Розалина

Здравейте отново тук. Помня първите си излизания за игра на паневритмия. Смущението от новата и нетипична обстановка, притеснението да не бъркам упражненията. Но още първия ден се прибрах с радостно и приповдигнато настроение. И това не беше само първия ден, а стана ежедневие. Сега, когато не успея да излезна по някаква причина и ако пропусна няколко дни, усещам липса на нещо хубаво, красиво и важно. Определено има голяма разлика в дните, когато съм играла и другите дни. Когато съм започнала деня с една хубава игра, целият ден минава различно. Нищо не може да ме извади от равновесие, а ако все пак се очертае някакъв проблем, решавам го с лекота. Заредена от играта, виждам проблемите на ежедневието по нов начин. Учудвам се, как съм отделяла време и внимание на несъществени неща. Улавям се, че си тананикам песничките. Ето днес отидох, след 4 дневно прекъсване. От неделя не бях излизала да играя. Понеже тая година излизам на друга полянка, тази миналогодишната днес ми се стори така мила и позната. Като завръщане след дълго отсъствие. Изиграх първите 28 упражнения и си тръгнах със съжаление, че времето на това толкова приятно сутрешно зареждане мина неусетно, но часът беше 7.30, а аз съм на работа. Тук в други теми говорим за различни нетипични ситуации и проблеми, като разхождащите се кучета, странични шумове и минувачи. Трябва да ви кажа, че когато се практикува редовно паневритмия, всичко това се преодолява. Регистрира се първия път, а после се свиква и не пречи. На няколко пъти виждам една млада жена, която стои зад боровете, близо до кръга, но не се включва. Не знам какво и пречи да го направи. Може би я смущава малкия брой на практикувашите. Може би се притеснява, че няма да се справи. Искам да кажа на онези, които искат, но се колебаят. Опитайте. Не е правилно човек да се учи в кръга, но всички упражнения могат да се научат самостоятелно. Това не е проблем. И тогава остава просто да се опита игра в кръга. Мисля, че всеки, който веднъж се е докоснал до огромната сила на този невероятен космичен танц, не би продължил без него. Поздрави

25. Стъпка по стъпка Стъпка по стъпка, ето ний вървим към новия живот. Чертаем светли бъднини за нас и цял човешки род. Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме от беди. Мисли красиви вредом посяваме. Любов света да победи. Пътека светла е пред нас и нова чудна светлина. Живот в сърцата ни се влива, мъдрост и любов. Поздрави на всички,които изиграха тази паневритмия пред НДК.Благодарим ви.

Същност на паневритмия Здравей sarita,понеже въпроса ти е общо зададен ,позволявам си да дам една връзка.Това е специализиран сайт ,в който аз често влизам .Има ясни ,макар и кратки обяснения на почти всички основни въпроси ,а също добър видео материал,за да види човек това,което го интересува. Пентаграм Ако доуточниш въпроса си,в Портала със сигурност ще се намерят хора,които да дадат по-конкретен отговор.Поздрави

Ако въпреки късното лягане човек има добро разположение на духа,няма причина да се отказва от играта.Но това всеки усеща най-добре,като попита двамата свидетели в себе си-ума и сърцето.

Здравейте, повод да поставя тази тема ми дадоха две наблюдения. Първото По време на семинара по паневритмия в с.Изворово, Казанлъшко, имаше едно практическо занятие по паневритмия. Накратко, всички участници бяха разпределени на случайни (според спонтанното нареждане в кръга) групи от няколко (не си спомням броя, той се определи в момента от общия брой присъствуващи) участници. Водещият занятието, постави на всяка група по едно упражнение и след определено време групата представяше пред всички възможните аспекти, начини на игра и т.н на упражнението. Една от групите разработваше упражнението Побеждаване. Излъченият да представи мнението на групата участник, много добре започна с демонстрация на това, как различните хора играят упражнението. Свърза го с натурата, зодията на играещия и даде за пример себе си-Зодия Лъв. Играе отсечено, отривисто, все едно събаря стена с ръцете си при вдигането им. Веднага даде и алтернативно изпълнение с плавно, не толкова борбено издигане на ръцете. Второто Вчера гледах един клип със запис на голяма паневритмия на Рила и видях, че има участници, които са с ръкавици по време на играта. Замислих се, как това обстоятелство би повлияло на другия от двойката? Предлагам да обменим мисли за това, какво изразяваме с този език на жестовете, когато е различен от общия фон на останалите? Проблем ли е да се играе с ръкавици? Имате ли други подобни наблюдения, над които да се замислим?

