Розалина

Благодаря lokator за споделените разсъждения.Когато отделих горния мотив при прочита на беседата си казах: 1.Този мотив на пръв поглед е някак извън общата идея на тази беседа в смисъл ,че и без него нещата ,които ни се казват са изведени ясно и точно. 2.Мисълта ми се връщаше обаче и реших да го споделя с вас. 3.Спомних си как за пръв път в една друга неделна беседа имаше пак такава вметка ,че живота в градовете е нехигеиничен.и тогава също ме провокиракъм размисъл. Със сигурност тези мои връщания към въпроса, имат отношение към мен самата и моето собствено откъсване по някакъв начин от естеството,от природата и опита ми да наваксам пропуснатото и да сменя курса . Не откривам Америка,като казвам,че цялото усилие на поколения хора,за все повече и повече материални блага,придобивки,улеснения,технически прогрес,нарушиха баланса между човека и природата.Както Маугли не оцеля в човешката джунгла,така и мнозина от нас ще сме бедстващи в една истинска джунгла. Пътищата са най-общо два: Връщане към природата по директния начин ,като радикална промяна в начина на живот ,което вече се прави и в България и в света от мнозина.Ти си права,че сред природата,човек се настройва по един естествен начин и без усилие,защото има помощници,каквито нямат хората в градската среда.Пример са родовите имения в Русия,у нас и в други страни,еко селища ,в които се събират да живеят хора с обща нагласа за един различен начин на живот.Тук и Тук.Но този начин няма как да бъде масово приложен по ред причини,той е по-скоро изключение . Вторият път е без да си променяме ,мястото на живот,да променим начина си на живот.Можем да отиваме сред природата и да черпим вдъхновение и зареждане от нея,да играем паневритмия ,да живеем природосъобразно,което е смисъла на това,за което и ти говориш и си го казала красиво: Аз се класирам във втория вариант.Учението на Беинса Дуно,заниманията с паневритмия ми помогнаха да осъзная това,което пиша.В днешния информационен век, човек може да е съпричастен и по друг начин.Като гледа природни картини,процеси,забележителности по телевизията.Свидетели сме на чудесни предавания от цял свят.Но това е храна за ума и интелекта.Поемането и не променя факта на нашата изолация от природата .А природата това е Бог,който е и в нас. Поздрави

xameleona,lokator,благодаря ви .Отново сме в синхрон. А сега нещо от по-страничните и само маркирани линии на тази беседа. Намирате ли за актуална тази мисъл в буквалното и значение или да приемем,че тя е само за времето и хората съвременници?

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва Благата песен Беседа:Денят на доброто Молитвен наряд за край: Фир фюр фен -Благославяй Беседата "Денят на доброто" е разсъждение върху . (Ев. Матей 12:12),в което четем: Денят на доброто Скъпи приятели ,беседата ,която разглеждаме днес съдържа много ценни мотиви,които, убедена съм ,всеки за себе си ще извади и отбележи,съобразно с търсенията ,които има Мотивът,който помествам е заключителния ,обобщаващ мотив на тази беседа.Предхождат го много интересни мотиви свързани с въпроси като -"Какво е добро?","Защо религиозните хора тачат различни дни в седмицата и всеки дръжи на своето религиозно ограничение?"Защо хората не спорят дали трябва да обичат,а спорят дали денят на Бог е събота,неделя или друг ден от седмицата?",както и интересни притчи. Преди години ми беше попаднала книгата на Дийпак Чопра "Седемте духовни закона на успеха",Тогава силно ме заинтригува факта,че законите формулирани от Чопра,той свързва с определен ден от седмицата и препоръчва в този ден, размисъл върху съответния закон.Мислех си ,а защо точно в тази последователност,а не в друга?Отговора на този въпрос и на други , намерих в беседата,която четем днес "Денят на доброто".

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ОТ МЕН ,АДЕЛАИДА , Milena и Smile МОЕТО ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ВАС ДНЕС Е НАВСЯКЪДЕ ЛЮБОВ,КАТО В ТАЗИ КРАСИВА КАРТИНА ,КАЧЕНА В ГАЛЕРИЯТА ОТ АДЕЛАИДА-НАШАТА НЕУМОРНА СЪБИРАЧКА НА КРАСОТА.

