Виктор

Исус Христос, облечен в бяла мантия, с леко вдигнати ръце. Мисла, че държи цветя и има корона на главата.

Може би виждат и усещат духовете и ангелите повече от хората, но вероятно по-малко ги разбират ...?

Здравейте! Имам въпрос към Венцислав и Кристиян. Какво е Гносис, като понятие? Къде се споменава в светите писания? От кой? Изобщо малко повече инфо. Предварително благодаря!

За да си зададеме въпроса, има ли дадено същество съзнание или самосъзнание, трябва да дадем дефиниция за тях. Що е съзнание и самосъзнание? Има Свръхсъзнание. Можем да го приравним с определенията, Бог и Вселенски разум. От Него и в Него съществуват множество от съзнания и самосъзнания. Съзнанието не е машина, то има възможности за избор. Ако изборът е истината, то той съвпада със Свръхсъзнанието, ако той е различен от истината, съзнанието губи възможността си за развитие. Когато едно съзнание влезе в резонанс със Свръхсъзнанието, то еволюира в самосъзнание. Съзнанието работи с паметта. То е възприятие. Паметта съхранява, впечатления и информация за преживяванията на съзнанието в миналото. Качествата на паметта зависят от физическите дадености на субекта. Когато те са по големи паметта е с по-високи възможности за съхранение на натрупаната информация. Информацията дава възможност на съзнанието да се развива. По-голямото натрупване на информация дава възможност за обособяване на по-висока степен на съзнателност. Съзнанието произхожда от Свръхсъзнанието, то притежава непрекъснатост на съществуване, което не зависи от физическата си форма, която е тленна и временна. Съзнанието се преражда. Сменя формата си в зависимост от натрупаната информация. Когато информацията е качествена то и формата е качествена. Съзнанието е вибрация. Когато вибрацията е в унисон със Свръхсъзнанието възниква любовта. Любовта подсказва сливането на съзнанието със Свръхсъзнанието. Душата е продукт на Бога. Тя пребивава в неговото измерение. Съзнанието е сетиво на душата. Душата е божията форма в човешката същност. Съзнателното съществуването е признак за наличието на душа. Съществуване е общение с природата. Общението е възприемане. Възприемането е качество на съзнанието. Съзнанието е сетиво на душата. Животните съществуват, имат душа и съзнание. Съзнанието в зависимост от физическата си форма има памет със съответните параметри и възможности за възприемане на информацията. Ако натрупаната информация е достатъчна количественото натрупване довежда до качествени изменения в съзнанието. Съзнанието може да еволюира в самосъзнание. Самосъзнанието е по високо развита форма на съзнанието. Неговото физическо проявление е материален израз на натрупаната информация от миналото и настоящето. Информацията е духовен израз на идеите на Създателя за конструкцията на Вселената. Мислите са продукт на самосъзнанието. Те са анализа на информацията поднесена от Свръхсъзнанието. Анализа има степени на ефективност, която зависи от физическата форма, в която пребивава душата. Когато тя е на по-висико равнище на развитие, анализа е по задълбочен и води до по-бързо или по-бавно развитие на самосъзнанието. Съзнанието и самосъзнанието имат чувства. Чувствата са следствие на любовта. Инстинктите са реакции. Реакциите са неосъзнати натрупвания на информация в паметта. А възможно ли е прераждане на самосъзнанието в съзнание? Желая успех на всички осъзнати и неосъзнати същества!!!

Урок за живот от едно дете Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк. Лекарите й дават 6 месеца живот. SLOW DANCE Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка? Или пък чул ли си как пада дъждът по земята? Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата? Загледа ли се понякога в залеза на слънцето? По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава за винаги. Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? Когато питаш някого “как си” Чуваш ли отговора? Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи? По -добре се отпусни Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Каза ли си някога на детето си “това ще го направим утре” И в бързината си не видя тъгата му? Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне Защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш”здравей”, По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава за винаги. Когато тичаш като луд Губиш половината радост от пътуването. Като че ли хвърляш един подарък, който не отвори. Животът не е спринт Затова отпусни се, чуй музиката Преди да спре песента. Скъпи приятели, Желанието на едно момиченце, което умира от рак е да изпратите стиховете на свои познати, за да им кажете да живеят по-добре, тъй като самата тя няма да може да живее. Защото тя няма да завърши училище, няма да се омъжи и няма да направи семейство.