Здравейте. Иво,вие сте постъпили правилно,но си представям как се е отразило на играта ви.Със сигурност не добре.Аз имам куче и съм се изкушавала,да си помисля,дали не е добре да го взема със себе си сутрин рано през лятото,когато отивам на паневритмия.Много бързо се отказвах от тази мисъл и не съм го правила,няма и да го направя.Осъзнавам,че ,за да се породи изобщо подобна мисъл в мене ,то е свързано с моето отношение към кучето,което за нашето семейство е част от нас,неразделна част.Живее с нас и прочее.Но ако човек мисли за другите хора,не следва да постъпва така.То е същото ,като високо пеене по време на паневритмия или мобилен телефон в джоба,който звъни по време на играта.Незачитането на групата,означава,че човека държи на своята индивидуалност и не е готов да я жертва в полза на колектива,а това не е добре. Друга тема са кучетата,които така или иначе си се разхождат сутрин рано със стопаните по същите места ,на които ние излизаме да играем.Край нашия кръг са много.Има и бездомни.Бездомните не се приближават.Кучетата отглеждани от хора,понеже придобиват нрава на стопаните си,те се устремяват към кръга,пуснати на свобода от придружаващите ги.Миналата пролет ,когато излезнахме за пръв път,участниците от кръга по паневритмия реагираха различно.Едни се плашат и смущават,други се гневят,а трети не обръщат внимание.Ако не рагираме на появата на кучето,дори да е голямо и да тича устремно към кръга,а вместо това не го забелязваме(въпрос на концентрация) или ако го забележим ,можем да въздействуваме според мен със силата на мисълта(изпращаме мислена ,категорична и строга команда към кучето),то кучето спира и не нарушава кръга.Имахме такива случки.Спират като заковани ,гледат любопитно няколко минути и след това се връщат при стопаните си.В тези случаи виковете на стопаните,които съпровождат галопиращото куче,са по-разсейващи,отколкото самото животно.Чудя се на стопаните им.Ако не искаш да смущаваш,то не пускай животното от каишката.Отдалечи се и тогава го пусни.Но това сме ние хората.Аз като водя моето куче на разходка и ако вървя зад семейство с малко дете,винаги предупреждвам с думи родителите,за да не се стресне детето,когато внезапно усети зад гърба си присъствието на животното. Светъл ден.

Интересно,че при мен сякаш на периоди са различни любимите упражнения.Наричам така,онези упражнения,в които се чувствувам по особен начин-радостна,волна,вглъбена или постигнала единение с окръжаващия ме свят.Първото упражнение ,което откроих по този начин, беше "Изгрява слънцето".Мога да кажа,че моят първи сезон с паневритмия ,мина под знака на това упражнение.Продължава да ми е любимо и до днес,но едновременно с това започнах да усещам и други упражнения по подобен начин.На последната паневритмия ,тази неделя,най-силно ме разтърси и преживях -"Радостта на земята".

Божидар,в самата беседа Учителят дава някои практически препоръки: Според мен с тази мисъл ,Учителят ни предупреждава за нещо,което често става в чисто човешкия ,земен план на нашето битие.Човешкото сърце и ум са единни и в синхрон ,както в доборото,но доста по-често в негативния спектър от чувства.За единството им в доброто се иска съзнателна работа,приложение на закона на Любовта,която е свързана със сърцето и закона за Мъдростта,който е свързан с познанието и следователно с ума.Докато в скръбта,тъгата,болката от загуба на близък човек,ние попадаме несъзнателно и бързо.Единството на сърцето и ума в случаи като тези са налице,но на човека често в подобни житейски състояния ,му липсва вяра в Бог,липсва му Любов,липсва му Мъдрост,за да се оттласне от това единство на сърцето и ума и да се повдигне извън тези негативни състояния .Това също е част от пътя и зависи на каква част от кръга е духът на този или онзи.Ние не сме еднакви.Някои слизат ,други възлизат.Това е обяснено много хубаво и с пример в беседата. От примера със запасния офицер следва една практическа препоръка,която аз лично съм пробвала и на база на това твърдя,че работи.За нея Учителят казва следното: Тази практическа препоръка също е вярна, приложена в буквалния и смисъл.Но тя има и един друг ,по-дълбок смисъл.Да се качваме и да слизаме ,за да развиваме ума и сърцето,не само физически,чрез екскурзии и разходки сред природата,но и при всички житейски друми,по които вървим-случки,събития от нашия живот.Ако вървим по пътя, като прилагаме законите на Любовта и Мъдростта ,ние ще постигнем много по-пълно съзвучие между сърцето и ума и още по ценното е,че ще се научим да чуваме какво ни казват те.Тогава няма да търсим друг източник,който да ни каже,да ни посъветва,да ни изслуша,а ще се доверим на Бог,който ни говори,чрез нашия ум и нашето сърце. Беседата е много хубава,наситена с примери и мисли,които всеки да развие за себе си. Поздрави.

