Виктор

Някои хора имат непоносимост към млечните продукти /кисело и прясно мляко, сирене и кашкавал/. При тях, след консумация на такива продукти, главоболието може да се появи след ден - два. Единственият начин да се разбере дали е така, да се спрат тези храни за един два месеца и след това след консумация да се види каква е реакцията на организма. Аз от доста време имах такъв проблем и така го реших. Сега ям много рядко сирене и кашкавал, но само ако е добавка към някаква храна /пица, баница/. http://forum.swan-kingdom.com/viewtopic.php?f=30&t=798

Безценни приятелю, здравей! Радвам се да те чета. Сега много се вълнувам от работата с една пробудена хипофиза. Това е една индивидуална вътрешна работа, чрез която се гради нещо невидимо, като съграденото става част от микрокосмоса, независимо от битовите неудачи. Интересувам се, ако имаш нещо в тази насока, да споделиш. Но не само ти, но и някой друг от форума. Аз предпочитам да не е нещо прочетено, а изживяно.

Ей ... всички сте много сладички!!! Ето един виц за прохлада в топлото време: На изсечен в скалите тесен път - от едната страна скали, от другата пропаст, бавно се провира каруца с двама селяни, натоварена като двуетажна къща със сено. На място с по-нисък таван единия от селяните рекъл: - Жъупре! Другият го успокоил: - Уй, жъупре! Наблизо група френски туристи чули разговора, коментират: - Брейй, тукашните селяни си говорят на френски...

Пети елемент = Христов етер = Огнен етер = Пети етер = Пето измерение Центърът за възприемането им е в пинеалиса. Оживен пинеалис => Окото на Шива Може да се уподоби раздвиженият огнен кръг около пинеалната жлеза с танцуващият Шива. Преминаването в шестата раса е чрез Кадуцеуса, може би има връзка с Пентакли, а тя с Меркуриевото съзнание.

Лао Дзъ

Хм! Този въпрос го видях сега. Източниците са мои, тоест наблюдения от личностен характер. Боде на очи, че избирателно се задават подобни въпроси. Защо не е зададен на по-предния пост?

Човешкото съзнание е от такъв тип, че постоянно попада под въздействието на различни егрегори, малки и голями. В зависимост от моментното състояние на съзнанието, то е под въздействието на различни подобни форми, които се хранят от човешката жизнена дейност. Този процес е безкраен и в общи линии да се измъкнеш от него е доста трудно. За съзнанието безпир се закачат форми и въздействия, които контактуват и влизат в микрокосмоса чрез физическите сетива. През сетивноста, въздействията навлизат в съзнанието и там се закачат егрегорите, които в настоящият момент са взели превес и са по-силни. Човек много често е като изцеден от тази дейност. Всъщност, земната йерархия се гради изцяло на този принцип. Поради тези причини и след физическата смърт човек не може да се измъкне от земята, а се преражда. Просто с това съзнание и тази душа, той не може да живее в други по-висши реалности. Има възможност за изход, но тя е свързана с изграждането на ново съзнание, нова душа, които са невидими за земната йерархия. В евангелието Пистис София се говори, че Архонтите са били учудени, че не са забелязали преминаването през тях на Христос. Навлизането чрез сетивността на влиянията, може да се блокира чрез пробудена пинеална жлеза. С нейната аура, се абсорбират сетивните форми. Обаче, това изисква постоянна бдителност. Може би поради тази причина Буда никога не е спял. А дзен учителите често казват "Внимание". Администраторска бележка: Моля посочете източници, на които базирате тези твърдения.

Има две йерархии. Едната е Христовата йерархия. В нея колкото по-напред е едно същество, толкова то е по-ангажирано да служи на тези след него. Другата йерархия е земната. В нея цари експлоатация.

Ако по време на инволюцията нищо не става със съзнанието на човека - означава, че имаме същото такова от преди инволюцията. От което следва, че с това съзнание, може да се осъзнават световете, в които е бил човека преди да инволюира. Според мен инволюцията и еволюцията са принципи. Ако има съответствие с микрокосмичните дадености на един човек с принципа инволюция, той се подлага на такава, ако има съответствие на принципа еволюция той се включва и в нея. Но тук има проблем, че тези твърдения за инволюцията и еволюцията са теория, която няма как да се установи дали е вярна. Аз съм склонен да се доверя на становището, че има Универсално учение, касаещо духовното развитие на земното човечество, което се отнася за един род от него и само той е в състояние да го разбере, усвои и приложи на практика. Има обаче друг род от земното човечество, който четейки и слушайки части от Универсалното учение го пригажда и фалшифицира, тъй като не може да го разбере, защото му липсва спомена от преди инволюцията. Двата рода са братя, но са различни. Според мен Този когото не познаваме няма Аз, а е над него, ако ни е създал по свой образ и подобие, означава, че и ние трябва да сме без аз. Когато човек е свободен, значи е Божествен, когато иска да се освободи от нещо, означава, че това нещо не е божествено, то му пречи, и сътветно човека не е божествен и е попаднал в небожествено нещо. Има два типа хора: просветлени и други. В просветленият човек има осъзната духовна дейност за която този свят е илюзия. В непросветления човек липсва такава дейност, поради което този свят е единствената възможна реалност и той не е илюзия. Причината просветлените да искат да помогнат на непросветлените е тази - да ги освободят от илюзията. Отказването просто така е грешка. Отхвърлянето на нещо несъответстващо на вътрешната действителност е възможно ако има пробудена пинеална жлеза. Чрез обикновената диалектична воля се задвижва аурата на пинеалиса, чрез което се отхвърля нещо. За отбелязване е, че не може да се подбира кое да се отхвърля, тоест - това е добро, а това е лошо. Или двете или нищо. Което според мен и двете полярности са от един и същ произход. Фанатизма е плод на желанието да се приложи нещо духовно чрез аза. Няма значение висши или нисш Еволюцията е принцип, подходящ за развитие на един човешки род. Аз не знам обаче дали съм от този или от някой друг.

