Атлантида

Много ми допадна този черен хумор, още повече в най-подходящата тема-за смъртта. Смъртта е обвита в мистериозност и неизвестност, имаме някои хипотези и очаквания, но никой не може напълно да дръпне булото. Така че неизвестността и усещането за фаталност остават и от там страха... Шеги и закачки и малко смях тук наистина са много добро противодействие Каквото и да има отвъд, вярвам,че любовта е наш спътник навсякъде. От доста време имам интерес към кармична астрология, макар че почти няма добра литература по въпроса.Четох и някои от предсказанията на Едгар Кейси.Мисля, че душите се прераждат в много различни светове и нива. Дори и с някаква паралелност и едновременност. Това са си мои хипотези.По никакъв начин не желая да ги натрапвам. То и поне за сега нищо не може да се докаже. Но специално Едгар Кейси е казвал "тази душа идва от Нептун" или нещо в този дух. Говорил е не толкова за слънчевата система или не само, но и за някои звезди извън нея.Особено за Арктур. Учителят също споменава за живот на Слънцето. Независимо, че много от хората(по-точно душите) които срещаме са "стари познати" изобщо не съм убедена,че : "...всички хора които обичаме или се "хващаме за косите" ) със сигурност ще ги срещем и в следващото си изживяване" Жалко,че няма яснота по този въпрос, може би това е една от причините да не помним почти нищо от многобройниоте си предишни прераждания.Твърде много спомени за твърде много случки, чувства, приятели и т.н.. Остава само най-същественото и необходимо- вродени умения,таланти, интуиция. Все пак мисля, че една душа ще избере да се прероди отново на земята дори и да не се налага по други кармични закони, а само защото с някоя душа тук я свързва много силна привързаност и любов,което пак си е един вид карма. От една страна изпълнен с много страдания, от друга животът на земята предлага толкова красиви и "вълшебни" мигове. И всъщност точно благодарение на смъртта съществуват и тези безценни моменти в живота. Ако животът беше вечен, как ще запазиш спомен от някой прекрасен залез, примерно? Или от някоя усмивка. От първите 100,може би. Или от първите 1000? Или...

Всички ние за момента сме нещо като "гости на Земята" и най-сигурното от всичко е , че това поне в този си вид е временно. Тъжно е, че предстоящото ни напускане на този свят,нашето "заминаване" са неизбежни, че се разделяме с много души пропускайки да им благодарим и кажем че са добри,че ги обичаме и ценим. Не се знае със сигурност дали ще се срещнем някога и някъде отново.Освен че носи много тъга, смъртта, като се замисля, е и най-големият двигател и стимул за развитие.Няма как да бъдем вечно в пети клас,примерно и слава богу за това. Уроците трябва да се усвоят в определен срок и да преминем в друга паралелка. В противен случай не бихме си давали много много зор, постоянно бихме отлагали и т.н.. Освен това никой не е безгрешен, понякога стават грешки, за които човек съжалява и страда цял живот.Смъртта е преход от едно състояние в друго.Според Карлос Кастанеда тя е винаги отляво на крачка от нас и е най-добрият ни съветник. " - Ето какво трябва да направиш,когато губиш търпение - продължи той,-обръщаш се наляво и искаш съвет от смъртта.Огромно количество дреболии падат от тебе, ако смъртта ти направи някакъв знак или ако я зърнеш, или просто ако усетиш, че тази твоя придружителка е ей там и те гледа." "...нищо извън нейното докосване няма истинско значение.Твоята смърт ще ти каже: "още не съм те докоснала.""

Много хубава тема.Мога само с радост да се присъединя към предишните мнения. Доколкото все пак изборът на една или друга религия силно се влияе от мястото,обкръжението и условията на живот, не мисля че трябва да непрекъснато да се взираме "с лупа" и да търсим различия и коя е " по-по-най". И за мен също те всички са пътечки, водещи нагоре към върха.При условие, разбира се, че неизменният ни спътник е любовта ще се изкачваме нагоре, със или без някоя от настоящите религии. Добре казано, Приятел.

