Розалина

Добро да бъде утрото и светъл денят на всички ни. Скъпи приятели,значи имаме чудесна възможност да се опитаме да възстановим хармонията и да направим опит свързан с една друга тема в тоя форум.Темата за хармонията,по която днес Диана Илиева има интересен коментар,който аз поддържам. Роси,ти вчера ме попита какво мисля ,какво е мнението ми по публикуваните правила-закони. Аз на принципа от оная приказка за Василиса прекрасна,че утрото е по-мъдро от вечерта, отложих отговора си за днес,защото вчерашния ден по причина на изказанто от мене мнение наистина породи дисхармония. Първо,ако ми позволиш,искам да ти дам обяснение за реакцията си.Още докато пишех поста, имах опасения,че моите думи ще породят отпор.Защо въпреки това публикувах?Защото се поддадох на изкушението да си кажа какво мисля.Не беше проява на мъдрост.Не отсях зърното от плявата навреме.Е всички грешим,нали.Осъзнавах съвсем ясно,че се подразних от Алена,към която напоследък съм със смесени чувства.Но стоварих това върху тебе и хубавата тема.Това беше една моя погрешка.Осъзнах я ,но думите бяха казани. А както писа тук в една друга тема xameleona- Следете за мислите си,ще пожънете думи. Следете за думите ,защото ще пожънете дела. Следете за делата си,защото ще пожънете навици. Внимавайте за навиците,защото ще пожънете съдба. Аз не спрях навреме мислите си(можех просто да игнорирам Алена),стигнах до думите и ето резултата-дисхармония Пиша това толкова подробно,защото мисля,че сме се събрали заедно да прилагаме и да се учим взаимно на толерантност. По същество и по темата искам да кажа,че правилата,които са ни дадени аз лично приемам . Първият закон е наистина нещо много важно и съществено.Да намери човек отговора на въпроса Защо е тук. Няколко години работих по 7-те духовни закона на успеха на Дийпак Чопра.Този закон,който при него е Закон за дхарма,ми е един от най-трудните. И до днес по навик,като се събудя сутрин ,в момента,в който се сетя кой ден от седмицата сме ,първото нещо,което ми излиза веднага след това е законът на деня.Чопра условно определя всеки ден от седмицата на един закон.Например вчера беше ден на закона за причината и следствието,днес е закон за най-малкото усилие,а закона за дхарма е на деня събота. Това са все различни начини и подходи на хора-автори,както правилно ни насочва вниманието xameleona.Те са по-напреднали в своите духовни търсения ,някои от тях имат своите духовни Учители и връзката с тях и са проводници на древни знания . Интересно ги е дала Алена.Буди размисъл и провокира към себеанализ.В тоя закон за мен наистина важен е въпроса -Защо съм дошъл.Втората част-Откъде идвам,не ми е толкова съществена.Може би ,защото това е един отговор свързан с миналото,а то е история.Или защото мисля,че не ми е дадено да знам отговора и намирам в това смисъл ,да вървя непредубедено през днешния си ден.Знам ли защо не ме интересува тая част.Със сигурност,ако греша в това си мнение скоро сама ще се убедя.От опит знам,че ако не приемам нещо,то постоянно ми излиза в разни ситуации ,до тогава, докато го приема и разбера. По второто правило ,моят коментар е аналогичен на вече направения от друг участник -galgo и за да не удължавам мнението просто се присъединявам към казаното. Роси,развивай спокойно темата си. Наистина е добра. За мен е интересно да чета мненията на съфорумците ,с които съм тук заедно. Радвам се,че с тебе например имаме общи интереси.Харесвам и чета Мариана Везнева от цитираните от тебе български автори. Хубав и светъл ден на всички.

Роси,не претендирам за съдържателност и моля да ми простиш,ако с мнението си те засегнах.

