Розалина

Здравейте. didi_ts,твоят разказ ме развънува и отключи забравен спомен за моето първо посещение на Кръстова гора през далечната 2001 година.Случайно и спонтанно се включих в една група,която правеше по това време екскурзии из манастирите на България.Веднъж реших и аз да отида с тях.Бяха колеги от фирмата,в която работя.Не знаех нищо за мястото ,където отиваме.Много обичам Родопа планина.Тя ме зарежда винаги .Пътувахме в събота сутринта.Денят беше много ясен и слънчев ,в началото на лятото.Чудесен ден за екскурзия.Докато пъплехме с автобуса нагоре и се разминавахме с много насрещни ,връщащи се коли и автобуси,някой набързо се опита да ме въведе .Слушах,но не ми се вярваше.Скептицизма и съзнанието,че съм човек здраво стъпил на земята и имащ реален поглед към нещата ,ме държаха много встрани от тези разказани ми чудеса. Горе беше много оживено.Удивих се на хората,които бяха дошли в този ден и тогава разбрах,че идват в петък,за да нощуват на открито,което е свързано с новата традиция на Кръстова гора.Намерихме си места за спане в новите спални помещения и към края на деня,вече бяхме значително по-малко хора,та можах да усетя това място.Станах свидетел и на едно от чудесата,за които се пише в книжките -видях в хоризонта пред себе си светлини на голям град.Наблюдаваше се спокойно и доста време.Не знаех какво е и правех предположения като си мислех,че това е наистина някой от близките градове-Пловдив или Асеновград.Какво беше учудването ми на следващия ден да видя ,че на мястото ,което наблюдавах вечерта от терасата,има само планински възвишения и не се вижда никакъв град.Едва тогава прочетох в книжка,която си купих,че това явление се получава понякога и може да се наблюдава.Имах и други усещания за мястото,но като цяло това посещение ми подействува много положително и зареждащо.Мисля,че с някаква част от моя скептицизъм приключих тогава.После съм ходила още веднъж за няколко часа.Когато има много хора е трудно да се почувствува магията на Кръстова гора,но според мен този връх има своето очарование и енергетика.

Хей ,непременно ще дойда с вас двете някой ден парка.Така хубаво си го описала xameleona. За сега ви пращам виртуална прегръдка и много обич от Хасково. Xameleona,навън е невероятно.Снежно ,бяло и красиво.

Здравей xameleona.И аз харесвам Дон Мигел Руис.Преди време ми помогна да вдигна поглед от човешкото си разбиране за любовта и да мога днес да усещам,а не просто да разбирам това ,което си публикувала.Поздрави

Според мен писмото не трябва да е дълго ,но да е с ясно послание.Например: Г-н(г-жо)..................(персонално адресирано) Не позволявайте в България да се внасят и произвеждат ГМО. Това е молба на вашите избиратели.От вашия глас зависи бъдещето на нашите деца. Молбата ни е подробно аргументирана в Петиция от(на),връчена на ....(кого?....................). Въпреки Петицията и нашите мирни протести ,поправките в Закона за...........бяха приети на първо четене. Моля да преразгледате своя вот.Все още не е късно. Нека оствим природата на България и продукцията и чиста . дд/мм/гг Организация......... (името на организацията,която ще застане зад това писмо)

Може ли тук да се публикува информация,кои страни в ЕС имат закони разрешаващи ГМО и кои не? Швейцария не е страна членка,но ползва специален сатут?Там как е уреден въпроса с ГМО? Много малко хора у нас са наясно за какво става дума,въпреки гласността и петициите.

Интересува ме има ли някаква официална реакция на простестите,които се реализираха досега ,срещу промените в закона,с който се разрешава производството на ГМО? Ако досегашните действия не дават резултат,нужно е да се направи още нещо.Убедена съм,че много законови поправки минават доста бързо и недогледано. Предлагам на официалните сдружения,които изразяват и нашето мнение ,да се изпратят поименни писма до народните представители ,чрез пресцентъра на НС.В писмата да е сложен един и същи материал,който може да мине на обсъждане във форума и да изразява най-ясно и точно мнението на хората,които са против. Народни представители на Р България -41 НС Да се поиска от Пресцентъра на НС,с официално писмо, гласуването на второ четене да бъде явно и да се знае кой как гласува.А дотогава депутатите да си получат писмата.Някое от гражданските сдружения да поеме тази инициатива и да я реализира като официално лице. Избрали сме 240 депутати. Изпращането на 240 писма ще струва не повече от 100 лева.Да се публикува сметка на сдружението,което ще поеме инициативата и само в тоя форум ще се съберат средствата за подобна акция. Наистина ще направят голяма беля,ако не се опитат да разберат проблема и гласуват механично или партийно .