Бих искал да добавя още нещо в полза на разумността у животните. Те също като хората използват оръдия на труда. Маймуните чупят орехи и кокосови орехи с камък, също с клечки вадят термити от дупките им. Птици хващат с клюновете си меки клони, с които също вадят от прогнили дървета червеи за храна. Гарван хваща с клюн камък, след което удря с него яйце за да счупи черупката му. Повечето животни си строят и жилища. Има една разумност при тях, за разлика от човека, никога не взимат повече от колкото им е необходимо. Не убиват без нужда или пък за удоволствие. Според мен всичко това те го вършат напълно съзнателно без да изключва себе си от този свой труд. Някои, го обясняват с инстинкти. Но какво е инстинкт? Не е ли той продукт на опит от съзнателна дейност? По Аnimal Planet даваха филм, в койт лъвица се грижеше за малко антилопче. Против своите инстинкти тя го пазеше от лъвове и други хищници. Това продължи около една седмица, през което време тя не ходи на лов, но въпреки глада продължи да пази това с което се храни! След като съвсем беше изтощтена от глад един лъв уби антилопчето. От тази загуба си личеше, че лъвицата страда като за своя рожба. В края на предаването водещата съобщи, че същата лъвица е осиновила последователно още две други невръсни антилопчета. Къде тук е инстинкта на хищника? А може би тази лъвица е преродена антилопа!

"Сидхарта" от Херман Хесе. Ако скоро медитацията при вас не се е случвала, това е книгата, чрез която ще се случи. Херман Хесе, обичам те, обичамте, обичам те!!! Благодаря Ти! Няма Религия и Учение следването, на които да доведат търсещият до просветление, но достигналият просветление следва всяка Религия и Учение. След, като прочетох Книгата, не разбрах, защо плаках. Кое е нещото което се пробуди в мен и накара физическото ми тяло да плаче. След като прочетох Книгата за втори път разбрах, че причината е невидимото недосегаемото което я е написало ...

Искам да споделя един скорошен мой сън. Бяха изминали няколко дни от смъртта на бащата на една позната, която живее в близост до нас. С нейното семейство не сме в много добри отношения. Това го пиша, защото има отношение със съня ми. А ето го и него. Сънувам, че двете й деца и моята позната са дошли да спят у нас. Децата и спяха в детската стая и едно от тях говореше и се смееше. По малкото ми дете се надигна от леглото и им направи забележка, че му пречат да спи. Аз го смъмрих и му казах, че са ни на гости и не бива да се отнася така с тях. Сутринта станахме. Моята позната, ни благодари и си тръгна. До тук най-невъзможното е идването им вкъщи, защото не се обичаме, но от продължението ме избиват студени капки пот , защото видях от тяхното жилище да излизат много хора, които са преспали в тях. Те също много ми благодариха, че сме дали подслон на нашите познати. Тези хора бяха духовете приятели и роднини на бащата на познатата. Броят им беше доста голям и е невъзможно физически да преспят в това жилище. Бяха дошли да посрещнат починалия към когото храня добри чувства. Беше добър човек. Защо, видях тези духове? Защо, дадохме подслон на живите, за да преспят в тях умрелите? Очевидно до отговора ще трябва да се добера сам.

Може би най-страшната болест е безверието. Постоянната вярата е най-трудно постижимото състояние на духа.

Здравей, Благост ! Въздържането от бърза реакция на обида може да се възприеме като страх и нерешителност, но обидата е външно проявление на страха. Следователно обиждащият го е страх поради което обижда. Ако аз отвърна със същото и мене ме е страх. Едва ли бързата реакция ще възстанови справедливостта. За възтържествуването й понякога са необходими векове. Сложна работа!

Гледах филм, но не мога да уточня точно в коя от гореспоменатите от мен телевизии, в който учените доказват, че едно шимпанзе осъзнава себе си. Чрез различни практически опити и т.н. Освен това, има абстрактно мислене, както и може да разговаря с хората чрез азбука от картинки. Подобен филм има и за делфини. Без майтап! Животните имат език. Във всеки вид помежду си разговарят със свои си звуци и мимики. Проблема е, че между отделните видове няма комуникация. Може би свързващото звено между тях (на ниво общуване) трябва да заеме човекът. Ако Хомо Сапиенс не успее да осъществи контакт с животните от Земята то как ли ще се справи с извънземен разум? Има една книга с лекции от Учителя , в която коментира животни, растения и минерали, казва се "Живата природа".