Друго, което искам да цитирам по въпроса е от темата "Как да изпълняваме упражненията": devashaktika ,без да искам дублирах мнението ти.Винаги се обърквам,когато мненията започнат да се подреждат каскадно. Медитация -размишление върху хубави,красиви неща.Трябва да ви кажа,че това почти винаги се постига при мен ,когато рано сутрин играя паневритмия.Музиката не е наживо,а е запис на песните.Текстовете подтикват към размишления.Това е една от най-добрите ми концентрации на вниманието и ума,да не мисля за нищо,а да чувам думите на песните и в движение да размишлявам върху тях.Не точно да размишлявам,а да ги продължавам с мислени образи и наистина това ме повдига.След игра целият ми ден е цветен и наситен с положителна емоция. Най-доброто време за медитация е сутрин, но всеки е свободен да избере този час, който е подходящ за него.-Забелязала съм ,че има разлика дали играя паневритмия ,след като съм посрещнала изгрева или да речем два часа по-късно.Определено е за предпочитане играта по изгрев,заради събуждащата се природа.В ранния час човек се чувствува по особен начин.Сякаш си в попаднал в друго измерение. Има само едно съществено и допълнително условие- наличие на добро разположение на духа.В началото на заниманията с паневритмия,преди да разбера важността на това единствено правило,имах няколко случая,в които излизах на игра след като си бях легнала късно ,ставах и бързо отивах на полянката ,без да съм успяла да се подготвя за играта.Т.е т.нар.добро разположение не беше на лице.Не бях работила върху него,а бях подходила малко механично.По-скоро с очакване да получа нещо от играта,отколкото с нагласа да дам от себе си-старание и отношение.В тези случаи трябва да ви кажа,че играта си минаваше като съвсем обикновена гимнастика.

Орлин,аз съм благодарна за включването ти,защото ми даваш ракурс,гледна точка.Целта на писането тук ,по тема,която си е най-вече практика и работа,не е да сме за и против,както и несъвършено словесно да се изразяваме понякога,а да си насочим взаимно вниманието .Така,че приемам с благодарност всичко споделено. Ето нещо интересно: Медитация,съзерцание, концентрация,размишление

Орлин, ако правилно схващам , ти имаш известни съмнения,че в един танц,какъвто е паневритмия ,има доста отклоняващи вниманието фактори ,за да се постигне съзерцанието.Може би си прав.Ако човек ,вече има изградено умение и практикува съзерцателната медитация ,сигурно няма да възприеме условията на движение и динамика,за среда,в която да се разтвори .Ще си търси познатото.Ако мога да използвам сравнението,което си дал,то е като да си карал само кола с автоматични скорости и изведнъж да се озовеш в стандартно возило.Учителят,който е дал паневритмия,не е използвал определението медитация.Поне аз не съм го срещала .Това ме навежда на мисълта,че вероятно израза,с който започнах тази тема и писах,че съм го срещала в материали и статии посветени на паневритмия е използван от хора,които са успели да постигнат състояние близко на медитацията по време на игра.Т.е това е още една възможност и само опита ще ни покаже възможно ли е или не.Както писах сега сме в сезона на игра и нищо не ни пречи да опитаме. А що се отнася до това,че целият живот е една паневритмия ще си позволя,да кажа,че са щастливи онези хора,които са построили живота си така,както в една паневритмия.А това означава,че човек е разбрал и приложил Заповедта на Учителя