Не ми се навлиза в подробности из моя скромен опит.Но мога да кажа, че недоверието към себе си е често срещана грешка. Не случайно афоризмът "Всяко начало е трудно" е международен,срещала съм го в други страни. Вяра и кураж трябват за първата стъпка.Обаче няма как да знаеш дали ще се справиш, ако изобщо не започнеш.Спящите сили и таланти в нас наистина оживяват, когато се движим в правилната посока. Все пак, за да не се увличаме прекалено, нека да перефразирам една мисъл, май от Богомил Райнов. Докато чакаме великите и големи неща в живота си , ние се издънваме в малките и незначителните... Важно е да намерим баланса между двете.

Обичам този сайт и мисля, че той е изпълнен с истинска, "незаличима" любов.Дано.

част от една хубава,според мен, песен: We are sailing.We are sailing.Home again across the sea. We are sailing stormy waters to be near you, to be free.

Абсолютно съм съгласна с мненията #6 и #11 на Кристиян, даже съм му благодарна, защото чрез тях си изясних за себе си нещата. Сякаш открих моите си "липсващи парченца от пъзела", перфектно си пасват мда... Мисля, че "отпечатък" остава не само по всички материални предмети с които човек е бил в съприкосновение, но и интензивни емоции в близост до мястото на събитието също могат да ни "свържат" с неговата "база данни", ако мога така да се изразя. Но това са само мои догадки. За мен някак е очевидно и се разбира от само себе си, че чак когато примерно едно дете достатъчно заякне и порастне ,то прохожда най-естествено. Напъни това да стане по-рано,преждевременно са доста опасни.Аз съм шокирана от мисълта за толкова безотговорно отношение.Искам да кажа, че някак си според мен е ясно, че само наистина духовно напреднали хора би следвало да се занимават с ясновидство. "Информацията включва всички "времена"- минало, настояще и бъдеще. Всеки "ясновидец" получава цялостен "поток" информация, която впоследствие интерпретира и "подрежда" в съответния ред- минало, настояще и бъдеще." Интересувам се от това, единствено от моя стремеж да проникна,по възможност до най-голяма дълбочина на нещата.Интересът ми е по-скоро академичен. Нямам особено желание за срещи с ясновидци поне в качеството им на такива , още по-малко пък аз самата да се изявявам като гадател. Астрологията наистина ми е хоби, но там директна инвазия няма. Някак интуитивно мисля, че Кристиян е напълно прав за рисковете да допуснеш някой некомпетентен,пък бил той и добронамерен до собствената си база данни- заличаване, промяна на "информацията" там, което при всички случаи е недопустимо.Все пак остава надеждата, че такива хора не са в състояние да правят трайни промени и рано или късно информацията се възстановява.Някак си вярвам, че това е така.

Според мен това е право в десятката. От къде е, обаче информацията, че телата са точно седем? Какво е обяснението за тази цифра? На мен лично ми е много интертесно колко са на брой, не съм напълно сигурна дали са седем. Има ли начин да се потвърди това?

Когато се прави хороскоп положението на всяка планета в радикса се изчислява на базата на регулярно издаваните от астрономическите дружества таблици -ефемериди. Ефемеридите съдържат точното положение на всяка планета за всеки ден от месеца, точно за 00:00 часа ВРЕМЕ ПО ГРИНУИЧ. На тази база се правят и компютърните програми.Някои ефемериди, щвейцарските ако не се лъжа, се правят за 12:00 часа на обяд. Детенцето си е родено, естествено на 25.07.07 в 00:37 в гр. София. . Просто в този момент на Гринуич е било 21:37 часа,24.07.07.(в същия този момент по на изток, към Япония примерно вече е било обяд местно време и т. н.)За това когато един астролог изготвя картата (обикновено с компютър, има хубави програми и пестят време от изчисления) задължително въвежда географската ширина и дължина(мястото на раждането). Всъщност положението на луната, меркурий или друга планета за фиксирано време по гринуич не зависи от географското положение, то си е примерно 5 градуса в риби където и да е станало раждането.Домификацията се променя и от меридиан до меридиан Асцендентът ще обходи целия зодиак в зависимост от точното място на раждане.Ако раждането не е в София а във Варна, Асцендентът се измества с няколко градуса (приблизително около 5-6) напред.Ако продължим да се движим на изток, Асцендентът навлиза в следващия знак. А колкото по-близо до полюсите е раждането, толкова по неравномерни са домовете. Карта на раждане в Швеция, например, има домове с 2-3 интерсептирани знака вътре в тях и други съответно много малки домове.Но това е вече извън темата. Надявам се, че бях достатъчно изчерпателна.

