Виктор

Който следва Христос, Буда е в него, понеже Той е в Отца ...

Честит вход Господен в Йерусалим!

Сексът е на ниво природа. Природата се възпроизвежда. Възпроизводството е секс. Азът е производно на природата и не може да съществува извън нея. Сексът е процес осъществяван под контрола на аза и природата. Той се контролира от тях и не съществува извън тях. Природата е основен фактор за възникването на аза. Дори да не иска да прави секс природата чрез химико-физични въздействия принуждава аза да се интересува от секса. Когата природата се размножава тя се центрира върху удоволствието чрез аза. Азът е съвкупност от привързаности в човешката памет и умира с физическата смърт на тялото. Когато правим секс душата е наблюдател и е извън природата, аза и секса. Душата е сърцевината на човешката същност и не се възпроизвежда. По време на секс в природата има обмяна на енергия и по този начин се постига равновесие, баланс в човешкото тяло, което е на ниво природа. Душата присъства в тялото, но то не присъства в нея. Във върховия момент природата претапя аза той изчезва и затова еякулацията и оргазма са върхово изживяване на природата, защото аза е загубен ... временно.

Малко съм се поизхвърлил, но от няколко месеца чета Р. Щайнер и не намирам в прочетеното определение за Аза, а това ми е трън в очите. Интересен е с фактологията в тълкуване на Евангелията, но тя започна да ме задушава. Ще си дам малко почивка с нещо друго.

Аза не е това което при определени нему качества влиза в Царството небесно. Създателя на аза нашата сърцевина, (праатома, божествената искра, прераждащата се индивидуалност) е с възможност да пребивава в Божествените простори. Рудолф Щайнер греши. Аза е натрупване на привързаности съхранявани в паметта и е заблуда за душата която попаднала в Битието го създава и се самозаблуждава.

Няколко пъти ми се е случвало - лежа в леглото вцепенен от ужас от мисли за смъртта, без възможност да помръдна, нито да променя насоките на мислите си. Но ми се е случвало и друго по-необяснимо - лекота и радост! Тази лекота, облекчение и радост съм я усещал и в други хора когато съм ходил на погребения. Много странно ... Западното общество е болно общество. Основната причина да е болно е отношението му към смъртта. Ние трябва да говорим, обсъждаме и изучаваме в духовен смисъл смъртта както го правят в Тибетския будизъм. Само така можем да се излекуваме от страха от смъртта. Според мен тази тема трябва да не е тема, а самостоятелен "Основен форум". Смъртта не е болест, а необходимост.

"Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания-създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и на това, което наричаме смърт. Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. Ето как го дифинира един учител: "Това, което притежава различаващо осъзнаване, това, което притежава усещане за дуалистичност - което се вкопчва в нещо външно или го отхвърля - това е обикновеният ум. ..." ... Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум, в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. ... Не правете грешката да смятате, че природата на ума е свойство, присъщо единствено на нашия ум. Всъщност тя е природа на всичко. Няма да сгрешим, ако кажем, че да разберем природата на ума означава да разберем природата на всичко." Из "Тибетска книга за живота и смъртта" стр. 66 от Согиал Ринпоче

Плътта е идея. Идеята е продукт на Духа. Материята е нематериален аспект на Духа. Най-малката градивна единица на материята е енергия, която е Дух. Може ли Духъ да бичува идеите си? Духът трябва да се грижи за плътта която е негова идея. Духът се развива, а с него и производните му идеи. Човекът е Дух-идея сътворен от Отца. Духовете-идеи сътворени от Отца не са творящия Дух който е Отца. Те съществуват, развиват се, но не творят себе си. Духът-идея е нематериална материя. Тялото е плът и е нематериално отражение на Духът-идея, но и на творящия Дух-Отец. Може ли Духът-идея да бичува нематериалното си отражение? Има дух с име Архангел Сатанаил. Когато Духовете-идеи (човеци) станат проводници на влиянието на Архангел Сатанаил те бичуват плътта-себе която е идея на Духъ-Отец. Мисълтта на Беинса Дуно „Плътта ни трябва да умре духът ни да възкръсне” има духовен аспект с две възможности. Едната е под влиянието на Архангел Сатанаил, а другата под Божественото влияние. Когато Духът-идея омаломощава и бичува себе си той е под влиянието на Архангел Сатанаил, а когато не е така под Божественото влияние. Бичуването и омаломощаването са отричане, но не и пост т.е отричане на Божествения произход на Духът-идея-човек. Просветлението е вид физическа смърт. Прочитането на тази моя мисъл може да се осъществи под две влияния ... Пожелавам на всички, но и на себе си да сме в Господа.

Самоунищожението е прераждане-застой, а просветлението на прага на възкресението. Когато има самоунищожения липсва разбиране. Защо ли си мисля, че точно Вие отговорите знаете...?

Ще цетерам Беинса Дуно. В писмо до ученика си Пеню Киров Той пише: "Плътта ни трябва да умре, духът ни да възкръсне" Вероятно това са стъпалата водещи към просветлението!

Греховете са индивидуални, но не и общи.

Петър Дънов се трансформира в Беинса Дуно, което е вид физическа смърт. Смъртта е и живот, възможност за освобождение.

Ако има нещо закодирано и скрито в Евангелията (а то го има) един от начините да се разкодира и разбере е чрез мъдростта на Буда ...

Силвия, благодаря! Интересни насоки за тълкуване на Библията дава Рудолф Щайнер в лекциите си за Евангелията. Но си мисля че човек, ако успее сам да разбере какво е искал да каже апостол Павел в обръщението си към римляните, а и не само в него е напреднал доста в духовния си път.

Просветлението е вид физическа смърт. Христос се превъплъти в Иисус в ада за да ни покаже как да се измъкнем от него.

Да! Когато четем Библията, четящия е отразяващия, а когато той е като изкривено огледало се получава изкривено отражение. А изобщо има ли не криво огледало (човек)?

Нищожно е егото, а не индивидуалността която е уникална и неповторима. А смирението е по-скоро позитивна нагласа в духовен аспект на душата с Божественото.

Човек не би могъл да види и осъзнае себе си в цялост преди физическата смърт. Самореализацията на индивидуалността е след портата на смъртта.

Сред всички звезди има една - "Неразрушимата". За да стигне и слее с нея - "Неразрушимата", един земен цар в едно с народа си изградиха най-великото и мистично съоръжение на планетата. Този цар е Хеопс, а "Неразрушимата" е светлината на неродения Христос. Копнежът да си сред звездите и да станеш една от тях????

Според мене след катастрофата във физическото й тяло се е въплатило духовно същество с мъдрост и знания за същността, истината и смисъла на живота. Но в периода след превъплъщението и заминаването и от този свят съществата които са осъществили тази трансформация са осъзнали, че не е подходящо времето за земното и присъствие и както каза Светлин Русев "Те си я взеха". Всички тези събития не са случайни.

Източно твърдение е и е вярно, а Ошо е капка в морето.

След катастрофата Людмила Живкова се е превъплътила!

Не търси и ще намериш ...

Единственото нещо което трябва да правиш в земния си път за да стигнеш до Действителността е да бъдеш добър.