Розалина

Колко хубава тема Божидар. Обичам Коледа.Днес освен тебе още един човек ми я напомни с песничка. Истинско удоволствие е да измисля подаръка на всеки от моите близки.Още не съм се замисляла за тая Коледа,но аз по традиция го правя след 28.11. всяка година. Сещам се за подаръците,които помня и най-ме сгряват.Те са от моите две деца,които не са малки,но са учащи,сиреч нямат доходи .Те са ми подарявали: 1.Собственоръчно ушит малък гоблен -дъщеря ми на 11.Тайно го е шила с баба си.детски естествено,но сложен в рамка. 2.Четях П.Куелъо и синът ме зарадва с негова книга,която нямах. 3.Рисунка върху керамика -виждането на моя син за моята зодия върху теракотена плочка. А миналата година изчезнаха с кучето в следобеда на 24.12. Подаръка беше снимка в дървена рамка на двете деца и кучето между тях, в гората край едно дърво.Дървото е невероятно.Има 7 разклонения на короната си.Тази снимка гледам и в момента на бюрото си в офиса. Наскоро видях детското списание "Изворче" на издателство Бяло Братство и съжалих,че нямам близко дете на подходяща възраст ,за да му подаря брой на списанието + абонамент.Списанието е много хубаво. Поздрави

Диана,аз видях голямото У в заглавието на темата и отговорих според него. Аз не очаквам за себе си подобна среща във физически земен план.Защо Никола го очаква и се надява той си знае и ще ни каже може би,ако реши. В линка,който дадох е разказано как от една "случайна" книга в книжарница ,Пако Рабан е стигнал до Беинса Дуно,когото приема за свой духовен Учител. Аз стигнах до Учението,чрез поредица от събития и знаци,които малко бавно и трудно, но все пак разчетох в един момент.Но не съм срещала човек,който да ме поведе в качеството на учител в оня момент. Сега вече имам много учители тук и сега.Мнозина от пишещите в тоя форум бих сложила в това число,както и хората,с които се срещам покрай моите занимания с паневритмия.Но все пак темата засяга един друг момент от живота ни.Или поне аз така я разчитам. Поздрави

Всяко така наречено от нас хората предателство ,е всъщност един урок.От научаването на тоя урок зависи как ще продължим да се учим нататък.Дали ще повтаряме класа или ще минем напред.А как се научават уроците?Анализ,оценка,търсене на поуката,промяна в себе си,защото другия няма как да променим.Той си е на своята жизнена линия,а ние сме на нашата и тя е различна.Познава се дали урокът е научен ,когато стигнем до момента на приемане без осъждане,без обида,гняв и прочее други съпътствуващи предателството терзания.

Klaudia, бих се съгласил почти с всичко, което си написала с малко изключение... Имам достатъчно основание да считам, че един Учител по-скоро се появява във "физическо превъплъщение", но нямам желание да се мотивирам или да коментирам в тази насока. Мисълта ми е друга... Сигурно знаеш израза "Много са избрани, но малко са призвани!", което тясно кореспондира с появата на духовен Учител за даденият човек... Всъщност почти всеки се е убедил (проверил) и една друга теза "Няма незаменими хора!", която също има доста допирни точки с библейският израз... Тук сериозно стои въпроса, ако при теб дойде наистина очакваният Учител, а ти не го разпознаеш, какъв е смисъла от чакането ?!? В този ред на мисли, ...ти мислила ли си за това, как можеш да разпознаеш недвусмислено твоя Учител например, ако се появи? (физически имам предвид) Не съм мислила Никола,защото аз разпознах своя Учител.Не го чаках.Търсила съм го ,но не осъзнато ,отнесено към самия физически ,времеви момент на търсенето.Разбрах,че съм го намерила чрез усещане за Радост и спокойствие,което не спира да ме изпълва и до днес.Така,че думата чакане от моя гледна точка не е най-точната.Ако е станало ясно,аз не съм в извадката от хора,които съзнателно започват да търсят духовен Учител.При мен просто се случи.Избрах да следвам ,да изучавам и прилагам Учението завещано ни от Учителя Беинса Дуно. Благодаря за предупреждението и загрижеността.За миг не съм се почувствувала и не се чувствувам призвана или богоизбрана.Почувствувах се обаче призована.Мисля,че това е бил копнежа на собствената ми душа. Аз съм един съвсем обикновен човек,средностатистически,който се радва,че намери своя пристан и знае,че от тук нататък е отговорен да преустрои живота си ,за да заслужи правото да бъде ученик на този Учител. Впрочем по темата Учител и ученик ,най ми допада определението,дадено в статията на Ангел Томов , написана по покана на Редакционната колегия на сп. „Философски преглед” от 1929г.Който иска може да я прочете тук: http://www.panevritmia.info/philosophy/ Не знам,защо настояваш на израза физическа среща,когато говорим за Учител. Иначе смятам,че всички хора ,които са били и са в живота ми са мои учители.Анализирала съм това за всеки от тях,като съм си задавала въпроса на какво ме учат-родителите,съпруга,децата,приятелите,други те житейски срещи. Поздрави.

