Иван С.Й.

Всеки който е гледал филма "Контакт" с Джоди Фостър, знае че е написан по едноименният роман на Карл Сейгън. Въпросът ми е дали този роман е преведен на български, и ако е къде мога да го намеря, и кое издателство е?

Вярвайте или не, готвят се да строят първата реална машина на времето. За повече инфармация: и http://en.wikipedia.org/wiki/Ronald_Mallett

Енергията на LHC в ЦЕРН въобще не е толкова голяма от колкото си мислите. Все пак става въпрос за иниатюрен сноп от частици, въпреки че при анихилирането на частиците имаме най-пълното отделяне на енергия. За да имаме голямо отделяне на енергия трябва да имаме огромен брой анахилиращи се частици. Както при ядренната верижна реакция. Един единствен атом има достатъчно енергия за да повдигне песъчинка, а вече да не говорим за елементарни частици като протоните, които се сблъскват в ускорителя.

Само Класическата музика може да проникне в дебрите на душата на човека.

Какво смятате за тази така важна субстанция. Тези които са гледали филма "Великата тайна на водата " нека коментират

За съжаление както често ставав науката: ние приемаме плодовете й но отхвърляме принципите й.

Напълно съм сътласен за това. Знанието е нож с две остриета. То може да бъде използвано за добро но и зло. А що се отнася за клонирането не трябва да забравяме че то има и потенциял. Представете си колко измрели видове растения и животни може да бъдат възтановени като се притежава само образец от тяхното ДНК. Или клонирането на отделни органи за пациент които могат да бъдат напълно съвместими. Въпреки това ако човечеството етически морално не е готово за такова знание то не трябва да бъде превръщано от теория в реалност.

Интересно е че според съвременната физика и по-специално според уравненията на теорията на относителноста времето няма посока. Свикнали сме когато разглеждаме времето да го делим на минало, сегашно и бъдеще но това не е така. Често сме свикнали говорейки за време да си го представяме като една течашта река и всеки един от нас се движи по течението на тази река в лодка. Оказва се обаче че тази метафорична "река" е замръзнала. Според Аинщайн ако разделим времето на времеви срезове, при големи отклонения в скороста се оказва че времевият срез който наричам сегашно може да съвпадне със срез намиращ се в бъдещето или миналото на даден обект. Що се отнася до нашата памет тя не може да има влияние върху миалото защото тя е просто един запис на сигналите идващи от нашите сетива за реялноста(или поне на онази част от нея която могат да възприемат) навън. Нищо повече нищо по малко. Пък и МИНАЛОТО ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕНО. От чисто философска гледна точка ние сме личностите каквито сме сега поради събития, причини и следствия в миналото. Да си представим че има начин за пътуване в миналото и вие се връщата за да направите промяна. Ако се опиташ да промениш своето минало или на когото да било друг, ти променяш себе си като личност. Ако тази промяна не съществува няма да има причина да се връщш в миналото. Следователно попадаме в един неразрешим парадокс. Времето е едно неразривно цяло. Не можеда се наруши причинно-следствената връзка защото резултата ще попречи на на първоначалната промяна.

Vdlentinus това не са "просто" модели. Те не описват света такъв какъвто ние го виждаме а напротив описват го на много по фундаментално ниво. Квантовата механика например няма ништо общо с нашият опит. В света има закони, логична последователност която нашият разум може да обхване разбере чрез математиката. СВЕТЪТ В ОСНОВИТЕ СИ Е МАТЕМАТИКА. Всяко едно събитие може да бъде превърнато в математически формули. Науката отваря един нов поглед към света чрез нашият разум а не чрез нашите сетива защото се оказва че те грешат.