Здравей kabala. През 2005 до към 2007 година в живота ми настъпиха доста промени,които наложиха сериозна смяна на курса от моя страна,ако мога така да се изразя.Сега имам за себе си мнение и обяснение за всички въпроси,които имах по повод на събитията в живота си.В никакъв случай не смятам,че Сатурн или кризата на съвпада е "виновника",но може би и това е способствувало по някакъв начин.Слагам думата виновник в кавички,защото това определение не се вмества в днешните ми убеждения,но в оня момент си бях един объркан и търсещ отговори човек.Какво беше изумлението ми ,когато случайно попаднах на ето този материал в нета: www.temura.net/сатурновата-криза-на-неподвижните-зн/ Трябва да ти кажа,че на база на случилото се при мене ,това макар и популярно описание на въпросната криза съвпадаше,както по време,така и като характеристика. Няма как да преценя дали ако бях подготвена,сиреч имах информацията преди въпросните събития,щях да ги посрещна по различен начин.По-скоро не,защото пътя си всеки от нас просто трябва да извърви. Но това ми мнение също е предположение,както вече казах. Е следващата такава криза за моя знак ще бъде около 2035 година.Тогава ще наблюдавам събитията по-внимателно. Надявам се разбрахте опита ми да се пошегувам. Не подценявам и с интерес чета астрологични коментари,в които аз самата признавам си съм пълен лаик. Поздрави

Здравей Viki3 Много са интересни споделените от тебе мнения за начинаещ като мене.Благодаря ти. Чувствувам подкрепа и прокрадваща се увереност,че щом говорим откровено за нещата, има реален шанс да станат по-добри на пролет. Горното мнение бях пропуснала. Днес го прочетох и се замислих.Спомних си,че като излезнах за пръв път тая година в малкия кръг на поляната, само с още няколко човека,минаващите сутрин хора,със скептичните си покашляния и отношения ме смутиха.Те изразяваха смесени чувства,но преобладаваха негативно настроените.Първия ден това ме смути и разсея.Вечерта много мислих у дома,и реших,че няма да обръщам внимание.Ще се настроя на добра вълна на мисъл и чувство.Виждам,че щом излизат да ходят пеша ,толкова рано ,нужда някаква ги е накарала.Младите и спортни натури са малко и си личат.Те са ведри и доброжелателни. Е аз ще бъда като тях.Не преча на никого и ако някой не ме приема ,това си е за негова сметка.С това решение излезнах на следващия ден и така малко по малко ,забелязах,че към средата на лятото отношението видимо се промени.Стана уважително.Нашето постоянство и ведрина мисля,че ги заразиха.Усмихваха се и поздравяваха,но вече не ехидно. Та си мисля,че разковничето ,за да се промени отношението на обществото към паневритмия ,за да приемат обучение в паневритмия в училищата родителите,а не да си мислят,че някаква секта иска да превземе децата им,е в играта ,редовната игра по места.Ако паневритмия се играе навсякъде ,не само няма да се гледа на съборите като на зрелище,но и нашествието на приходящи към тях ще е различно.И ако са там ,то ще знаят какво се случва и ще го уважават. Администраторска бележка: мнението е отделено в нова тема по преценка на администратор