БожидарЗим,попитах те ,защото въпросът за целта на живота ,ме занимаваше преди време,когато четях различни автори,които засягат тоя въпрос.Не знам дали тази тема е подходяща ,да го разискваме в нея.Не съм стигнала за себе си до отговор.Ще направя опит с упражнението,което даваш.Стана ми интересно и по още една причина.Ти казваш,че ще разберем дали това е нашата цел по усещане.Усещането е -да ни се доплаче.Това ме изненада наистина.А защо не да ми се прииска да ликувам например.Така,че ще изпробвам върху себе си ,за да видя как ще ми подействува на мен. Поздрави.

Съгласна съм с казаното късметче. И мен ежедневно ме занимава тоя въпрос.Живея в центъра на нашия град .Вечер разхождам кучето и винаги срещам една и съща жена.Много окаян вид има и аз редовно я подпомагам,та тя още като ме види и тръгва към мене.Настоятелна и упорита е.Няма как да излезна от дома си и да не я срещна. Градът е разделен на зони-централна градска част и църквите.Там не може да застане някой неизвестен на организаторите на просенето.Тези,които събират парите и се разпореждат с човеците,които използват за целта като стока.Ако се появи някой да проси и не е в схемата им ,следва саморазправа и човекът просто изчезва.Периодично идват гастролъори,т.е сменят просяците,та да не се набиват на очи.А най-тъжна е картината с бебе ,в ръцете на млада просякиня през зимата . Властта периодично "взема мерки",които се изразяват в разгонване и затваряне за 48 часа на организаторите,ако ги знаят и хванат.Това е.Нямаме социални домове за настаняване.Детските педагогически стаи не знам какво работят,но децата от малцинставата са на улицата и просят.Честно казано не знам кое е добро и как да постъпвам.Сърцето ми не ми дава да подмина беден и страдащ човек.А като знам,че за него от това,което давам нищо не остава ,се чудя понякога как да реагирам. В таз годишния филм,който спечели Оскарите-"Беднякът милионер",индустрията на просията в Индия беше много добре показана.Мисля,че в България положението не е по-различно.

Не знаех какво е и защо се молят хората,докато веднъж не попаднах на Добрата молитва. Още щом прочетох началото:"Господи,Боже наш,Благий ни Небесен баща" и изведнъж разбрах ,усетих едно отпускане,опора,сякаш някой сваляше товар от гърба ми и ми даваше от силата си.Това беше моето обръщане и осъзнаване на огромната сила на Добрата молитва.

Благодаря за отговора БожидарЗим. Звучи интересно и наистина лесно на първо четене. А ти стигна ли до своята истинска цел в живота чрез това упражнение ?

Здравейте. Аз мисля,че всеки човек си има Учител в духовния Път. Когато ученикът е готов,този Учител се появява.Не се налага и няма нужда да го търсим.Той идва сам при нас. Освен това си мисля,че не е задължително Учителят да е човек,т.е да е във физическо превъплъщение ,заедно с учениците си.Учителите винаги имат връзка със своите ученици.Тази връзка няма как да се опише с думи,но важно е,че съществува.

Звучи невероятно -лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота. Би ли го споделил с нас БожидарЗим?