Първо трябва да знаете че пространството и времето не са някакви абстракни идей на разума а са материални обекти обединени от специалната теория на относителоста в един единствен пространство-време. Основата на тази теория е че всеки един обект във вселената седвижи както в пространството така и във времето. Когато едно тяло е в покой, цялото негово движение е през времето, но когато този предмет започне да се движи част от движението през времето се отклонява за движение през пространството. Затова за едно тяло което е в движение времето тече по бавно от колкото за едно тяло в покой или за друго което се движи с по-малка скорост. С овеличване на скороста раасте и отклонението докато не се достигнат максималните за светлината 300 000 км. в секунда където цялото движение се осъществява през пространството а времето спира да тече. Зареди това скороста на светлината не може да бъде преодолна, зареди това се казва че светлината е "винаги млада". Товая е специалната теория на относителоста, всичко остана ло са подробности. От това следва че пътуването в бъдещето наистина е възможно. Само е необходимо машина достигща поне 80% от скороста на светлината именно от тук идва и парадокса на близнаците. Ако един от двата блризнака се качи в тъкава машина и се движи с максимална скорост, при завръщането му ще открие че докато за него е изминал един ден за брат му са изминали около 50 години. От всичко това също следва че ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО НЕ СА ВЪВЕДЕНИ ОТ НАШИЯТ РАЗУМ ПОЛЕЗНИ ИДЕЙ, А СЪВСЕМ РЕАЛНИ ОБЕКТИ ТАКА ДЪЛБОКО ВПЛЕТЕНИ ЧЕ ОБРАЗУВАТ ЕДИН. Не съм съгласен с теб valentinus. Опитаи се да разглеждаш вапроса повече от начна а не от метафизична гледна точка.

Пътуване във времето. Това е мечта на човечеството още от времето на Хърбърт Уелс и романа му "Машината на времето", но дали е възможно според съвремената наука пътешествието назад или напед в бъдещето. Също ще е интересно да се помисли върху "миражите на теоретичната физика" в случая това са времевите парадокси. И накрая ако пътуването в миналото е възможно дали може да бъде променено, и каква отговорност стои пред този който има такава възможност.

За мен най-егзотичните науки това са Физиката, Математиката и Философията. Въпроса коя от двете дисциплини е по-важна физиката или математиката е безмислен, защото физиката изучава вселената, материалният свят като цяло и отделните явления и предмети в него на най-голам и малък мащаб. В ОСНОВИТЕ СИ СВЕТЪТ Е МАТЕМАТИКА. Всичко във Вселената може да бъде изразено с математически формули. Математиката е начин за разума да обхване и разбере света чрез логика. А философията обръща погледа си към човека, и си задава въпроса "Какво е човека в безкрая". Какво е и каде е мястото на това малко създание застанало по средата на две бездни на две безкраиности, всичко и същевременно нищо спрямо тях.

Знанието наистина като цяло е нещо необятно, но в човека е заложен стремежа към развитие и достигане на това знание. Зареди това вечните вапроси от рода на "как се е появила вселената" и "какъв е смисълат на живота" може завинаги да си останат вечни. Нали именно нашият стремеж да им отговорим ни е тласнал към научното, технологичното и философското развтие към вековете. За мен преследването на отговори на тези вапроси е може би най - благородното нещо което човек може да направи през неговият кратак живот.Вярвам че човечеството все някога ще достигне до ниво на което ще намери поне намек за отговора им.

Тези теории на обединението и великото обединение наистина не са доказани, а предвижданията им за наличието на един нов вид частици се оказва грешно, но именно те стоят в основата на днешната теория на струните. А тя също все още не доказана, но математически теорията е доказана а и е само въпрос на време да се останови практически дали има нещо вярно в нея.

Преди да опиша полето на Хигс трябва да обясня едно интересно своиство на полетата и веществата. Това са фазовите преходи или както казваме за веществата агрегатни състояния. Полетата също имат своиствата да минават през фазови преходи. Това означава че при големи температурни разлики полетата ще сменят своите фазови периоди както водата се превръща в лед или пара при различни температури. Полетата менят своите "агрегатни състояния" но само колосални температури такива каквито са били в началото на вселената. Полето на Хигс е саво теоретично но е много важно за да могат днешните съвременни космологични теории да се окажат вярни. Това поле обхваща цялата Вселена, то е на всякаде. Няма да се задълбавам в подробности но това поле е причината всички частици и въобще всичко да претижава маса. Нека помислим, масата е това кето се съпротивлява на скороста, тя е нещо като спирачка за възпиране на движиението. Фотоните, които нямат маса се движат с най-голямата скорост възможна във Вселената. Масата се предава на едно тяло или частица чрез полето на Хигс. В началото на Вселената Това поле е било в състояние еквиваленто на пара както е при водата. В такова състояние то не е давало маса на частиците и те са били абсолютно ЕДНАКВИ. Такива са били и частиците вестоностци при останалите полета за които говорих преди. Повече следващият път .