Зависи, какво работиш. Ако работата ти доставя удоволствие тя спомага за духовното, материално и физическо развитие. Най-често това са хората на изкуството. Ако не ти доставя удоволствие то ти работиш за пари изобщо мъка...

Реших, че поставянето на темата за другите живи същества на "нашата" планета Земя ще освежи портала. Твърде много се занимаваме с човешките си проблеми и забравяме за тях. В тази тема може да си зададеме следните въпроси: 1. Имат ли самосъзнание другите живи същества? 2. Имат ли чувства другите живи същества? 3. Примери с наши домашни любимци. 4. Еволюира ли съзнанието в самосъзнание? 5. Възможно ли е човека да се прероди в друг вид живо същество? Тези въпроси възникнаха в мен, след като гледах редица предавания в Animal Planet, Netional Geographic и Discovery Channell, а в тях аз открих, че не сме сами във Вселената.

Всичко до тук написано в тази тема много ми хареса и донякъде вдъхнови. Ето и мнението на моята бедна душа. Когато отправям молитва към Господа Исуса Христа да ми прости греховете и да ми помогне да пречистя душата си, когато го призовавам да бъде Неговата воля, а не моята, когато предлагам душата си Нему усещам Христовия Дух в себе си, Неговата любов и животворяща топлина. Когато медитирам, произнасям мантри, призовавам Буда и всички просветлени Същества и Бодхисатви изживяването и усещането е друго и различно. Мога определено да кажа, че произнасянето на името Господне има магическа и свръх естествена сила. С това мое твърдение не бих желал да омаловажавам источните духовни техники, но ми се струва, че Христовия Дух е силата чрез, която се докосваме до нашия небесен баща. Поне за мен. Успех на всички!

Здравей, Иво! За да реагираме правилно след отправена обида, най-напред трябва да се въздържим от отрицателна реакция в първите няколко минути, за което е необходимо търпение и толерантност. Когато реагираме негативно на отправения упрек вредим първо на себе си. Необходимо е още анализ на отсрещното становище, отговаря ли на истината, ако е така трябва да коригираме своето поведение, ако ли пък не трябва да поясним своите мотиви за конкретната постъпка. Има случаи, когато аз не вземам под внимание и не реагирам на обиди и нападки, когато преценя, че няма да има ефект. Казано по-накратко моята философия е да не отвръщам на "удара" с "удар". Забелязал съм, че с добро може да се спечели почти всяка "битка". Обидата е реакция на егото. Когато чужда преценка за нас е различна от представата за себе си. Обидата също е отрицателна енергия. Когато реагираме негативно я приемаме, ако реагираме спокойно, имаме възможността да я отхвърлим т.е. да я трансформираме. Забелязал съм също, че ако се "съглася" с отсрещната страна дори, когато ме обиждат без основание, печели вътрешния мир в мен. Ако пък реагираме с чувство за хумор, може да накараме човека срещу нас да съжалява за отправената обида. По-интересен е случая, когато установя, че аз съм обидил някой. Тогава е по-трудно, защото трябва да преудолея гордостта в себе си и да се извиня. В Библията се казва, че най-големия грях е гордостта. Успех!!!

Здравейте! Бих искал да споделя и едно друго виждане за човешката душа, а то е на Георгий Гурджиев в книгата с негови лекции "Картини от реалния свят" Според него човек се ражда без душа и от него зависи през дните които съществува на Земята дали ще я създаде, изгради или не. Т.е. бихме могли да станем безсмъртни като работиме върху своето духовно израстване, или ако пропилеем живота си в безцелно съществуване няма да остане и следа от нас. От това, което прочетох още той твърди, че раждайки се човека е само възможност, но дали ще се реализира да стане човек това зависи от него. Също друго становище, което не съм срещал другаде е, че в нас съществуват множество азове и в различни житейски ситуации се проявява един от тях в зависимост от ситуацията. Според Георги Гурджиев човекът е машина, всички негови действия и реакции са заучени и за да се преодолее тази машиналност той предлага различни практики за пробуждане на осъзнатото съществуване. Заслужава си да се помисли и върху тези твърдения.

Предлагам да медитираме върху това твърдение и всеки да сподели преживяното, т. е. - "Какво е съзнанието ?".

