Иво Бонев

Здравей, мило момиче! Съжалявам, че не знам името ти. Не искам да те наричам с избрания от теб ник – защо да даваме храна на това, от което трябва да се освободиш? Поздравявам те за това, че искаш да бъдеш хармонична и блага, че признаваш слабостите си и се стремиш да ги превъзмогнеш. Можеш! Рано или късно ще успееш! Може би си склонна към самосъжаление. Знаеш ли, много добре ще е вместо да се вживяваш в емоциите си и да страдаш, „че си такава“, да ги наблюдаваш спокойно, да ги изследваш като страничен наблюдател. Ти всъщност не си такава – тези бурни емоции не са твоята същност, те са само вълни по повърхността на дълбокото езеро на твоето съзнание. Влез по-надълбоко. Ти не си вълните – те са променливи състояния, които отминават. Не се вкопчвай в тях, а ги гледай спокойно и безпристрастно. Негативните емоции се причиняват главно от страховете на его-съзнанието. Когато не се отъждествяваш с егото и с неговите игрички, вредните емоции няма да получават храна и ще си отидат. Може да използваш някакъв метод за самонаблюдение, например Випассана. Ако искаш, погледни например тук: https://www.dhamma.org/bg/. И още нещо: любовта не е привързаност. Тя не се вкопчва в своя обект и не се опитва да го манипулира според капризите на его-съзнанието. Успех! Бог да бъде с теб и ти с Него!

Хубав текст. Има една пропусната дума - „в“ в началото на изречението: „В таз Любов към Тебе, Боже, да намеря мощна сила.“

Само че часовете са променени. Ето кои часове предлагат инициаторите: 15. август 2014 г. Основен час: 18:00. Допълнителни часове: 06:30 и 12:00.

Хубаво ще е да публикуваме банковата сметка, на която се събират дарения за ораторията. За съжаление аз не я знам. имаше я на братското лозе.

Мир и Светлина на душата на Оги! Един прекрасен брат и колега. Бил е само на 52 земни години. Имал съм щастието да музицирам с него и да участвам в негов курс по пеене, надявах се да участвам пак... А аз на 10.06. се разделих на земен план с майка си. За разлика от Огнян, беше на почтена възраст – 86 г.

- Коя богата? - Която има Любов в сърцето. Най-голямото богатство е Любовта. Браво!

Псевдонима ми?!...Да, това означава, че съм болна за Любов Това означава винаги болна Не знаех, че това е духовен форум, извинявам се. Тук няма място за грешница като мен. Простете. Драга сестричке (не знам как да ви наричам... бих искал „ВИНАГИ ЗДРАВА" или „ВИНАГИ ЩАСТЛИВА“), не искам да ви давам рецепти за вашия път към хармонията и щастието. Но моето чувство за достойнство - имам предвид вашето достойнство - възропта, когато прочетох „Тук няма място за грешница като мен. Простете.“ Скъпа Мечтаеща за Любов (харесва ли ви този ник?), това не е форум за светци, а за хора като вас - всъщност всички мечтаем за Любов и Щастие. Специфичното при нас е, че имаме интереси към духовните учения и евентуално се опитваме да следваме мъдрите съвети на Учителите с главно У. Евентуално си мислим, че успяваме... че наистина сме се посветили на духовността... че сме много специални... и си навирваме носовете, което няма нищо общо с духовността! А вие сте напълно свободна от високомерие и аз ви се възхищавам и ви се радвам, макар да съжалявам, че страдате. Впрочем, утешавам се с това, че страданието е неизбежен етап от Пътя. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) многократно е възхвалявал ползата от страданието. Изстраданата мъдрост е много по-ценна от книжното знание. Това не е цитат - казвам го от опит. Сърдечните терзания, които аз преживях, дадоха много добри резултати. Вярвам, че и при вас ще е така. Благодаря ви за смелостта да споделите така откровено проблемите си! Имате сила да ги решите! Бъдете благословена! P.S. Любовта има много степени, много форми и прояви. Само Бог знае (и евентуално вие) какъв етап в усвояването на любовта преминавате в момента… Вярвам, че ще преминете успешно всички етапи и ще постигнете Божествената Любов!