Аз го казах шеговито емоционално,Орлин логически обосновано. Тези въпроси никой от нас сам няма да разреши. Обаче всички можем заедно да дадем своя мъничък принос ,като просто играем .Всеки там,където е.Ей така ,без призиви и напън,а с Любов в сърцата.И мисля,че който го чувствува по този начин,винаги ,когато има възможност го прави.Любовта тече най-добре,когато тече свободно.Не следва да се вкарва в рамка и да се затваря ,което би станало ако популяризацията се издигне в цел.Няма нужда според мене от това.Но е важно,когато някой иска да опита,да има къде да го направи.Миналата година ,когато прохождах веднъж се случи да няма никой друг на полянката.Поседях и се върнах.Не успях да играя.Смути ме не това,че съм сама.Вече бях минала етапа да преодолея себе си,здръжките си и притесненията ,че се захващам с нещо,което за повечето хора е ,както го описва Орлин.Не играх,защото не бях сигурна в себе си,че мога.Бях свикнала да се ориентирам по другите и да ги следвам.Всеки минава и през това в началото според мене.Играеш добре,само, ако има кого да следваш.Така,че докато човек е в началото е добре да има и други играещи,та да свикне и добие кураж.Също е хубаво да има информация по разните въпроси,които възникват.В това отношение смятам,че е добре дето има места в нета -Порталът,bratstvoto.net,специализирания сайт за паневритмия на ОББ ,където да се видят ,прочетат,обсъждат дребни и често незначителни въпроси,но за човек,който търси инфо,те са нужни. Що се отнася до другите практики,които и у нас доста бързичко навлезнаха и стават все по-популярни,то е ,защото зад тях стоят вековни традиции и хора,които катализират процеса с активността си.Така осигуряват собствената си възможност да практикуват,като си спечелват поддръжници навсякъде по света.

Здравейте. Аз не съм питала случайни хора какво мислят и дали знаят,но мен са ме питали къде отивам рано сутрин.Отговарям -'да играя паневритмия".И подминавам,а в вътрешно ме напушва смях и започвам да танцувам мислено ,защото виждам в очите на съседа изумление, смущение и неразбиране първия път,а някой път и мнооого сериозно неодобрение или пък нещо друго .На следващия ден обаче,аз пак излизам рано и тоя път няма въпроси,само замислени или разбиращи,или любопитни погледи и кратък поздрав.На края на седмицата вече има плаха усмивка,която с всеки следващ ден е по-лъчезарна. Можем да играем.Това мисля аз. Поздрави

ОЛГА БЛАЖЕВА стихотворения С благодарност към Александра ,която публикува тези стихове в руския форум на Портала.

Олга Блажева (31.12.1901 - 06.08. 1986) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност. Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя. След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник :"Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г

Добро утро на всички. Защо играя паневритмия и какво ме мотивира да ставам рано сутрин? В началото ,когато започнах да излизам нямах точна мотивация.Бях изкарала курса през зимата на 2008 г и бях любопитна да разбера какво е усещането упражненията да се играят по изгрев слънце. Както казва нашият народ "Апетита идва с яденето".И при мен така се получи.Усещането да станеш част от събуждащата се природа са неповторими и с нищо несравними. После(след усвояването на упражненията ) дойде желанието да повдигна още малко завесата и да разбера смисъла им.Започнах да чета беседите,материали за паневритмия.И колкото повече практикувах,толкова повече исках да не свършва лятото . Ставането сутрин рано ,за мнозина ,е усилие.И за мен беше така до един момент.Пропуснах няколко пъти и видях,че денят е някак сив без сутрешното зареждане .Нужно ми беше време да си пренастроя ритъма,но сега съм балгодарна ,че открих паневритмия. Вчера бях в командировка и не успях да играя.Нямах търпение да се върна и днес да отида на полянката.Беше много хубаво.Само един ден не съм излизала и виждам промяната.Сякаш сезоните са се сменили далеч преди астрономическото им време за това.От високите температури вчера,рано сутринта няма роса по тревата и въздуха е топъл.Така е при нас на юг. Светъл ден на всички.

