Виктор

"... всички ... процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото. Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността. Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали реалността. Всичко във физическия свят има само стойността на подобие на онова, което стои зад него и това е духовния свят. Ние трябва да се научим да наблюдаваме по този начин всички процеси в животинското и растителното царство, както и всичко, което виждаме в човешкото царство, всичко, което прави впечатление на разума, на интелекта. Всички тези неща не са нищо друго освен подобия и чак този, който се научи да ги разгадава, достига до действителността, до реалността." Из книгата "Изживявания в свръхсетивния свят" от Рудолф Щайнер

Благост, здравей! Христовият импулс е небесна сила. Без нея човечеството е в застой. Импулсът ни се даде на Голгота, но дали ще се възползваме от него е въпрос на личен избор и готовност за духовен катарзис. Църквата за мен е духовна общност, в която вибрира импулсът Христов. В числата 42 и 12 има нещо доста мистично, но интуицията ми се губи ... 42 рода до Христа разделени на три по 14? 12 жени е срещнал Иисус по пътя Си до Голгота? Библията е същинска мистерия! Само интуицията може да ни подскаже отговорите

СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ ГЛАВА 1. “Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.” С първото изречение на Светото Евангелие от Матея се казва: - написаното от втория до последния стих е Книга за Живота. От самото название става ясно, че в тази книга има единствено Живот, ако е смърт то тя е жива. Иисус Христос е безсмъртен. В безсмъртието липсва раждане; - Книгата за Живота е на човекът Иисус и Духът Христос; - Иисус Христос едновременно е Син на Давид и Син на Авраам. Иисус е носител на земния, човешкия геном на Давид и Авраам. Хронологически в Битието, Авраам е живял преди Давид, но местат им са разменени. Очевидно тази размяна има окултно значение - под Син не се има предвид рожба, раждане, а духовна обвързаност. От втори до шестнадесети стих е проследен физическия, земен генезис на Иисус Христос. Той е присъствал в него, но е и преди него - Авраам. Моля прочетете внимателно няколко пъти тези редове от 2 до 16. “2. Авраам роди Исаак; Исаак роди Иаков; Иаков роди Иуда и братята му; 3. Иуда роди Фареса и Зара от Тамара; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; 4. Арам роди Амидава; Амидав роди Наасона; Наасон роди Салмона; 5. Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; 6. Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; 7. Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия, Авия роди Аса; 8. Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; 9. Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; 10. Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; 11. Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско. 12. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатиилия; Салатиилия роди Зоровавеля; 13. Зоровавел роди Авиуда; Авиуда роди Елиакима; Елиаким роди Азора; 14. Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; 15. Елиуд роди Елеазара; Елиазар роди Матана; Матан роди Иакова; 16. Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.” Мъж “ражда” мъж! Няма повторение на имена! Единственно родоначалника на третия род Иаков се появява като предпоследен – бащата на Иосиф, мъжът на Мария. С прераждането на Иаков се слага край на физическия генезис на старозаветните души, носители на завета сключен между Създателя и родоначалника Авраам. В неповторението на имената на родоначалниците може би стои, че тези човеци са новоизявени от небитието същества. Тези родове са градежа на Църквата в земното й измерение. Другата й половина е непроявената Новозаветна Истина в превъплъщението – Христос. На Иаков с втората му реинкарнация се отрежда съществената роля да отгледа и възпита Иосиф мъжа на Богородица. В извора от раждания е вградено мъжкото начало. Но със следния стих настъпва преломен момент в еволюцията на човешките души: “16. Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.” В този абзац е характерно появата на женския, майчиния елемент. Поредицата от мъж в мъж се прекъсва с жена от която Бог Отец избира да се прояви в Иисус. Първата жена Ева физически е създадена от Адам. Мария е втората по същественост жена в Библията, тя е проявление на Ева, но като носител на светлината и чистотата на израилевия род. Тя ражда от Духа Светаго. Мария е одухотворено същество. Ева, като нейн предшественик е земното и проявление. Роденото от духа е небесно, роденото от плът земно. Хората преди Мария са земни ясновидци, но след Мария те биха могли и да са небесни жители. “от която се роди Иисус, наричан Христос.” – чрез жената в материалната реалност се ражда не само човекът Иисус, но и Христос. До Мария същественото е мъжът, като носител на разума, логиката и рода. След Мария е допълнението към мъжкото начало – сърцето, чувствата, майчината обич. От тези две половини се въздига новото - Христовия импулс в човешката еволюция. “17. И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода ; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.” Четиридесет и два рода до Христос! До Христос са родовете, груповото съзнание, след тях е роенето им в тяхното съдържание – душата и съграждащият и очистващ от греходете дух, в който отговорността за отърсването от греха (кармата) е лична, индивидуална.