Предлагам ви този цитат от книгата на Алена "Настоящето е само ден";ИКАрос;2009;София; с желанието да коментираме и разсъждаваме заедно върху написаното от нея. Ето и първият от тези закони, който гласи: 1.За да живееш пълноценно, трябва да знаеш защо си дошъл в твоя свят и откъде си дошъл. Ще се радвам да чуя вашите коментари. Здравей Роси. Очевидно книгата на Алена те е впечатлила .Аз не съм чела Алена и ще влизам с интерес в тая тема,за да разбера кои 20 закона от всички 111,са предоставени от Алена на вниманието ни. Твоите коментари също са ми интересни. Всяко нещо,което спира вниманието ни и ни кара да разсъждаваме върху него има своето значение. Питам се обаче дали не бихме могли,да потърсим какво е казал Учителя по т.нар. закони.Може би някои от по-напредналите в изучаването на Словото ще дадат информация по въпроса. Моето впечатление от малкото,което съм чела и продължавам да чета от Учителя е,че няма област на живота ,върху която да не е казал най-важните неща в беседите си. Краткия цитат,който си ни дала ме кара да мисля,че Алена прави опит да приложи вече приложен похват от някои американски автори,чрез който да смели и даде информация от древна източна философия на езика на модерния човек в България.Ласкае нас българите с последното изречение на този цитат,но това е опасно.Опасно е внушението за богоизбраност при неподготвени хора,каквито сме повечето хора днес. Позволявам си да напиша това,защото още първия закон съм чела преди време при Дийпак Чопра-Закон за дхарма("Седемте духовни закона за успеха").Т.е не е нещо ново и за пръв път казано на български.Вторият закон пък е формулиран като принцип на транссърфинга от руския автор Вадим Зеланд в неговите книги . Чопра за разлика от Алена не претендира за пионерство,а казва,че след като е изучавал древната Аюрведа е решил да я приложи в лекарската си практика ,а чрез книгите си да представи това древно знание в подходящ за западния човек вид. Моето конкретно предложение е ,ако не възразяваш , като инициатор на тая тема и ако има подготвени хора ,да се опитаме да намерим съответствие на тези закони в Словото или при други автори,ако някой е срещал. Това предложение не цели критика или отричане ,а обогатяване . Аз съм убедена,че знанието е едно ,просто стига до нас по различни начини. Светъл ден и поздрави на всички .

Интересна тема. Някой знае ли нещо по въпроса за т.нар.Сатурнова криза на съвпада ? Кога се очаква или вече е имало такава криза за представителите на неподвижните знаци и какво е характерно?

Здравейте,много полезно ми беше да прочета мненията и цитатите в тая тема. Дали заради работата ми,свързана с много хора,ядове и зависимости или по друга някаква причина,но и при мен понякога излиза на дневен ред въпроса от горното мнение на Божидар Зим. Ето вчера се събудих и макар да бях спала добре, без кошмари или някакви проблеми,вчерашния ден определено беше по-някакъв начин дисхармоничен при мене. В 10.00 трябваше да отида на курс по паневритмия,но го пропуснах,защото усетих,че не успявам да се хармонизирам. Захващах едно,друго,но не вървеше.Денят си беше минорен и разбалансиран. Не в драматична някаква проява,а просто така.Реших да не предприемам нищо и просто да оставя нещата да се случват,но и да не позволя да ме превземат.Вместо да отклонявам вниманието си в нещо зареждащо,както съм правила друг път,вчера реших да се самонаблюдавам и да си анализирам.Почетох,писах,срещнах се с приятели за празника. В късния следобед усетих как малко по малко нещата се наместват.Като в мнението на Станимир. Нямах провокация и ми е интересно от къде дойде това усещане за дисхармония,но го оставих да си отиде. А вие как се справяте в подобни случаи,когато ви навестят?

Има нещо много хубаво в българската именна традиция. Честит имен ден на Никола Дамянов,когото задочно познавам от многобройните и интересни за мен коментари тук. Честит имен ден и на всички съфорумци,които празнуват днес ,но поради никовете не познаваме като именици. Бъдете здрави и честити ..

Здравейте. Не знаех,че имаме и такава тема ? На мен ми стигат за лични нужди 250 000 от тези пари.С част от тях ще завърша работата по една малка къща на село,ще купя още земя и ще завърша своето родово имение,а с другата ще пътешествувам .Има няколко места в света ,които искам да посетя.Ще дам на всичките си близки и приятелите по 50 000 лева ,за да реализират мечтите си,а това прави около 600 000 лева за тая цел.Ще помогна на една фирма да премине през кризата,като дам -800 000 лева безвъзмездно,защото е добра фирма,в която има работа за много хора. Останалите средства ще инвестирам в построяване или закупуване на терен и сграда за клуб-читялище "Виделина" в моя град.В него ще има просторна и светла библиотека с книги на Учителя и други автори езотерици,музикална зала,светла и хубава зала за курсове по паневритмия и няколко по-малки,но много уютни зали ,в които децата да се обучават в астрономия,екология и всичко,което желаят,красива градина ,за която ще се грижат всички,които посещават това светло място,на което аз не искам да съм собственик,а само да го създам и заедно с моите приятели да стопанисвам.Мисля,че читалищната форма би била добра по нашето законодателство за юридическа обвивка. Останалите пари ще раздам за благотворителни нужди.Има толкова много мъка в тоя свят,че няма да стигнат,но докъдето стигнат.