Например Бхагавад Гита ни дава някои трансцендентални мантри, т. е. някои съчетания на звуци са много специални(нематериални) и аз мисля, че наистина въздействат не само когато се изговарят гласно,но и наум, макар с по-малък заряд. Отделно Нумерологията свързва всяка буква с различна вибрация (и число). Така че промяната дори и на една буква в даден текст го променя нумерологично и от там силата му, влиянието,което той би упражнил. Отделно, ако има възможност, всеки ще предпочете оригинала на едно произведение пред превода. Чела съм два различни превода на стихове от Емили Дикинсън и останах доста разочарована (несъгласна!) с втория.И се опитвам да си намеря оригинала. Предпочитам сама да си преведа стиховете.Синонимите обикновено имат някои различни оттенъци в смисъла. Да се коригират/превеждат чужди думи е не само голяма отговорност, бих попитала има ли изобщо някой това право? Трябва напълно да се запази автентичостта на словото на Учителя и само да се добавят в края или под черта кратички бележки/превод.

Мила xameleona,благодаря за този отговор. Живях 5 години в Мюнхен и там, освен че гледах споменатото по-горе предаване възприех едно истинско зачитане правата на всички, както и доста справедливи и умно съставени закони, които се приемат и уважават от всички. Прави ми наистина голямо впечатление, как в родината човешките права далеч не са така добре защитени. Хората просто са свикнали да бъдат безнаказано лъгани, ощетявани,"прецаквани" и т.н. Примери за това много, но да не се отклонявам в тази насока. Може и да пусна тема за защита на човешките права, за законите и спазването им в България, има много какво да се каже там. Това, което наистина ми тежи е моя извод, че тук много хора са ощетени и онеправдани. Добрите,почтени и трудолюбиви хора, особено когато са интелигентни или талантливи и с добро образование там се ценят много и почти сигурно доста просперират.Такава им е системата. Добрите,почтени и трудолюбиви хора в България, поне за сега не рядко са на най-ниско платена работа. Ако са доверчиви, стават лесна жертва на всякакви интриги и измами. На престижни и добре платени места неоправдано често стигат посредствени или направо некадърни тарикати и мошеници на дребно. Мисля,че у нас все още най-големите престъпници са на свобода, а затворите са претъпкани с "дребни риби" и най-ужасното и с невинни. По форумите имаше една чудесна идея- за обща молитва за България. Без съмнение много добро и уместно предложение. Да се молим нашата родина да стане една наистина правова и просперираща държава. Този сайт е като един прекрасен оазис, зареден с толкова чиста и положителна енергия и събрал истински светли и добри души. Това ми дава вяра и надежда, че ще дойдат по-добри дни за България.Дано. Мир и любов на всички.

Оставам малко озадачена и разочарована от едностранното схващане на Кармата, водещо в частност и до погрешно,поне според мен, отношение към хората,попаднали "под ударите на съдбата". Ето какво имам предвид: Не е особено трудно да научиш примерно таблицата за умножение и да завършиш с отличен началните класове. Несравнимо по-различно е студент от математическия факултет да се явява на изпит по диференциални уравнения, било то обикновени или още повече частни. Където и отлични оценки по принцип много рядко се пишат. Аз лично в последно време си мисля, че най-извисените и духовно напреднали хора далеч не са сред успелите и проспериращите в това твърде вкопчено в материалното и като цяло с ограничени и дори погрешни схващания за ролята и същността на духовността общество. В различните теми се прокрадват мнения в обратната посока и май няма да срещна много съмишленици, но според мен най-светлите и чисти души се срещат сред хората с тежка съдба. Минали през различни превратности, в това число наркомани,бездомници,затворници и т.н. Във всички случаи, ако сред тях извисените духом не са повече, то поне не са и по-малко. Смятам, че кармата е повече действие и развитие отколкото просто наказание и изкупване на грешки. И изобщо кармичните закони са извън границите на нашите преценки , много по-сложни отколкото си представяме под въздействието на нашата култура и нашата земна "реалност". А и най-вече не можем справедливо да преценим някой, минаващ през изпитания, които ние непосредствено не сме преживели. Нито да сме наясно с истинските опитности и уроци, които той чрез тези превратности учи. Когато човек "печели", не знае какво "губи" и когато "губи" не знае какво "печели". Най-малко е логично най-калените и най-силните да се нагърбят с най-големия товар.

