daniela71,голяма каша си забъркала и с мислите си си я програмирала.Всичко,което чувствуваш и преживяваш си е твой собствен сценарий,не на съдбата.
Като години наред си се молила,човекът да си има собствено семейство,сега това реализирано твое желание ти идва в повече и не можеш да се откажеш от любимата играчка.
Казваш,че имаш привидно щастлив брак.Ами мислила ли си,че и от тебе зависи,да е не само привидно,а истински щастлив?
Хората не са пионки на шахматна дъска,които местим с мисли и желания,тук и там където ни се иска.
Има един друг мъж(съпругът ти),има дете -твоето дете,Има една друга жена,за която не е важно кой какво мисли и дали близките са изумени и т.н.Това е една друга жена с мечти и надежди и очакваща дете.
Има те и тебе във всичко това и ти си имала години време да избереш.След като не ти е стигнал куража или любовта да вземеш решение и да се събереш с мъжа на сърцето си,сега се оттегли и му позволи да изгради една добра връзка с детето,което идва и майка му.
Казваш,че Бог не те е дарил с търпение.Според мен търпението не е нещо,което се дава като дар.То се постига ,ако човек има желание да го направи.
Лесно е да приемем ,че закон за карма действува и всичко,което ни се случва е предначертано.
И аз си мислех така,но наскоро като чета беседите тук,разбрах,какво ни казва Учителят преди 90 години.Да ,човечеството живее в закона на карма и тогава единствения път да се повдигне е страданието.То- страданието има много лица-раздели,болести ,смърти.Това ,което Учителят ни казва е ,че има и друга възможност.Да изберем пътя на Любовта и като го следваме последователно и неотклонно да излезем от обсега на закона за карма и да открием свободата.
В твоя случай приложение на закона за любовта,би могло да означава това ,да се откажеш от човешката си любов и да пуснеш човека ,да не му позволиш да извърши грях,като смята,че може да си направи едно семейство за продължение на рода и да има тебе ,както те е имал през всичките години.Да се изпълниш с онази безусловна любов и чрез нея да дадеш нов смисъл на семейството,което вече имаш.Благодари на Бог за детето и съпруга си,защото от написаното не става ясно,защо брака ти е само привидно щастлив,но ако имаше агресия и тормоз,мисля,че ти щеше да го споделиш.
Поздрави и светлина по пътя ти.