Виктор

Психологията дава ли отговор за произхода на неспокойствието и неудоволетвореността от постигнатото? Имаш мечта - постигаш я и си неудоволетворен от резултата и така безкрай.

Човекът след вкусването на плода на познанието е гладен. Природата, физическият аспект на седмичиния свят е храната удоволетворяваща инволюиралия в материята човешки вид. Отец прати Елохимите да сътворят земната действителност и я дари за удоволетворяване на глада породен от познанието. Познанието, външната изява на неспокойствието, като търсене на Изгубеното е затъване в кармичния кръг на илюзийте. Човекът несъзнателно търси Божията любов и докато Я търси ще е гладен. За да намери Божията любов трябва да се откаже от астралното й отражение. Астралното отражение на Любовта е неудоволетворяващо. Това неудоволетворение се потушава със секс. Ако се вгледаме в себе си когато правиме секс ние се доближаваме до животните. Какво общо има сексът с Божията любов? Потушаването на глада с природното е омагьосан кръг. Изхода от кръга на природния глад е приемането на единсвената естествена храна за човека Ийсус Христос. Ийсус Христос е Евхаристия. Приемането на Христа като храна е саможертва, понеже самият Той е такава. Ние трябва да станем Евхаристия, да се приковем към кръста на природата за да се освободим от нея. Природното е аспект на Божественото, но то е милостиня за да не погинем. Човекът трябва да принесе в жертва природното и да получи Божественото. И двете не са наши. Преди саможертвата трябва да се осъзнае съществуването на двата природни порядъка и да си дадем сметка към кой от тях принадлежим. Това е предверието на Пътя към новораждането. Новораждането е трансфигурация на седмичността в декада – земния Адам в новия небесен Адам. Пинокио в Царството Небесно не влиза. Модераторска бележка: Моля обяснете със свои думи и посочете източници за написаните твърдения!

След граничния преход времето е минало. След жертвоприношението действието е спомен. човекът е Творец в "кома". Творецът е пробуден Човек. Осъзнаването не е възкръсване. Контролът над ума не е освобождение. Jesus mihi omnia! Удоволствието беше само мое Валентин!

Учителя е вътрешно изявен Път водещ до новораждане докато сме във физическа форма и възкресение след Портата на смъртта. Ти как мислиш?

Ники, непознати приятелю! Красиво пишеш! Всъщност тези които са постигнали всичко и са разбрали нищото не са от тази природа - нашата. В нея има феномени-следствия не дотам мили на Всевишния. Иначе се кефя на написаното от Теб!

Здравей, Валентин! Аз правя разлика между Творец, сътворено и Бог. Не отричам духовните практики, те са необходими, но до време. С тях практикуващия се свързва със сътвореното и най-много с Твореца който е Елохим, а Бог е Безпричинната Причина (Ейн Соф). С риск да се повторя ще пусна по-долу нещо което съм писал в друга тема. Бог е Единната Нетворяща Действителност, непреходна, недостижима еманация на Истината, тази Невъплъщаваща се Абсолютност е Великата Тайна до която и Седемте Висши Архангели, Духовно-творящи Титани на Вселените нямат достъп Те са Непорочно Родените Богове-Йехова и единствено имат достойнството да съзерцават Трона на Вместилището, Неутралният Източник-Любов.

Всяка практика (медитация, йога, мантра, паневритмия и т.н.) трябва да доведе практикуващия до заключението, че не е тя пътя на възкресението в Господа. Тези духовни практики балансират физическото, менталното и астралното тела с физическите енергийни полета и затова се изказах тъй. Човешкото тяло с този си енергиен (постигнат от практикуването) баланс е несъвместим с Статичното Небесно Пребивание.

Според мен свързването с Бога не може да се осъществи с йога практики, нито чрез тях човек да стане по духовен.

Благост, мъдра сестрице! Постинга ти е база за много размишления. В цитата има проникновение достойно за възхищение. Ще размишлявам доста! Бих могъл да кажа, че съществуват две природи. Едната е земната, другата е Небесната. Мисля, че от тази база трябва да се насочим към вникване в същността на цитата (според мен). Ще ми е необходимо време за асимилация. Благодаря Ти за поднесената мъдрост.

Проникването на Гносиса в светилището на главата е невербализирано разбиране относно земната действителност. Разбирането поражда в сърцето вълнение-топлина, едно спокойствие. За Гносиса думита не съществуват. Той няма материално проявление и е неизразим. Всяка негова вербализация е умъртвяване на посланието Му.