Lokator,много красиво си го казала.Благодаря ти за споделените мисли.Те предизвикаха в мене размисъл,а когато в неделя застанах в кръга,си спомних за този кратък разговор.И знаеш ли,мисля,че се получи това,за което говориш-единението.При мен се случи на упражнението "Радостта на Земята".Заля ме топла вълна на Любов,Благодарност към Бог , за този наш тъй красив свят.Беше хубав ,слънчев ден ,птичките пееха и всичко наоколо блестеше от светлина и свежест.На мен не ми звучи идеалистично.Напротив много е реално и напълно възможно.Няма да се получи само ,ако седим в прашните си градове ,сред обичайните звуци на цивилизацията.Получава се сред природата.Необходимо условие е това,което и ти си отбелязала-добро познаване на упражненията,музиката и текста на паневритмия.Когато тези три компонента са усвоени,човек освобождава мисълта(иначе съсредоточена в изпълнението) за навлизане в това единение.Хареса ми това определение. Поздрави

Здравей Максим и благодаря за включването.Темата наистина ме интересува.С риск да си останем едни самотни мохикани в тая тема ,аз съм склонна да се опитаме да я поразнищим позовавайки се на опита си и нали сме в сезона на играта,т.е имаме поле за опити и наблюдения. Само да маркирам границите на мъничката си и слаба все още опитност.Класическа медитация така и не се научих да прилагам и се отказах в един момент.От две години практикувам танца паневритмия .След първоначалното усвояване на упражненията започнах да търся за себе си ,приложение на казаното и написано за паневритмия .Наскоро ми попадна една книга на Шърли Маклейн"Медитация -навлизане навътре".Първо тази книга ме спечели с простотата и искреността на споделения опит,на един западен човек по темата.Всички знаем,че има много съществена разлика дали започва да медитира представител на източната или на западната култура.Източните народи ,май го засукват това умение с майчиното мляко.Второ,порази ме сходството на прочетеното от Шърли ,с мисли на Учителя за паневритмия в "Акордиране на човешката душа".Затова се замислих ,припомних си моменти на успешно,макар и доста спонтанно,а не направлявано хармонизиране от моя страна по време на игра,стигащо точно до това отпускане и навлизане навътре в себе си,което пишат,че е характерно за навлизане в медитация и определено вече смятам,че е възможно да се медитира успешно по време на паневритмия.Друг е въпроса как да се подходи практически ,така,че да се постига . Съжалявам,че времето ме притиска днес,но ще отделя време,за да илюстрирам казаното с цитати в следващо мнение. Поздрави

Срещала съм израза: Паневритмия - медитация в движение Ще ми е интересно, ако някой сподели как подхожда към тази медитация. Върху какво се фокусира намерението, вниманието? Аз лично съм правила опит да концентрирам вниманието си върху цветовете на упражненията, върху текста на песните и върху природните звуци на околната среда. Имам проблем с поддържането на концентрация на вниманието и понякога някой външен, нов шум ме разконцентрира и не винаги след това успявам да възстановя ритъма си. Освен всичко става дума за една колективна медитация. Т.е това е по-сложния вариант, защото освен хармония със себе си ,трябва да се намери и баланса с останалите в кръга. Ще се радвам да обменим информация по темата. Поздрави

Благодаря за това мнение Светла. За начинаещи в играта е ценна всяка споделена опитност.В момента чета книгата на Георги Стойчев и я възприемам точно като една споделена опитност,за разлика от учебниците,с които съм работила до сега.В учебниците се казва как трябва да се изпълняват упражненията,но когато започнеш да играеш възникват множество въпроси,на които или си отговаряш сам с времето или черпиш инфо от приятели. Когато вчера видях темата за дишането си помислих,че това е върде висока летва за етапа ,на който съм.И при мен опита да се концентрирам в дишането е свързан за сега с усилие и прави играта ми напрегната.А си мисля,че целта не е да постигнем един ефект,за сметка на други.Непременно ще обърна внимание на упражнението "Чистене".... Поздрави

ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното. Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена. В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала: -Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра! -Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла. -Защо? -Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото? -Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди? -Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима. -И станах!-гласът на жената предателски трепнал. -Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно. През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал. ... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата. -Пусни ме, моля! -Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб. -Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ... И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена. Притча за пеперудата Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Aко ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим. ================================= Благодаря Пламен !