Здравейте. Изкушавам се да се включа веднага в темата, защото паневритмия е нещо, което ме вълнува и зарежда. Иначе нямам кой знае какъв опит и с радост ще изчета всички мнения. Иво, не е ли добре в една тема да пишем за всичко, което ни вълнува свързано с паневритмия? Така накъсваме и сегментираме нещата, въпреки, че всяко уточнение е важно. Ще прочета написаното от всички, които имат опитност по въпроса поставен в тая тема. Мен обаче с днешна дата ме вълнува един друг въпрос свързан с паневритмия. Веднъж ми се случи следното. Играх в кръг, където всички тези правила, нека ги нарека условно - организационни, бяха спазени. Никой не закъсня, освен моя милост, но аз влезнах тихо и внимателно и си мисля, че не създадох дисхармония. А може и да греша!? Никой не пееше по време на играта, нямаше забележки, нито нещо друго, което да пречи на външно, физическо ниво. Този кръг беше доста добър от към техническо изпълнение. Такова е усещането ми, защото аз не наблюдавам играта на другите, а по-скоро усещам атмосферата. Обаче хармония нямаше. Сякаш нещо пречеше . Сетивата ми улавяха лек смут, неизвестно от кого излъчен, напрежение някакво. После си мислих върху това. Вариантите са два. Напълно е възможно аз, със закъснението си и директното включване в движение, сама на себе си да съм попречила. В смисъл, че паневритмия е едно преживяване, действие, към което следва да се подхожда внимателно и с уважение. Предварителната нагласа, която тръгва от момента на събуждането сутрин, мислите, които имаме в себе си в тоя момент на събуждане, ритуала на молитва, ако имаме навика да го правим в тоя момент. Изобщо всички ония малки моменти преди да влезем в кръга, са по някакъв начин определящи нашето състояние по време на игра. Т.е важно е как се подготвяме и с какви чувства и мисли се включваме в игра, за да се получи ефекта на хармонично взаимодействие с останалите в кръга на паневритмия. Има обаче и още една друга възможност. Ако по някаква чисто човешка причина между някои от участниците има тлеещ, непроявен конфликт. Отварям една скоба и казвам, че това е теоретична ситуация,която развивам сега пред вас. Спомнете си някои от по-ожесточените спорове във форума и си представете как след подобни словесни търкания участниците излизат заедно на игра, в един кръг. Как мислите дали ще се получи хармония в играта? Или пък дори и без да е минал словесен спор. Между участници, които се познават и имат някакъв спор извън играта. Затаените и не извадени чувства са също толкова дисхармонични. Скъпи приятели, до тук ви споделих върху какво си разсъждавам по тема паневритмия тая седмица. Понеже си мисля, че този анализ следва да обслужва мене, аз се поставям в ситуацията и си мисля каква трябва да бъда моята реакция. Мисля, че ако се уловя да правя предположение и да формирам в себе си човешко осъждане и неприемане, веднага трябва да се стопирам и да заменя прокрадващата се лоша мисъл с една добра мисъл. Да изпратя порция обич (Надявам се за тоя израз един съфорумец да не ме апострофира. Аз за разлика от него мисля,че това е възможно) и да се настроя на вълната на съединението,а не на разединението. Това мнение на xameleona в една друга тема за смирението ми даде добра отправна точка по моя анализ. Благодаря ти xameleona. Администраторска бележка: Нека в текущата тема обсъждаме главно закъсненията и влизането и излизането в кръга. Моля продължете обсъждането на темата за хармонията по време на Паневритмия в новата тема тук: Хармонията по време на Паневритмия. Какво представлява? Как да я запазим?