"себе си до нула" - нулата е точката на абсолютното равновесие. Точката е състояние на душевна хармония с Цялото. Равновесието е процес на съвършенство в Цялото. "доброволно да се поставиш" - съзнателно познание на и в Цялото. " най-последното място" - последните в земното състояние на съществуване са първи в Духовната Йерархия. Най-последното място е присъствие в Христа. "себеподобните си" - ние сме с еднаква същност но с различно качество на същността. Качеството е съзнателно придобито ниво в съществуването. Цялото е ...

Проникването е и самоотричане.

това си е чисто самоубийство ... хе, хе, хе ...

Знам и усещам, че в мен (че съм) има нещо неуловимо и незримо ...

Едно от нещата, които най-много са ме шокирали относно будността на съзнанието е, че Гаутама Буда дори когато е спял е бил буден ...

Обяснението за "шесия час" може би лежи в следното: Денят от сутринта до вечерта е символ на епохата на същиствуване на човешките души в материалната сфер. Иисус се появява по средата на тази епоха (шестия час преполовява деня) за да възвести Новият Завет, т.е. ние сме преполовили еволюционния си път.

Благост, благодаря! Има още едно място в Библията, където се говори обаче за седмия час, помествам го по долу. Имаш ли идея, какво се подсказва с този седми час? В темата "Целта на Пътя" съм писал мои мисли по тази част от Библията, но този седми час ...? СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА ГЛАВА 4 46. И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. 47. Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. 48. А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате. 49. Царедворецът Му каза: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми. 50. Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. 51. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. 52. А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седем часа го остави огницата. 53. Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

Прочел съм 12 книги на ОШО. Харесва ми задълбоченият му начина на вникване в нещата. В книгите му рядко се говори за секс, но това което съм разбрал от тях е, че не е против секса. И още когато се прави секс трябва да се прави съзнателно, т.е. да се осъзнаят механизмите в нас движещи сексуалния инстикт. Според него в един момент от духовното развитие на човека секса става контролируема енергия. Почти във всяка книга казва, че е против догматизирането на идеите му и че е обикновен човек като нас. В последните му книги има доста противоречиви изказвания, но какво да се прави и той е човек...

