянни участници и създателите.

Донче,първият ми отговор на твоя въпрос е мога,можеш,може .....Споделям казаното тук за силата в нас и за съществата от невидимия свят,които помагат да разгърнем тая сила.В големия план наистина е така.Всяко човешко същество,всяко друго същество има в себе си божествена частичка,чрез която винаги може да осъществи връзка с божественото начало и хармонията на Вселената.Този механизъм работи на физическо ,материално ниво обаче , при хора подготвени и събудени,осъзнати.Тази подготовка може да се е състояла в хода на личното им развитие ,напр.при подходяща семейна среда,която се е постарала да събуди,а не да приспи по-дълбоко духа на детето.Или пък подготовка от придобит ,правилно отработен урок тук и сега,който е събудил духа. Но в материалния ни свят,нещата имат винаги начало и край. Има ситуации,които ни връхлитат преди да сме събудили духа в себе си.Когато не сме наясно нито със силата ,нито с мястото си в тоя кръговрат наречен живот.Когато изобщо не се и сещаме ,че всъщност :Изпитанието е плод на някакъв наш предишен избор и преминаването ни през него определя нашето бъдеще. В такива случаи мисля,че е важно да има някой,който да ни издърпа.Все пак никой от нас не е Робинзон на пустинния остров. Осъзнах ,че аз съм щастлива в това отношение .При моята първа житейска ситуация тук и сега,имах до себе си много светъл и точен човек,в лицето на една приятелка.Неотдавна осъзнах,че тя се появи в живота ми няколко години преди моето изпитание.Сякаш за потвърждение,че нещата се случват на енергийно ниво преди да се проявят на материално.И като потвърждение на факта как силите от невидимия свят ни помагат.Понякога като изпращат на пътя ни подходящите хора,в точния момент.За моя случай съм сигурна ,че е точно така. Много често обаче се случва, около нас в момента на взрива да няма никой ,който да може да помогне на силата в нас да се изяви и да започне процеса на справяне със ситуацията.Това е така,защото не само нашата душа си ходи напред -назад спейки.Почти всички хора минават през това състояние и се налага да има страдания,та да се събудим и осъзнаем.И какво правим,ако и близките ни,приятелите са спящи?Най-доборото ,което можем да направим е да потърсим професионална помощ . Аз вярвам,че появата на добър специалист в съответния момент,защото някой ни го препоръчва или се дължи на собственото ни хрумване да потърсим професионална помощ,при много хора е проявление на силите от невидимия свят,които ни подкрепят и насочват ,за да преминем през изпитанието. От личен опит също знам,че и професионалистите понякога могат да са спящи души,които изповядват класиката в жанра -хапче,терапия и т.н.При такъв специалист пациента няма шанс да се събуди.Но и в това също има някакъв смисъл. За ситуациите можем да разсъждаваме и да ги анализираме ,когато сме излезнали изън тях.Както се казва - спокойното съзнание може да покори цялата Вселена.Моят опит засега спира до тук. Здраве,Сила и Живот на всички. П.С.Моите разсъждения са от позицията на казаното от Донка:".....ако все още осъзнава добре това, което се случва с него", т.е за момента преди да сме престъпили границата,отвъд която нещата вече имат друга квалификация .

Благодаря Ани и xameleona за линка с интересната статия. Като се замисля,наистина светското и духовното могат да бъдат в човека добре свързани и макар да имат различна посока на устрема си.Вижте сравнението -корените на дървото проникват все по-дълбоко в земята и смучат сокове от недрата и,а клоните и листата са устремени към небето и Слънцето.Красивото,развито,величествено дърво има и двете ,и те са в хармония,а не в антагонизъм.А всички сме виждали и други дървета.Стърчащи стволове със суха корона,без листа и плод.Обратното да има корона ,а да няма корен не е възможно май.Следователно и ние хората,следва щом сме тук, да бъдем като първите дървета.Мисля,че това е възможно.Не е нужно да има отричане от едното за сметка на другото.Обединяващото са нашите мерки за нещата.Щом гледаме към небето и Слънцето и се стремим да ги достигнем,това е възможно да ни бъде мярката и в нашия светски,материален живот. Сещам се за две поговорки: "Дори кокошката като пие вода поглежда към небето" "Прекален светец и на Бога не е драг"