Viki3,много хубав цитат от беседата си ни извадила. Ето още нещо,което аз си отбелязах в тази беседа: Питала съм се преди каква е разликата между тези две думи в българския език.Търсила съм примери.Това,което казва тук Учителя за любов и обич е много интересна тема за размисъл. И още едно понятие е коментирано в беседата: Когато започнах да влизам по-редовно в този форум на Портала прочетох ,че в неделните беседи се съдържат основните принципи на Учението.Поставих си за цел да ги следя ежеседмично.Откривам разлика в това да чета просто напосоки някоя книга или беседа,което съм правила преди и да следвам последователността на неделните беседи.Едното не изключва другото.Аз продължавам да чета и други неща,но ми прави впечатление как при неделните беседи се следва сякаш една нишка.Приказната ми асоциация е за нишката на Ариадна или приказките на Шехерезада.

Донка благодаря за препратките към беседата. Намерих много интересни неща,свързани с Числото 153-колкото са рибите извадени от морето в библейския разказ

Ради ,блога наистина е добър.Има интересна информация и може да се намери за всекиго по нещо. По темата,в която сме например, аз вече намерих няколко неща,които хем ми харесват,че ме зареждат положително,хем и ще ми влезнат в работа.Благодаря за това. Ех, тази криза и това: Петър Дънов за успеха Кръст и много други неща.Който иска нека се порови.

Да Мона,ние живеем в много слаба в социално отношение държава.Още сто пъти да го кажем,няма да променим тоя факт. За мен като икономист,като собственик на малка фирма с персонал,като човек,който през последните години се е занимавал с осигуровки,доходи и т.н. за фирма с доста голям персонал,в настоящия момент,акцента не е върху хала на нашата си държава.Този хал беше такъв и преди кризата,но темата не се появи тогава,нали.Акцента е в това,че за пръв път откакто свят светува,има едновременна криза в целия свят.Голямата рецесия в Щатите през 29 година е последната болезнена и най-голяма криза ,която света и анализаторите на явлението икономическа криза, помнят.Но тогава Европа е в кондиция,Далечния Изток в лицето на Япония също.Колоса на съвремието тогава има един ранен крак,но и два здрави,които изнасят удара.Днес Колоса(човешкия)пада,защото кризата е повсеместна.Няма значение дали почва от банковата система и финансовите пазари.Вече няма значение дали е тръгнала от САЩ с техния кредитен модел и политиката на резерва им.Факт е,че този вирус е навсякъде.Няма едно здраво място в целия свят и незасегнато.И не стига това,но и бедствия се случват все по-сериозни и глобалното затопляне е много наболял въпрос.Следователно проблема е извън конкретиката на кризата.Просто човечеството е нарушило баланса между себе си и Вселената.Взело се е насериозно в разбирането,че може всичко на материално ниво само.Промяна е нужна.Кризата обслужва по най-мекия начин тази промяна.Съдействува за такава.Все още не е късно,да се преразпределят без насилие наличните на планетата Земя ресурси . Благодарение на тази тема виждам,че този форум,в който е публикувана темата се поддържа със съдействието на Bogatstvo.net.Прочетох интересни неща в bogatstvoto.net.Отделния човек,може да потърси спасение за себе си,ако е мобилен,както тук се каза,с една смяна на физическо ниво.Избира да живее там,където смята,че има по-добри условия сега.Какъв е проблема?Просто го прави.За онези,които остават в държавата България -слаба в социално отношение ,също има изход.Този изход ще намери всеки за себе си и всички ние заедно,ако вдигнем поглед от собствените си дела и се огледаме в посока какво може всеки да направи в положителна посока.Нещо малко.Капка по капка вир.В тоя смисъл полезни са публикации ,които насочват вниманието на хората към начина на прекратяване на техните правоотношения.И всяко друго нещо,което може да помогне на някого.Не мисля обаче,че с нещо ни помагат констатациите за нашата държавност или за това,че научните работници карат стари Лади.Това е техен избор.Те знаят какви условия има в тая държава и ги приемат.Ако всички учени в БАН след 90 година, бяха напуснали институциите,несъгласни с материалната оценка на труда им ,какво щеше да се случи?В държавата нямаше да има наука.Не е страшно.Добрият учен ще намери другаде поле за реализация и ако има какво да каже на света с откритията си,той ще го направи.Научните открития се ползват от цялото човечество.А държавата,която губи този потенцил,може и да си даде сметка,какво е загубила.Може да се разсъждава в най-различни аспекти,но в блога по-долу нещата са по-ясно и добре казани.Поне според мене. bogatstvoto.net