Бог е говорил НБ 09.11.1919 Неделя, София

Здравейте в тази вкусна тема. Искам да ви припомня,че сега е добрия момент да се яде лапад.Растението е свежо и силно. Супа от лапад: 1 кг лапад се измива добре и се нарязва на ситно.Задушава се с малко вода и няколко стръка пресен лук и пресен джоджен ,също нарязан на ситно.Заливаме с 4-5 чаени чаши топла вода и варим с добавка на : сол на вкус,чер пипер,масло 1/2 пакетче от 125 гр.,една кафена чашка ориз. Супата се застройва с яйце,кисело мляко и брашно.Аз правя т.нар. варена застройка,при която разбирам две яйца,капвам качица лимон ,за да не се пресичат,добавям 3 с.л. кисело мляко и слагам в съд на котлона.С непрекъснато разбъркване да се затопли сместта на застройката + две с.л. препечено пълнозърнесто брашно леко размито във вода и започвам да смесвам с топлата супа с бъркане. При поднасяне на дъното на купичките слагам натрошено сирене,а върху него заливам супа и така поднасям.

Бог е говорил -НБ 09.11.1919

Скритият квас -Неделна беседа

ЗДРАВЕЙТЕ. Хубава тема Иво. Първите 10 упражнения са много вглъбено индивидуални според моето усещане.Единственото усещане за това,че не съм сама е в следенето на разстоянието с партнъора,който е едно загатнато присъствие и с двойката пред нас. На Евера,сякаш се събуждам и виждам групата.Винаги се усмихвам и нещо в мен олеква и ме повдига при вида на насреща стоящите (ние сме с лице към центъра на кръга за пръв път от началото на играта).Евера е много въздушно упражнение и някак освобождаващо(споделям своето усещане за уражнението). При Тъкане за пръв път се появява в съзнанието мисълта за партнъора по нов начин.Заедно с още някого вършим обща работа.Всеки е съсредоточен в себе си,но това,че трябва да се премести крачка напред външния партъор се оценява в началото.разминаването не поражда близост,но има усещане за предстояща такава.Музиката на това упражнение много ми харесва и винаги ми дава един хубав заряд.А текста на песничката ,която съпровожда това упражнение е много жив и напълнен: 13. Тъкане Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свет и чист във душите вливаме. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждеца ромоли над ниви и ливади. Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. Първият истински контакт между партнъорите е, както знаем в упражнението Запознаване.Играла съм с познати и не толкова познати партнъори.Това ,което ми прави впечатление е,че с непознат партнъор има едно смущение ,което се плучава ,когато се хващаме за ръце,правим характерното движение залюшкване на ръцете.Понякого хората бързо и смутено отклоняват поглед и гледат над главата на партнъора или надолу в земята.Погледите се срещат за кратко. Когато в началото гледах филма с инструктор Ина Дойнова,ми направи впечатление,че тя дава много интересно указание за този миг,в който погледите на партнъорите се срещат.Ще цитирам по спомен.Поглеждаме партнъора в очите и поздравяваме неговия дух,а после отправяме поглед нагоре и благодарим мислено на Бог,за партнъора ,който ни е изпратил.Винаги се сещам за това и при мен няма смущение от срещата на погледите. Поздрави

xameleona, Когато четох беседата и стигнах до мотива,който и ти си отбелязала, се сетих за нещо отдавана четено.Една случка на "Изгрева",която според мене е много показателна,за начина по който Учителят е преподавал на учениците си всичко ,за което им е говорел в беседите. „Беше петък. Нападнаха го сенки-бяха дошли на „Изгрева” с автомобил,един от тях влезе в салона и го удари в гръб.Удряше без ред по главата,в пълна тишина.Удряше,удряше,удряше! Само му рече: -Бог и България! Ударите спряха ,а нападателите избягаха с автомобила,който бръмчеше пред „Изгрева”. Братята и сестрите бяха уплашени. Поръча да донесат чай на всички и седнаха в салона. И каза на братята: -Рекох „Бог и България”.Имаха план да сложат бомба в салона,после искаха да ни забранят и да избият всички ни.После искаха да изгорят цялото братство.Но трябваше да стане това,за да се отбие тази вълна.Добре стана,че всичко се размина с това. Знаеха „Бог и България” беше създадена от Александър Цанков. И каза на братята: -Съвремените хора казват:”Който вярва в прераждането ,ще го изхвърлим от църквата”...Когато аз живея съгласно Божия закон,дали ще ме изхвърлите от църквата или ще ме държите в нея,това не засяга душата ми.Когато аз живея при Бог,никого не мразя,старая се да обичам всички,може ли някой да ме изхвърли?Само един Бог може да ме изхвърли.Това е учението,което проповядвам.Казвам:”Деня ,в който сгрешите,вие сте изпъдени от Божествената църква,из рая.” Двадесет дни след грубия побой за първи път изсвири на цигулката си „Марш на светлите сили”. След време заловиха побойника и един полицай го доведе на „Изгрева”.И попита какво наказание да наложат. Отвърна: -Аз му прощавам. А на извинението на побойника,каза само: -Аз ти прощавам,но моли се Господ да ти прости.” изт.”Петър Дънов”,Георги Гълов ,стр.131София 2007 г изд.”Импулс”