Здравейте.За пръв път влизам в тая тема и я изчетох с интерес.Колко хубави мисли сте споделили тук.Още от 2004 година ,та до днес. За мен отговора на моя си въпрос за сродните души,се получи чрез книгите на Беа Нади -"Приказки за боговете".Наскоро видях,че първите две книжки са качени в spiralata ,а третата все още не .Но пък бяха преиздадени тая година и все още се намират. .Така,че горещо ги препоръчвам.Тази малка трилогия е четиво ,към което понякога се връщам и все откривам още нещо . Пак наскоро попаднах и на подборка от мисли на Учителя по темата,а днес видях,че тя също е публикувана в няколко мнения от 2005 година в тая тема.Така,че май всичко е казано,а кой ,кога и как ще срещне или не своята сродна душа,това си е божа работа. Добре дошла и от мен Alexandra_St..Приеми малък приятелски поздрав : http://www.vbox7.com/play:61e36b4d П.С.Ще дойдат отговорите на всички въпроси Александра.Сега си ги разбрала с разума си,а те ще дойдат от сърцето ти.Нужно ти е време и търпение.А дотогава ...ти ще решиш какво да правиш .Аз писах дневници,открих нови и интересни занимания.Горещо ти препоръчвам да изкараш курс по Паневритмия.Сега му е времето,та на пролет да играеш.Няма да усетиш,но със сигурност един ден всички цветове на дъгата ще се върнат в живота ти и филмът вече няма да е черно -бял.Обещай,че тогава ще ми се обадиш с ЛС. Като продължавам да си мисля по темата изваждам за себе си няколко извода: Май е по-скоро изключение ,отколкото правило, да изживеем земно превъплъщение със сродната си душа.И защо ние хората въпреки всичко все нея си търсим и то в човешките си взаимоотношения?Да си заедно със сродната си душа тук и сега ,според мен означава или заслужена ваканция и почивка в земната орбита, или доста сложна обща задача,изискваща обединеното усилие на малкото цяло(кръгчето от двете души),което заедно с много други такива кръгчета е предназначено за нещо според замисъла на Вселената. А в общия случай( =777-12),точно това е интересното,че едната половинка е тук,а другата не е.Тази,която е тук има задача.Другата и помага,но не са заедно.На мен ми е добре просто да знам,че имам такава сродна душа,която ме обича и разбира.Това прави и пътя ми по-лек.А срещите с различни,не сродни непременно души обогатява и дава нови възможности, чрез обмен на информация, енергия и най-вече опит. Мисля ,че всички имаме освен частните си задачи и една обща.И тя е да се научим да обичаме.Ами решението на тая задача е в срещите с други души.Със сродните ние знаем какво е това да обичаш.Не ни е нужен опит.Просто го знаем.

Вървях напрегната и малко тъжна.Детето ми замина на турне.Пътува втори ден и нямам връзка.Опитвах се да укротявам мислите си,но не ставаше за дълго.Уж пуснах роуминг.Оператора -консултант ме уверява,че всичко е ОК,а връзка просто няма.И ето,че на входната врата ме среща млад човек от блока.Любезен поздрав и аз внезапно решавам да попитам дали разбира на какво се дължи липсата на връзка по мобилния ми телефон при включен роуминг.Човекът се замисли кратко.Направи няколко предположения и най-"абсурдното" от всичко беше да пробваме от неговия телефон.Казвам абсурдно,защото моя телефон работи. Аз се колебая.Не искам да го ангажирам,но той спокойно прави опит и най-сетне чувам гласа на детето си.Странно,че веднага след това и с моя телефон връзката беше вече възможна.А цял ден бездушен автомат казваше "Няма връзка с тоя номер".Детето каза,че не е изключвало телефона си нито за миг и е правило опити да се свърже ,но също без успех. Боже ,каква огромна радост,облекчение и благодарност изпитах в тоя момент. Ей това ми се случи и много ме зарадва. Може и да ви звучи смешно и доста наивно,но мен ме зарадва тая отзивчива помощ.

"Мисълта ражда действието." (българска нар.поговорка) http://www.pogovorki.com/bg/pogovorki/?sbukva=%D0%9C

Да, такава е поговорката "Безплатен обяд няма!". Та се зачудих, има ли/съществува ли в такъв случай нещото, което се нарича подарък? Подаръци на непознати правим ли? Не. Ако правехме...светът досега да е превърнал в Рай, но не е...А подаръците също пари струват- подаряваме ги на близки, за да им затегнем каишката...та да не се опитат да избягат... Как да не правим подаръци на непознати?Много хора правят такива подаръци.Не материални,но много по-ценни-усмивка,топла дума,комплимент,цвете.Вчера вървях по улицата и едно момче(15-16 г) се затича,прескочи мантинелата ,откъсвайки в движение малко цвете,поднесе го на момичето,което вървеше пред мен,усмихна ми се с много мил поглед и се върна отново в компанията на другия тротоар.Погледнах момичето.Бяха непознати.Личицето и светна и съм сигурна ,че това момче направи много красив подарък на това момиче.На мен ми стана приятно и в тоя смисъл също получих подарък. Когато разхождам привечер кучето си непрекъснато срещам мили и любезни хора,непознати ,които се спират ,казват по някоя добра дума и т.н.Примери много.Но съм сигурна,че и вие имате такива. А светът все още не се е превърнал в рай,защото част от нас хората ,като непослушни деца ,предпочитат да се сърдят на света и да живеят вгледани само в себе си,вместо да отворят сърцата си за Любовта и чрез нея да познаят Бог .

Здравейте. Споделям мнението ,че услугите на астролози ,лечители и ясновидци ,при които ние сме избрали да отидем следва да се заплащат.Т.е не виждам нищо лошо и нередно в заплащането на този труд . Дали са истински или не дарбите им,дали хората ,които се представят за такива са комерсиални или не,това не е водещо за мен в отговора на въпроса със заплащането на труда им.Водещ е нашият избор да потърсим тяхната услуга.А когато човек прави такъв избор ,той преценява дали и доколко го устройва цената за тази услуга.Нали никой насила не ни е накарал да отидем при такъв специалист? Нашият мъдър народ е казал в една поговорка"Не е луд ,който яде баницата,а този, който му я дава". Съвсем друг е въпроса кои от хората представящи се за ясновидци,астролози ,лечители и т.н. наистина са такива и кои са просто измамници .И дали човек трябва да търси изход за себе си и проблема си при всеки,който си е сложил табела.Няма правила и общовалидни рецепти.Всички действуваме на принципа на опита и грешката.Няма смисъл да се гневим и да обвиняваме,нито пък да очакваме някой с категоричност да ни каже дали астролога е астролог или ясновидеца познавач.