Розалина

Мисъл за деня - 23.8.2016 Нека се радваме един на друг тъй, както се радваме на слънцето, което изгрява; както се радваме на една хубава местност, през която пътуваме; както се радваме на една хубава ябълка; както се радваме на един хубав извор, при който можем да си починем и да се разхладим. Така трябва да бъде, когато срещнем една душа! Така трябва да бъде, когато се срещаме ние, за да можем да си помогнем в тия усилни времена на страдания, за да можем да претърпяваме и понасяме всичко. И пишеше на земята

Молитвен наряд за начало: В началото бе Словото (песен) Добрата молитва Беседа:Близо е лятото Молитвен наряд за край : Господнята молитва Да се прослави Бог в бялото братство (формула )

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Ще ви прочета първата глава от Първото Послание към Коринтяните. Това е писмо от Павла преди повече от 1500 години. Можем да мислим, че тогава хората не са били културни, както схваща съвременната култура. Духът Божий Беседа:Знаменосци на любовта Молитвен наряд за край: Отче наш „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ 6,20 ч. с. 32. Утринно Неделно Слово, държано на 18 юни 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Че правите добро някому, то е едно упражнение заради вас. Каквото и да правите, това за себе си го правите. Ако ти кажеш някому една блага дума, и на тебе ще ти я кажат. Ако кажеш някому една лоша дума, и на тебе ще ти я кажат. Турците имат една поговорка: „Доброто, което правиш, ще го намериш.“ Ако добро направиш, ще намериш добро. И ако лошо направиш, ще го намериш. Това нещо ще се повтори. Добрите неща в човека са неговата артериална кръв, а лошите неща в човека са неговата венозна кръв, която се връща. Лошото, което се връща, това е лошата кръв, която се връща. Та със злото само Бог има правото да работи. Само Бог знае тайната как да превърне тази венозна кръв в артериална. Затова ние трябва да употребяваме доброто, а пък със злото да не се занимаваме, защото ако се занимавате със злото, ще се опетните. Някой се занимава със злото и казва за някого: Защо той прави зло? – Не се интересувай от това. Защо прави добро – от това се интересувай. А пък защо прави зло, не се интересувай и кажи: Господи, не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго! Всички вие се занимавате и се интересувате защо Бог е допуснал злото. Вие се занимавате с един въпрос, който никой досега не е разрешил. Той ще остане въпрос неразрешен. Как ще разберете думите в Писанието: Аз съм, Който правя добро и зло? Че ти, ако разглеждаш злото и намериш там Бога, какво ще кажеш? Ако в лицето на онзи крадец, когото ти съдиш, след като осъдиш, ако намериш, че той е твоят благодетел? След като си хванал един крадец и си го осъдил, че е откраднал хиляда лева, а пък той е твоят благодетел, който те е облагодетелствал с хиляда милиона, какво ще бъде твоето положение? Ти ще го съдиш, че ти е взел хиляда лева, а пък той ще те съди, че му дължиш милиони. Искате да знаете защо ви се е случило някое зло. И казвате: Защо Господ допусна това? Но ако Господ ви тегли под съд за всички добрини, които ви е дал, какво ще бъде вашето положение? Не поставяй на никаква критика това, което Бог върши за тебе! Бог не може да направи никакво престъпление! Това е абсолютно невъзможно! Той работи не по човешки. Всичко е Негово! За да направиш едно престъпление, трябва един предмет да не е твой. Нали човек, който взема чуждото, върши престъпление? А пък извън Бога няма нищо. Всичко е Негово! Но вашето положение не е положението на Бога, понеже всичко не е ваше. Не е важно статистическото положение на нещата. Казват сега: Ние имаме сега ум Христов. Тогава нека постъпваме, както Христос постъпва. Той казва: Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил. Редактирано преди 7 часа от Розалина

Мисъл за деня - 13 август 2016 Съществува ли любовта, сама за себе си? Срещали ли сте я някъде? Любовта и мъдростта са извън физическия свят. Каква ще бъде любовта, която може да срещнете? Ако сте я срещнали, желая да я опитате. Човек отчасти проявява любовта. Как познавате тази любов? Как познавате, кой има любов в себе си? – Който има любов, той твори и създава. Значи, любовта и мъдростта са атрибути на творчеството. Съзнателни и несъзнателни движения

