firelady

В практиката си, естествено, работя за пари. Понякога обаче попадам на хора, които няма как да си платят за терапия, но са мотивирани и търсещи. Не отказвам да си чатя с такива хора или да се чуем по телефона. Все пак професията ни е не само начин да се напечелим, а е и мисия.

Абе, добре, прав си. Но все пак, когато тези без здравни застраховки храчат кръв по улиците, никой не ги прибира да ги лекува и никой не им помага, защото с какво са по-тарикати от онези, които си плащат? - разчитат на милосърдни мисионерски общности и, както казваш, вероятно на терапевти без лицензи. Въпросът е дали ще могат да си ги позволят. Защото на Запад (нека да съм общувала с достатъчно чужденци, за да знам) хората с пари разсъждават, че здравните застраховки са изключително важни за тях. Защото една пломба не струва 40 лева, а трицифрени суми, ако тръгнеш без здравна осигуровка да си я правиш. Там бунтари с пари няма. Хората са се научили да си ценят парите. А пък фрапиращите случаи на некомпетентност и надвишаване на правата в България, които цитирам, са едва капка в морето от тези, за които знам. И затова скачам така срещу неправоспособните да практикуват. Апелирам темата да се върне към обявеното си заглавие, иначе се получава мерене на ... това на кого му е по-дълга косата. Така и не разбрах в спора около лицензиите какво ви е действителното отношение към психодрамата, а за астродрамата също не открих нищо по-специално, което да ми разясни какво представлява тя.

Ходя на курса, организиран от Росица Божкова (Пурна), от която съм много приятно впечатлена. Уча се да общувам с бебето, което нося и се възползвам от възможността да изпращам положителни послания към себе си и към нея (надявам се да е "нея"). Дарявам го с качества, като първа орисница, които ми се иска да има в себе си. На курса се обучаваме и за безболезнено раждане (в моя случай ще трябва да прекроя знанията си за безболезнено възстановяване от операцията, с която ще родя поради здравословни причини). Само за три посещения научих толкова много, колкото не съм и предполагала - главно през опита. Пренаталното общуване и възпитание определено ме кефят. Мона зададе въпроса за самотните майки. И в тази роля съм била. Като такава се мобилизирах и направих всичко, за да може първото ми дете да се чувства защитено и обичано. И до момента той има това усещане и доброто самочувствие. Така че всичко се определя от това как самотната майка обработва случилото се и се справя с нелеката ситуация. Майчината любов е безгранична сила, убедена съм в това.

Да не разводнявам много, но за да може една аудитория да бъде обучена за 2-5 дни на нещо, трябва да има бекграунд. Второ, на Запад никой не ходи при терапевт без лиценз. Жестоки съдебни дела грозят практикуващите без професионално разрешително. Аз лично не бих отишла при педагожка, за да ми изпише лекарство (дай Боже да не ми се налага да пия изобщо хапове) /цитирам истинска случка от преди 3 месеца на педагожка, която си е отворила кабинет за психично здраве и предписва seroxat/, нито пък при икономистка, за да ми разрешава лични проблеми на терапия. И т.н. Ама това си е мое схващане. А сега да се върна на темата на психодрамата. С удоволствие установих, че откакто е започнала връзката с партньора ми, моята спонтанност в реакциите (придобита от мен в психодрамата), се е прехвърлила и върху него. Без, разбира се, да го подлагам на терапия - самото общуване помежду ни доведе до това преливане на умения. От друга страна, чисто житейски я прилагам в общуването със сина ми и отглеждам едно не особено послушно дете, но поне знаещо какво иска и на какво държи. Та, мисля си, не е само метод, в който се работи с хора с проблем. Има си и чисто житейски измерения. И това на мен лично много ми допада. Бих отговорила и за пренаталното общуване и НЛП, но първо ще потърся място за това в раздела за бременност.