Според мен молитвата е единствената "практика" доближаваща ни до Бог и истинската ни същност.

Когато имаш две възможности - трудна и лесна, избери трудната, непознатата. Винаги ще спечелиш. Лесната е познатото - нищо ново, трудната е изпитание, но от нея ще разкриеш непознатото в себе си ...

Да на физическо (диалектично) ниво не би могло да има приятели, но приятелите на душата - да. Според мен тези приятели на душата са много повече, но връзката в нас с тях е прекъсната. Трябва да работиме върху себе си за да я възстановим.

Романтиката е нещо като биберона за душата

Романтиката е признак за наличието на заблуди в духовното освобождение. Където свършва романтиката от там има предпоставки да се стъпи на духовния Път.

Синева би ли изяснил за какво става дума?

Когато молитвата е насочена към материални придобивки, или други подобни идващи от диалектичния свят тя е черна магия. Под диалектичен свят разбирам физическия свят в който феномените възникват, трансформират се и умират. Когато искаме, молиме се да придобием нещо от него ние получаваме, тленното обреченото на смърт съществуване. Ние се обвързваме с кармичният кръг. Молитвата трябва да е насочена вертикално към Светия Дух, Христовата Йерархия, Невидимата Църква. Но тъй като те са от други природи на Живот (от които сме били и ние) тази молитва на молещия се игнорира сегашното му диалектично състояние (самоотричане от света) и се насочва към неизвестното. И там би могъл да намери себе си ...

Вишну е Богът на проявлението. Той е творящ Бог. Но сътвореното не е Той. Вишну е Основата на проявеното и е невидим за търсещото Го общество. Не съм чувал за съществуването на такова общество.

Любо, здравей! Седмичността на низшия свят е описана много добре в "Тайната доктрина" на Елена Блаватска том I. За мен е интересен фактта, че тази седмичност (сътвореното от Седемте Първи Логоса, Архангели или Дхиан-Когани) е илюзия за по-висшите светове - Декадата. За нашето пребиваване в тази седмичност Учението на Златен Розенкройц има много трезво отношение и лично ме спасява от много илюзии. Знам, че съм диалектичен човек (човек подвластен на дуалността и заблудите). За Инатари ще кажа, че трансфигурацията като процес на възвръщане на подходящата структура на човешкото същество, чрез коята мажем да станем граждани на Царството Небесно е описано в Учението на Златен Розенкройц. Не бива мненията ми да се припокриват и да се съди по тях за споменатите източници понеже има и мои разсъждения. Нека споменатото по-горе да не се счита за прокламиране на тези Учения. Просто изяснявам източници.

Инстинктите са неосъзнати спомени. Всяко неосъзнато нещо е отдалечаване. Но в момента на осъзнаване на неосъзнатият спомен той престава да бъде инстинкт. Всяко осъзнаване на неосъзнатото е разчистване на пътя водещ към праспомена за божественият произход на човешката индивидуалност.

Инволюцията е изкристализиране на духа в материята, въплъщаването му в по-плътни нива на съществуване, проявяване на физически качества на това което не би трябвало да ги притежава т.е. духа. Инволюцията е следствие от желанието за еволюция. Инволюцията и еволюцията присъстват в диалектичния свят, светът на дуалността и противостоенето. Диалектичният свят е със седмична структура, седем природи (пракрити). Земя, въздух, огън, вода, ефир, душа и дух. Еволюцията е материална изява на желанието на духа да се развива. Желанието е плод на егото, импулс за самосъхранение и себеутвърждаване. Еволюцията е егоцентризъм на седмичното проявление. Първият човек Адам Кадмон е човекът на творчеството част от Твореца. Падналият човек е човекът на инволюцията и еволюцията. Инволюцията и еволюцията са двете половини от кръговрата на прераждането. Този кръговрата е кръговрат в низшия седмичен (материален) свят. Христовата Йерархия е отвъд еволюцията и инволюцията. Влизането в тази Йерархия е излизане от кръговрата на прераждането, нещо като завръщане у Дома, възстановяване или трансфигурация.

Истинското знание е светлината на Христовата Йерархия, чийто посредник е Бялото братство.

Съвестта е ехото на праспомена.

Попадането под сянката на Христовата Йерархия е възможност за спасение от инволюцията и еволюцията. модераторска бележка: Моля пишете на разбираем за другите участници език. Ако използвате специфични термини, моля обеснявайте ги. Всички Ваши мнения, които не спазват това правило ще бъдат изтривани.