Виктор

Много хубаво стихотворение. Сигурно е твое?

Благодаря Напоследък в мен се оформя впечатлението, че сме въздушни същества. През мен проникват: физически придобивки, лошо и добро, красиво и грозно, грубо и съвършенно ... всичко това минава през мен, но не е за мен. Ние сме осъдени да изживяваме, не да притежаваме. От което не се освободим сега, ще ни се отнеме в смъртта.

Божествена идентичност. Това сме ние. Бог в нас??? Божествена идентичност!!! Пътят на самопознанието е път към идентичността, която е различна от Твореца - макар и с Божествено начало да сме. Съществува възможност идентичността да стане проводник на Логосът, което е воля на самовъзвръщането, самоидентифицирането. Аз все още съм самотник в дебрите на самооткриването на Божествената ми същност. Който се е самоидентифицирал да го сподели.

"90. Тези, които казват, че първо ще умрат и после ще възкръснат, се заблуждават. Ако не получат отначало възкресение, докато са още живи, то, когато умират, няма да получат нищо. По същия начин говорят и за кръщението: казват, че кръщението е велико, защото, ако го приемат, ще са живи." Евангелие от Филип

44. "Невъзможно е някой да види нещо от вечното, ако не стане подобен на него. В истината не е така, както е с човека в света: той вижда слънцето, въпреки че не е слънце, вижда небе, земя и други предмети, без да е всичко това. Но ако видиш нещо на това място, ти си станал същото нещо. Ако видиш Дух, станал си Дух. Ако видиш Христа, станал си Христа. Ако видиш [Отца], ще станеш Отца. Затова [на това място] ти виждаш всяко нещо и [не виждаш] самия себе си. Но ще се видиш на това [място]. Защото [ще станеш] това, което ще видиш." Евангелие от Филип Когато сме в света не виждаме себе си. Когато сме в истината сме във вечността. А тогава ще се видим ли?

Неудобно ми стана след като прочетох това!

Тяло в тяло в Кармичния кръг. Същност в същност в Царството Небесно. Вярваме в същността Му не в проявленията.

Бог е личност когато си във физическия свят. Бог не е личност когато не си във физическия свят. Личността е отношение. Ако липсва отношение, липсва личност. Отношението е разделение. Разделението е природно противостоене. Личността поражда отделянето на индивидуалността от Бог. Индивидуалността присъствайки на природно ниво се обвързва с отношения, които съставляват личността. За личността Бог е понятие, за индивидуалността – факт. Факта е установено разбиране присъщо на мъдростта. В действителност за Бог личност няма. Той е сътворил индивидуалност не личност. Индивидуалността в резултат на грехопадението се обгръща с личност-отношения и взаимно си противостоят. Индивидуалността се обогатява с вертикално Божествено общуване. Природата е красива, но жестока. В нея действа закона за естествения подбор, нищо не се губи, а трансформира. Трансформацията е съпроводена от страдание, понеже има привидна загуба на съществуване в природната красота. Според гностиците природата не е създадена от Бог !?!

За мен в този необитаем свят, Кармата е по-очевидна от Бог ...

Източник на ума е неговата природа, но за да се обогати тя първо трябва да се пречисти.

Дхарма е следата на Вечносъществуващия. Карма са следите от вечносъществуващите. Оказвайки се в гледката на Следата прекъсват причините за следите и се губят намирайки се отново.

Силве, аз те разбирам, но ти мене онтарверп.

Краят на апостол Юда е нашето начало! Ако в нас той предаде земното, може да стигнем и в небесното. Но къде сега е Юда?

Благодаря Ви приятели за включването в дискусията. Багира отговори вместо мен. Не бих могъл да добавя друго. Не може да се изживее Бог и добие представа за Него чрез видимата природа и вселена. Възкресението в Господа е именно това - отделяне от сетивната в свръхсетивната същност на нещата. Свръхсетивното не е от познатия ни свят. Зад втората Божия заповед не се крие отричане, а опит за привличане към действителността.

Бог не е природата, а и вселената не се намира и в човешката душа. Той е отвъд тях. Да не смесваме твореното с Твореца. "Не си прави кумири и никакво изображение на онова що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи" Втора Божия заповед Да не се привързваме към сътвореното е начина да служим на Бог!

Всеки трябва да намери своя вътрешен Юда и с негова помощ да тръгне по пътя към освобождението.

В едно интервю Вера Кочовска казва, че ние сме в ада. Дали е така?

С-мисъл-а е пропит от Бога. Стремежът произхожда от Самсара. Разбирането е равновесието на съвършените.

Знаем, че случайностите са промисъл на посветените от светлината обитатаващи Двореца и възпротивили се чрез труса идващ от недрата ...

Началото на този Път възниква у Едем? А краят Му прониква в Христа! Средата е проникната от Дхарма ...

Където има Аз има самота. Където има два Аза - война.

Самоотричането не е агресия, а и самоунижение. Ние сме такива, защото сме го пожелали. Ние сме създадени от Него, но сме загубили представа за себе си и се отричаме от Създателя и създаденото (това което сме). Ние сами се включваме в "месомелачката", но сме чуждо тяло за нея. Сега сме подвластни на природните закони ( и ти Донка го искаш) и нямаме представа - какво е рай. Не ни стиска да приемем милостта Божия в сърцето си, а предпочитаме закона за конкуренцията Самоотричането е следването на Иисус Христос от Витлеем до Голгота. Може би, чрез страданията в самоотричането стигаме до важни истини! Ние сме в природата, а знаем ли какво е тя? А това пусто самоотричане не е моя идея, казал Го е Бог!

С добро.

Сега сме в "месомелачката" на естествения подбор. Без самоотричане от този закон, мястото ни по-нагоре се отлага. Как ще отидем в рая, като се страхуваме да напуснем природния кръговрат? Самоотричане на който му стиска!

Да! Всеки един от нас е като Лазар ... погребан жив. Остава да чуем Гласа и да се събудим.