Мисъл за деня - 10.8.2016 Не си правете илюзии да мислите, че ще вървите по гладък път. Христос, най-великият човек в света, беше подиграван и осмиван. ...Няма човек на земята, който да не е бил осмиван и подиграван . Ако мислите, че вие ще минете по друг път, лъжете се. Че ще ви осмиват и подиграват, в това няма нищо лошо. Вашата задача е да търсите причината за това и да се поучавате. Това значи, да бъдеш герой. Герой е оня, който може да се справя с мъчнотиите си. Свободата

Любовта е извор Любовта е извор, тя живота ражда и пресвята длъжност в него кротко всажда. Все напред да ходи в стремеж към доброто, що е съвършено горе на Небето. Работи със нея в милости желани, помощта носи й за души страдални. И туй непрестанно върши тя самата като нежна майка всекиму в душата – постоянно сади семенцата драги, от които никнат добрините благи. Работи със нея... Таз велика тайна кой добре разбира, свойта душа мила сутрина разкрива, както кринът бели на роса небесна и на слънчевата светлина чудесна. Текстовете на песните дадени от Учителя са синтез на Словото и учението.Винаги се удивлявам какъв мощен израз на казаното в беседите имаме в музиката и песните. "Дойде някой и казва: Сърцето ми гори от любов! Аз гледам, че устата му пожълтяла, носът му изтънял, очите му хлътнали и той говори за любов. Никаква любов няма той. Тя е тази патологическата любов. Той си мисли, че е любов. До този хал от любов дошъл. Той казва: Изгори ме тази любов! – То е неразбиране. То са терзания. Това е любов, която измъчва хората. Това училище го напуснете. Излезте от това училище. Нека остане за други да учат. А пък вие излезте от този университет. Цял университет е той. Не зная как да я кръстим тази любов. Вие как я кръщавате? Влезте в оная любов, която дава хубавия цвят на лицето, дава хубавата форма на ръцете, на краката, на очите, на веждите, на космите. Тази любов като дойде, космите приличат на коприна. И после, човек, който живее в любовта, той е толкова свободен, че като дойде едно страдание, той се радва! Откъдето му дойде страдание, той плаща, мед му пада на сърцето. Като му дойде една неприятна мисъл, мед му пада на сърцето. Всичкото, каквото дойде, го туря на работа. " Качества на любовта

Да_влезеш 37. Беседа от Учителя, държана на 11-ти май, 1930 г. София — Изгрев.

**** В природата няма богати и сиромаси. Ако разгледате, какво става със съществата в природата, виждате, че едни се раждат, а други умират. Онези същества, които изпълняват законите на природата, живеят; онези, които нарушават законите й, страдат, мъчат се и умират. Природата е вложила смъртта в живота, за да освободи съществата от страданията. Колкото по-големи са страданията им, толкова по-желана се явява смъртта за тях. — Може ли без страдания? — Може и без страдания, и без смърт, но само тогава, когато човек спазва разумните закони на Битието и на природата. Докато е в стълкновение с тези закони, той неизбежно ще страда. **** За да разбере вътрешната страна на живота, човек трябва да бъде оптимист. Само по този начин човек може да се справя със страданията. Щом се натъкнете на известни страдания, не трябва да се питате, защо идат и каква цел се гони чрез тях, но да се стремите да бъдете здрави и да живеете разумно. Какъвто и да е животът ви, първо трябва да го осмислите. Животът се осмисля само тогава, когато човек разбере великите Божии закони. Щом разбере тези закони, човек мисли вече право, а правата мисъл е връзка между мислите и желанията му. Човек трябва да разбира произхода на своите мисли, чувства и постъпки, да знае, при какви условия могат да растат и да се реализират. Те растат и се развиват, както плодните дървета. Ако не спазвате условията за узряването им, те не могат да бъдат полезни. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно, големи чудеса ще правите”. Съвременните религиозни минават за вярващи, но не могат да правят чудеса. — Защо? — Защото не разбират законите, по които се проявяват мислите, чувствата и постъпките. С други думи казано: Ако човек не може да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки, т.е. ако не ги владее, той не може да приложи закона на вярата. Законът на вярата е път, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на земята. Не прилага ли вярата си, човек сам си затваря пътя, по който Божествените мисли и чувства слизат до неговия ум и до неговото сърце. **** Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той живее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома, за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовешкият или Божественият, когато човек живее за Цялото. Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрез възвишения живот, който се ръководи от Разумното Начало в света. Само разумността е в състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя. И тъй, личният живот има отношение към материята, общественият — към силите, общочовешкият — към Божествените мисли, които направляват целия живот. Всеки човек трябва да се стреми към общочовешкия живот, да оформи и развие ума и сърцето си, да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовъзпитание. Да живее човек за цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си. **** Човек трябва да мине от еволюцията на обикновения живот към еволюцията на талантливите, гениалните, светиите и най-после да дойде до еволюцията на Учителите. Учителят иде от особена система, от друго слънце, което го поставя по-високо от всички хора. **** Сега и на вас желая да правите добро, без да ограничавате човека. Да любите, без да ви знаят, че любите. Не ограничавайте доброто и не изявявайте любовта си. Това е идеалът на момите и на момците. „Който има уши да слуша, нека слуша”. 37. Беседа от Учителя, държана на 11-ти май, 1930 г. София — Изгрев.