Благодаря за цветното включване viki i xameleona. Един от основните акценти на днешната беседа е свързан с Вярата.Вярата,такава каквато я имаме ние хората-съвремениците на беседата,хората преди 2000 години и хората днес.И Вярата която е нужна на хората,за да спасят себе си,семействата и народите си. и Днес е т.нар.Томина неделя.В резюме за този правослявен празник знаем,следното: В първия ден след Великден, понеделник, православното християнство в България отбелязва началото на Томина или Светла неделя, която поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Празникът е свързан с първите появи на Христос сред учениците му. Седмицата след Великден е наричана и Празна, заради забраната да се работи каквото и да е. Първата неделя след Великден се чества паметта на един от 12-те Христови ученици - Апостол Тома. Наречена е Томина Неделя. В историята апостолът е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват “Видяхме Господа” той им отвръща: “Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам.” На първата Неделя след Възкресението Исус отново се явява на учениците си, този път там е и Тома. Христос се обръща към него и му казва: “Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”. Оттогава остава израза “Тома неверни”, а денят е наречен Томина неделя. Поздрави

Молитвен наряд за начало: Псалом 91 Милитва за плодовете на духа Бог е говорил -НБ Молитвен наряд за край: Аз вярвам в Един Бог на Любовта

Здравейте. Ани,защо смяташ,че участието в обсъждане на беседа във виртуалното пространство е в противоречие с цитираната от тебе мисъл.Тази мисъл аз я рабирам малко по иначе.Тя предупреждава за изкушението да наставляваме,да влезем в ролята на учители,коагто ние самите не сме на ясно и не прилагаме докрай. Аз се включих в обсъждането на беседите в Портала,не с мотивация,аз да уча на нещо други хора.Уча себе си.Осъзнавам,че бих могла да си разговарям и осмислям беседите сама.Правила съм го преди.Сега виждам бонуса от това да прочета цитат или разсъждение публикувано от друг участник,да отворя наново беседата и да я препрочета с нов поглед.В това споделяне на нещата ,които са ни впечатлили не виждам натрапване на нечие мнение или подкана да се учим.Във форума с беседите влиза само оня,който наистина иска това.Като един клас сме.Можем да си споделим как сме го разбрали или какво не сме успели да разберем.Споделяла съм тук,че преди четях хаотично.И понеже се занимавам от скоро,през цялото време при този начин на чететене, без система и ред,усещах че нещо не ми достига,нещо ми убягва и не мога да се хвана за една нишка,която да следвам.Не ,че не рабирах отделната беседа.Но тя ми стоеше изолирано .Откакто възприех за себе си да следвам хронологията на изнасяне на беседите ,а Портала ми дава точно това ,аз се стегнах и следя стриктно за себе си реда..Ето поради празниците пропуснах една беседа.Нямах време.Втората съм записала аз да подготвя за обсъждане.Днес ги разпечатах и двете ,и без да знам за тази тема,реших,че няма да прескачам.Първо ще прочета пропуснатата беседа,а след това ще мина на новата.Няма значение колко време ще ми отнеме това.Чувствувам се наистина като в училище преди години.Не си позволявам да пропусна.Не,че не е възможно,но така ми идва от вътре.Опитвам се и да наваксам беседите,които вече са минали.Така,че на мен ми допада начина за запознаване с беседите предложен от адмиснистрацията на Портала. В моя приятелски кръг от хора с разностранни интереси,само аз чета беседите и се интересувам от Учението.Понякога се случва да им споделя нещо,което ме е впечатлило,но съвсем не за да ги уча.То си е само споделяне между приятели,които се познават много добре .Случва се някой да поиска малко повече инфо и тогава казвам.Виж ,ако те интересува,вземи и прочети беседата.Няма смисъл аз да я интерпретирам.А веднъж ,когато започвах и още не бях свикнала със стила ,имаше една беседа,която много трудно осмислих.Тогава помолих за помощ моите приятели.Всички взеха беседата,четоха я и я обсъдихме.Това обсъждане ми помогна да разбера нещата казани в беседата. С други думи,важно е каква мисъл стои зад всичко,което правим. Поздрави.