Здравейте. Интересна мисъл на Учителя е дал Иво в горния цитат. Ние тук наскоро говорехме за нашите учители.Някой размишлявал ли е по това от вече писалите в темата ?Да си призная ,мен малко ме обърква в момента .Нима не можем да срещнем своя Учител и без да сме срещнали своя сродна душа?Само една ли е нашата сродна душа?Какво е казвал Учителя за сродните души?Въпроси,въпроси,на които сама не намирам отговор.Ще ми е полезно ако някой е размишлявал или чел от Учителя и реши да сподели. Поздрави

Здравейте.Мисля,че пеенето от някои участници по време на игра пречи на концентрация на други участници.При мен лично има моменти ,когато успявам да игнорирам това обстоятелство или даже да ми помогне в концентрацията ,ако гласът е от онези,които наричаме ангелогласни.Но често се случва точно обратното.И понеже все пак в кръга хората са различни е добре да се спазва общо правило и да не се пее.Тогава можеш да се кнцентрираш и дори да достигнеш състояние на сливане с околната среда.На два пъти успя да се случи при мен това състояние на сливане с заобикалящия ме свят-шума на листата ,с трептенията на лекия вятър и звуците на птичките.Беше по изгрев и наистина усетих на физическо ниво това събуждане на природата и себе си като част от това .

Иво,миналата година,когато тръгнах на курс, гледах на забележките, като на нещо нормално и не се дразнех.Осъзнавам,че има разлика в паневритмичен кръг по време на курс и кръг по време на събор.Включването на новаци при втория случай със сигурност е изпитание за практикуващите ,докато първото е като в детска игра.Отиваш да се учиш и водещо е любопитство,а на знаещите и можещите им е приятно да споделят опита си с нови хора. Сега,една година по-късно не съм сигурна,че със същата лежерност бих се отнесла.Ако прозвучи упрек,забележка по време на игра и ако е строга и рязка,със сигурност ще се разочаровам и ще ми се иска да не съм там.Това няма да ме откаже от заниманието,но поне за известно време ще ме дистанцира от по-сериозна активност. Като чета постинга на Никола си мисля,че ще изчакам с ходене на събор .Трябва самата аз да съм достатъчно изчистена вътрешно,да съм утвърдила в себе си една независимост от подобна случка,за да не реагирам по описания начин.Това е възможно и се постига с работа върху себе си. Миналата година по време на курса имаше един случай,който всъщност ме кара днес да мисля така. В едно от занятията ,за пръв път беше показано как се играе Пентаграм.Цялата група вече беше усвоила най-първото ниво на първия цикъл упражнения,бяхме играли и Слънчеви лъчи,когато някой помоли инструктора да покаже и Пентаграма.Инструктора каза да се направят две групи от по 5 двойки,обясни правилата ,а ние които не се включихме в двойките застанахме настрани да наблюдаваме за пръв път.Т.е не ставаше въпрос за истинска игра,а за демонстрация.В двойките ,които се заеха да играят имаше опитни хора и съвсем начинаещи.Започнаха.Не се получаваше,което е нормално.Те опитваха пак и пак.Инструктора показваше и коригираше.Една жена от опитните се изнерви и се отдръпна,като каза на няколко пъти,че така не се играе.Ама докато го казваше ,тя се разгорещи и поразгневи.На никого персонално не се скара,все едно на себе си говореше,обаче беше проява на малко бурно недоволство,от това как не схващат новите .Казваше,че тя знае как.Играе от години.Ходила е на Рила и т.н.Нейната сърдита реакция ме изненада и ми стана неприятно.Тази жена играеше много добре и аз все гледах да застана зад нея,защото така се учех по-бързо.Имаше невероятен глас и когато пееше винаги откроявх гласа и се наслаждвах.Но в оня момент ,показаната от нейна страна гневна реакция, ме смути.Беше за кратко и не повлия на моето желание да продължа да се занимавам с паневритмия.Случката не се повтори. Та всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо.По природа властните хора,по-експанзивните ,колкото и да се обучават в смирение и благост ,е възможно да излезнат от контрол и да дадат власт на чувствата си.Тези пък,които са по-плахи и неопитни трябва да се стараят да не приемат нищо лично и също да не правят капитал от подобни случки. Изобщо това съединяване на хора за обща игра с цел постигане на хармония ,никак не е лесна работа и минава през постоянна и упорита работа върху себе си.Самодисциплина,воля и много Любов.