Често духовните и религиозни хора, които вярват в Бога, живеят по-лошо от светските, които минават за безверници. Изкуство е да знае човек, как да живее. За да живее правилно, той трябва да бъде разумен. **** Всички хора говорят за добър, за морален живот, но коя е мярката, която определя нещата като морални и неморални? ............. Моралът подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Според този морал всички същества имат право да дишат, понеже са потопени във въздуха; всички същества имат право да се ползват от светлината, защото тя прониква навсякъде и обхваща цялата природа; всички същества имат право да се ползват от водата и от твърдата храна. Следователно, който се осмели да отнеме едно от тия права на кое и да е живо същество, той постъпва по отношение на него неморално. Никой няма право да лишава съществата от правата, които природата им е дала. Всяко живо същество има право да се ползва от благата на природата, за да става правилна обмяна между външния и вътрешния свят. И най-малките същества искат да живеят. Животът на съществата се определя от степента на тяхното съзнание. Съзнанието им определя и техните блага. Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-разумно ги използва. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопичното благо, добре използвано, струва повече от най-голямото благо, неизползувано или неразумно използвано. И тъй, не се стремете към големи богатства, към голяма сила, към много знания. Всички хора не могат да бъдат еднакво богати, силни, учени, но всички могат да имат поне едно благо, което да използват добре и да се радват на неговите плодове. Няма сила в света, която може да отнеме микроскопичното благо на човека. Цялото небе ще се бори за това благо, но няма да допусне да му го отнемат. **** Що се отнася до големите блага, въпросът е поставен другояче. За големите блага човек сам трябва да се бори, да ги пази. Ако е разумен, ще ги опази; ако е неразумен, всичко ще изгуби. Който е доволен от малкото, ще постигне и голямото. Тъй щото, искате ли големи постижения, не пренебрегвайте малките блага. Дойде ли в ума ви една малка мисъл, не я пренебрегвайте. Тя носи в себе си велики възможности. Ако я отхвърлите, вие се натъквате на големи нещастия, които разрушават живота. **** В природата няма богати и сиромаси. Ако разгледате, какво става със съществата в природата, виждате, че едни се раждат, а други умират. Онези същества, които изпълняват законите на природата, живеят; онези, които нарушават законите й, страдат, мъчат се и умират. Природата е вложила смъртта в живота, за да освободи съществата от страданията. Колкото по-големи са страданията им, толкова по-желана се явява смъртта за тях. — Може ли без страдания? — Може и без страдания, и без смърт, но само тогава, когато човек спазва разумните закони на Битието и на природата. Докато е в стълкновение с тези закони, той неизбежно ще страда. **** На какво се дължат неправилните отношения между родители и деца, между братя и сестри, между мъже и жени? — На известни слабости, които всички хора имат. Всеки човек има някакви вътрешни недъзи, които представят задачи за разрешаване. Нещастието на човека не се заключава в недъзите му, но в неизправянето им. Всеки човек има външни или вътрешни недъзи, които трябва да изправя. Защо са допуснати недъзите, защо е допуснато злото в света? — За да се допуснат тези неща, природата има предвид нещо, което малцина знаят. Каква е целта на природата, поради която е допуснала злото и греха, не знаем; обаче, вярваме, че целта й е добра и разумна. **** За да разбере вътрешната страна на живота, човек трябва да бъде оптимист. Само по този начин човек може да се справя със страданията. Щом се натъкнете на известни страдания, не трябва да се питате, защо идат и каква цел се гони чрез тях, но да се стремите да бъдете здрави и да живеете разумно. Какъвто и да е животът ви, първо трябва да го осмислите. Животът се осмисля само тогава, когато човек разбере великите Божии закони. Щом разбере тези закони, човек мисли вече право, а правата мисъл е връзка между мислите и желанията му. Човек трябва да разбира произхода на своите мисли, чувства и постъпки, да знае, при какви условия могат да растат и да се реализират. Те растат и се развиват, както плодните дървета. Ако не спазвате условията за узряването им, те не могат да бъдат полезни. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно, големи чудеса ще правите”. Съвременните религиозни минават за вярващи, но не могат да правят чудеса. — Защо? — Защото не разбират законите, по които се проявяват мислите, чувствата и постъпките. С други думи казано: Ако човек не може да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки, т.