Думата провал по възходяща градация е след думите -грешка,неуспех.Т.е съдържа драматичен заряд ,от гледна точка на индивида. Аз се провалих......... Ние се провалихме........... Тези две форми съдържат оценка за минало събитие,която е негативна,отрицателна от днешна позиция.Градивна ще бъде само в случай,че човекът или групата,която прави този извод и дава тая оценка за себе си, е в състояние да направи следващата крачка и да излезе извън обсега на тази дума.Ако човекът успее да замени отрицателната мисъл за своя провал с положителна мисъл.Това според мен става чрез приемане и прошка.Да простим на себе си. Ти,Той,Вие,Те се провалиха в .......... Отново оценка,която на мен лично ми граничи с осъждане.А кои сме ние да съдим? За себе си правя извод ,че съсредоточаването на мисълта в тая посока,когато оценяваме събитията от живота си ,по-скоро действува деградивно отколкото градивно.

Здравей didi_ts.Аз съм дала вече един отговор в тая тема,който е бил от позиция на мен самата.Днес по случайност имах възможност да видя ,като външен наблюдател, софийския градски пейзаж .Твоят въпрос в голяма степен засяга това,което се случва днес в големите ни градове. Картината на днешния ми ден започна с едно много красиво пътуване.Денят - ясен и слънчев.Есента все още е в красивата си жълто-оранжева премяна,редувана с зеленото на боровете.Изненадващо спокойна и без обичайното движение, беше днес сутринта автомагистрала Тракия.Не карах аз ,не включихме радио в колата ,шофъорът беше мълчалив,а аз нямах нищо против също да помълча за тия 2 часа и това ми даде възможност да се насладя на гледката и да пътувам наистина приятно до София.Обичам този град и ми се свива сърцето да виждам всеки път в какво го превръщаме ние хората с нашите действия.Бетон ,метал и стъкло.Сградите по Цариградско шосе с ужасяващата си архитектува и липса на единна композиция и мисъл.Всеки път когато идвам се е появила някоя нова.Днес имах работа в Младост 1,до станция 13 на Метрото.Този хубав някога Софийски квартал е пре-пре застроен.Всеки сантиметър е усвоен.И като гледам коли и сгради,май хората стават излишни на тоя фон.Витоша се извисява и сякаш е нереална,но добре,че поне на нея можеш да си спреш погледа ,иначе градския пейзаж е наистина смазващ . Описах всичко подробно,защото ме впечатли и защото си мисля,че големия проблем на нас хората в България е дето скъсахме връзката си с природата.От къде да се зареди човек,та да не се огъне и да превъзмогне несгодите на битието си в материален план?Има,все още има от къде,но връзката я няма.Бетонни улици,бетонни ж.к.,стари автомобили и въглероден двуокис. Какъв е изхода?За едни -да тръгнат по белия свят и да търсят там рая на земята. За други- да преосмислят престоя си в големия град.Пример е еко-селище "Васил Левски" в Странджа планина. http://jivdom.info/forum/index.php?showtopic=668 http://rodovo-selishte.jivdom.info/index.p...y&Itemid=38 Не знам какъв е поминъка в подобно селище,но радостта и хармоничното съжителство с природата се виждат на тия снимки. Трети да останат в този земен ,създаден от нас самите ад и да правят това,което ти пишеш,докато могат. А всички заедно можем и трябва да се опитаме да възстановим връзката си с нашата природа,като я обичаме и пазим.Както човекът не притежава нищо друго на тоя свят освен тялото си,като единствена собственост и само от неговите действия зависи в какво тяло ще живее,така и народите имат само природата ,земята си.Като не проумяваме ,че режем клона ,на който седим с действията си-ето че получаваме всички целокупно шамар -икономическа криза.Тя прави стоп на безобразните застроявания не само в България,а по света.Днес и авто трафик нямаше пак по причина криза(по магистралата имам предвид). Аз се моля повече хора да се събудят и да научат тоя урок.Не е страшно,че оставаме без работа.Страшно е да останем без природата си.