В нашия човешки свят ние понякога си мислим,че е достатъчно условие да имаме декларирани общи интереси с други хора,за да бъдем хармонична група заедно.Аз си мисля обаче ,че на механичен прицип това не се получава.За да има хармония е нужно хората да са към даден момент на едно близко ниво на вибрация.Общите интереси са само повод,причина,хората да се срещнат.От там нататък задача на всички е да изградят хармонията.Не става с насилие върху себе си или върху другите.Там където има насилие(формата на проявление няма значение) не може да има хармония.Тук в една тема за паневритмия стана дума за това.Какво може да се направи,ако се усещаме не на място някъде и в дисхармония с окръжаващите ни в даден момент.?Според мен можем да заявим как се чувствуваме и да се отдалечим,за да дадем възможност на себе си и на другите да погледнат отстрани на нещата.Не е нужно и би било грешка да се отстоява позиция ,да си вменяваме чувство за вина и да страдаме.Трябва просто да се опитаме да общуваме ясно.Пак ще дам пример с една тема тук.Как да се изучава Словото.Всеки може да каже как е най-добре според него.Спорът обаче е абсолютно ненужен.Той води до дисхармония. По повод на въпроса ти Донка.Ако едно нещо ни занимава ,винаги означава,че имаме някаква задача за решаване във връзка него.За да решим успешно задачката ,трябва първо да приключм с всички негативни състояния като- чувство за вина,обида,гняв,ако има намесени и когато изчистим всичко ,да станем безпристрастен Наблюдател на ситуацията.Едва тогава , с помоща на знанията и опита си,можем да намерим вярното решение.

Безработица и съкращения -това е малко изпитание.Природни бедствия -това е голямо изпитание. Да сме благодарни на малките изпитания.Да прочетем урока.Всеки за себе си.Онези,които имат ,да помагат на тези,които остават без доходи.Можем да преминем през това изпитание. Никой не е застрахован .Не мислете,че моята позиция е :"На чужд гръб и сто тояги са малко".Просто не си падам по вайкането,критикуването по принцип и негативизма . Моят избор е: Тук

Гласувам с две ръце за горното твърдение. Чебурашка,на твоя въпрос,отговарям,че не съм се замисляла,защото знам отговора.Виждам се не като писател на приказки,а като разказвач.Понеже в живота боравя професионално с една друга ,доста суха и консервативна материя,мисля ,че асоциативното ми като цяло мислене е един бонус ,който ми помага в това битие. С интерес прочетох продължението на горния ти цитат.В приказките е заключена голяма мъдрост.Само нея да прозрем и разберем,вече имаме посоката си.Ето днес в една друга тема тук,Иво ни е публикувал една притча.Благодаряна съм му.Тя казва толкова ясно в приказна форма ,важни за всички нас неща.

Здравейте.Помествам цитата на Донка преди това,което ще напиша,защото мисля,че най-добре хващам написаното от нея и сме в резонанс. Първо да ви кажа,че съм израснала с приказки,обичам ги и до днес.Вече аз ги разказвам.Днес разказвах на едно две годишно детенце ,което чакаше при дентиста с майка си и беше неспокойно, приказката за "Лъв без опашка". Та,преди няколко години имах период ,в който не на сън, а на яве, си общувах с разни приказки.Как се случваше това.Имам някаква много силна житейска доминанта.Казус от моя си човешки живот.Съответно мисълта ми е все в него.Той няма нищо общо с приказките от детството ,но измореният ми ум,на който едни и същи мисли не даваха покой,а отговори не намираше, внезапно ме пращаше към някоя приказка.Регистрирах това и се изненандвах.За пръв път ми се случи точно с приказката за Кай и Герда или "Снежната кралица'.И тогава аз се питах.Как да разбирам това.Трябва ли да съм Герда? На тоя принцип и до днес се улавям да правя такива приказни асоциации на събития от живота си,които всъщност са мъдростта на някоя приказка.Обикновено винаги след това стигам до решението,което търся. Поздрави

Благодаря Чебурашка.Всичко вече ми е ясно.Благодарна съм и на моя свят ,че се е погрижил за мене добре,та съм посегнала към Лазарев в подходящия за мене момент.