е. ако не ги владее, той не може да приложи закона на вярата. Законът на вярата е път, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на земята. Не прилага ли вярата си, човек сам си затваря пътя, по който Божествените мисли и чувства слизат до неговия ум и до неговото сърце. **** И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати. Като дишате, мислете, че във въздуха, освен кислород и азот, има нещо друго, което носи живот. Като пиете вода, мислете, че и в нея, освен водород и кислород, има нещо друго, което носи живот. Изобщо, всяко съединение, всеки плод носят живот в себе си. Щом вземете един плод, първо изяждате месестата му част. Дойдете ли до костилката, вие или я хвърляте, или счупвате и изяждате съдържанието й. Обаче, това не се позволява. Дойдете ли до костилките на плода, природата не позволява да ги ядете. Тя съветва всеки човек да изяде месестата част на плода, а костилката да посади в земята. На същото основание казваме: Природата позволява да се ползвате от външната, месеста част на своите мисли и чувства, но костилките им, т.е. същината, да посаждате. Само по този начин ще опитвате плода на своите мисли и чувства. **** Всички хора се стремят към това, именно, да станат пълни господари на себе си, т.е. да се освободят от властта на Първата Причина. Продължават ли още да правят усилия в това направление, Бог ще вземе сърцето им в себе си и ще ги остави господари само на мозъка и на стомаха, без никаква връзка между тях. Сърцето свързва дейността на мозъка и на стомаха. Какво ще стане с човека, ако се отнеме сърцето му? Божествените чувства свързват човешките мисли, чувства и постъпки. Отнеме ли се сърцето на човека, като орган, който възприема и предава Божествените чувства, с него всичко е свършено. Божествените чувства нашепват на човека, кое е право и кое не. Те го ориентират в областта на възвишения морал, който го прави здрав и силен, да устоява на всички бури и изпитания. Човек се калява чрез възвишения морал. Този морал го прави устойчив, със здрав гръбнак. **** Когато се говори за мислите и чувствата на човека, подразбираме обикновения живот, т.е. живота на обикновените хора. Обикновените мисли създават мислите на талантливите; талантливите хора създават мислите на гениалните; гениалните създават мислите на светиите, а светиите — мислите на Учителите. Този е пътят, по който човек трябва да върви, за да дойде до новия живот. Който мисли, че може по друг начин да се домогне до новия живот, той е на крив път. Новият живот подразбира нова мисъл, ново знание. Който е придобил новия живот, той има вече вътрешно прозрение към нещата. Като напише едно число, той разбира неговия смисъл. Ако има две зрънца, той не ги разглежда само количествено, но прониква в техния вътрешен смисъл. С това знание той може да посещава всички планети. Ако няма дълбоко разбиране за числата, човек лесно пише десетиците, стотиците, хилядите, милионите и т.н. Като видите тези големи числа, вие се учудвате, че еди — кой си разбира математика. Да пишеш числата правилно и да извършваш с тях различни действия, това не е истинска математика. Да разбираш числото две, това значи, да разбираш дълбочината на женското сърце и на мъжкия ум. Който разбира числото две, той знае причините за създаването на света, както и на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на числото две, той се натъква на злото. Когато се събират двама души — мъж и жена, две приятелки или двама приятели, които не разбират смисъла на числото две, те непременно ще се скарат. Ако две деца си играят добре, за една ябълка само те могат да се сбият. За да не се дохожда до бой, дайте и на двете по една ябълка. Като задоволите и двете, между тях ще има мир. Не само децата се карат и бият помежду си, но и възрастните. Като се сблъскат интересите им, те са готови да се нахвърлят един върху друг, да си оскубят косите. **** Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той живее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома, за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовешкият или Божественият, когато човек живее за Цялото. Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрез възвишения живот, който се ръководи от Разумното Начало в света. Само разумността е в състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя. И тъй, личният живот има отношение към материята, общественият — към силите, общочовешкият — към Божествените мисли, които направляват целия живот. Всеки човек трябва да се стреми към общочовешкия живот, да оформи и развие ума и сърцето си, да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовъзпитание. Да живее човек за цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си. **** Човек трябва да мине от еволюцията на обикновения живот към еволюцията на талантливите, гениалните, светиите и най-после да дойде до еволюцията на Учителите. Учителят иде от особена система, от друго слънце, което го поставя по-високо от всички хора. **** Сега и на вас желая да правите добро, без да ограничавате човека. Да любите, без да ви знаят, че любите. Не ограничавайте доброто и не изявявайте любовта си. Това е идеалът на момите и на момците. „Който има уши да слуша, нека слуша”. 37. Беседа от Учителя, държана на 11-ти май, 1930 г. София — Изгрев.