Здравейте. Интересно,защо тази тема подминахме без внимание. Мисля си.Има най-общо казано ,две възможности. Или всички хора,които влизат тук живеят здравословно и няма какво да си кажат по темата,защото всички просто го правят. Или темата е неудобна.Живеещите здравословно и практикуващи са толерантни,а за другите ,които искат,но не са съвсем на тая пътечка по някакъв начин ,темата е неудобна и по-добре да я подминем.Да си говорим за отношението ни към старостта или смъртта е далече по-добре.То е нещо,което не ни е на дневен ред и можем да развием мисли от тая позиция. Реших да ви споделя къде съм аз по тая тема. Оглеждам се в себе си.Знам много по темата като теоретични постановки.Сега, в хода на изучаване на беседите ,навлизам и в съветите на Учителя.Книгата "Здраве,Сила и Живот" е една от книгите за Учението,които харесвам и чета.Прилагала съм и прилагам някои неща като- режим на хранене,двигателна активност .Но си задавам въпроса.Това достатъчно ли е,за да кажа,че живея здравословно?Оглеждам се около себе си.Виждам как голяма част от моите познати ,както и аз, изкарваме първата половина от живота си живеейки нездравословно.После в един момент -внезапна болест или друго негативно преживяване,някои се обръщат към темата със здравословния начин на живот и я превръщат в начин на живот за себе си..Други продължават да я карат половинчато.Половинчато означава спорадично прилагане на нещо ,например хранителен режим,движения и упражнения за известно време,а после отново разпускане на коланите.При първите опити в посока изчистване на организма се получава добър ефект и ние решаваме,че можем така да се позареждаме от време на време.Мисля,че това е доста опасна практика.Понеже съм все още в тая група го говоря най-искрено пред вас от опит. С разума си съм на 100% убедена в правилността на всички съвети за здравословен начин на живот.Но не се мобилизирам достатъчно ,за да го приложа на практика в живота си.Отстъпвам пред обстоятелствата.Например,знам,че ще се чувствувам много по-добре,ако си установя един постоянен ритъм на ставане сутрин в едно и също време,което да ми даде възможност да направя упражнения,а защо не и ежедневна разходка навън.Когато го правя,денят протича различно.Но за целта трябва да си лягам също поне в 22.00,вместо да преседявам на компа до след полунощ или да чета до същото време.На някои може и да им е достатъчен кратък сън,но аз знам,че при мен е нужна почивката от 22 до 6 часа.Иначе съм благословена с добър и здрав сън.Преди две години независимо от времето ,аз всяка събота и неделя ,ставах в 8 и вървях пеша по 10 км до един крайградски парк.От една година не го правя.Все възниква нещо,което ме отклонява.И веднага усетих разликата в начина ,по който се чувствувам.На всичко отгоре много успокояващо ми действуват теории от рода на :Не правете нищо против волята си или нищо по принуда.Усилието да направиш нещо се отразява негативно на резултата и т.н. Замислих се каква е моята воля.Тук в една неделна беседа прочетох мнение на Учителя за волята.Съжалявам,че не мога точно да цитирам източника,но ставаше дума,за това,че волята е дете на нашия ум и нашата душа.И ако нямаме воля,то значи все едно детето е хилаво.Да се сложа в тая графа не ми беше съвсем приятно.Но пък това е истината в момента. Сигурно за една част от вас,това,което пиша ще прозвучи много странно. Иво откри тая тема и постави въпроса :Как прилагате.Споделете. Вероятно идеята на Иво е споделеният опит да стане заразителен. Съжалявам,че вместо положителен опит ,първото мнение по тая тема е една не съвсем положителна от гледна точка на темата лична изповед. Но си мисля,че трябва да започнем да си казваме нещата искрено.Тия ,които искаме,а все още не го можем,не го правим.Иначе да разсъждаваме умеем,да учим също.Но без прилагане на 100% на наученото ,все едно нищо не правим приятели.Това е моето мнение.Като ви го споделям ,аз всъщност предизвиквам себе си . Хубав ден на всички и простете за многословието. П.С.Хубавата за мен новина е ,че срещам все повече хора,които не пропиляват първата половина от живота си,а просто живеят здравословно от малки и без никой да ги е учил на това в средностатистическите БГ семейства.Може би аз това търся и затова го виждам.Вие може и да не сте на това мнение,но оставам с надежда ,че ще успея да култивирам достатъчна воля, за да приложа не половинчато,а напълно това,което чета и харесвам по темата здравословен начин на живот. Все пак ,ако някой е успял да се преодолее,т.е имал е сходна изходна позиция и е променил живота си ,ще ми е стимулиращо да го науча.

Има една еврейска поговорка,която казва,че от всяка ситуация има минимум 7 изхода. Тази поговорка ,според мен, е израз на Надежда и Вяра едновременно.