Диана ,хубава новина е тая,че не става дума за болест,а за мое предположение.Доверявам се на професионалната ти оценка и ще споделя оптимизма ти, по отношение на дърветата в нашата градска среда .

Чудесна тема и инфо azbuki. Напоследък и аз изпитвам безпокойство като се разхождам из града и виждам как изглеждат големите дървета.А вчера в Асеновград,констатирах същото на главната им улица,богатството на която са вековни чинари.Дърветата боледуват.Кората им я няма и са целите на петна.Все още листата им са свежи и зелени,но горещините предстоят. В материала ,който си дала тук много ме впечатли ,че кестените в Шумен не са обхванати от тази болест на европейските дървета.В материала е посочена и добрата традиция в Шумен,да събират и горят окапалите листа на есен,а виждам,че и ти го намираш за по-разумното решение. Не съм специалист,но не ми се вярва,че висящи пластмасови бутилки и смърт за насекомите е решението. Интересно е какво мислят по темата специалисти по дървесните видове. И за финал си припомних онази истинска история с врабчетата в Китай,за която по соц време гледахме документален филм. По времето на Мао Дзе Дун в Китай страдаха от напаст по оризищата.Голяма популация на врабци.Милиони врабчета ,които станали заплаха за реколтата.На най-високо равнище се взема партийно решение и излизат организирано милиони китайци с дрънкала сред полето.Започват да дрънчат,да викат и така в продължение на много време не позволяват на врабчетата да кацат.Те летят,летят и накрая падат мъртви на земята.От там в камиони и така китайците си бяха решили за кратко проблема.Когато врабчетата бяха прогонени на мястото им се настаниха скакалци и други насекоми,които до този момент бяха храна за врабците.Т.е нарушеното равновесие в природата винаги е за сметка на нещо и някого. В горния случай проблема е от нас хората.Ние нарушаваме равновесието.Посаждаме дърво и сме много доволни от себе си.Забравяме за дървото.То оцелява ,пази ни сянка,дава ни щедро и дълго време,а ние в суматохата изобщо не се сещаме или се сещаме твърде късно.Реконструираме,строим,правим на дърветата огромни бетонни ковчези в градовете и очакваме да си стоят там където винаги са стояли без нашето отношение и участие.Мисля си,като е факт проблема и не от вчера,къде бяхме на есен ,та да се започне от рано.Сега наистина поне трябва да се опита нещо.

Още не съм видяла книгите,но и краткия коментар на Донка ме зарадва. Присъединявам се с БЛАГОДАРНОСТ към хората дарили книгите,към borislavil -добрия посланик на тая мисия ,книгите да стигнат до "Виделина" в Хасково.

Здравей Ани.Естествено,че не можем без чашка да се насладим на кафето .Ако трябва да съм честна и когато става дума за кафето имам доста изисквания. Няма да ги изброявам.С едно изречение ще кажа,че или си го пия по правилата (моите) или се отказвам,но и в двата случая това е шеговит ритуал със себе си. Въпросът според мен е друг.Да не се вкопчваме в детайла.Да сме извън и над външните условия.Не отказ от тях,а необвързаност с резултата, е разковничето според мене.Необвързаността с външните условия и обстоятелства, дава на човек усещане за сводбода и полет.Не знам как да класифицирам горния текст(не съм литератор),но напоследък се появиха доста подобни текстове,които се ползват в разни обучения.Те се запомнят лесно,носят внушение за нещо извън буквалното си тълкуване и карат човек да се замисли.За мен винаги съдържат есенция на нещо пробвано.Същевременно са повод да си напомня,че винаги,когато слагам напред в житейските си дела вече придобито знание и опит,нещата стават по-добре,отколкото ,ако си вървя по правилата на физическия ни свят и ненужното "трябва" и "искам". Поздрави