Естествената среда на човешката душа

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Ще прочета 25 глава от Евангелието на Матея. Духът Божий Беседа: Естествената среда на човешката душа Молитвен наряд за край Отче наш 6,05 ч. с. 26. Утринно Неделно Слово, държано на 23 април 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Небето – облачно. Времето – тихо и хладно, слаб дъжд. На поляната направихме хубави гимнастически упражнения, макар че валеше дъжд, който започна да вали още във време на Утринното Слово. Посред упражненията дъждът спря.

Мисъл за деня - 2.7.2016 Казвам: Помагайте си едни на други. – Как ще помогнеш на човека? – Реално, не по магичен начин, както е в приказките „1001 нощ“. Като минеш край човека и видиш, че свещта му не е запалена, драсни клечка кибрит и я запали. Ако ножът му е ръждясал, потопи го в киселина да се очисти. Ако кранът на чешмата или на извора му е затворен, отвори го, нека потече от него вода. Живот и отношения

Неделни беседи за месец юли 3.7.2016 - 402.Да влезеш 11 май 1930 г. София – Изгрев. 10.7.2016 -403. Да се възвеселим 18 май 1930 г. София – Изгрев. 17.7.2016 - 404. По-горни от тях 25 май 1930 г. София – Изгрев. 24.7.2016 - 405 . С огън и сол 1 юни 1930 г. София – Изгрев. 31.7.2016 - 406 . Който влиза 8 юни 1930 г. София – Изгрев. Донка

УТРИННИ СЛОВА за месец юли 2016 2.7.2016 - 277. Естествената среда на човешката душа 23 април 1939 г. Розалина 9.7.2016.-. 278. Качества на Любовта 7 май 1939 г. - Надеждна 16.7.2016 - 279. Ценността на вашата душа 14 май 1939 г.-Надеждна 23.7.2016 - 280 . Силата на човека 1939 21 май 1939 г. Донка 30.7.2016 - 281. Ученикът 1939 4 юни 1939 г. Слънчева

