Човешкото съзнание е от такъв тип, че постоянно попада под въздействието на различни егрегори, малки и голями. В зависимост от моментното състояние на съзнанието, то е под въздействието на различни подобни форми, които се хранят от човешката жизнена дейност. Този процес е безкраен и в общи линии да се измъкнеш от него е доста трудно. За съзнанието безпир се закачат форми и въздействия, които контактуват и влизат в микрокосмоса чрез физическите сетива. През сетивноста, въздействията навлизат в съзнанието и там се закачат егрегорите, които в настоящият момент са взели превес и са по-силни. Човек много често е като изцеден от тази дейност. Всъщност, земната йерархия се гради изцяло на този принцип. Поради тези причини и след физическата смърт човек не може да се измъкне от земята, а се преражда. Просто с това съзнание и тази душа, той не може да живее в други по-висши реалности. Има възможност за изход, но тя е свързана с изграждането на ново съзнание, нова душа, които са невидими за земната йерархия. В евангелието Пистис София се говори, че Архонтите са били учудени, че не са забелязали преминаването през тях на Христос.
Навлизането чрез сетивността на влиянията, може да се блокира чрез пробудена пинеална жлеза. С нейната аура, се абсорбират сетивните форми. Обаче, това изисква постоянна бдителност. Може би поради тази причина Буда никога не е спял. А дзен учителите често казват "Внимание".
Администраторска бележка: Моля посочете източници, на които базирате тези твърдения.