Здравете приятели на Паневритмия. Една случка, във вчерашната игра на Хасковската ни група в парк Кенана,ми даде повод и основание да направя тази публикация днес. Малко инфо. Въпреки прогнозите за много дъжд по празниците,в нашия град ,слънцето грееше усмихнато през всичките дни и имахме хубави дни за игра от 06.05.2010 до 09.05.2010 г.Вчера -неделя ,слънцето изгря ,но на небето имаше много тъмни облаци,които го закриха.На полянката се озовахме 15 души и тъкмо да започнем, времето стана съвсем лошо.Вятър,едри дъждовни капки ,гръмотевици и светкавици. Знам от споделени разкази,че и в по-лошо време се е играла паневритмия,но ние се смутихме.Да започваме или да пропуснем? А толкова ни се играеше .Бяхме дошли от всички краища на града само за това.На помощ дойде ,наскоро прочетено, инфо от книгата на Георги Стойчев "Паневритмия -Мъдрост.Философия.Откровение". Публикувам го за сведение .Ще се радвам ,ако споделите подобни,а и други случки с вашите групи в тази тема. "Възможно ли е да не се играят всички упражнения ,да се прескочат някои от тях?Ето какъв съвет дава Учителя:Когато нямате време ,ще изиграете първите 10 упражнения и след това всички нечетни номера.На следващия ден ще изиграете първите 10 упражнения и всички следващи четни номера.Ако разполагате със съвсем малко време,ще изиграете от първото до 13 упражнение включително-упражнението "Тъкане".Защо Учителя включва задължително 13 упражнение?Сигурно има много и различни отговори.Ще се опитам да изложа моята гледна точка .В упражнението "Тъкане" играчите във всяка двойка 7 пъти се разминават при страничното движение,като накрая сменят местата си.Когато стане дума за числото 7,винаги разбираме,че има скрит смисъл,някаква тайна,нещо по-специално.............. Завършвайки с упражнението "Тъкане"-13 -тото по ред ,Учителят ни свързва с цялата минала и настояща еволюция на Земята и човека." изт."Паневритмията -мъдрост,философия,откровение" авт.Георги Стойчев ,изд.Бяло Братство,София 2007 г. стр.64/65 Ние изиграхме упражненията до 13-то включително .Дъждът ни наваля,бурята макар и за кратко доста повилня,но ние бяхме щастливи и доволни. Светла седмица на всички.

Здравейте приятели.Малко късно ,но искам да отдам своята почит на безименните войни от Великата отечествена война . Моята любима песен ,която винаги си слушам на 9.05. е вече публикувана тук .Аз харесвам изпълнението на Михаил Боярски. Темная ноч

Молитвен наряд за начало: Махар Бену Аба - песен Псалом 25 Бог ме прави силен - формула Беседа:Работи на лозето ми Преди беседата е добре да се прочете Евангелие на Матей 21. Молитвен наряд за край: Лозинката Работи на лозето ми

Привет Злинчо. Гаровия информатор.... ,съвсем бях го забравила също. Всичко тече,всичко се променя .

Материала,който съм записала в блога си под името "Чаша кафе" ми попадна случайно един ден.Не знам кой е автора. Намирам го за съдържателен и доста верен.Аз дописвам списъка с нещата ,на които следва да обръщаме внимание така: 1. Живей просто. 2. Обичай щедро. 3. Желай от сърце. 4. Говори мило и приятелски. 5.Бъди благодарен за всичко,което имаш. 6.Върши малки неща,но с много любов. 7.Винаги давай най-доброто от себе си. Пак ги докарах до 7.Ами какво да се прави това число ми е любимо и все до него стигам. Например любимата ми еврейска поговорка е :"От всяка ситуация има минимум 7 изхода" Поздрави