Христос каза на учениците си: „Доведете ми го тук”. С едно поставяне на ръцете си върху болния, Христос направи това, което учениците Му не можаха да направят. По този начин, именно, Христос възстанови авторитета на учението си, което учениците не можаха да направят. Мнозина се бяха разколебали от неуспеха на учениците, но разбраха, че трябва пост и молитва от една, страна, и вяра – от друга, за да могат да изпъдят лошия дух от болното момче. Днес всички Христови последователи са пръснати по целия свят, в църквите и вън от църквите, но не могат да пъдят лошите духове, не могат да лекуват всички болести. Днес съществуват хиляди лекари в света, определят диагнозата на болните, правят различни операции, но малка част от болните оздравяват. Като правят операции казват, че всичко е свършено добре. Обаче, два-три деня след операцията се явява някакво усложнение, и болният заминава за другия свят. Така постъпват и много проповедници. Те проповядват тук-там, обръщат хората към Бога, но щом дойде известно изпитание, обърнатите се отказват от Бога. – Защо? – Някакво усложнение се явило. Значи, не е достатъчно да вярваш в Бога, но трябва да придобиеш изкуство, с което да си служиш при всички изпитания и мъчнотии. Истински вярващите и духовни хора са реалисти. Каквото знаят, те го прилагат. Затова, именно, казваме: „За предпочитане е да имаш един заек в кошарата, отколкото много зайци в гората”. Единият заек в гората представя онова верую, което внася в ума на човека една светла мисъл, в сърцето му – светло чувство и във волята му – сила, чрез която може да направи едно добро за себе си и за окръжаващите. Това значи, да има човек свещено верую, което може да го крепи във всички случаи на живота. И тъй, ако искате да изработите едно свещено верую, вие трябва да се откажете от стария живот и от погрешките, които са ви спъвали досега. Погрешките ви представят старите дрехи, които трябва да съблечете. Щом ги съблечете, ще видите, че те нямат нищо общо с вас. Освободите ли се от погрешките си, спрете се върху същественото и неизменното в себе си. Не се спирайте върху това, какво представяте, когато сте между хората, но когато сте сам, и вижте тогава, как мислите, чувствате и постъпвате. Човек може да се познае отчасти, когато остане сам, свободен от влиянието на хората. Не е лошо влиянието на хората, но понякога то е добро за другите, не и за тебе. Ако гласът на една певица обхваща три октави, това е добре за нея. С това тя може да влияе и на другите, да събуди импулс за работа в тях. Обаче, това още не значи, че които я слушат, могат да станат добри певци. Друг е въпросът, ако между тоновете на всички певци има известно съответствие. При това положение, ако всички вземат тона до, ще се чува, като че само един пее. Тъй щото, влиянието между хората е ценно само тогава, когато те си хармонират. Няма ли хармония между тях, те се натъкват на големи мъчнотии. И тъй, за да поддържате хармонията на живота, вие трябва да избягвате еднообразието. Хармоничният живот е подобен на хармонията в музиката. От гледището на тази аналогия, тонът до, от първата гама представя физическия живот; тонът до от втората гама представя духовния живот; тонът до от третата гама представя Божествения живот. Между тези тонове има известно съотношение. Ето защо, ако човек вземе правилно долно до той ще вземе правилно същите тонове и от по-горните гами. Затова казваме, че ако човек живее добре на физическия свят, ще живее добре и в духовния, и в Божествения. И обратно: ако не живее добре на физическия свят, не може да живее добре и в останалите два свята. С други думи казано: ако човек живее добре на земята, ще живее добре и на небето. И обратно: ако живее добре на небето, ще живее добре и на земята. .Доведете ми го тук

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва 91 Псалом Молитва на Царството В начало бе Словото 17 глава от ев.на Матея БЕСЕДА: 400.Доведете ми го тук,27 април 1930 г. София – Изгрев. Молитвен наряд за край: Отче наш

Мисъл за деня - 19.6.2016 Защото в Божествения свят първо действуваме, после мислим; а при човешките постъпки първо трябва да мислим, после да действуваме. В Божествения свят първо трябва да действуваме, после да мислим. Законът. на интуицията: първо схващаш и решаваш, после мислиш върху последствията. Вървите ли в Божествения свят, ще действувате и после ще мислите; дойдете ли в човешкия свят, мислете и после действувайте. Какво се изисква от ученика

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва 91 псалом Молитва на Царството В начало бе Словото Ще прочета 14 глава от Евангелието на Иоана. Беседа : Трите пътища - 2 април 1939 г. Молитвен наряд за край: Отче наш 6,20 ч. с. 24. Утринно Неделно Слово, държано на 2 април 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев. Лек дъжд вали много слабо.