Здравейте! Ето едни мои мисли свързани с това що е реалност. Съзнанието е съществуване. Съществуването е осъзнаване на аза. Аза е минало и бъдеще основата, на които са мислите. Мислите са продукт на преживяванията от миналото, а преживяванията са съзнание. В настоящето не се мисли, а възприема. Възприемането е преживяване. Мислите са продукт на съзнанието, но след появяването им те стават самостоятелна енергия неподлежаща на контрол от своя първоизточник. Мислите не могат да се контролират след раждането им, а само наблюдават. Миналото чрез мислите подтискат настоящето, те са егото стремящо се да замени действителността с миналото или бъдещето. Мислите и аза са едно следователно и аза е неконтролируем, той е неизбежен и не подлежи на контрол от съзнанието. Бъдещето е проекция на миналото. В тях няма нищо ново, няма развитие. Развитието е в настоящето. Настоящето е действителност и тя съществува чрез осъзнаването. Осъзнаването го няма без настоящата действителност. Осъзнаването е постоянен процес, реализация на действителността, а тя е вечна. Вечността не съществува тя е единичен факт на съзнанието. Процесът е промяна, промяната еволюция. Аз съм осъзнаване, което еволюира. Еволюцията е възходяща промяна, следователно аз никога не съм един и същ, постоянно се променям. Промяната се осъзнава и е жива променлива. Всичко не е това което изглежда за мисълта, защото никога не е едно и също. Щом съм осъзнаване, а то е всичко аз съм всичко. Осъзнаването е реализиращ се процес на битието. Битието се твори от небитието. Непроявеното се проявява. Аз съм осъзнаването чийто обект е проявеното. Непроявеното е тайна за осъзнаването, как може то да опознае непроявеното? Отговорът е като опознае проявеното. Опознаването на непроявеното не е пълно, защото е невъзможно съзнанието да предвиди какво ще сътвори непроявеното, което винаги е един миг преди осъзнаването. Човешките възприята са материални. Те възприемат материята. Няма по-обвързано същество с материята от човешкото. Чрез възприятията могат да се усетят материалните обекти. Творецът е невидим. Съзнанието е невидимо. Материята е във физическия свят, душата в духовния свят. От тях нищо не принадлежи на човека, защото осъзнаването съществува независимо от нашите желания. Човекът не създава. Той преработва създаденото, променя форми и състояния. Съществата са духове пребиваващи в материални форми. Същността е в духовният свят, формата във физическият свят. Физическият свят заблуждава, че е единствен, защото възприятията отразяват само материалните обекти. Интуицията е сетиво на духът и със своята духовна същност прониква в непроявеното и предсказва настоящето. Човешките сетива съвършенни ли са? Човешките сетива обективни ли са? Записващият, осъзнаващият е фантом, невидим, неуловим той е в духовното измерение. Измерението е сфера на съществуванието. Сферите са ефирни представи на Създателят. Представите са идеи на настоящето, което се твори от Създателя. Идеите са констукцията на действителността. Действителността е миг във вечността, а вечността е единичен факт на осъзнаването. Не съществуват доказателства продукти на материалните сетива потвърждаващи съществуването на Бог. Доказателствата са материални, а той е едновременно материален и нематериален. Нематериалното е недоказуемо. До него се докосва интуицията. “Плътта ни трябва да умре, духът ни да възкръсне” из писмо на Беинса Дуно до един от първите му ученици Пеню Киров от Бургас.

Здравейте! Ето една идея за това в което вявраме. Възможно ли е следното? Християнина вярва, в това, че когато приключи със земния живот отива в рая, а други в ада, но при условие ,че не само вярва, а и работи върху тази вяра. Привържениците на Буда, вярват в прераждането, но не само вярват, а и работят върху своята вяра и съответно се прераждат или, ако са достигнали до съответното духовно съвършенство спират да се прераждат и се сливат с цялото. Атеистите не вярват, че има живот след смъртта и съответно им се сбъдва вярата в единсвеността на земния живот и окончателно умират.