Чебурашка,този Карлсон е направо страхотен.Все се изненадвам ,къде намираш толкова хубави и весели картинки.(лирично отклонение,но не се сдържах) По същество.Беше ми интересно да чуя твоето мнение,защото го ценя и уважавам. Мислиш ли обаче ,че може да има причина за проблем извън нас самите.Т.е авторите са си автори.Пишат си разни неща.Проблема в пишещия ли е или във възприемащия?Според мене е във възприемащия. Преди десетина години аз се опитвах да чета Лазарев,но и дума не разбирах от написаното.Моя приятелка тогава го четеше и се 'караше" с него.После го изчетох на един дъх,защото нещо в мене го пожела.Мисля,че възприех само отделни неща.Не съм го възприемала като цялостно изложение .То според мене и няма такова.Лазарев според мене няма претенции за учение .Опит да се обясни кармичния закон на хората с примери от собственото им битие.Но това е може би индивидуална особеност(моя),свързана с моя начин на възприемане на нещата.От твое мнение тук и от това на Диана,за пръв път разбирам,че е възможно да има и отрицателен ефект.Нямам причини да се съмнявам в опита ви.Затова ми излиза горния въпрос. Поздрави

Тържик-турцизъм,кожена торба. За пръв път чувам тая дума. Съгласна съм с xameleona,че беседата е много интересна и отново,както и в предишните беседи Учителят отваря не една ,а много теми и ги оставя за размисъл. Тази неделна беседа е държана от Учителя на 13.04.1919 година.Снощи видях,че на 21.07.1940 година ,пак в цикъла от неделни беседи,които са най-общи,в смисъл,че слушателите са шарена аудитория,е държана беседа "Нито тържик,нито тояга" тук. Интересно е да се прочетат и двете беседи.Вижда се как в тях са намерили място и съвсем конкретни въпроси на времето.

Viki3,на никого не досаждаш.Аз ти благодаря за темата.Чета я с интерес.Не пиша в тая тема до сега ,защото все още не съм чела книгите на Лазарев от новата му поредица,макар,че си ги купих, когато излезнаха на български.Чакат си времето.Изчела съм и имам цалата поредица -" Диагностика на кармата".Донка пише,че се е намерила в 5 книга.Аз се намерих в 7 книга .Стигнах до тук доста по-късно.Сега чета Словото на Учителя и изучавам беседите .Този форум много ми помага да се организирам в това си желание.Изучавам неделните беседи и тези ,от които е мисълта за деня.Тези вторите беседи,,виждам,че са от МОК.Трябва да кажа,че те все още са ми малко по-трудни.Но се надявам стъпка по стъпка да вървя напред. От написаното мисля става ясно,че Лазарев не ме е повредил.Трябва да призная,че откакто чета Учителя,Лазарев загуби за мен ореола си на авторитет,но това стана по естествен и ненапънат начин.Имала съм полза от неговите книги,нужни са ми били и съм благодарна за това,че ги е написал.Мисля,че няма нужда да квалифицираме авторите.Признавам си,че и аз го направих веднъж тук по повод на Алена,така,че разбирам съфорумците ,които не харесват Лазарев.Но в крайна сметка ние не сме деца.Ако някой ще се загуби в гората,той просто ще се загуби,както и да го предупреждаваме и предпазваме. Поздрави. П.С. И Мегре изчетох преди време.Неговите книги също ми бяха много ценни в един момент от живота. Изучаването на Словото изисква спокойно съзнание и ясна мисъл.Понякога ние хората попадаме във водовъртежи.Нужна ни е помощ ,за да се измъкнем.В моя случай и двамата цитирани автори, чрез книгите си ,бяха тая помощ.

http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html П.С.А видяхте ли този хубав календар за 2010

Късметче,днес моето момиче ме пита кога започваме тазгодишния житен режим.Направих справка.Мисля,че на 3.02.2010 е добре да се започне.Какво мислят другите последователи на житния режим във форума? -------------------------------------------- свързани теми от форумите: Житен Режим 2004 | Житен Режим 2005 | Житен Режим 2006 Житен Режим 2007 | Житен Режим 2008 | Житен Режим 2009 Гладолечение | Захранване след лечебен глад свързани лекции: Житното зърно | Абсолютната Чистота свързани статии: Житни режими. Правилно отношение. - обзорен материал Мисли за житното зърно - мисли от Учителя за житното зърно свързани притчи: Житното зрънце на Заратустра. | Куршум и Житно зърно | Житно зърно, колкото кокоше яйце Десетте житни зрънца | Притча за Сеяча | Мъдрецът, царската дъщеря и дървото на живота