Здравей zlatnia56. Ако вече си се справил ,пропусни това съобщение. Ако още правиш опит,виж това: http://bg-bg.help-eu.com/pages/Email-coaching-coaching-21.html http://slavei.blog.bg/izkustvo/2007/04/03/...-cigarite.57465

Много хубаво звучи. Ти смяташ ли обаче, че познаваш истинският си ТИ? Защото ако не го познаваш как ще проявяваш имено ТИ, а не някое отражение, заблуда, маска, концепция за себе си и т.н. Не е нужно човек да си прави самоанализ!Просто не се преструваш и толкова! Здравей granat1. И аз подобно на тебе в един момент от живота си бях много изкушена от тая фраза "Да бъдеш себе си".Даже май съм я използвала в някои мои мнения тук,в тоя форум.Добре е да се научим да бъдем себе си.Това си е етап от нашето развитие.Аз не бих го класифицирала като добродетел.По-скоро за някои хора ,това е необходим процес,действие на самоопознаване,в което имаме шанса да направим правилния избор и да се посветим на утвърждаване на истинските добродетели.За тях в тая тема се писа . Имам един поетичен израз на тази фраза,от неизвестен поет: Да бъдеш себе си-това не е съдба И не е избор,който уморява. Това е да те има в светлина, Която вечно се самосъздава. А за да бъде човек в светлина е нужно наистина да се стреми да утвърждава в живота си истинските добродетели. Ето една хубава беседа на Учителя за ценните добродетели.На мен ми харесва. http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=3126

http://www.bulgarica.com/wp-content/upload...ora-kartina.jpg Старостта може да изглежда така. Или да бъде като във филма "Край златното езеро", който трима блестящи актъори Кетрин Хепбърн,Джейн Фонда и Хенри Фонда направиха през 1980 г. "Бъдещето на младостта е старостта." Чух тази фраза за пръв път от устата на един мой професор,когато аз бях на 21 г. Прозвуча ми странно и неестествено.Как така бъдеще и старост.От позицията на моите 21 г това беше даже коштунство с думата бъдеще. Видях как единият ми родител капитулира пред старостта,а другият направи точно обратното.На 67 живее по-пълноценно отколкото на 47. Старостта ,като процес според мен е нашият последен изпит тук.Темата на изпита е :Какво научихте докато живяхте?

Здравейте. Благодаря за споделените мисли. alma9,днес прочетох мнението ти и изведнъж в мен зазвуча песента . 13. Тъкане Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свет и чист във душите вливаме. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждеца ромоли над ниви и ливади. Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. ....................... Истинска ода на Радостта.Пожелавам си всички хора да я преживеят. Да е хубав и светъл денят на всички ви. Поздрави.

Здравей Томи.Много ценна информация е тая,но ти си по загадъчен и от беседите. Ще направя опит да изтълкувам това,което ми казваш: Не се занимавайте с неща,които ви е рано да знаете.Когато дойде времето,ще ви се открият. Работете върху себе си и учете.Другото идва с времето и опита.Съгласна съм с тебе,ако това ми казваш. ================= Вяра.Много хубави мисли четох в беседата Неизвестното, за Надежда,Вяра и Любов. http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=179 Мислех си върху това. Ще изложа разсъжденията си. Хората ,които застават и с телата си оформят красивия кръг на паневритмия ,всъщност пресъздават образно едно пространство на Любовта.В кръга ги довежда Надеждата.Вярата ,е това което възстановява връзката им с божественото начало.Колкото по-голяма е Вярата,толкова по-близо са те до придобиване на Светлината.Божествената Светлина.Упражнението Тъкане показва работата ,която всеки извършва на земята.Виждаме кои са упражненията ,които следват след Тъкане-Мисли,Аум.Прави мисли и молитва са нужни на човека от този момент нататък.Изгрява слънцето и живота продължава,но нещата имат нов смисъл.Това ни разкриват според мене тия упражнения.След тях започват серия от упражнения,които са символ на осъзнатата будност,на осъзнатото действие в името на Любовта. Връщам се мислено на моя въпрос.Дали пък тази размяна на местата,не е свързана с мъжкото и женското начало и тяхната роля според божествения план в целия този процес.Хората -мъже и жени всъщност не олицетворяват ли точно тези две начала.Ако в целия този процес на човешко развитие,първо на мъжкото начало е била отредена ролята да закриля,огражда и пази (като външен кръг) пространството на Любовта,в което божествените енергии идват,а женското начало да бъде опора,спътник и най-близка връзка с Първоизточника(символичен образ ,на който е Центъра на кръга).Така заедно и поотделно те вървят и градят.Но идва момент за смяна.Тая смяна може да има отношение към възстановяване на загубена връзка с Първоизточника на мъжкото начало???Не съм сигурна.Така си го помислих снощи.Спирам до тук в тези разсъждения.Имам още да се уча и доста хляб да изям преди да разбера и ако трябва да го разбера. Благодаря ви за разбирането. Ще последвам съвета ти Томи ,даден в една друга тема днес. Поздрави.