Просто искам да изразя моята подкрепа и солидарност с Борислав и всички стачкуващи учители. Те заслужават достойно заплащане и уважение от ученици, родители и от цялото общество. В техните ръце всички ние поверяваме най-скъпото- децата си. Недопустимо е, че са доведени до толкова мизерно и унизително положение. Като университетски преподавател мога да заявя,че и нашето положение не е цветущо и че има доста ясна връзка между условията на работа на учителя и нивото на учениците,които пък са бъдещите студенти. Успех на учителската стачка!

Kакво ще кажете за евтаназията, за ли сте или против? Въпросът е многопластов и е свързан доста с темата за състраданието.

Донка, мисля че не е възможно буквално да страдаме с болката на друг, защото не сме на неговото място-примерно някое сираче или тежко болен. Можем само да му съчувстваме, т. е. да разбираме, че носи много тежък товар на гърба си. Този товар си е негов и никой друг не би могъл да го носи вместо него. Това си е негова задача и може би избор. Но можем да обградим с любов сирачето, да го заведем примерно на лунапарк, или да му подарим малкото плюшено мече,което знаем,че много харесва.Или поне да поговорим с него и му се усмихнем. Бихме могли да го подкрепим по някакъв начин. Товара то само си го носи и сигурно ще се справи, но когато среща любов и разбиране му става малко по-леко.Съвсем малко, но достатъчно, за да продължи. И все пак причината да направим нещо е ,че в себе си изпитваме страдание или поне тъга от това, че то има толкова тежка съдба. Или най-малкото разбиране.Щом е понесло този тежък товар, то ще се справи. Мисля, че важно е да усети от нас любовта и вярата, че ще успее. Ако детето се удари зле и плаче, майката ще го прегърне и ще му попее примерно, ще го обгради с цялата си любов. То ще изпита болката и никой друг не би могъл да го "замести", но с нашето искрено съчувствие ще се справи малко по-леко. Казано е направи добро и го хвърли в морето. То винаги се връща и то многократно.Но ако не се прави от сърце и с чисти помисли дали е добро... любов и усмивка от мен

Станимир, по въпроса за ползата визирах по-предни постове. Може и да не е толкова лошо,че се търси. Важното е да има повече добро по света, ако идеята за "полза" добринася ,добре. Все пак имах предвид, че да правиш добро, защото то наистина се връща и то многократно прилича много повече на пазарлък. Добротата идва само от чистото сърце поне според мен. Любов и усмивка.

Х 2 Съгласна съм с теб, Валентин. Първо е майката, нали това, което е оставила (детето) се е превърнало в този мъж. После е жената до него. Но за разлика от преди стотина години, когато е било достатъчно да си опора, макар и в сянка, днес нещата са доста променени. Освен да вдъхновява мъжа си за велики дела, тя трябва да е умна, красива, с кариера, добра майка и съпруга; да бъде стимул за духовното му израстване. Уф! Добре, че като се прераждаме, от време на време се менкаме, та да си починем малко в следващия живот! хи хи хи

Не мисля, че идеята,че "правиш добро" и че то ще ти се върне стократно има каквото и да било общо със състраданието. Ако човек наистина изпитва състрадание, той истински страда с болката на другия и това негово страдание го подтиква да помогне без изобщо да очаква отплата и награда. И единственото,което би го зарадвало е ако успее поне малко да облекчи чуждата мъка, защото така ще намалее и тази , която сам той изпитва при вида на някой страдащ. Благодаря на Станимир за тези прекрасни мисли.