В Библията съществуват три нива на познание: 1. Историческо; 2. Абстрактно; 3. Трансцедентално. Историческото е физическо (материално) познание. Абстрактното е отделяне на съзнанието от фактологията и получаване на независими от думите асоциации. Трансцеденталното е отделяне на съзнанието от опита на сетивата и сливането с източника му. Притчите чраз, които Иисус общува и желае да предаде трансцеденталното познание са като печат. Когато погледнеш един печат не можеш да прочетеш какво е написано или изрисувано, всичко е наопаки, но когато го отпечатиш на лист хартия разбираш съдържанието му. В този смисъл налагайки една притча в човешкото съзнание е възможно проникване на духъ човешки в трансцедентното духовно съществуване. СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА ГЛАВА 4 5. “И тъй, дохожда (Иисус) в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.” Познанието за човешката същност и произход дохожда в самарянския град. Самарянският град тук е символ на непознанието, той е близо, но не и в землището на Иаков. Землището е Стария Завет. Самарянците са до него, но не и в него. Иисус, като физическо отражение на Трансцеденталната Реалност е въплътената Истината и Той идва за да я възвести. Словата на Иисус възвестяват Новият Завет. Новият Завет е послание от Трансцедентното Съзнание към човечеството за възвръщането му в лоното на Истината. 6. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. В Старият Завет (землището) има извор. Изворът е Старият Завет. От Него бликат десетте Божии заповеди. Иисус е и човек Той е изморен от пътя и седи до извора. Умората е в земния Му път . Иисус седи до извора - Новият Завет е до Старият Завет. Има общение. Но какво е шестия час? Нека който има познание да ги сподели ... 7. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай ми да пия. Идва старозаветна човешка душа въплатена във формата на жена, която е от Самария – сферата на заблудите и незнанието. Жената идва да утоли душевните си потребности от извора завещан им от Иаков. С думите “дай ми да пия” Иисус хвърля мост между търсещата истина старозаветна душа и трансцеденталното познание. 8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Учениците Му все още не са прогледнали. Те са чисти, но по своя произход старозаветни души и са от същия град от който е самарянката. Тяхната храна е от Стария Завет. 9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните). В земното ниво на съществуване има разделение на етническа, верска и материална основа. Жената е до разделителния праг, но не е готова да го прекрачи. Тя пита: защо по-високото ниво на познание иска от по-ниското вода. Водата е от земния живот. Иисус от трансцеденталния. 10. Иисус й отговори и рече: да би знаяла дар Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Дар Божий е непрекъснатостта на съществуване вградена в човешката същност. Замъглена от Самсара и създадената карма душата на съществата обитаващи градът на забравата не познават произхода си и не виждат пътя водещ към Царството Небесно. Този път е самопознанието и осъзнаване на човешката мисия в Духовната Йерархия. “и кой е Оня” – Трансцеденталното Съзнание превъплащава себе си в човекът Иисус, желаейки да изживее смъртта. Изживяването на смъртта и слизането в физическата сфера на съществуване на Синът Божий се случва за първи и последен път. “ти сама би изпросила от Него” – духът човешки единствено сам може да направи избора да тръгне в себе си. Тръгвайки Духът на Трансцедента ще го подкрепи с невидима сила. Силата е познанието. Познанието е натрупаната мъдрост. “Той би ти дал вода жива.” – Трансцеденталният Свят ще ти поднесе Акашиевите записи. Водата жива е и Истината за Дхарма. 11. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш жива вода? Как и с какво да проникна в извора на познанието? Жената още пита: от кой свят си ? 12. Нима Ти си по-голям от Отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Новият Завет по-голям ли е от Старият Завет? Целият човешки род черпи знания от този кладенец, нима има други? Кой ни е създал, Иаков или Ти? 13. Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; Всяко удоволетворяване на земните желания води до възникването на нови. Физическите сетива могат да доведат до заблуждения. 14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Ставайки част от Трансцеденталната реалност, чрез словото на Иисус, което е живата вода, човешката душа влиза в живот вечен. Живот вечен е прекъсване на реинкарнационния процес. “ водата, която му дам, ще стане в него извор с вода” – водата се трансформира в извор с вода. Чрез Истината, ние ставаме източник на Истина. Основна съставна част на Истината е - Животът е вечен. 15. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Старозаветната душата се моли за своята Истина! Тя копнее да спрат земните мъки. Мъките са желанията. Желанията са заблужденията на физическите сетива. Страданията се прекратяват с Четирите благородни истини. “да не дохождам тук да вадя.” – душата иска да не се преражда. 16. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Във всяка жена има мъж. Във всеки мъж има жена. Иисус казва: влез у себе си, стани цяла (мъж и жена) и тогава ела отвън при Мене като цялостно същество, за да разбереш, какво ще ти кажа. Осъзнай се. Стани съзнателен. Разбери кой и какво си. 17. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; “нямам мъж” - жената е била в себе си и е осъзнала, че душата и не е нито мъж нито жена. Тя излиза казвайки, че е готова да чуе думите от Иисус. 18. защото петима мъжа си имала, и тоя когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. В пет прераждания си била жена, но в тях не си била нито мъж нито жена, защото съзнанието няма пол. Този мъж, когото имаш в този живот не ти е мъж той е другата половина от теб самата. “право си каза.” – тя е разговаряла сама в себе си. 19. Каза Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Жената е прогледнала. Тя прониква с вътрешните си сетива в Трансцеденталното Съзнание. Врата към Него е Иисус. 20. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Бог Отец няма конкретно местонахождение. Религиите са планините. Човешките същества се покланят на думите от религиите, но не и на смисълът в тях. 21. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Настъпва преломен час за Вселенското Същество Земя след, който Пътят Му към Отца ще минава през възкръсналия Син Човечески. Мястото за поклонение се премества в часът на възнасянето Му в Царството Небесно от земните планини и Иерусалим в Познанието за себе си. Източник на Познанието за себе си е Новият Завет, който е послание на Трансцедентното Съзнание към човешките същества. “настъпва час” – от мистерията на Голгота на сетне, всяка преродена душа идваща от Стария Завет (старозаветна душа) ще попада в новозаветни условия на земно съществуване. Чрез свръх естественото Същество Христос старозаветните души от групово съзнание преминават на ниво индивидуално съзнание с земна мисия - да постигнат Истината и Любовта в себе си. Това постигане ги трансформира в Десетата Духовна Йерархия, която е част от Отца. 22. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Как може да се кланяш на нещо, което не познаваш? Как може да почиташ нещо, за което не притежаваш знания? “ние се кланяме на това, което знаем” – Съществата от Духовната Йерархия се прекланят и работят за изпълнението на Божествения План. Те в едно с пророците и просветлените човешки духове от Земята са припознали Отца. “спасението е от иудеите” – Иисус е от иудеите и се трансформира в Христос чрез иудеите. Спасението за човешките души идва от Исус Христос изживял човешките страдания и смърт. Кръвта на свръх естественото Същество Исус Христос на Голгота се свързва с Духът на Съществото Земя, за да възкръсне след физическата си смърт отново чрез Христа. 23. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. “Но иде час” – този час е след Голгота. “и дошъл е вече” – този час е съществувал и преди Голгота, съществува и сега. Може би това е мигът – безвремие, неуловимото настояще, винаги съществуващо в предишните Вселени, сегашната Вселена и бъдещите Вселени. Под покланяне се има впредвид да се откажеш от егото си и станеш проводник на любовта. Всеки е дух и душа. Но не всеки дух и душа е поклонник. Поклонникът е душа в истина. Духът е връзката на душата с Отец. Духът чрез чисти помисли и действия съгражда чиста душа. “Отец иска такива да бъдат” – има възможност за избор. Можеш да си поклонник, но можеш и да не си. “които Му се покланят” - поклонници могат да бъдат не само човешките души, а и всички живи същества във Вселените. 24. Бог е дух: тия, които Му се покланят, трябва да се поклонят с дух и с истина. Духът е словото. Словото не са думи, а волята на Трансцеденталната реалност въплатена във всичко съществуващо и несъществуващо. “тия, които Му се покланят” – всички Същества във всички Измерения, Сфери и Вселени да дадат път на Божията любов в себе си. Този поклон и отдаване става с духъ станал част от Истината. 25. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Христос е възкръсналият Иисус. Той е Месия – Спасител. Жената знае и говори за Христос, а не за човекът Иисус. “когато Той дойде” – идването е второто пришествие на Христос, което ще е в етерното тяло, а не пред физическото. “всичко ще ни възвести” – всичко ще се възвести на всички, но възвестеното ще се разбере и възприеме от постигналите нива на разбиране т.е. ще има хора, които няма да разберат какво се възвестява. 26. Иисус й казва: Аз съм Който говоря с теб. Дълбоката същност на Иисус говори, а тя е Христос. Човешкото Му тяло е проводник на посланието на Твореца от който произлиза. 27. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Учениците със старозаветни духовни качества не разбират, че жената е от същият произход като техния. 28. Тогава жената остави стомната си и отиде в града и каза на човеците: Това, което е трябвало да вземе жената е в душата й. Стомната за вода е излишна. Тя си тръгва с възвестеното за да го съобщи в града на незнанието. 29. дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Христос не би могъл да се види, а изживее. “дойдете и вижте” – идването и виждането е само вътрешно. 30. Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Старозаветните човешките души излизат от града на забравата за да опознаят Истината, която ще ги направи свободни. Излизането от забравата (града) е и сега. То важи за всеки човек. Ние трябва да излизаме всеки момент, за да станем будни. Само когато си Буда осъзнаваш Божественото. Излизането ще е продължителен процес. Може би краят му ще е второто пришествие. Тогава човечеството ще стане Десетата част от Духовната Йерархия, Йерархията на Свободата и Любовта. 31. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Как можеш да нахраниш Господ? Със себе си. 32. Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Вие не познавата себе си. Когато се опознаете ще ме нахраните. Храната е Истината за себе си. Иисус познава себе си. Познанието е Неговата храна. 33. Преди това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? “учениците думаха помежду си” – учениците общуват само помежду си. Те са извън духовната реалност. На физическо ниво дори да срещнеш Иисус, няма да Го видиш. Той е духовно Същество. 34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Волята е Божествения План. Волята на Бог е във всеки. Изпълнението на волята е съзнателен избор за вечен живот. Изборът е процес на преудоляване на съпротивата на Ариман и Луцифер вплетена в душата ни. 35. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. “подигнете си очите” – човече събуди се, осъзнай се, прогледни с вътрешните си очи, ти си дух с мисия. “погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва” – нивите са духовните постижения - нашите и на всички души. Жетвата е процес на ползване, сливане с постиженията. “побелели” – бяло! Само побелялото е узряло. Когато душата е в бял ореол е просветлена, чиста, зряла. Бялото братство е побелялата и узряла за жетва нива. То е духовно постижение на човешките същества. Жетвата е битка за реализация на човешката мисия в материалната сфера на съществуване. Битката е отърсване от заблудите, греха и егото. Грехът е карма. 36. Вече и жетварят получава наградата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. “Вече” – в миналото, в настоящето и в бъдещето – СЕГА. “Жетварят” сме ние. “Наградата” е небесните ни жилища. “Плодът” е постигнатото духовно ниво на съществуване. “Вечният живот” е спирането на реинкарнационния процес. “Сеячът” е Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него. “Радват” е изживяване на Божията любов. И получи се следното: В миналото в настоящето и в бъдещето, които са СЕГА човешките души, получават небесните жилища и събират постигнатото от тях духовно ниво на съществуване, чрез което спират реинкарнационния процес, за да изживеят Божията любов заедно с Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него. 37. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. 38. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техният труд. “Аз ви проводих” - Иисус припознава старозаветните души и ги поставя в нови условия за прераждане. “да жънете” – да се ползва възможността за духовно усъвършенстване “други се трудиха, а вие влязохте в техният труд.” – трудили са се: Съществата от Духовната Йерархия ; всички Бодхисатви ; Буди ; Пророци ; многократно прераждалите се старозаветни човешки души и свръх естествената сила Иисус Христос. Те са се трудили за нас! Този постинг ми изцеди силиците ... Дано не съм Ви отегчил ...

