Отца и Сина и Света Го Духа.
Отец е Нетворящият Бог, Ейн-Соф, Парабраман, Безпричинната Причина, обуславяща с наличието си възникнането на Първият Логос, Седмичната Единица на Декадата в която присъстват Шестте Логоса-Патриарси, Строителите на Седмичната Пракрити пребиваваща в същността на субективната Вселената.
Ейн-Соф е Начало, Съвършената Нула, Непознаваемата Тъма, Безименият, Върховното Същество, Абсолютният Монах, Непознаваемата Тайна за Творящият Природен-Бог, Брама, който е Йехова, но Йехова не Единицата, а съвкупността от шестте Дхиан-Когани, Архангелите-Архитектите. Всъщност Те са седем, Седемте Логоса, Седемте Сефирота. Седмият е еманация на шестте. Те са създателите на нисшият, свят със Седемте Природи, Пракрити, това са седемте Духовни Принципа на които се крепи Седмичният Свят, видимата действително-илюзорна Вселена.
Седемте Духа пред Трона на Бога-Отец, са Непорочното Зачатие в Трансцеденталната Реалност, която е Аспект на Макро-Космоса. Непорочното Зачатие в Микро-Космоса е въплащаването на Христа в човешка форма. Христа е Спасителят на девствените духове (човешката монада) инволюирали в материята. Иисус Христос е Човешкият Аватар в Декадата, Изходът, Вратата към висшити сфери на Живот. Той е Нероденият, Несътвореният от седемте Строители, Висшите Творци, родени от Безпричинното Дихание произлизащо от Ейн-Соф, Неръкотворният, Неуправляващ, но поддържащ Пралайя Монарх-Отец. Иисус Христос е Аспект, Земно Постановление на Ейн-Соф.
Света Го Духа е Фохат, съзнателната Сила на Великото Дихание легитимно възникващо от невидимото присъствие на Отец, Великата Тайна на Достойнството, Непреходният Абсолют, Точката на балансиращата Съвършеност в Пралайа и Манвантара. Диханието чиято сила е във Фохат дефиринцира Първичната Субстанция, изначално-съществуващият атом безпределно пребиваващ в Зародиша на Изгрева на поредната Манвантара, Цикълът на Вълната на Живота.
Седемте Архитекта, Елохимите които са шест и предстваляват Шестият и Седмият Принцип в човешката природа, Съзидателите на Универса познати като Йехова са илюзия за Декадата, десетте Аспекта в Същността на Проявлението. Седмичният свят е илюзия, мая за пребиваващите Феномени във Висшите Сфери, Десетте Природи, Основи на Живота, почиващи в Лоното на Безкрая, който е Кръгът възникнал от уголемяването на Точката, която е ноуменалната Същност на Великата Тайна.
Бог е Единната Нетворяща Действителност, непреходна, недостижима еманация на Истината, тази Невъплъщаваща се Абсолютност е Великата Тайна до която и Седемте Висши Архангели, Духовно-творящи Титани на Вселените нямат достъп Те са Непорочно Родените Богове-Йехова и единствено имат достойнството да съзерцават Трона на Вместилището, Неутралният Източник-Любов.
Уточнение: използвани източници “Тайната доктрина” том I от Елена Блаватска, “Космогонията на Розенкройцерите” от Макс Хайндл и лични биологично-интегрирани файлове на пишещият. Думите с главни букви са Символи. Написаното не ангажира източниците. Няма цитати.