Мисъл за деня -18.6.2016 Едно е важно да знае ученикът: всяка негова постъпка се хроникира. След всеки ученик вървят детективи от Бялата и от черната ложи, които записват всичко – първите хроникират добрите мисли, чувства и постъпки, а вторите – лошите; и едните, и другите ще използват намясто вашите постъпки. И едната, и другата ложа имат желание да ви привлекат на своя страна, заради което ви убеждават, че пътят, който ви предлагат, е правият и най-добрият. Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от връзките, които са го спъвали в миналото и които го спъват и днес. (1, 196)Изисквания от ученика

Здравей Марсин. Имам няколко предложения по въпроса,който поставяш и който си е сериозен,защото живеейки в блокове(това чудо на 20 век) си имаме съседи и те са ни част от предметното учение,за което говори в беседи Учителя.: 1.Помисли,какво най-много те дразни у твоята съседка,като качества и после го потърси в себе си.Ако намериш съответствие вземи курс за справяне с това в тебе ,за да изчезне и отвън. 2.За да не се натоварваш с негативни емоции,всеки път,когато тя направи нещо предизвикателно ,спомни си толтекската мъдрост (Дон Мигел Руис ," Четирите споразумения "),че когато някой прави нещо само изглежда насочено към нас .Всъщност този човек с нещо в себе си не се справя. 3.Понеже ти търсиш изход ,ти си събудена за случващото се ,опитай с трансформиране на състоянието си ,в момент на предизвикателство>Не е лесно ,но е възможно да намираме доброто в абсолютно всяка една ситуация. 4.Поговори си ,но мислено с тази душа и я помоли да престане с военните действия ,от които никой няма полза. 5.Приложи Любовта ,на която ни учи Учителя.Днес в УС на Портала ме впечатли една мисъл по този въпрос за Любовта .Аз съм я повдигнала в цитата ,който публикувах . Едно е сигурно.Ти си в ситуацията ,докато я мислиш и обсъждаш.Излез от ситуацията.Обърни и гръб и спри да се интересуваш.НЕ е лесно да отвържем мисълта си ,особено,когато ни предизвикват периодично.Но това е твоя задача марсин.Нейните задачи,тя да си решава. Успех в справянето. П.С. Рождените дати,които си посочила са предпоставка за добро съседство.В тях няма показание за драматизъм в отношенията.Едно се вижда ,че с говорене няма да се получи разбирателството.Но, все пак ,това са начални карти .Да не забравяме ,че всичко тече и всичко се променя .Ти си в лична година,в която ще ти се налага да решаваш разни казуси свързани с ред и законност ,година на социална активност в обществен и личен план.Година на семейни дела .Тя е в 1 година от нов 9 годишен жизнен цикъл и каквото си посее през годината,това ще жъне в следващите .През 2016 година ,най-добрата стратегия е дистанцията .

Бог е Любов Молитва на царството 10 глава от Йоан Беседа : Елате да разсъждаваме 1939 - 26 март 1939 г. Господнята молитва

За начало: В начало бе Словото Добрата молитва Беседа :398. Господар на съботата, 13 април 1930 г. София – Изгрев. За край: Господнята молитва 33. Беседа от Учителя, държана на 13 април, 1930 г. София. – Изгрев. „И казваше им, че Син Человечески е господар и ма съботата” *) „Господар на съботата”.

Неделни беседи за месец юни 5,6,2016-. Господар на съботата, 13 април 1930 г. София – Изгрев. 12.,6.2016 Аз и Отец едно сме,20 април 1930 г. София – Изгрев. Слънчева 19.6. 2016 - Доведете ми го тук,27 април 1930 г. София – Изгрев. 26.6.2016 На видело 4 май 1930 г. София – Изгрев.