Точно така, само сърцето знае истината.Единствено отварянето на Вътрешния извор на мъдростта ни ползва. А всичко, което идва отвън може само да има подпомагащо, второстепенно значение. "Сърцето знае истината " е може би най-правилния отговор. Дълбоко в нашия необятен вътрешен свят можем да открием мъдрост ,познание и всички необходими отговори. Не съм чела другите мнения, направо ще отговоря. Да, случвало се е и на мен.В такива моменти аз се моля или сядам и започвам да пиша като гледам да съм абсолютно искрена пред себе си. Има и друг метод, преди да решиш каквото и да е, спри се и се попитай - "Този път има ли сърце?". Следвай винаги пътя със сърце, той е правилния . А ето и още нещо, можеш да кажеш формула с дълбоко дишане: "Господи, разкрий ми Истината по този въпрос" и спираш да го мислиш, отговора сам ще изкристализира в главата ти . Лагорда, и аз прибягвам до същите методи,когато се затруднявам да открия важен за мен отговор. Медитирам и се опитвам да се вгледам колкото се може по-добре в себе си.И първото условие е човек да е напълно искрен пред самия себе си. Формулата,която предлагате звучи доста добре. Дори и да си мислим, че някое наше решение е крайно съдбоносно и решаващо, може би само привидно изглежда така и по която и от пътечките да тръгнем, в крайна сметка ще ни отведе до едно и също място. Неведоми са пътищата Божии.

Физиката. Квантовате механика като дял от физиката описва не само материалния свят, докосвайки се (засега) до много загадки. .... Отделните науки описват отделни аспекти на материалния свят и за съжаление още по-частично и непълно духовния. Духовността не може да се "пипне" и измери и това е един по-труден за описание и анализи свят. Може да се изрази чрез музиката и изобщо изкуството. Не мисля, че само с интелект може да се обхване, изисква може би и по-развита сетивност и чувствителност. Може би космологията донякъде. И по-малко химия,биология,математика,психология и т.н. Според мен в Астрологията има добро познание за духовността, но може и да съм малко пристрастна,защото ми е хоби.И за съжаление е низвергната като наука.

Мисля си, че вярата в собствените сили е много голяма сила . Вяра у успех на всички

Да не пропускаме, че 'най-същественото е невидимо за очите'. Астрофизиката и космологията са стигнали до извода, че ПО-ГОЛЯМАТА част от вселената е изградена от така наречената "тъмна материя",невидима от хората поне за сега. Може да бъде засечена само индиректно. "Звездите и космическият газ се считат само за няколко процента от цялата материя на вселената. Останалото е невидима материя, за която се счита да е направена от нов тип градивни частици, непознати на нас." Излиза,че всички фундаментални научни закони са базирани на една много малка част от света, тази която сме били в състояние да наблюдаваме.Невидимата от нас част,обаче е доста по-голяма.

Водата, ябълките и морковите и на мен ми бяха голяма опора. А също и домашен мед.

Не знам за бъбреците, просто казвам какво съм чела. Аз не пуша от 29 дни. Първите две седмици имах проблеми с ниското кръвно и също се чувствах доста "замаяна" на моменти, но пиех доста кафе (на мен не ми пречеше особено кафе без цигара,но всеки трябва добре да си прецени). А и не всеки спрял да пуши има такъв проблем. В началото ме беше обхванал и един "вълчи глад" и много наблягах на шоколада, но след 5-6 дни гладът изведнъж изчезна и всичко се нормализира. Сега се чувствам доста добре. Все още се явяват някои тежки моменти, но все по-рядко и все по-рядко и са много по-кратки.

След спиране на цигарите първите седмици са нормални оплаквания поради падане нивата на кръвната захар и на кръвното налягане. После всичко се нормализира. Четох много положителни резултати в това отношение за табекс-туширал абстиненцията. Напълно поддържам Валентин за ябълките и морковите. Успех на всички, които се борят с никотиновата зависимост!