Здравейте! Ето на мен какво ми се случи и мисля, че е свързано с темата. В първият учебен ден, като студент влизам за първи път в ауата за някъква лекция, вече не помня каква беше. От последните редове, където бях погледа ми се спря на едно момиче. Един вътрешен глас ми каза "Ето тя ще е". На първото упражнение на групата, към която бях зачислен сядам до същото момиче, оказа се, че сме и двамата в тази група. След няколко мои опита за по-близки взаимоотношения получих отказ, с което нещата между двама ни замряха за четири години. На петата година без да правя каквито и да са усилия се ожених за същото момиче. В тази житейска история има съвпадения и случайности. На кой беше този глас? Имам чувството, че моята съдба беше предопределена, а също и вътрешно усещане за кармична връзка и духовна зависимост. Може би съм чул моят ангел хранител. Възможно е, както казва Иван това да се е случило първо "горе" и след това "долу". В заключение искам да кажа, че случайностите определят нашите съдби, защото в своята си същност те са с духовен произход.

Иване здравей! Благодаря ти за разбирането! Съгласен съм и с Венцислав, че вратата към духовното е отворена постояно за всеки. Знаците, които ни се изпращат от отвъдното не са случайни. Трябва да се доверяваме на интуицията и гласът на сърцето те подсказват верните решения и пътя по който трябва да вървим. Това изживяване и мое тълкуване съм го споделял само с един човек, който сметнах, че няма да ме сметне за превъртял. Успех на всички!

Здравейте! Според мен първата крачка в духовния път се прави след някакво изживяване, което те разтърсва из основи. Тези случки се реализират и зависят не от нас и поради тази причина мисля, че първата стъпка се прави, ако ти разрешат... Вратата към духовността е отворена постояно, но за много хора тя е невидима. За да я забележим от личен опит знам, че трябва да ти се случи нещо покъртително. За мен повратен момент беше смъртта на майка. Бях стигнал до дъното. Когато говоря за дъното имам в предвид не материалното, а духовното, ако някой е бил там ще ме разбере. В този епизод от моят живот изживях мистерията на смъртта. Мистерия е неразгадаема реалност. Умът по никакъв начин е неспособен да вникне в мистерията. Има нещо друго, което е част от неразгадаемата реалност и тя е живота. След няколко седмици от смъртта на майка аз я видях на "сън". Слагам сън в кавички, защото състоянието в което я видях се различава от другите ми сънища, които в повечето случаи на сутринта съм ги забравил. Бях като в безтегловно състояние, някъква абсолютна лекота ... бях без тяло. В това състояние Я чух да казва "Аз съм добре" в този момент започнах да се извинявам, че не съм отишъл предния ден в болницата, с което връзката прекъсна. Вратат към духовния път според мен ми беше отворена от другата страна и аз видях, че там живеят душите на другите хора. След тази първа крачка последва втора. "Случайно" видях на една сергия книга на Ошо - "Казвам ви" в която се тълкуват притчи на Иисус Христос. Преди един месец станах вегетарианец. На следващият ден след това мое решение почуствах любов и радост струяща от животинския свят. Някой в началото беше отговорил на въпроса - защо има толкова малко мнения в тази тема, а имено - защото първите крачки са много лични и не всеки е готов да ги сподели. Аз напълно го разбирам. Успех по пътя!

страхът е невежество...

"Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло, ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вседствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко." Петър Дънов из "Книга на законите" стр. 310

В основата на всички страхове стои, страха от смъртта. Сутрин ставаш рано, отиваш на работа за да спечелиш пари, за да не умреш от глад. Образоваш се, за да можеш да работиш и печелиш пари, за да не умреш от глад. Жениш се за да имаш деца и някъква стабилност в живота, защото семейството ще те предпази от мъчителна смърт. Сприятеляваш се за да можеш да се забавляваш, защото в забавлението и общуването забравяш, че все пак някога ще умреш. Купуваш купища ненужни предмети, къща, вила, кола, с мисълта "Веднъж се живее". Ходиш на църква, четеш религиозна литература, молиш се, за да притъпиш дремещата дълбоко в подсъзнанието мисъл, че смъртта е неизбежна. За да се преудолее страха от смъртта, тя трябва да се изживее. Но до тогава тя е една плашеща загатка. Според Кришнамурти, човек трябва във всеки един момент да умира след което да се роди отново. Само по този начин може докато си жив да осъзнаеш естеството на смъртта. Под това да умреш след което да се родиш Кришнамурти има впредвид - умираш, като забравяш спомените, защото те са нещо мъртво отминали впечатления отклоняващи те от настоящата действителност, спомените са несъществуващи асоциации. След като умреш по този начин ти автоматично се раждаш за нов живот посрещаш новото, реалността с необременено съзнание.