http://photo.dkd.lt/U235/InterviewWithGodRU.swf

СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА ГЛАВА 4 46. И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. 47. Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. 48. А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате. 49. Царедворецът Му каза: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми. 50. Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. 51. Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. 52. А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седем часа го остави огницата. 53. Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. Същността на Истината е една. Проявленията много. Водата е Всемира създадена - създаден от Бог Отец в нея – него липсва живот, чрез Духъ Син Чоловеческий я трансформира във вино. Виното е земния живот – опианяващ, безрасъден, но и с възможност за узряване, като виното. Човечеството е извън Истината и ако не види личби и чудеса няма да повярва, че Тя съществува. Царедворецът е богат човек, той е чул, т.е. възприема само с физическите сетива, едно от които е слухъ. Въпреки, че разполага със земно богатство синът му е болен. Животът е неподвластен на човешките символи. Те са отвъд Истината. Истината, която е Иисус не отива при царедвореца. Човекът трябва да тръгне към нея. Тръгването е молитва. Ние се молим Господ Бог, чрез Светия Дух да слезе от “горе”, “небесата” за да се единим с Истината. В Истината няма болести и умиране. Библията е молитва. Тази част от нея също. Разговорът между човека (царедвореца) и Създателя (Иисус) е молитва. Царедворецът се моли на Истината да слезе за да изцери синът му. Иисус казва: син ти е жив. Той не прави нищо, защото никой никога не се е раждал и никой никога не е умирал. Как може съществуващото да не съществува. Иисус знае, че дори сина да умре той пак е жив. “И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.” Ако осъзнаем себе си ние сме в Нирвана. Вярата е част от пътя, чрез който се реализира сливането на земното с вечното. Бащата е повярвал в Иисус и думата. Думата е Истина. Човекът е част от Нея. Щом повярваш, Иисус – Истината е с теб. “Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.” Царедворецът слиза. Той е бил Горе в Царството от което е Живота, Истината там където пребивава Иисус, но се връща във физическия свят от където е. Долу е както и Горе. Мокша няма местонахождение. Тя е навсякъде. Слугите казват абсолютно същите думи, които е казал и Иисус “Син ти е жив”. Слугите са Ангели. Ангелите съобщават една Истина. Ние сме живи. “А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седем часа го остави огницата.” Времето несъществува. Ние пребиваваме в настоящето. Всичко се случва в настоящето. Тук е споменато числото – седем. То присъства и в текста по долу: ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА БИТИЕ ГЛАВА 2 3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал. Седмият час е благословен както е благословен и седмия ден. В този час ние осъзнаваме, че никой никога не се е раждал и никой никога не е умирал. За всеки часът е възможност. Възможността присъства във всеки миг. Когат тя се реализира Съществото осъзнава Сътвореното и Създаденото. Осъзнаващото е Сътвореното и Създаденото.

Когато се случи вече сме

От шест месеца съм вегетарианец. Преди дена на решението ми да не консумирам месо изкарах летен грип, който продължи три дни, в които имах силни болки в корема. На четвъртият ден почуствал се по-добре изядох пилешка пържола, от която симптомите на болестта се възвърнаха. В този ден взех решение да стана вегетарианец. В момента на решението почувствах благодарност и любов струяща от животинския свят. Вкъщи имам заек порода “Лъвска глава” – много обичливо и добро животинче. Въпреки, че се намирах на около 500 км. от дома го усетех сякаш е до мен. Мекото му и добродушно излъчване нахлу в душата ми. Аз бях един от тях – животните. От момента, в който човек спира да се храни с месо влиза (приемат го) в животинския свят. От момента, в който човек спира да се храни и с растителни продукти влиза (приемат го) в отвъдния свят. Ние сме това, с което се храним. Когато пристъпваме в духовния свят – храниме се с дух. Когато пристъпваме във физическия свят – храниме се с материя и дух. Колкото повече материята и духа, които стават част от нас са по-малко кармично обвързани, толкова по-малко кармично обвързани ставаме и ние, а от там и по-близки сме с духовния свят. Животните са носители на повече карма от растенията. Като “млад” вегетарианец искам да споделя промените в усещанията, които са новост за мен. В първите няколко седмици се изгладнява доста по-бързо. Когато се храниш, те обзема страх, че ще останеш гладен, който те кара да се тъпчиш неоснователно. Сега ценя и боготворя всяко зърно грах, леща, боб, ориз и т.н. Те са свещенни.

Който търси, намира. Евангелие от Матея Глава 7 13. “Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; 14. Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” Защо “тесните” е в множествено число, а “врата” в единствено? Защо “широки” е в множествено число, а “врата” в единствено? Вратата е една единствена – Христос. Той е изхода от реинкарнацията и входа към Царството Небесно. “тесните” са пътищата водещи към Христос. Пътищата са религии. “широките” са също пътищата водещи към погибел. Пътищата са религии. Има много религии, но една врата!

