Виктор

http://www.youtube.c...feature=related

Мисля, че Венци е дал добър отговор - какво е висш аз.

Висшият аз е една съвкупност от опитности съхранявани в ауричното същество, което представлява магнитно поле обгръщащо физическото тяло. Между физическото тяло и ауричното същество има пространство , в което се изявява аза. Ауричното същество е несъзнателно поле – кармата. То влияе на поведението на аза. В някои хора с по-големи количествени натрупвания, азът се чувства като затворник обгърнат от ауричното същество. В един момент на търсене в посока освобождение от затвора, се появява магнитен център в главата, който чрез природната воля по желание на природния аз се получават раздвижвания на споменатия център, намиращ се някъде около тила. Това движение на магнитния център обаче чрез волята, се насочва в посока на появяващите се мисли, чувства, желания и образи, като те се неутрализират или рушат. Рушенето е отчаян опит на аза за глътка спокойствие от ауричното същество и постоянните атаки от страна на макрокосмоса (природата на смъртта). Движението на магнитния център са като чук по посока на форми родени от петте сетива. Азът е в ролята на Йоан от остров Патмос, надигащ глас за спасение от микрокосмос. Такъв аз с магнитния чук не може да се освободи сам от затвора. Богомилите са твърдели, че този свят е създаден от сатаната, тоест княза на физическата вселена е той. В библията се казва, че човекът е създаден по нечий образ и подобие. Този творец е създал по свой образ и подобие хората. Някак ми се натрапва мисълта, че съм създаден по образ и подобие на сатаната. Има удивителна прилика в описанието на ада в дебелата книга и света на княза. Той се описва като място, където грешните души стоят във вечни мъки - това отговаря на цикъла прераждане - тоест раждаш се, живееш, умираш, прераждане и отново в кюпа. В голямата си част дебелата книга мяза на писания от княза. И в източни учения се твърди „Светът е страдание” Човекът се управлява чрез форми. Сетивата ги възприемат, запечатват се в дихателното поле, азът предприема действия, които се записват в ауричното същество, което контролира аза. Формите, които държат в плен човечеството са писмени документи и парични знаци. Всеки човек има ЕГН, лична карта и т.н. Без написано нещо на лист хартия си никой. Паричните знаци са материално остойностяване на изразходвана етерна енергия, чрез която се хранят хищниците на Кастенеда и дяволите в библията, други ги наричат – черните орди. Апостол Павел пише „Вие сте роби”. Чрез постоянната работна заетост на човешкото същество, му се отклонява вниманието от истината за света в който живее. Чрез труда си храни еоните и егрегорите.

Ауричното същество е поле-носител на миналото на аза. То е кармата и определя поведението на аз. Ауричното същество и аза са взаимозависими, това което сътвори аза, чрез желания и чувства (физическите сетива) се записва в ауричното същество. Кармата е безсъзнателна опитност на аза и определя животът му. Аза като чувственост има две възможности: 1. За просветлените той е илюзия; 2. За непросветлените - личен ад.

Няма "аз", който да се преражда. С физическата смърт и аза умира. Преражда се ауричното същество, съдържащо натрупаната карма, което е безсъзнателно - след реинкарнацията то формира нов "аз". Исус не случайно казва, ча са широки пътищата към погибел, а този към спасението - тесен. През иглено ухо "камила" не минава. "камила" = аз

Много интересно и тайнствено.

Целта е просветление. Има два вида хора: 1. Просветлени; 2. Други. Просветлените са на Пътя. Другите не са. Между Просветлените и другите няма духовни допирни точки. Между тях няма мост. Те имат различни по вид душа и тяло. Просветлените служат на Бог и човечеството (другите)- другите служат на себе си. Просветлените разбират другите. Другите не разбират просветлените, за тях те са ненормални, луди и трудно адаптивни към света хора. Просветлените помагат на другите да се просветлят, но не и да продължават да се затвърждават в материята. Просветлените са част от Братството. Другите са отвъд Него. Между другите има членове на религий, учения, църкви, секти и т.н. но между тях няма съществена разлика, те не са от Братството. Просветлените са свободни от материята и смърта, те разбират този и другите светове. Другите не разбират този свят, а други за тях са недостъпни. Сред просветлените са: Буда, Кришна, Хермес, Мани, Боян мага, Петър Дънов, Аполониус, Орфей, Господ Исус Христос и т.н.

Свободна е душата необвързана с материята. Такава душа, притежава умението да прекъсва всяка мисъл желание, чувственост и съблазни. Необвързаната и освободена душа е херметично затворена от към природата. Тя се храни от безформеното - първоизточника. В будизма има практика, чрез която се отрича абсолютно всичко - зримо, незримо, чувства, мисли, желания, битие, небитие ... (отрича се дори и самото отричане). Ако се постигне подобно състояние и задържи възможно по-дълго, човек се чувства сякаш от него се отделя многотонен товар. Цялата мръсотия на смъртната природа отпада от душата и тя има възможност да прогледне. Умът на човека не е човешки. Хората са човеци в тела на животни.

Инфи, ще взема да се върна отново във "вертикализацията". Много е интересно.

Да, чел съм и виждам, че е така. Своите качества не можем да променим, те са такива каквито са. Другото поле е изолирано от нашите качества. "Как?" и "Какво ще се случи ...?" - Намери отговора сама. Ще видиш какво ще се случи.