Описанието на житния режим, дадено от сестра Йорданка Жекова и записано и публикувано от брат Жоро от Габрово, предизвиква у някои хора, включително у мен, някои съмнения. Години след заминаването на Учителя сестра Йорданка получила поръчение от него да сподели най-после един специален режим, който Учителя правел тайно и го споделял само с нея – с личната си готвачка: „Те са дадени от Учителя на сестра Йорданка Жекова, тъй като по Негово време той се е изпълнявал само от тях двамата и не е описан в беседите. Едва по-късно, през 1953 г.,Учителя се явява на сън на сестра Йорданка и й разрешава да го даде на Братството.“ Не е известно Учителя да е имал лична готвачка и да е правел тайни хранителни режими. Нали на Изгрева той обикновено е сядал на трапезата заедно със сестрите и братята. Това, че сестра Йорданка му е била лична готвачка, си е нейно мнение. А февруарския житен режим е бил правен от много сестри и братя далеч преди публикацията на брат Жоро от Габрово. Впрочем, ръководителите на братската организация в България, изглежда, са обърнали внимание на критиките срещу въпросната публикация, защото вече не я тиражират. Повечето неща в описанието на сестра Йорданка Жекова според мен са много добри и са в стила на Учителя. Но това, че житото трябва непременно да е грухано, за да пусне ценните си вещества във водата, си е живо недоразумение. Ами като ги пусне във водата, те се махат от житото! Какво пречи ценните вещества просто да си останат в житото? Нали основният продукт в режима е самото жито, а не житената вода? (Друг въпрос е, че някой може да си направи диета, основана на житената вода – без житото да се яде. Тогава за предпочитане би било се разварява грухано жито.) Учителя е много пъти е възхвалявал житото и е давал много упражнения с него, като винаги е изтъквал, че най-добре е то да е сурово, но може и накиснато и дори малко сварено при по-слаби зъби. Не ми е известно да е казвал, че трябва да е грухано. В книгата си "Житен Благослов" Христо Маджаров е публикувал ценни спомени и препоръки на сестри и братя, които са били в Школата на Учителя. Ето някои от тях: Кирил Стоянов (Лъвчето) - печатар в издателството: "Много болести Учителят лекуваше с жито, като даваше различни диети и режими.54 Житният режим през февруари е един от тях. Поради работата с книгите, застоялия живот през зимата и лип­сата на пресни пло­дове и зеленчуци, много приятели бяха понапълняли. Трябва да си казваме исти­ната, Христо! "За да не затлъстявате, постете! Храната ви трябва да бъде съвършено чиста и здравословна." - каза Учителят. Тогава даде Житния режим през февруари, като лек вариант между пост и хранене, за да се прочисти организмът и да се подготви за пролетните енергии." Из писмо от стенографката Елена Андреева до Магдалена Димитрова от 15 февруари, 1973 г: "Учителят даде задачата за житото в Младежкия клас. Каза да натопим сурово жито във вода, за да омекне, и една седмица да ядем само жито и да пием вода, колкото искаме. След тези 7 дни на жито да бъдем 7 дни на обикновена храна, и отново така три пъти. Доколкото зная, повечето правихме само първата седмица. Понеже ни беше трудно само жито, впоследствие, по съвет на Учителя, прибавяхме плодове и мед... Още тогава Учителят каза, че които нямат здрави зъби, могат да го варят, но тогава на ден да вземат по-голяма доза. Днес много хора Варят житото, защото нямат здрави зъби... Други го натопяват два дни по-рано, за да омекне. Тогава след 24 ч трябва да му се смени Водата. Мнозина ядат мед, плодове. Така режимът е по-лек. Учителят казваше, че човек може да лекува нерви, като яде житото сурово. Казваше също, че може да се лекува туберкулоза, ако изкара три месеца само на жито. Добре е за режима, житото да не е грухано. Това са правилата, а Всеки си избира, което може да направи. Пожелавам ти лек и приятен житен режим!" Николинка Шарова: "Когато дойдох във Варна през 1951, се включих към Варненските приятели, които го правеха. Времето бе такова, че се налагаше да го правим тайно и индивидуално. Оказа се, че имаме малка разлика в приложението, поради съветите от различни беседи. Тогава питахме тези, които са го прилагали с Учителя: Елена Андреева го правеше с покълнало жито. Използваше и мед, орехи и ябълки. Казваше основните правила и различните варианти, като винаги повтаряше, че учението няма догми, че човек трябва да опитва и да избере това, което е най-полезно и приложимо за неговия случай. Паша Теодорова (стенографка при Учителя) казваше: "Режимът се прави без насилие и по разположение. Организмът на ученика показва това. Затова понякога аз го про­дължавам след определения срок - тялото блаженства и иска още. Друг път го съкращавам - организмът не се чувства хармонично..." Учителят даде основния тон. Ние правим аранжиров­ка. Това е най-свободното от догми и ритуали учение" -завърши кака Николинка. Из Записките на Цанка Дойнова (Сестра на Николай Дойнов и Борис Николов) (по беседи и лекции) Житото възпитава чувство на жертвеност, но човек още не знае как да извлича от него хранителни елементи. Може в продължение на месеци да се храни вечер с варено жито. Може да се поделади с мед и орехи, но най-добре е само жито - по 120 гр на вечер. През месец февруари, когато почне разсипът на Луната, може да се изкара за 10 дни житен режим с по 100 гр на ден, с малко мед, лимон, орехи и гореща вода. Това е прекрасен начин за пречистване от зимните утайки. Добре е водата (до 1 л) да се употребява 15-20 мин преди ядене на житото. 100 гр покълнало жито е отлично за обновяване на сърцето. Зародишите са извънредно богати на витамини. Покълването става така: 100 гр жито се изчиства и измива, поставя се в съд с вода - да е един пръст над житото. Така стои 24 ч. После житото отново се изплаква, водата се изцежда, оставя се само една супена лъжица вода. В това положение то се завива добре с вълнено парче (кожух), защото е нужна известна температура. Опитът ще научи човека как да се добере до тази температура. Ако си спазил това, след 24 ч житото ще покълне. Изчаква се, докато се появи покълването: появяват се бели връхчета. Тези 100 гр жито се изяждат на три пъти. За вегетарианците е особено важно и необходимо да спазват този режим. Добре е да се прави 10 дни, да се почива 10 дни, и пак да се продължи. Ако сърцето е слабо, добре е да се поддържа цял месец.