Не съм професионалист в психологията - чел съм единствено Фройд, но това което ще напиша няма нищо общо с прочетеното.
Психологията е наука за човешката психика. Човешката психика е вътрешна мисловна изява на аза. Мисловната изява е функция на мисълта, която е подтик на аза към съществуване. Аза е самоосъзнат мисловен център – възникнала сетивност, центрираща се около егото. Центрирането е желание към самоосъществяване във видимостта на битието. Самоосъществяването е сбор от ежеминутни физически действия, които аза смята за необходими за да продължи живота на тяло, но насочени единствено към положителни изживявания т.е. удоволствия. Едно усещане е удоволствие ако има съвместимост с егото (миналото на аза). Цялата дейност на аза е насочена към задоволяване на положителната емоционалност. Аза не контролира мислите, той е техен подбудител, но те са самооткъсваща се енергия, която се запечатва в паметта под формата на его. Аза се стреми единствено към удоволствия, защото е обвит от егото. Егото е структурното минало на аза, изградено в спомени. Аза допуска усещания (вибрации) структурно сходни на тези запечатени в егото, което е неговата външност. Удоволствието е входяща вибрация получена от физическите сетива на тялото. Аза не контролира сетивата, то може само да ги насочва. Сетивата са дуално битие.
Има структурна несъвместимост между аза и сетивата, която се изразява в получаване на неудоволетворяващи резултати от импулсите за живот. Аза е затворник на егото. Егото е затворник на сетивата. В егото не може да проникне нещо недостъпно на сетивата. Сетивата са двустранни, аза едностранен, егото е магнитен облак на аза.
Същността стои в това, че аза се стреми към едностранчив резултат в дуалистичен свят. Самата природа на аза е единна, а полето на съществуване двустрано. Сетивата визуализират в триизмерно пространство.
Аза не е душа, егото също. Разликата между трите е, че едното от тях не е нито едностранчиво нито двустрано, понеже е недостъпно за сетивата.