Визия за бъдещето и как да стоят нещата за да сме по-добре винаги е имало. В личен план също ги имам тези неща, но определено не виждам реализацията на по-добрата визия, все нещо се обърква. Експлоатацията на човек от човека е в природата ни. Обществото се гради на този принцип. Като се започне от икономиката и се стигне до междуличностните отношения. Обществото се крепи на експлоатацията, а икономиката на закона на конкуренцията - по-слабия не оцелява. Ако ги нямаше тези работи светът ще рухне. Манвантарите не важат за нас, а за другото човечество в мистерийната Земя и Слънчева система. Ние отдавна сме извън описаните цикли на развите. За да преминеш в друго поле на развитие, трябва да промениш своето, с подобните нему качества, а не да привнасяш от своите.

При мен има разлика. Знам какво е страх от смъртта. Виждам как хората около мене, а често и аз, сме винтчета от биологична машина. Смисълът от въртенето й ми се вижда смешен и безмислен. Тази машина е закон, от който искам да изляза.

В последно време по-често ме е страх от живота, от колкото от смъртта.

Така е Кристиян! "Подобие обаче, не означава еднаквост, нали?" И аз мисля така. Човекът е "носител на образа" но не самият Образ. Няма покритие между "носителя" и "образа", то хипотетично е възможно, но след желание и наличието на определени предпоставки, и реализирането им в живота. Аз Кристияне те подкрепям напълно и безрезервно! Преди около три, четири години ти и още един участник в този форум обсъждахте едни гностични евангелия. Аз не бях чувал тази дума, но в мен се породи голям интерес. Аз ви попитах - от къде мога да намеря такава информация и ти ми отговори, за което ти благодаря! Възможно е да се развие Cveta5. Възможно е да има милост и милосърдие, но когато те са новозаветни имат отношение само към новозаветното. Това взаимоотношение е подобно към подобно. Старозаветното има вземане даване със старозаветното. Новозаветното има отношение с новозаветното. В "старо" и "ново" влагам не буквален смисъл, а символичен. Когато има новозаветни милост и милосърдие, те спомагат за излаз от Закона, който пронизва и изтъкава вселената, слънчевата система, земята, природата, човека, обществото, пазарната икономика, демокрацията, тоталитаризма, човешките социални взаимоотношения. Тази милост вади и пробужда човека, който я пожелае, но не като му съдейства да се утвърди в света социално, икономически и т.н. А в него се поражда друго жизнено поведение и способности.

Искам да се изкажа малко по-обобщено за милостта и милосърдието. Ние физически и духовно живееме в свят изтъкан и съществуващ от десетте божий заповеди - старозаветен свят. Но и природно-родения човек е старозаветен и пронизан от тези заповеди, което не означава обаче, че ги спазва, а дори, че е възможно това. Ежедневно тези заповеди (стар завет) вложени в човека не се спазват, което води до страдание и напрежение. Когато в резултат на тези мъки, се направи стъпка съобразена със закона (стария завет) влизане в руслото на завета, се получава облекчаване и известна хармония със света (закона), тоест очукан и пообрулен страдащия се подчинява на закона и съответно влиза в "правия" път. Този закон съставен от десетте заповеди е концепция, чрез която се озъбтява човешката лудост в материята, която довежда и до дисбаланс земната природа. Е от тук насетне следва въпросът - възможно ли е в този казуален свят пронизан от закона, да вирее свободно и да се развива друга по-висша идея, подобна на новия завет (алтруистична), коята да притежава качествата - милост и милосърдие. За да се излезе от закона според мен, който го иска естествено, трябва да се придобие новозаветна същност. Но очевидно е, че, ако е възможно да съществува по-висш закон от старозаветния, като такъв, той би помел от лицето на земято по-нисшия в еволюционно отношение и би го заменил. Е това до сега не съм го забелязъл в глобален мащаб, тоест - новозаветен закон не би могъл да се развие и съответно в абсолютен смисъл качествата му - милост и милосърдие. По-скоро някакви техни сенки могат да се забележат, което все пак е утешително, но не е достатъчно.

плахо струи разбиране радост шепти за откриване езоб пише словата чувства прозират съдбата ирационалност помита суетата но тайните стават явни власти губят сакрала атомът свети в небето и човекът апострофира битието

нож в сърцето е заровен изворът гностичен е отворен кодекс скиния раздира три-пъти хермес е свободен епитафия от пътят седморен подсказват майстори на камъка дванайсеторен есеи нишка визуализират в ротонда тайно я закодират очи невиждащи сълзят наченки за познания мълвят

платон порта в замък рисува аполониус формула в никтемерон илюстрира цербер творецът в аза корелира

чистите, обречени в граала завинаги амброзия пили от него шестата сфера преминали инициация без форма приели тетраграм завет оставили в ендура спасение намерили

изида рожба на тринайстата звезда верую на пилигримите в беда икона с кадуцей в ръка аранжираща пътят с йерофантите отвъд ноща молитви стенат в казуалността езичници умират от света

напоителен поток в еклезията се влива виталното изкуство отвъд желанията расте дуалността пред антигона пада щадяща тишина от извора се лей

пентаграм символ окичен в незримост казус към лоното древно орфей пее за него неписана остава вратата

Жестокостта е качество на аза, егото и личността. Следователно, който иска да не вижда жестокост, трябва да започне от себе си. За да няма жестокост в собственото същество, е необходима душа от друга природа, в която липсват подобни качества на присъстващите в нея души. Вниманието трябва да бъде насочено навътре, а не към другите. Когато се роди другата душа, съвсем естествено се появява и друго жизнено поведение, за което не са необходими усилия. Такъв човек (с друга душа), ще помогне на другите, но не като им съдейства да подържат природния аз, его и личност, а като насочва вниманието им към премахването им, което съвсем естествено поражда съпротива и гняв По този път тръгват малко хора, но не знам колко стигат до осъществяването му.