Здравейте. Аз не съм гледала репортажа с проф.Филипов.Разказаха ми и се зарадвах,че най-сетне от официална научна институция се дава гласност на нещо такова.Сега обаче като чета интервюто не съм обнадеждена,че щраусът(бел.-официалната наука,не професорь.Браво на професора ,че говори в ефир все пак) е осъзнал колко не му помага това заравяне на главата. Чела съм книгите на Мариана Везнева.Уважавам нейните опити да стигне до хората с информацията ,която получава . Ние обаче считаме за "нормално" да сме скептици и да търсим научни доказателства .Не съм против науката,но няма ли тя да е по-полезна, ако се заеме с генериране на идеи .Глобалното затопляне е факт.Кое е по-добре-да отделим научно време и ресурс в търсене на източника на тая информация и разгадаване на феномена Везнева или да се концентрираме в търсене на решения с помоща на науката по проблемите на глобаното затопляне? Икономическата криза също е факт.Никакви анализи на минали опити по темата икономическа криза нямат шанс да я решат,защото минал опит просто няма.За пръв път тя е световна.Няма едно здраво звено на цялата планета,което да поеме удара и да измъкне загазилите икономики.Следователно изхода определено не е с познати модели,а може би в нещо друго?

В "Диагностика на кармата" С.Н.Лазарев дори дава няколко примера в потвърждение на това ,че подобна позиция влияе на съдбата на човека. Аз също го намирам за вярно на база на собствените си наблюдения и опит. Задавам си следния въпрос :Ако човек е на такава позиция и осъзнае всичко това, какво следва да направи?Дали да каже на себе си "Аз бях до тук.Слизам от този пост или закривам тази фирма и се оттеглям? или има алтернатива,вариант . Защото представете си какво би станало -Директор на полиция,съдия.Тия две позиции привличат негативни емоции и отношение. Може ли в този момент обществото без хора,които да са на тези места?

А какво да правят хората,които вървейки по своя път,са станали шефове или са си създали бизнес,фирма ,имат персонал ? Излиза,че за тях духовните търсения са недостъпни .Сиреч оставяме ги извън чертата. Простете,но мисля, че това е своеобразен уклон. Всеки човек е някъде.Не някъде ,където са го сложили,а където сам се е сложил с това,което прави,може. Какво по-хубаво от това шефа ти да чете Дънов например.И не само да чете,а да приема. Такъв шеф според мен ще бъде много успешен . Ние сме дошли тук,за да бъдем в материята без да губим духовността,а да я развиваме. Вижте какви хора са най-верните съратници на Учителя.Прочетете биографиите им. Аз бях впечатлена.Сред тях има изявени политици,военни,учени,писатели на своето време. Такива хора според мен могат да управляват много успешно.Стремежа към духовност не е нещо ,което противоречи на материалната реализация,дори и такава свързана с власт. Поздрави.