Светла Б ,аз съм съгласна с тебе са простичките неща и за толерантността. http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=18 Всички ,които играят са наясно,че един курс за начинаещи,съвсем не е все още паневритмия. И все пак? В този курс ,в който участвувам, идват хора,които също като мене сега навлизат.От 20-тината в кръга,единици са играли 2-3 години.Кръгът е нестроен,бъркат се упражненията,но пък толерантност има.Желание също.Това прави нещата добри . Днес имах възможност да играя с партнъор ,който е напреднал от моя гледна точка.Аз спазвам правилата и не наблюдавам кой как играе,но партнъора си усещах .С играта си той повдигна и мене.Усещах неговата Вяра и се изпълвах също с Вяра. Може би подтик да се замисля и да ви поставя въпроса,който наистина ме занимава ,дойде и от беседата,която вчера изучавах Неизвестното http://www.beinsadouno.com/lectures.php?id=179 В нея Учителят говори за взаимоотношенията между мъжете и жените.Трудна ми е тая беседа.Има много неща за размисъл в нея . Така или иначе този въпрос има отношение към разбирането на философията на паневритмия.Съвсем не настоявам някой да ми отговори.Благодарна съм на всяко разсъждение.Ако аз стигна до някакъв извод също ще ви го споделя. Хубава вечер.

Благодаря за дадената посока Светла Б и xameleona.Ще помисля .Ще почета.Но защо си мисля,че има още нещо в тази смяна. Да поясня от къде ми дойде въпроса. Аз почти не съм играла по двойки.Мисля ,че вече съм го споменавала тук.При този начин на игра нещата не са докрай пълни,особено от това упражнение нататък.Гледам дискове със записани изпълнения и като цяло отработвам по тоя начин движенията..Днес бяхме повече хора и играхме по двойки.Аз започнах като вътрешен играч и когато се завъртяхме на Тъкане усетих по някакъв начин разликата.Беше ми по-трудно.По-трудно да спазвам отстоянията,да не изоставам от партнъора си.Обиколката на външния кръг е по-голяма.И се появи въпроса.Упражненията са с нарастваща степен на сложност.Жената по природа физически е по-дребна от мъжа.Защо тя е определена да бъде във външния кръг във втората серия с упражнения?С преминаването си във външен кръг,тя на практика се отдалечава от центъра . Правя уговорката,че поради недостатъчен брой мъже ,в нашия кръг преобладават жените.Т.е моите въпроси са повече хипотетични.

В една друга тема тук писахме(и аз в т.ч.) за свободния избор-дали го има в космическата игра на Всевишния и ако да ограничен ли е или не. Днес в тези две изречения ,на днешната неделна беседа, аз намирам отговор.Кратък,ясен и логичен.Не само твърдение,а и път,изход-изправяне на погрешките,чрез смирение .

Здравейте. Днес след занятие на курса по Паневритмия,който посещавам, се замислих върху нещо и ми се иска да го споделя. На 13 упражнение Тъкане ,партнъорите разменят местата си и остават така до края.Ако играещите са равен брой мъже и жени,то в първите 13 упражнения жените играят във вътрешния кръг,а в края на 13-то упражнение те стават външен партнъор. Мисля,че тази смяна на местата не е случайна,но нямам достатъчно познания и опит ,за да си го обясня..Има някакъв смисъл в това, отначало жената да е във вътрешния кръг,а после да излезе във външния.Въпросът ми е :Какво е посланието,вътрешния смисъл на тази размяна на местата на партнъорите?

Благодаря xameleona и Ани. Бях пропуснала тая хубава беседа. ...................

Аглика,ти си много смело и добро момиче.Светли дни и за тебе дете. Да ти призная на твоите години нямаше да се справя толкова успешно. Бъди благословена. И аз имам домашен любимец -куче на 2 години-Честър. Поздрави.