Евангелие от Матея Глава 7 13. “Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; 14. Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” Влезте чрез своето съзнание в невидимата реалност, която е действителното измерение, което е пътят водещ към Живота. Възможностите за проникване в пътя са “тесни”, но най-вероятно не са възможности, а една възможност. Следва озоваването на Пътя. Този Път вероятно е дълъг, но може би и къс, но след извървяването му можем да пребиваваме в Живота. Раждането е нашето влизане през широките врата. Мнозина минават през раждането, което означава не всички. Разликата между всички и мнозина остава във Вечността. Тези мнозина са преодолели след смъртта необходимостта от Самсара. Това са просветлените души. Душите постигнали единение с Истината. След появяването ни във физическата реалност ние вървим по широкия видим път, но той води към погибел. Погибел е кръговрата на преражданията, в който не е Живота. Физическото превъплъщение на Пътя, Истината и Живота е Иисус. Духовното превъплъщение на Пътя, Истината и Живота е словото Му. Преди опитите за влизане през тясните врата водеща по пътя към живота ние не живеем. Малцина намират Пътя и Живота.

Състоянието на духъ не е самозадоволяване. Проблемът със секса не би могъл да се разреши с участие в тази тема. Същото се отнася и с егото. Колкото си по удоволетворен от написаното, толково повече егото укрепва и се отдалечаваш от душевната хармония. Дълбоко съжалявам, че предизвиках толкова неприятни асоциации. Извинявам се!

Здравей, Милкана! Аз също мисля, че душата няма пол. Тя не е нито мъж нито жена. Същността на човека е душата, а не тялото. Ние душите пребиваваме в земни форми ( тела ). Бог ни е създал по свой образ и подобие, т.е. създал е душа. На най-дълбоко ниво, когато правиме секс, ние го правиме сами със себе си. Това е моето усещане. Може би по-нататък ще се опитам да се обоснова. Успех!

Привет на всички! Душата има ли пол? Вие как мислите?

Дарт Вейдър

Бих искал да допълня предишния си постинг №30, като предварително се извинявам за повторението. В момента на смъртта се разбира истината за живота. Смъртта е процес в който се унищожава всичко мъртво. Животът ражда недъзите, смъртта ги унищожава. Смъртта е екстаза на живота, катарзиса, без който не би могло да съществува нищо живо. Смъртта е качество на живота. Животът е организиращ фактор на информацията изграждаща Вселената. Вселената е жива информация. В отношението смърт - живот няма дуалност, животът е първичното, смъртта вторичното. Без смъртта животът не би могъл да съществува. Когато умираме ние се раждаме. Смъртта е най-чистата форма на живот. В нея няма противоречия и излишъци. Тя коригира грешките в еволюцията, която е движещата сила на развитие на живота. Всички наши грешки умират в процеса - смърт. Колкото една душа е по съвършенна, толкова по-малка част от нея се губи при трансформацията живот – смърт – живот. Губещата се част е мъртъв спомен. Раждането е възможност за по-малко смърт. Възможността е избор за развитие за духовно усъвършенстване на душата. Ние не помним предишните си животи вероятно, защото не сме създали нищо за помнене. Смъртта заличава всичко мъртво-създадено. Съзнанието се преражда. То не се “изкривява” и “деформира” от грешките, които допускат живите същества ( а изобщо има ли нещо неживо ?). Съвършенството е неподвластно на смъртта. Поставете си за цел в миг на уединение да си представите, че изживявате последните мигове от живота си, че след няколко минути ще настъпи смъртта. Изживейте тези минути. Може би те ще са най- истинските през целия ви живот. Но, всичко заличено в трансформацията от живот в смърт се помни от Бог. Успех на всички!

В момента на смъртта се разбира истината за живота. Смъртта е процес в който се унищожава всичко мъртво. Живота ражда недъзите, смъртта ги унищожава. Смъртта е екстаза на живота, катарзиса, без който не би могло да същиствува нищо живо. Поставете си за цел в миг на уединение да си представите, че изживявате последните мигове от живота си, че след няколко минути ще настъпи смъртта. Изживейте тези минути. Може би те ще са най истинските през целия ви живот.