"Идеите не са истината, а истината е нещо, което трябва да бъде преживяно непосредствено във всеки момент. Тя не е изживяване, което желаете - тогава то е само усещане. Само когато човек премине отвъд купищата идеи, т.е. отвъд личният аз и съзнанието с неговата продължителност, само когато минем отвъд тях, когато мисълта замлъкне напълно стигаме до истинското преживяване. Тогава човек вижда истината."
Джиду Кришнамурти
"Първата и последна свобода" стр.56
"Истината не може да бъде придобита. Любовта не отива при онези, които искат да я задържат или да се отъждествят с нея. Те идват, когато съзнанието ви не търси, когато съзнанието е напълно спокойно, не създава движения и вярвания, на които то може да се облегне или от които може да добие известна сила - те са симптоми на самозаблудата. А съзнанието става спокойно, когато разбере какво представлава процесът на желанията. Само тогава съзнанието няма да се занимава с дилемата да бъде или да не бъде. Само тогава човек ще стигне до състояние, при което се освобождава от всички видове самозаблуди.
Джиду Кришнамурти
"Първата и последна свобода" стр. 127
" Преди повече от две хиляди и петстотин години един човек, стремял се към истината в продължение на много, много жизнени цикли, стигнал до тихо място в Северна Индия и седнал под едно дърво. Решил твърдо да не става оттам, заклел се да не става, докато не я открие.
По здрач той покорил тъмните сили на заблудите, а рано на следващата сутрин, когато планетата Венера се появила на изсветляващото небе, бил възнаграден за продължилото цяла епоха търпение, за дисциплината и концентрацията си, като постигнал крайната цел на човешкото съществувание - просветлението.
В този свят момент самата земя потреперила, сякаш опианена от блаженството и, както ни уверяват писмените паметници, никой не изпитвал гняв или тъга, никой не се разболял, никой не извършил зло, никой не се изпълнил с гордост; светът притихнал напълно спокоен, сякаш е постигнал съвършенство.
Този човек е Буда"
Согиал Ринпоче
"Размисли за всеки ден" стр. 1 февруари
""И в края на краищата всеки от вас, в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже абсолютната истина тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от истината. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини. За да се освободим от нея, ние трябва да говорим истината и да започнем да я прилагаме в живота."
Петър Дънов
"Книга на законите" стр. 423
Истината е новото. Във всеки един момент новото е различно. Истината е процес, променлива, различна. Тя не може да се улови или задържи нито изкаже с думи. Истината се изживява.