Мен също ме кефи НЛП, а за хипнозата знам твърде малко - посетила съм едва един тренинг, който не беше особено впечатляващ за мен (в смисъл, водещият нещо не ме заплени, подозирам, че тепърва прохождаше в това, което разясняваше). Ползвам НЛП при някои свои клиенти, харесва им и виждат ефективността му. Дръзко е да го твърдя, но се опитвам да прилагам НЛП в пренаталното общуване с бебето ми. Пък, ще видим какви ще са резултатите, като се роди и порасте . Не мога да осъзная точно къде идва разминаването ни с хип, Диана и шелтър. Казвам какви са изискванията. Естествено, всеки любопитен може да изкара нулево и първо ниво. Но когато се стигне до последното ниво, в което те обучават за терапевт, просто продължават само хората с образование психология и психиатрия. С психодрама се занимават и артисти, и музиканти, и филолози дори. И се кефят. Далеч съм от идеята, че това е елитарен метод, който простосмъртните не разбират. Но има граница кой може да го практикува с клиенти и групи. Не мога да скрия, че съм "за" това да има лицензи за психотерапия, вече обясних защо. Ще го илюстрирам и с пример: Засича ме една комшийка и ми разправя: "Ще отваряме рехабилитационен фитнес център в един от скъпите квартали на София. Дъщеря ми много харесва да чете за психоанализа и психотерапия (дъщерята учи в УНСС, икономическа специалност). Как мислиш, дали може да провежда краткосрочна психоанализа на жени, страдащи от анорексия?" Това може да го коментирате и сами. А доколко възприемам насериозно терапевт, който лее куршуми и хвърля боб, няма да го коментирам. Преди време ми разказваха за една психоложка, която отворила ясновидски кабинет. Много познавала била и много помагала. Ама как? Наливала води по буркани и други дивотии... Считам, че ако един терапевт е добър в това, което прави, няма да се представя като ясновидец, за да работи с клиенти. Вярвам, че някои хора имат видения, засилена интуиция и т.н., но ми идва в повече, като някой ми обяснява за чудесата ясновидец-психолог.

Не че сънят и релаксацията са едно и също, но не намерих друго място, в което да пусна въпроса си. Ходя на йога курс за бременни. Докато слушах диска си за релаксация, видях бебето, което нося, обляно в светлина. Приближи се до мен и ми подари зелен лист от липа. Има ли някой представа как мога да тълкувам този символ? Листото много ми допадна... Но ми стана любопитно какво означава?

По повод на горния постинг мога да кажа само, че Юнг е писал за виденията. За съжаление не съм чела точно по този въпрос.

Отговор за shelter: Сравненението ми хареса. При някои хора има жар да работят с клиенти/пациенти (цигуларят-виртуоз) и това е смисълът на живота им. Но разликата между терапевта и музиканта е, че не може да се впусне да лекува някого, без да има необходимата теоретична и практическа подготовка. Обучават се за психодрама-терапевти психолози и психиатри, за да намалее броят на табелки по вестници и централни Софийски улици като: "Лея куршуми, гледам на боб и правя психотерапия" (това е реална табела, в района на "Ботев"!!!) А иначе ниво за собствен опит може да изкара и човек, който не е с тези 2 специалности. Просто ще работи със себе си и няма да продължи към професионално обучение. За hip: Мисля си, че когато не Ви идва отвътре да работите психодраматично, значи това не е Вашият стил. Може би ще Ви допаднат когнитивно-поведенческите терапии. Обучавам се и в тях от няколко години. За мен психодрамата и когнитивно-поведенческият подход са идеалната (за мен) комбинация. Естествено е, че ако на някой не му допада/не му идва отвътре един подход, не трябва да променя (изтерзава) себе си, само и само да го практикува. Но това го знаете по-добре от мен Вие кой подход практикувате успешно?

Като че ли не мога да се съглася с това мнение, поне що се отнася до психодрамата. В България си има официална асоциация по психодрама, има си и сайт, на който можете да огледате какво представлява метода (http://actinplay.cult.bg/). И, естествено, най-добре е да се черпи информация от първоизточника - "Основи на психодрамата" от Джейкъб Морено. Отделно, има вече няколко поколения обучители, които малко след промените са били обучени от чужденци и определено вече не се учат в крачка. Най-важното изискване да бъдеш психодрама терапевт е да имаш образование психология или психиатрия. А и продължителността на обучение е толкова дълга, че докато достигнат до ниво да водят свои групи, терапевтите вече могат и знаят доста. Занимавам се с психодрама от години и вече съм в ниво "Работа под супервизия". Смятам, че е много добра като терапевтичен метод, а групите за собствен опит (т.нар. "нулево" ниво) са чудесен начин човек да опознае себе си, играейки и развивайки спонтанността си. Освен това психодраматичните техники вече навлизат и в тренингите на фирми и организации. Тоест, методът е много полезен за работа във всякаква среда - най-вече с това, че с него може да се работи и с хора с диагноза, и с психично здрави хора.