SeekerOfAnswers',не ти препоръчвам да гладуваш продължително сам,ако нямаш медицинско образование и не ползваш насока,помощ от специалисти в тази област.Аз съм посещавала няколко пъти санаториума на д-р Емилова на Св.св.Константин и Елена преди години.Захранващата схема ми беше предписана от Д-р Емилова.Процеса на гладуване беше наблюдаван от лекарския и екип.Сама след това правех кратки гладувания по един ден седмично и това ти споделих тук.Сега през февруари можеш да направиш житен режим.Тук има инфо по темата за житния режим.Правила съм го няколко пъти и смятам,че всеки може да го направи,но е нужно да се отнесе с уважение а не като към диета.ЖИТЕН РЕЖИМ

Здравей EDEN84.И аз наскоро се замислих над това.В момента съм и ще бъда още няколко месеца в лична година 9.Повод да се замисля ми дадоха съвсем реални неща,които са много лични ,за да ги споделям тук,но наистина е някаква равносметка и приключване с изостанали стари неща.Бях ги забравила,но очевидно не съм ги приключила и те ми застанаха на вниманието наскоро.Освен това усещам липса на нови идеи,но не страдам от това.Все едно съм спряла за почивка по пътя и правя преглед на изминалото време.Ясно виждам кои са били доминантите .Мисля,че е важно да се извлече поука и човек да си даде равносметка .Толкова.Не смятам,че от 9 година (добра и недобра) зависи бъдещето.Бъдещето винаги зависи от това дали сме разбрали уроците на изминалото време и в каква посока вървим в момента.Ние си носим последствията на всеки един избор,а избори правим ежедневно,ежечасно.

Здравей SeekerOfAnswers'.Когато се гладува един ден седмично, не е нужно да се прави специално захранване според мене.Практикувала съм го по следния начин.Всеки понеделник -плодолечебен ден ,т.е приемам само билков чай с малко мед и плодове според сезона.Редуване през 2 часа ,започвайки в 8 часа с чай и приключвам в 18 часа пак с чай.Не съм приемала фрешове,но мисля,че не пречи да се приемат вместо чай.На следващия ден обикнивено до обяд също вземам само чай с плод( не едновременно,а първо едното,след два часа другото) и се храня чак на обяд.До три последователни дни може да се прави без да е нужно специално захранване.Ако обаче се гладува да речем 4 и повече дни е наложително да има захранваща схема. Поздрави.

Розалина! Согласна с тобой. Продолжая размышлять о твоих словах о грусти и печали в поэзии болгарских и российских поэтов я обратилась к теме «Мисли от Учителя за българите и славянството» . Благодаря сообщению от Ани я нашла лекцию «Два пути». В этой лекции есть такие слова: Двата пътя Думаю, что настоящая поэзия помогает человеку в поиске такого метода и служит исцелению души. Благодаря ти Александра. Много интересен материал и повод за размисъл. Съгласна съм с твоя извод за истинската поезия. Ето нещо,което много обичам от съвременната българска поезия. ПЕТЯ ДУБАРОВА ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ В дланите ми каца слънцето червено - добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален. Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват "Тя е слънчево момиче, във вените й слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта й тича." Аз искам, щом издъхна уморена, то - слънцето - със мен да не изстине, а светло като мойта кръв червена да блесне над земи и над градини. Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва. ДОБРОТА Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!... И скрива ме във коша си чемшира на двора. Неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед. Тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея! ЗАВИСТ (поетесата е била само на 12 години, когато е написала това) Тези, които завиждат, се в болни превръщат, те от завиждане своите нерви рушат; тези, които завиждат, се винаги мръщят дето успех е проправил към някого път. Много успехи в живота и много победи, с тях неотлъчно се движи и злобата зла, радват се всички и все някой с яд ще погледа, топлата радост на друг щом е дала крила. Тези, които завиждат, се в болни превръщат - всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат, чистите мисли и здраве, добро се не връщат, злоба и завист в сърцето проправят ли път. 20.12. 1974 г. ПЕТЯ ДУБАРОВА