Здравейте. Миналата година,когато се включих случайно в един курс и бързичко навлезнах си мислех също,че не е нужно да сме перфекционисти и да изпипваме в детайл движението ,което правим.Достатъчно е да го правим от сърце ,да не пречим(т.е да сме старателни).Паневритмия ме увлече и завладя.На първия ден на тая пролет, в нашия град заваля тежък ,мокър сняг и игра на полянката нямаше.При първите слънчеви дни започнах да излизам,но през работната седмица хората са малко и кръг не се получава.Беше по-скоро индивидуално занимание.Да е жива и здрава Славка.Тази обикновена жена излиза всеки ден да посрещне изгрева на полянката и носи касетофон с музика.Цялата се преобразява и ме увлече да почувствувам тайнството .Зарази ме с примера си.Започнаха да идват и други и така приключихме този сезон. Сега отново посещавам курс.Изгледах касетите с инструктор Ина Дойнова.Не мисля,че съм овладяла движенията ,но нашият кръг като цяло (хората са същите ,с които започнахме почти едноврменно) е с една идея по-близо до истинската паневритмия.Има малко нови хора,които са съвсем начинаещи,каквито бяхме ние миналата година.Не съм ходила на Рила,но вече мисля,че е важно в кръга да се влиза след обучение.Не просто обучение в правилни движения,а обучение в смисъла ,в идеята на това какво всъщност правим.Работим за себе си или работим и за цялото?Да работим за себе си и върху себе си можем и на уред в зала .Кръга на паневритмия е силен ,ако има устрем от всички ,че са част от цялото.Част от природата,от всичко,което ни заобикаля.За да станем част от всеобщата хармония на цялото е добре да положим усилие и да се обучим . Нашият инструктор завладява със собственото си отношение към паневритмия.Излъчва скромност и отдаденост.И много други неща,но нищо не е пресилено или преувеличено.По време на игра забележки не се правят.Ние просто играем и всеки се опитва да дава най-доброто от себе си.Вече мога да направя разлика,когато играя с партнъор на моето ниво на умение и такъв ,който е доста напреднал.Във втория случай в мен се заражда подтик да дам още и още на играта.Не мога да обясня всичко с думи,но определено мисля,че е добре да се подготвяме сега.Другото,което мечтая е да можем да сме заедно навън през следващия сезон,да посрещаме изгрева не само в моя град ,а в цяла България.На Рила сигурно е вълшебно.но може да бъде вълшебно всеки ден ,там където сме. Не мога да разбера хората ,които още се чудят да бъде или не.Секта ли е или не?Окултен танц или гимнастика? Последвайте сърцето си и ако ви тегли не се колебайте да опитате. Поздрави.

http://www.azareiya.com/sitebg/home.htm

Дана ,благодаря ти за стиховете. Снощи ги четох на дъщеря си,а тя ме слушаше притихнала и съпричастна.Тя е на 16.И двете помним ,как при една лятна отпуска преди години, в далечно трънско село ,срещнахме едно семейство.Синът беше станал наркозависим ,докато родителите ,както мнозина от нас ,през годините на прехода, правеха кариера и пари.Разбрали късно за проблема,те бяха зарязали всичко и се бяха изолирали в това село.Момчето,хубаво като картинка ,ходеше по цял ден само .Навърташе километри.Беше мрачен и неконтактен.Минаваше край нас, но не искаше да общува.А и ние не знаехме как. Виновни сме като родитители,че не даваме най-важното на децата си-обич.Заменяме я с грижа и материални придобивки, като не спираме да се надбягваме с времето и да щурмуваме вятърни мелници,които нищо не значат .Това се случи с нашето родителско поколение.И аз като didi_ts се моля да не ми се налага да вземам такива решения. Същевременно мисля,че можем и трябва да участвуваме кой с каквото може в превенцията на това явление сред децата и подрастващите. В тоя ред на мисли аз бих искала да получа тази книга,ако не е възможно качването и в Портала. Преди време бях попаднала на материал в нета ,писмо на младеж,който е станал наркозависим.Това писмо,което съдържа цялата истина за проблема от първа ръка ,разбрах,че е въведено в учебната програма в Чехия.У нас в България спорадично се предупреждават родителите.Обикновено на някоя родителска среща в началото на учебната година ,раздават се листовки и това е.Няма достатъчна гласност по сериозността на проблема в обществото ни. Поздрави

