Инволюцията е изкристализиране на духа в материята, въплъщаването му в по-плътни нива на съществуване, проявяване на физически качества на това което не би трябвало да ги притежава т.е. духа. Инволюцията е следствие от желанието за еволюция. Инволюцията и еволюцията присъстват в диалектичния свят, светът на дуалността и противостоенето. Диалектичният свят е със седмична структура, седем природи (пракрити). Земя, въздух, огън, вода, ефир, душа и дух.
Еволюцията е материална изява на желанието на духа да се развива. Желанието е плод на егото, импулс за самосъхранение и себеутвърждаване. Еволюцията е егоцентризъм на седмичното проявление.
Първият човек Адам Кадмон е човекът на творчеството част от Твореца. Падналият човек е човекът на инволюцията и еволюцията. Инволюцията и еволюцията са двете половини от кръговрата на прераждането. Този кръговрата е кръговрат в низшия седмичен (материален) свят.
Христовата Йерархия е отвъд еволюцията и инволюцията. Влизането в тази Йерархия е излизане от кръговрата на прераждането, нещо като завръщане у Дома, възстановяване или трансфигурация.