Очакването от човек да се изпълни изведнъж с безусловна любов и да изтрие възникването на омраза е заблуда. И аз мисля, че е невъзможно подобно нещо. Трябва да се отърве от дуалността за да се случи изпълването. Обаче как да стане? Чрез самата дуалност? Трябва нещо, което не е от дуалния извор. Висшия аз дуален ли е? Къде се намира той? Висшият аз е в дуалния човек, неизменна част от дуалността. От книгите съм чел, че има Нещо, което не може да мрази, а само да обича. То човек ли е? Аз не съм срещал човек, който само да обича. Докато човек е дуалистичен в него ще има любов и омраза. Мисля, че има една част в човека, която може само да обича, но тя никога не може да се прояви в света, човека който я притежава (защото не всеки я има) изживява тази любов но тя не е от света. Богомилите и катарите са твърдели, че света е Негово творение, но и човека като част от света. Аз се стремя към затихване на полярностите. В спокойните води по лесно се наблюдава дуалността. Не съм забелязал Ники да го е открил, но Другият, който го е казал го е притежавал. Несъмнено трябва да се прощава. Това изказване е направено предполагам пред апостолите и се отнася за тях. В действителност Исус има дванадесет ученика - нито повече, нито по малко. Исус избира дванадесет ученика и ги инициира в ранг Апостол. Апостола е човек с друга душа, връзка с Духа, различно биологично тяло, активирана пинеална жлеза, магични качества и т.н. Апостола е свещеник и работи във физическият свят единствено за Учителя си. Несъмнено е така, но с уговорката, че трябва да бъде избран от Исус Христос и иницииран в ранг Апостол, иначе земния човек е непригоден от самосебе си на тази любов, тя ще го затрие. Еволюцията, тоест излизането от материята като съвършен човек, не е гарантирано. Няма безусловна еволюция. Аз се вглеждам в хората около мен и не забелязвам видима промян в еволюционен смисъл. Напротив, очевидна е материализацията на хората. При инволюцията е характерно губене на връзката с Духа. Е какво хубаво има в това, не разбирам?

Ако по някакъв начин човек успее да разбере и осмисли пътя по който са вървели и сочили Исус и Буда - е възможно да осъзнае, че едва ли са останали без индивидуалност. В една книга скоро четох, че вървейки по пътя на неутрализиране на настоящата си природна същност, човек никога не може да се самоотрече от безмъртната си частица. Според мен тази частица не е величествения аз, а най-вероятно латентния Христос и Буда.

Най-добре е да не се моли и на нея. Мисля, че така една от многото възможните връзки с евентуалния егрегор ще се неутрализира.

Книгата М: Uploaded with ImageShack.us

Uploaded with ImageShack.us

Uploaded with ImageShack.us

Uploaded with ImageShack.us

Uploaded with ImageShack.us

Ти можеш ли да възприемеш директно Бог? Аз не мога. Имам нужда от заместители, които да го ограничат и направят разбираем за съзнанието ми. Не говоря за възприемане, а за фокусиране, Как става това? С мислите, с вярата. С вярата, че Създателят е първичен, а всичко останало вторично и живеещо в светлината му и т.н.. То, ако говорим за възприемане, най-високото ниво, което някакси можем да възприемем е Слънцето, а и него го възприемаме през поне 3 "преобразувателя". Та, както казах всичко е вторично, а някои неща човешки и земни сега, дори ще зачезнат на следващ етап на еволюцията, ако не и всички. Ти казваш "Развитието ни не би било пълно, ако целите ги поставяше някой друг, нещо друго или някаква висша наша част." Значи, ако някоя наша висша част, например Създателя, ни постави цели, то "развитието ни не би било пълно". Всъщност нашите цели за живота са поставени и с наше участие преди раждането. Верно от нашата висша част. Но човек като се роди, порасне и човешкото его почва да си измисля някакви измислени цели и пречи да си спомниш истинските. Това е и Луциферианското схващане, което някои хора несъзнателно приемат през "подходящо" развитото его. Луциферианското, че Луцифер знае по-добре от Създателя как да се развива човешката еволюция Доста хора са се заели да "редактират" Създателя Но всичко е необходимо, явно и този "отбор на редакторите" е необходим. Напълно споделям тези мисли.