Здравейте сладко говорещи си Влизам в темата ей така ,да видя какво си пишете тук и едно мнение на елфи,възкреси забравен детски спомен в мен. Моето детство (5-6 г възраст) съвпадна с появата на чудото телевизор в бита на българина от 60 те години.Не знам дали можете да си представите как на малка,провинциална градска улица,която е толкова малка и незначителна,че асфалта не стигнал до нея,изведнъж се появява първия горд телевизор с име София.Цялата уличка се събира в нашия хол и гледа с възхищение предаванията за деня,които започват в 17 часа и са до 20 часа всяка вечер.В неделя има малко повече.Предаванията са Новини,аграрна прогноза,Времето и Лека нощ деца с чичко Филипов преди това.В останалото време -балет или концерт.За филмите ,ние децата ,вече бяхме пратени в леглото,та нямам спомен.Един ден ,дошлите съседи ,докато чакаха да започне предаването на телевизията, ме питат каква искам да стана.Аз ги поглеждам много сериозно и казвам- балерина.Те се усмихнаха и доста дълго се шегуваха с тази моя мечта- фантазия,която се отключи след едно изпълнение на балета "Лебедово езеро" по телезвизията .Като пораснах аз самата съм се чудела като се сетех за това спонтанно желание,което ме държа доста дълго да си призная.Дори се бях разсърдила в забавачката,че не ме облякоха като снежинка(костюма беше балетен),а ми дадоха друга роля -на лисицата в гората.Тук трябва да вметна,че нямам данни (конструкция,физика)за балет никакви.Така и щеше да си остане спомен от детството тази детска фантазия ,но ето,че на 45 години открих паневритмия.Не знам как се чувствуват балерините докато играят,но аз като играя паневритмия ,се чувствувам въздушна , лека като перце и после си хвърча по улиците и из делниците. Поздрави

Hrisko,аз лично стигнах до Учението след много други автори и т.нар.учения.Моят отговор на твоя въпрос е положителен.Но ти не си длъжен да ми вярваш.Опитай сам да разбереш това,което питаш.Ако сега пуснеш една анкета и 70% от отговорите са отрицателни ти какво ще направиш?Ще решиш,че не си струва да се занимаваш, щом 70% от хората отричат приноса ли?Ти решаваш млади приятелю.70% понякога са двама от общо трима участници.Ами ако 1000 човека дори не са видели какво ги питаш,а си пият вода от извора на Учението,ти жаден ли ще си останеш, докато търсиш някой да ти отговори? Поздрави

Имаме много да учим, но и да прилагаме. Без приложение, Любовта или Мъдростта, няма да ни припознаят. (lokator) Lokator,xameleona,благодаря ви за хубавите мнения и светкавичните отговори . Казвам често на себе си,че приложението на принципа на Любовта ,за който ни говори Учителя, изисква да си напомняме разбраното и прочетеното, в ежедневните ситуации на нашия човешки живот. Всички вървим,търсим,лутаме се и грешим.Важно е да си припомняме.Учителят често казва в беседите си-Обичай Бог,обичай ближния.Не съдете.Ние си вървим окрилени през делниците и ни е добре,че сме разбрали това послание.И изведнъж се спъваме.Срещаме човек,който с поведението си изважда всичко най-лошо в нас-раздразнението,гнева,обидата и прочее ,с които си мислим,че сме приключили.Ако в тоя момент си спомним ,че Любовта е дълготърпелива и благосклонна ,но и много взискателна,че търпението е основното и качество,мисля,че ще се усмихнем и ще приложим този велик принцип. Любовта-НБ Поздрави

Здравейте.Днес спонтанно си припомних тази беседа и сякаш я четох за пръв път.Провокацията ми дойде от друга една тема в нашия форум. Ето кои мисли от беседата спряха вниманието ми днес. lokator ,чета в мнението ти, че и пред тебе е стоял тоя въпрос.Пътя на Мъдростта и пътя на Любовта.Не е ли наш избор това?Мисля,че имаме избор.Учителят ни води по пътя на Любовта според мен,като съвсем не се омаловажава и другия път.Очевидно ,дори хора,които външно следват едни и същи идеи,изповядват сходни схаващания , ще сме много различни,в зависимост от това кой принцип сме избрали да следваме.

Нас ни събра паневритмия и Учението на Беинса Дуно. 20. Побеждаване Денят пристига след нощта и радост иде след скръбта. Вървиме ний по светлий път. Прегради няма да ни спрат. Тъй безспирно ще вървиме с вяра и любов в гърдите, към победи ще летиме, докат' гледат ни очите. Бодро вдигаме чела, смело тръгваме напред! Дори в неволя и беда за нас е хубав Божий свет. Милва ни тихият зефир. Пеят ни птички с весел глас. Лей се в душата еликсир при изгрев слънце в ранен час. На добър час на клуб Виделина в Хасково.