Интересно формулирана е тая тема. В големия план на нещата ,сексът е механизъм за възпроизводство ,който съчетан с насладата като ефект върху физическия индивид осигурява този механизъм да работи.Защото ако я нямаше насладата ,току виж ,че вида (H. s. sapiens ) се е отказал да полва механизма и тогава се получава стоп .Няма възпроизводство на биологичния вид.А е ясно,че чрез възпроизводството всъщност се осъществява прехода на следващото стъпало.При това става дума не за просто възпроизводство,каквото наблюдаваме при едноклетъчните организми.Човекът има задача ,да осигури възпроизводство на вида ,при което се запазват всички съществуващи и се проявяват нови характеристики на този вид от съчетанието на два индивида.В процеса на порастване на човешкия род ,развитие и изкачване нагоре по стъпалата на еволюцията обаче се е получила неочаквана засечка.Отделни индивиди,а постепенно и цели групи хора започнали да фетишизират секса.Това изкривено отношение всъщност забавя хода на развитие на цялото човечество.И вместо да се върви към трансформация на насладата от секса и на сексуалната енергия в енергия на любовта ,нещата спират до секса .Това грубо материализиране на замисъла ,противоречи на цялостната концепция .То се оразява и на самия възпроизводствен процес.Същия става все по-труден,насилствено прекъсван,изкуствено манипулиран макар и с помоща на медицинските познания на човечеството. Сигурно заради тази слабост на човешкия род - да се отклонява от пътя и да забравя да поглежда към небето ,все още сме подвластни на закона за карма,като единствен начин да не бъдат лишени абсолютно всички от право на поправка за грешка.Така,че отново стигаме до избора,който правим,като отделни индивиди.Избора е свързан с въпроси като:"Какво да бъде отношението ни към секса?" или "Как да се възполваме максимално от сексуалната енергия без да нарушаваме вселенските закони на реда и хармонията.Хубавата новина е ,че все пак и все още имаме избор,нали?

Много ми помогна да започна да се справям с обидата практикуването на "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис. Едното от тях е:Не приемай нищо лично. Четях,разсъждавах.Когато това се прави в продължение на известно време постоянно,нещата започват да стават част от тебе.С мен се получи така.Следващата стъпка беше да хващам собствената си реакция на нечия обида в момента.Някой ми казва нещо обидно.Чувството на обида,което всички сме изпитвали започва да се надига.Казвам си:"А защо да се обиждам?Нали чета и мисля,че човекът ,който насочва обидни думи срещу мен всъщност има нещо в себе си,с което не се справя и му трябва мишена,за да се разтовари или натовари.Аз защо да му влизам в тона." Така постепенно започнах да се справям в такива ситуации и да не приемам на гости в себе си обидата,нито да я потискам.

На една приятелка,която преживя голяма загуба преди време и остана доста дълго в състояние -тук съм,но все едно ме няма. Започнала е спонатнно да рисува.Благодаря на Бог за това. Мой племеник днес стана баща на момченце -3.650 кг.Истински юнак.

Много добре казано.Благодаря.

Радвам се ,когато срещам хармонични семейства. Дали едно семейство е хармонично или не ,се вижда най-добре при възрастните двойки според мен.Тези,които са изкарали 30 и повече години заедно,като са изградили и запазили уважение и любов помежду си. Срещала съм такива и им се прекланям. С горното не искам да кажа,че в по-ранен период не се среща хармония.По-скоро при младите семейства доминира младостта,карсотата,все още лекотата и безпроблемността на това да си заедно,любовта,взаимното привличане и т.н. Мисля,че създаването на хармонично семейство е наша ,човешка работа .Там където хората са изградили пространство на любовта и Бог дарява щедро.

Деяна,дори и 1000 човека да отговорят на твоите въпроси,не мислиш ли ,че това ще бъдат техните ,а не твоите отговори. Препоръчвам една книга по темата: "Кама сутра и седемте духовни закона на любовта"-Дийпак Чопра .